Произведения по етикет

Адаптацията е процес на целенасочено преработване на художествен текст, при който оригиналното съдържание се променя по обем, езикова сложност или жанрова форма, за да стане достъпно за нова аудитория. Тя запазва основното ядро на сюжета, но същевременно функционира като самостоятелно производно произведение, пригодено за специфични образователни, възрастови или културни нужди.

Художествена творба, оставена недовършена от своя автор.

Произведение, което е представено в Читанка не в цялостен вид.

Самостоятелна публикация на един или повече откъси от творба - фрагмент от произведение, глава (глави) от роман и др.

Етикети, които представят особености на изданието, сканираната книга или на електронния текст.

Неофициален превод на литературно произведение, извършен от фен, а не от професионален преводач

Фенфикшънът е любителско съчинение по мотиви на официално публикувано литературно произведение със силна популярност. Авторите на фенфикшъните „използват“ действащите лица и евентуално част оригиналната история, за да доразвият продължение или създадат своя версия. Фенфикшъни, които се развиват в пределите на оригиналната художествена вселена, са „канонични“. Сюжетите, които силно се отклоняват или променят съдбите на оригиналните персонажи, се развиват в „алтернативна вселена“.
Обикновено фенфикшъните се създават с некомерсиална цел — най-вече за четене от поклонници на оригиналната творба.

Откъслек от неоцелял в пълния си вид литературен текст.

Жанр на мемоарната литература, при който разказът и описанието на жизнения път се извършва в първо лице от самия автор. На преден план излиза задълбоченото представяне на процеса на духовно развитие, изобразено в ретроспекция от изчистена и зряла гледна точка. Основна цел на автобиографията – търсенето на вътрешна връзка между отделните житейски ситуации и тълкуването им от единна перспектива, правенето на морална и др. равносметка.

Всичко за авто- и мото транспорта.

Агиографията (житие) е жанр в религиозната литература, който е посветен на описанието на живота, делата и чудесата на християнските светци. Терминът произлиза от гръцките думи „агиос“ (свещен, свят) и „графо“ (пиша). В научен контекст агиографията е също хуманитарна историко-литературна дисциплина, която изучава житийните текстове от текстологична, историческа и богословска гледна точка.

Произведения, публикувани в алманаха „Спектър“.

Поджанр на научната фантастика със сюжет, структуриращ художествен свят, чието историческо развитие е отклонение от реално документирания исторически процес – като цяло или в определени преломни моменти. По-голяма част от творбите в жанра са базирани върху реални исторически събития, характерни социални, геополитически или индустриални обстоятелства, които се развиват по различен от емпиричната история начин. Алтернативната история включва в себе си мотиви, характерни и за други поджанрове на научната фантастики: паралелни историко-времеви линии, паралелни (алтернативни) вселени, действия, причиняващи разделянето на историята на две или повече времеви линии.

Възгледи, теории, концепции, алтернативни на научното познание, често пъти с квазинаучен характер.

Американската литература (САЩ и Канада), богата и разнообразна, обхваща творби от колониалния период (XVIII в.) до наши дни.

Аналитичната философия е философска традиция, която поставя логическия анализ на езика и яснотата на понятията като основен метод за решаване или отстраняване на философски проблеми. Тя се стреми към научна прецизност, като често разлага сложните твърдения на техните съставни части, за да разкрие скритата им логическа структура. По принцип тя отхвърля неясните метафизични системи и разглежда езика не просто като инструмент, а като ключов обект на изследване, определящ границите на нашето мислене.

Анекдотът е кратък хумористичен разказ с неочакван край, обикновено водещ до поука Вицът е кратка история с хумористична насоченост, която може служи в различни ситуации като средство за социализация или начин за привличане на вниманието и забавляване на повече или по-малко големи групи от хора.

Роман, чието повествование е центрирано около животински персонаж(и).

Съчинения, излезли на бял свят без да е посочено тяхното авторство. Анонимната литература е разпространено явление в миналото. С нея са свързани имперсонални и деперсонализирани произведения от специфични масиви на книжовността: народното творчество, каноническата, богослужебната и апокрифната литература, сборници с популярни текстове.
В далечното минало съществуването на анонимна литература се дължи предимно на липсата на чувство за литературна собственост. През Средновековието и Ренесанса за наличието ѝ допринасят норми на религиозната етика: скромност и неувереност в собствената творческа дарба. Най-честата причина обаче е произведенията да бъдат анонимни е поради страх от цензура и преследване от институциите.

Наричан още „нов роман“, антироманът е експериментална форма на романа, при която настъпва освобождаване от традиционните структури на романовия жанр: напр. разгърнатият и последователен сюжет, герои с цялостен вътрешен свят и единен характер. Антироманът безстрастно анализира общозначимите но безлики жизнени ситуации, породени от отчуждението и конформизма. В повествованието на антиромана са възможни още: нарушаване на времевата последователност, езикови експерименти (лексикални, граматични, пунктуационни), наличие на алтернативен финал и полиграфични експерименти.

Художествено изображение на общество или общност, описани в условията на дехуманизиран, нежелан, плашещ и отблъскващ свят, най-често представен в бъдещето и доведен до кошмарни крайности. Антиутопичните сюжети представят тоталитарни режими, свръхтехнологични общества, екологични катастрофи и други явления, свързани с цивилизационен упадък. Антиутопичните сюжети често граничат между фантастичното и реалното.
Антиутопията като жанр често се използва, за да се обърне внимание на реални проблеми в обкръжаващата среда, политиката, икономиката, религията, технологиите.

Жанр на старогръцката и древноримската литература

Античният скептицизъм е философско течение, възникнало в Древна Гърция, което поставя под съмнение възможността за постигане на сигурно знание, често изисквайки доказателства за всяко твърдение или препоръчвайки въздържане от преценка (атараксия) поради неяснота на истината.

Литература от епохата на Античността; старогръцка и древноримска литература.

Старогръцка и древноримска поезия

Античната философия е културно достижение на Античната цивилизация (Древна Гърция и Древен Рим), обхващайки периода от VI в. пр.Хр. до VI в. сл.Хр. Възниква в гръцките полиси на Мала Азия и Елада, преминава през културния синтез на епохата на Елинизма (с влияние от Египет и културите на Близкия Изток) и завършва своя разцвет във времената на Римската империя. В това общо средиземноморско цивилизационно пространство се полагат основите на рационалното мислене, правото и етиката, които дефинират облика на съвременната западна култура.

Антропологията е комплексна наука, изучаваща човека, неговия произход, развитие, физически характеристики и културно-социално поведение в миналото и настоящето. Тя обединява природни и социални подходи, обхващайки теми от биологичната еволюция до културните практики, символи и родствени системи. Основните клонове включват социална, културна, физическа антропология и др.

Жанр на научната фантастика, в чиито произведения се разказва за настъпването на някаква глобална катастрофа. Сред катастрофическите сюжети са глобален военен конфликт (термоядрена война), кибернетичен бунт (роботи, глобален изкуствен интелект), нашествие на извънземни, зомби апокалипсис, пандемия, всемирен потоп, мощни земетресения, изригване на супервулкан, сблъсък с астрономически обект (комета, астероид или метеор), климатични промени, изчерпване на природни ресурси, екологично бедствие и т.н.

1. В тесен смисъл късноантичен и средновековен текст с повече или по-малко религиозно съдържание, но не е включен към Свещеното писание и/или не се вписва в регламентациите на църковния канон (т.е. неканоничен текст). 2. В по-широк смисъл, апокрифно може да бъде словесно писмено произведение, което се разпространява „нелегално”, т. е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институция – църква, държава, и т. н.

Литературни творби, чието действие се развива в художествената вселена на средновековните келтски митове и легенди за крал Артур, рицарите на Кръглата маса, Авалон, Светия Граал и др.

Археологията е наука, изучаваща човешкото минало чрез анализ на материални останки – артефакти, архитектура и културни ландшафти, наричани още културен пласт. Тя „възстановява“ начина на живот, културните процеси и историята на обществото, особено за праисторическите периоди, от които няма писмени източници.

Архитектурата е творческа дейност и наука за проектирането, строителството и художественото оформление на сгради и пространства. Тя съчетава в себе си естетика, инженерни науки, функционалност и социална ергономичност.

Астрологията и гаданията (таро`, ясновидство, хиромантия) са древни практики или съвременни псевдонаучни системи за прогнозиране на бъдещето и анализ на характера чрез звездите или мистични методи. Те се основават върху тълкувания, които понякога се възприемат като универсални истини поради психологически ефекти. Тези практики се разглеждат като езотерични познания, включващи също нумерология и магия.

Астрономията е фундаментална наука, изучаваща небесните тела, Вселената и нейния произход чрез физика, химия и математика. Тя обхваща изследването на планети, звезди, галактики, черни дупки и космическо микровълново фоново лъчение. Основни области включват астрофизика, планетарология и космология, а съвременните открития често включват търсене на екзопланети и източници на тъмна енергия.
Космосът като обект на науката обхваща цялата материална Вселена извън пределите на земната атмосфера. Той се изследва чрез съвкупност от дисциплини, които анализират неговата структура, произход, еволюция и физическите закони, които го управляват.

Словесно творчество с широк обхват - от древни устни традиции от различни региони на Африка до съвременни жанрово разнообразни литературни произведения на автори от страни на африканския континент .

Лиро-епически жанр с подчертан емоционален характер, изграден върху сюжет с фаталистични мотиви, преплитащи темите за любовта, саможертвата и смъртта, задължително съотнесени с фолклорно-митологична фантастична линия в сюжета, свързан със съприкосновението с демоничното, отвъдното и свръхестественото.

Балканските литератури обхващат богата палитра литературно творчество в жанрово и тематично отношение на народи от Югоизточна Европа (българи, сърби, хървати, гърци, румънци, албанци и др.), споделящи общи исторически, цивилизационни и етнокултурни характеристики.

Събитията се представят от гледна точка на престъпника, престъпната групировка. Мотивът за разследването на престъплението не се разгръща като основна сюжетна линия, често дори и отсъства.

Литература относно проблемите на банковия сектор: за какво той е необходим, как функционира и се регулира.

Творби на европейската литература, създадени през XVII-XVIII в. според естетическите и културни конвенции на Класицизма и барока.

Кратък разказ с нравоучителна насоченост, в който човешките качества и взаимоотношения са олицетворени от животни (и растения); основава се върху сблъсък на различни светогледи и поведенчески модели и завършва с драматичен (парадоксален) обрат и ясно изведена назидателна поука.

Кратък разказ в стихове с нравоучителна насоченост, в който човешките качества и взаимоотношения са олицетворени от животни (и растения); основава се върху сблъсък на различни светогледи и поведенчески модели и завършва с драматичен (парадоксален) обрат и ясно изведена назидателна поука.

Belle Époque (фр.) — период от европейската история между Френско-пруската война (1871) и навечерието на Първата световна война (1914). Период на разцвет на културата и изкуствата в много европейски страни.

Беседата представлява диалогичена дискусия или свободен разговор, насочен към обсъждане на конкретна тема, споделяне на идеи или извличане на поука. Тя съчетава структурата на устната реч с писмената прецизност.

Форма на историческия роман, в която животът на дадена историческа личност се пресъздава с повече или по-малко свободна трактовка на биографичните данни.

Прозаичен жанр, литературно описание на жизнения път на дадена личност, като се отделя внимание и на външните обществени събития, и на вътрешното духовно развитие.

Биологията е фундаментална наука за живота, изучаваща структурата, функциите, растежа, произхода, еволюцията и разпространението на живите организми. Тя обхваща широк спектър от дисциплини, от молекулярно ниво (биохимия, генетика) до клетките, индивидите и екосистемите. Целите ѝ включват разбиране на жизнените процеси, подобряване на здравето и опазване на природата.
Биофизиката е интердисциплинарна наука, която прилага теориите и методите на физиката, за да разбере как работят биологичните системи. Тя изследва живота на всички нива – от молекулите и клетките до целите организми и екосистеми.
Биохимията е наука, изучаваща химичния състав, структурата и функциите на биомолекулите (протеини, въглехидрати, липиди, нуклеинови киселини), както и метаболитните процеси в живите организми. Тя свързва биологията с химията, обяснявайки живота на молекулярно ниво и намира приложение в медицината (диагностика), фармацията и биотехнологиите.

Произведения на научната фантастика, чиито сюжети (предимно ситуирани в близкото бъдеще) са основани върху социалните и психологически аспекти при използването на генното инженерство и биологично оръжие и други биологически експерименти, борбата с пандемии и др. Биопънкът често се съчетава с особеностите на технотрилъра.

Биотехнологията е интердисциплинарна наука, която използва живи организми (бактерии, дрожди, клетки) или биологични системи за създаване и подобряване на продукти, процеси и услуги. Тя е основа на съвременната медицина, селското стопанство, фармацията и опазването на околната среда.

Фолклорна приказка, чийто сюжетен модел се основава върху сблъсък на персонажа с необичайни битови обстоятелства, от които излиза чрез морален избор, с помощта на късмет или проявено остроумие.

Близкоизточната литература обхваща богато разнообразие от текстове, вариращи от древни месопотамски епоси и елинистични творби през средновековната исямска словесност до съвременни арабски, персийски, турски, израелски и др. художествени произведения. Тя се отличава с дълбока поетичност, вплитане на религиозни мотиви, фолклор и коментари върху социално-политическата динамика в региона на Близкия Изток.

Жанр на приключенската литература на съвременна тематика, в който герой или повече герои са въвлечени в серия от предизвикателства, които изискват физически подвизи, много битки и шеметни преследвания. Историята и развитието на героите обикновено преминават през експлозии, ръкопашни схватки, смъртни престрелки и автомобилни гонки.

Будизмът, възникнал в Индия и разпространен в Далечния Изток, една от трите универсални религии, е древна религиозно-философска система за духовното пробуждане, насочена към преодоляване на страданието чрез самоосъзнаване и етичен живот. За разлика от теистичните религии, будизмът не се фокусира върху божества, а върху индивидуалната отговорност и трансформация на съзнанието. Днес той обединява стотици милиони последователи по света.

Творби на българската литература, писани през периода на българското национално възраждане (ср. на XVII и XIX в.). Литературни произведения на видни бълтарски възрожденци - книжовници, будители, политически фигури, революционери и други деятели на епохата.

Приказки за деца от български автори.

В центъра на сюжета са вампири (митологични неупокоени мъртъвци кръвопийци, възкръснали за демонично съществуване) и/или върколаци (в по-широк смисъл: трансформери, метаморфи - хора, способни да се преобразяват в свръхмощни хищници).

Публикации във в. „Илинден“

Публикации във вестник „Нова Орбита“

Публикации във в. „Орбита“

Публикации във вестник „Пулс“

Публикации във в. „Свобода или смърт!“

Публикации във вестник „Септемврийче“

Публикации във вестник „Технически авангард“

Византийската литература е богата и разнообразна, обхващаща повече от хиляда години развитие през Късната античност и Средновековието (IV-XV в.) и включваща както религиозни, така и светски жанрове, написани предимно на гръцки език, като запазва античните традиции, но със силен християнски акцент. Тя се дели на: историческа, църковно-религиозна, пудожествена литература (епическа, лирическа, сатирична), философия, право и научни съчинения.

Високи технологии (или хай-тек) е общо наименование на най-новите, сложни и научноемки технологии, които определят съвременния икономически и научен прогрес. Високите технологии обхващат няколко ключови направления, които променят индустрията и ежедневието: изкуствен интелект и машинно обучение; информационни технологии и софтуер; киберсигурност; микроелектроника и компютърна техника; роботика и автоматизация; биотехнологии и генетично инженерство; възобновяема енергия и съхранение.

Лека и кратка комедия с музикален съпровод и пеене в отделните части (XVI-XIX в.).

Литературни произведения в проза, в чийто сюжет войната и военният живот доминират като тематика и художествен мотив. Докъм началото на XX в. войната бива интерпретирана като неизбежна човешка съдба и е представяна като фон на екзистенциални проблеми, а не толкова като централна тема; или като частна тема в историческата проза. По-късно темата се използва по-задълбочено, човешката проблематика излиза на преден план.

Поджанр на научната фантастика, в чиито сюжети се разгръщат междузвездни или междупланетни конфликти и техните военни решения. Обикновено историята се представя от гледната точка на войник или офицер, а повечето основни персонажи са част от военните структури.
Най-често конфликтът се представя като неизбежен (хора срещу извънземни, демокрации срещу диктатури и т.н.) и военният подход не се поставя под морални съмнения. нерядко се използват реални исторически бойни действия и конфликти като модел на сюжетното действие.

Военните технологии обхващат всички научни открития, технически средства, оръжия и оборудване, създадени специално за нуждите на отбраната и воденето на война. Тяхната основна цел е да увеличат бойната ефективност, да осигурят тактическо предимство и да защитят живота на личния състав. Те включват както конвенционални оръжейни системи, така и сложен софтуер, комуникационни мрежи и разузнавателни средства.

Събирателен термин, обхващащ теоретични и практически въпроси, свързани с формирането, подготовката и действията на въоръжените сили в мирно и военно време, както и военномобилизационната подготовка на цивилните човешки ресурси и на населението като цяло; в по-тесен смисъл – система от знания, умения и навици, необходими за военнослужещите, също така и теоретични и приложни концепции за военната стратегия и тактика в исторически и актуален план.

Поетически текстове, отличаващи се с освободен от морални задръжки циничен изказ, с откровена сексуална и подобна тематика, засяга проблеми, които са обект на обществено табу, и почти винаги са с ругателен характер.

Разкази, новели, романи и други творби в прозаична форма, отличаващи се с литературен изказ, освободен от нормите на изискаността и изявяващи като свои характеристики грубост, непристойност и ругателна лексика. Вулгарната проза често експлоатира сюжети с откровена сексуалност, садизъм и насилие. Тя е израз на контракултурата, засяга проблеми, които са обект на обществено табу и разчита на дистанциране от изобразяваната грубост чрез ирония и черен хумор.

Вълшебните приказки се характеризират с магически и чудесен "образ на света" - свят, фантастично неограничен. В основата на сюжета на вълшебната приказка се разгръща повествование за преодоляване на загуби и лишения с помощта на чудесни предмети (артефакти) или вълшебни помощници.

Лирическа стихотворна форма, развита от арабите, която се налага в ислямското културно пространство - най-вече сред ираноезичните и тюркоезичните народи, също така и в мюсюлманската конфесия в сред народите в Индия и Пакистан. Най-високо развитие получава в персийската поезия. Състои се от 5 до 12 двустишни строфи с римувани помежду си четни стихове. Тематичният кръг в тези стихотворения обхваща насладата от спокойното наслаждение от живота, любовта и виното.

Тема, характерна за произведения на космическата фантастика, в чиито сюжети се представя художествен свят, в цивилизацията е разпростряла своята експанзия в грандиозните размери на галактиката и е сформирала държавна организация от имперски тип, характеризираща се със значителен технологичен напредък, усложнена бюрократична йерархия и (най-често) културен застой, социален регрес и морален упадък. Представят се възходът и най-вече упадъкът на галактическата империя.

Географията е всеобхватна наука, която изучава щащго физическото описание на Земята, така и сложните взаимодействия между човека и околната среда. Тя се дели на два основни клона: физическа география (релеф, климат, води) и социално-икономическа география (население, стопанство, държавно устройство).

Героичното фентъзи представя приключенията на самостоятелни геройски натури, физически мощни, опитни воини, смели до безразсъдство, решаващи своите куестове чрез сила и ловкост. Тези герои по правило са изобразени като носители на доброто и благородството (макар че често се срещат и персонажи от пикаресков тип — пирати, крадци, наемници или просто скитници). Проблемите на персонажа на героичното фентъзи обикновено са локални и засягат лично героя и неговите близки, малка, обикновено племенна, общност. Той пътешества сам или с един-двама чудновати спътници. Сражава се с демони, дракони и други митологически чудовищни създания, влиза в конфликт със зли магьосници и вещици, воюва срещу тиранични властници; спасява знатни красавици, сдобива се с ценни артефакти.

Литературен жанр, възникнал в средата на XVIII век в Англия и претърпял разцвет в началото на XIX век. Съчетава елементи на ужаса, страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т.н.
Обикновено действието е с псевдоисторически колорит и протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, на фона на фантастични призрачни пейзажи, сред мрачна средновековна архитектура: потискащи руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др.
Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят - властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистификация на авторството (представяне на произведението като „намерен ръкопис“), колебание относно достоверността на случващото се.

Отглеждане на растения, най-често в градини, за декоративни или стопански цели. То обхваща широк спектър от дейности: засаждане, поливане, торене, подрязване и защита на растенията от болести и вредители. Градинарството като хоби, професия или част от земеделието.

Поджанр на фентъзи литературата, със следните отличителни особености: действието се развива в градска среда (често - модерен мегаполис) и градът има значима роля в сюжета и атмосферата на творбата; произведението има свръхестествен, паранормален елемент, основан върху мистични градски легенди; за правдоподобие се представят детайли от градската социалност и урбанистични реалии. Понякога под градско фентъзи (ърбан фентъзи) се разбира всяко фентъзи, чието действие се разгръща в съвременен градски контекст. Градското фентъзи съчетава в себе си традицията на фентъзито, мистиката и реализма. Различните произведения имат връзка с най-разнообразни литературни явления - от романтическата проза до магическия реализъм, от криминалната проза до хоръра, от готическия роман до (пост)модернистичния философски роман. Градското фентъзи има връзка не толкова с традиционните фолклорни вярвания, колкото с градската култура. Затова голяма част от новите творения на градското фентъзи разчита на сюжетните стратегии на младежкото романтично фентъзи.

1. Драматичен жанр през Класицизма и най-вече Просвещението (XVII-XVIII в.), в който се пресъздава съдбата на хората от гражданското съсловие (средната класа). Гражданската драма утвърждава утвърждава добродетелите като лични, на свободния гражданин. Първоначално централна тема е конфронтацията между порива за свобода на гражданското съсловие и произвола на аристокрацията. През XIX в. гражданската драма тематично се насочва към конфликти в средата на буржоазното общество. 2. В широк смисъл гражданската драма третира значими проблеми от обществено-граждански и политически характер, разглеждани като сблъсък между индивид и обществен ред

Лирически текстове с гражданска позиция и силно послание от социален, граждански, политически, патриотичен и глобално-хуманистичен характер.

Грижите за детето включват осигуряване на физическото, емоционалното, социалното и интелектуалното развитие на детето. Това обхваща всичко от здравословно хранене, сън и хигиена до създаване на безопасна и подкрепяща среда, насърчаване на играта, ученето и социалните умения, както и предоставяне на емоционална подкрепа и помощ при разрешаване на проблеми.
Детската психология е част от психологията, изучаваща закономерности и особености на психиката на детето в различните периоди на детството и презлагаща ефективни подходи при обгриждането му.

Далекоизточната литература обхваща богатите традиции и съвременните тенсенции на Китай, Япония, Корея, Виетнам и други страни в Далечния Изток, характеризиращи се с дълбока философска основа (конфуцианство, будизъм, даоизъм), поетична изтънченост и уникални жанрове като хайку, дзен притчи и класически романи, както и всички модерни тенденции на съвременната световна литература от XVIII в. до наши дни.

Криминален роман, явление на съвременната литература, чийто централен персонаж е жена в позицията на полицай, детектив, ловец на глави, разследващ журналист и др.

Даоизмът (или таоизъм) (създ. от Лао Дзъ, VI в.Хр.), е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си, оказали силно влияние в други страни на Източна Азия, а също така и в съвременната цападна култура. Думата дао или тао (道) буквално се превежда като път, има също така и по-абстрактни философски значения. Даоистките правила за коректност, правилност и етика наблягат на т.нар. „Три съкровища“ – състрадание, умереност и скромност.
Конфуцианството е китайска етична и философска система, развита на базата на поученията на китайския мъдрец Конфуций (букв. „Учителят Кун“, VI-V в. пр.Хр.). От религиозна гледна точка то има пантеон от богове, към които е причислен и Кундзъ (Конфуций). Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към предците и вярата в духове.

Поджанр на фентъзи, включващ съществени елементи на хоръра и готическия роман. Мистичните моменти са подчинени на фентъзийния сюжет. Такива са повечето фентъзи истории за вампири, върколаци, призраци или със сатанистки и окултни мотиви.
Дарк фентъзи сюжетите може да се разделят на три групи: традиционно фентъзи с мрачни нюанси; фентъзи разновидност на мистичните ужаси; фентъзи, реализирано в твърде депресивен стил. Към дарк фентъзи се отнасят и сюжетите за светове, в които злото е победило и неговите прояви се приемат за обичайни; или се повествува за контакт с други митологично-чудовищни светове (вселени).
Събитията на дарк фентъзи се разгръщат в суров, жесток и мрачен свят; атмосферата е шокираща и внушаваща безнадеждност; героите са нееднозначни в своите морални позиции, водят борба само за това светът да не стане пълен ад. Като идея този жанр може да се дефинира като „противопоставяне между малкото добро и великото зло“.

Деконструктивизмът е философско и литературно направление (втората половина на XX в. и през XXI в.), което оспорва идеята за фиксиран център в тълкуването на битието и единствено значение в езика. Той дефинира критически метод за „разглобяване“ на текстове и концепции, целящ да разкрие вътрешните им противоречия и скрити йерархии. Вместо да разрушава, движението преосмисля традиционните структури, доказвайки, че смисълът е винаги нестабилен, контекстуален и зависим от множество интерпретации.

Литература за организация на ефективен бизнес, успешно предприемачество, мениджмънт, управление и публична администрация.

Литература относно създаването на документи и други административни дейности, свързани с държавните стандарти, организацията на работа с документи, ефективните условия за търсене, придвижване и съхраняване на документи.

Детско-юношеската литература е широка книжовна област, която обхваща художествени произведения от всички литературни родове и жанрове, които са ориентирани към децата и юношите. Според по-традиционното разбиране това е литература, специално създадена за деца и осъществяваща с езика на художествената образност и действеност образователна и възпитателна роля. Според съвременните разбирания съдържанието и обхватът на детско-юношеската литература се определят от динамиката на естетическите вкусове, емоционални нагласи, познавателни интереси и екзистенциални избори на поколенията млади читатели. Затова в полето на тяхното читателско внимание влизат и творби, изначално предназначени за възрастни.

Литературни произведения на криминалната проза с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Литературни произведения с приключенска тематика с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Фантастични произведения с герои деца и предназначени за детска читателска аудитория.

Фентъзи поджанр, намиращ се на границата между фентъзи и детската литература и предназначен за детска читателска аудитория. В центъра на сюжета са персонажи деца, надарени с уникални способности, вълшебни артефакти, могъщи свръхестествени съюзници. Благодарение на тези дарби и/или дарове, тези герои водят война с чудовищни проявления на злото. Сюжетът на такива творби включва в себе си жанровете на романа на съзряването и (по-рядко) роман на възпитанието. Някои произведения разгръщат и любовна тематична линия и клонят към романтично фентъзи, с което предназначават сюжетите си за по-отраснала младежка аудитория.

Дзен е учение и практика в будизма, които поставят фокуса върху директното преживяване и интуитивното прозрение чрез личния опит, прескачайки интелектуалните анализи и догми. Основната му цел е постигането на просветление чрез практиката на медитация и пълно отдаденост в настоящия момент. Той учи на дисциплина на ума, освобождаване от илюзиите и изнамиране на абсолютната истина в най-простите всекидневни дейности.

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху постмодерна декоративна стилизация на историческия свят от епохата на Втората индустриална революция (базираща се върху технологиите, ползващи енергията на петролните горива и електричеството, както и съответната индустрия, военна техника, транспорт и телекомуникации): времената около двете световни войни (ок. 1910-1950-те г.). В стилистично отношение често се експлоатират стереотипите на литературата на „джазовата епоха“, забележимо е и влиянието на ар-деко и „черния роман“. Съвременната читателска рецепция окачествява като дизелпънк и произведения на някои класици на научната фантастика от първата половина на XX в.

Сюжетен елемент, който се фокусира върху интелектуалното надиграване, преговорите, психологическата манипулация и задкулисните интриги. Вместо с физическа сила, конфликтите се решават (или задълбочават) чрез слово, протокол и стратегия.

Дисертацията (докторантски труд) е мащабен научен труд, който се защитава публично пред научно жури за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Тя съдържа оригинално изследване, нови научни резултати и приноси в определена област. Обикновено е обемна, обосновава хипотеза и предлага новаторски подход към изследвания проблем.

Частите/главите са отделени от големи промеждутъци от време.

Периодически попълван прозаичен текст, състоящ се от поредица от фрагменти с посочена дата (често и място) на всеки запис. В него авторът дава израз на своите впечатления, размисли и преживявания.

Догматичното богословие е основна богословска наука, която изучава вечните и неизменни истини на вярата, наречени догмати. То систематизира учението за Бога, неговото творение и спасението на човека, служейки като духовен ориентир и защита срещу ереси.

Роман, чийто сюжет е структуриран предимно върху основата на реални събития и с малки вмъквания на художествена измислица.

Дял от прозата, сборно название на редица прозаични жанрове - биография, мемоари, пътепис, дневник, записки, писма и др. - характерни със съчетанието на литературно-художествен подход с документална достоверност на представяните факти и лица.

Текстове, тематично насочени към домашния бит и семейните грижи.

Книги за домашните животни и грижите за тях.

Ръководства за поддържане на дома, за дизайнерски интериор, поддържане на домашно стопанство, шиене, съдове и принадлежности.

Литературно-художествено произведение, реализирано съобразно конвенциите на основния литературен род „драма“: текст с драматичен сюжет в диалогична форма (реплики и контрареплики на персонажи) и предназначен най-вече за сценично представление (пиеса).

Характеристика на литературната творба, изразявакщо се с напрегнатост и конфликтност в сюжетното действие, провокиращи вълнение и силно емоционално въздействие. Драматизмът се свързва с остър сблъсък (вътрешен или външно мотивиран) на интереси, чувства или идеи, който държи публиката в напрежение.

Древните религии са всеобхватни социокултурни системи от преди универсалните религии (напр. преди християнството и исляма), базирани върху политеизма и поддържането на представите за вселенски ред чрез стриктни публични ритуали.
Култовете, от своя страна, са по-специфични и често затворени общности, които се фокусират върху индивидуалното духовно преживяване, личното спасение или мистичното посвещение. Докато официалната религия легитимира държавната власт и йерархия, мистерийните култове предлагат на последователите си тайни знания и надежда за живот след смъртта чрез символична смърт и прераждане.

Литературни произвезения от Древния изток (Древен Египет, Близкия изток, Месопотамия, Персия), Древна Индия, Древен Китай; както и от Близкия изток, Средния изток, Индия, Китай, Корея, Япония и др. през Средновековието.

Произведения на хоръра, в чийто сюжет важна роля имат демонични същества от мрачната отвъдност.

Европейската литература представлява съвкупност от книжовните традиции на куртурите и народите в Европа от Античността до наши дни, развиващи се в тясно историческо и цивилизационно взаимодействие. Тя се разглежда като единна система, базирана върху утвърдени през хилядолетията споделени философски и естетически канони.

Езикознанието (лингвистиката) е хуманитарна наука, която изучава същността, структурата и функциите на човешкия език като знакова система. То анализира неговия произход, историческо развитие и правилата, по които се изграждат звуковете, думите и изреченията. Чрез теоретични и приложни методи дисциплината изследва както универсалните езикови закони, така и спецификите на отделните езикови семейства.

Езичеството (паганизъм) е термин, описващ политеистични или пантеистични природни религии, основани върху култа към множество богове, идолопоклонство и духове. Обхваща предхристиянските вярвания, местни народни религии, шаманизъм, а в по-широк смисъл – древни религиозни системи (древноегипетска, месопотавска, старогръцка, римска и др. под.).

Религиозна или окултна норма, основаваща се върху посвещаването на духовно привилегировани хора в дадено „тайно познание“ за изворите на вярата или някакво учение, забраняваща разкриването й пред непосветени.

Роман (най-често от XX в. насам), чийто сюжет третира човешкото съществуване, осъзнато като проблем сам по себе си. 1. В по-тесен смисъл, това са романи, които възникват в традицията на екзистенциализма като философия и изразяват нейния теоретичен опит и проблематика. 2. В по-широк смисъл, това са романи, възникнали в интелектуалната атмосфера на времето на екзистенциализма и повлияни от идеите му, но нейните автори не са задължително следовници на екзистенциализма. 3. Романи, в чиито сюжети и конфликти умело са вплетени базисни екзистенциални въпроси за смисъла на живота и битието.

Форма на модернистичната драма, базирана върху трагичния хуманизъм на екзистенциализма - извечният трагизъм на човешката участ и опитите за изнамиране на смисъла на съществуването чрез цялостна светогледна реформа (най-често неуспешна) и възможностите за личен избор в гранични битийни ситуации. Екзистенциалната драма е експериментаторска като стилистика: притчова алегоричност, митологична символика и идейна "йероглифност.

Екзистенциализмът (от латински: existentia – съществувание, живот) е философско течение, фокусирано върху индивидуалното човешко съществуване. Водещите философи екзистенциалисти възприемат човека като субект (а не като обект на изследването си), не само като мислещ субект, а по-скоро като действена, чувстваща, жива човешка личност заедно с условията, при които съществува тя, като отправна точка на своите философски разсъждения.

Екологията е наука, която изследва взаимоотношенията между живите организми и тяхната околна среда. Тя анализира как биотичните фактори (живите същества) си взаимодействат с абиотичните компоненти на природата като климат, почва и вода. Основната ѝ цел е да изслезва функционирането на екосистемите и да намери начини за тяхното съхранение и устойчиво управление. В съвременен контекст екологията е ключова за разрешаването с екологичните кризи и опазването на биоразнообразието.

По дадената творба има една или повече филмови реализации (пълнометражен филм, сериал, телевизионна новела) - екранизация, следваща сюжета на литературната първооснова, или филмова творба по мотиви на литературното поизведение.

Реални истории за оцеляване и откривателство, документални разкази за научноизследолателски мисии, научнопопулярни и художествени за смели пътешествия и открития, документална проза и мемоари на изследователи.

Жанр на лириката, отнасящ се до стихотворения в минорно-меланхолична емоционална тоналност, написани по повод скръбно събитие, депресивно преживяване или тъжен спомен.

Електрониката е приложна наука и инженерна дисциплина, която изучава и използва контролираното движение на електрони в различни среди за създаване на устройства за обработка, пренос и съхранение на информация. Тя стои в основата на съвременните технологии, захранвайки всичко от смартфони до индустриална автоматизация.

Електротехниката (вкл. електроинженерството) е основна техническа инженерна дисциплина, която изучава генерирането, пренасянето, преобразуването и използването на електрическа енергия, както и проектирането на устройства, базирани на електромагнетизма.

Емпиризмът е философско направление, което смята сетивния опит и наблюденията за основен източник на познанието, твърдейки, че умът се ражда като „празна дъска“ (tabula rasa), изпълвана чрез опит. Този подход се основава на доказателства, индуктивни разсъждения и преживявания, противопоставяйки се на рационализма. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод.

Енергетиката е стратегически идустриален отрасъл, който обхваща добива на енергийни ресурси, тяхното преобразуване в използваеми форми на енергия (електрическа и топлинна) и трансфера им до крайните потребители.

Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област като се абляга на фактологичната информация за обекта, означаван от термина. Енциклопедиите включват набор от тематични статии, които обикновено са подредени по азбучен ред на заглавията и са по-дълги и по-подробни от дефинициите в речниците.

Кратко стихотворение с шеговит, присмехулен характер, с хумористично-сатирична насоченост против определено лице или отрицателно явление.

Текстове (хузожествени или нехудожествени), в които темата за епидемията присъства било като обект на интерпретация, било като елемент на сюжетната линия, било като мотив.

Епикурейството е старогръцка материалистическа философия, основана от Епикур (341–270 г. пр.н.е.), която поставя за цел на живота постигането на щастие чрез разумно удоволствие, спокойствие на духа (атараксия) и липса на болка. Епикурейството проповядва въздържаност, добродетели и избягване на страха от боговете и смъртта.

Епистемологията (или теория на познанието) е дял на философията, който изследва произхода, природата, обхвата и ограниченията на човешкото знание. Тя анализира какво представлява знанието, как го придобиваме, критериите за неговата истинност, достоверност и оправданост. Често наричана „наука за познанието“, тя се фокусира върху аргументацията, а не просто върху механизмите на ума.

Роман, написан като: поредица от писма или имейли; дневник или блог; колекция от медийни публикации и други документи.

Разновидност на историческия роман, обхващаща в широта, дълбочина и пълнота историческия процес в многослоен сюжет, включващ множество човешки съдби и драматични събития от живота на народните маси.

Поджанр на фентъзи литературата, отличаваща се с величав мащаб на сюжетните събития и художественото изображение. В сюжетите на епическото фентъзи обикновено се представя продължителна борба на героите с могъщ враг, който е властелин на злото и притежава тъмни свръхестествени сили. Събитията на такива произведения тотално съдбовно засягат целия изобразен свят: водят се грандиозни войни, връхлитат вселенски катаклизми. Доколкото героите се позиционират в конфликта на страната на условното добро, борейки се със злото, често (но не задължително) персонажите ясно се разпределят на положителни и отрицателни. Мисията на героите е да спасят света от гибел или тиранията на злото.
За епическото фентъзи са характерни многотомните епопеи с описание на войни и походи. Други особености са насищането на сюжета с огромно множество персонажи, наличие на фантастични раси, изобретяване на екзотични езици, подробни карти на местата на действие и на своеобразна политическа география на въобразения епически свят, заплашителни пророчества.

Епосът е героично повествование за далечното минало на дадена общност (най-често етническа), съдържащо цялостна картина на колективния живот и представящо в хармонично единство един внушителен свят с юначни герои.

Полова чувственост в рамките на любовта, деликатно пресъздадена с изявено естетическо отношение. Еротиката може да е основа на литературния сюжет като цяло, може да присъства само като мотив в по-многопластово художествено изображение.

Еротични са онези любовни романи, в чиито сюжети поведението на изобразените персонажи е обвързано от любовното чувство като водещ мотив в съчетание със сексуалните влечения като тема. В тези романи се да използва по-откровен език, избягват много от евфемизмите, използвани в книгите на любовна тематика с по-овладяно съдържание. Те включват смели еротични сцени, фокусирани повече върху сексуалния акт и дори по-необичайни позиции или актове, а не толкова върху традиционни любовни сцени. Еротичната романтика се различава от порнографията, тъй като за еротиката не са свойствени крайният вулгарен натурализъм и преекспонираното внимание върху половата анатомия.

Жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия.

Дял от прозата, текстове с публицистична, художественолитературна, историко-биографична или философска насоченост, написани в есеистична форма.

Естетиката е философска дисциплина, която изучава същността на красотата, природата на изкуството и принципите на сетивното възприятие по отношение на въображаемото. Тя изследва как формираме естетически съждения и дефинира категории като красиво, грозно, възвишено и трагично. Като наука за сетивното познание, тя анализира връзката между обективните свойства на света и субективното преживяване на човешкия вкус.

Етиката (от гръцки: етос – нрав, обичай) е дял на философията, който изучава морала, нравствеността, доброто и злото, съвестта и нормите на поведение в обществото. Тя се занимава с въпросите за това какво е „правилно“ и „грешно“ действие, стремейки се да установи принципи за достоен човешки живот и съжителство.

Етнологията е хуманитарна наука, която изучава произхода, културата, бита и социалната организация на различните народи и общности. Тя анализира както традиционните вярвания и обичаи, така и съвременните трансформации в идентичността и начина на живот на групите. Чрез методите на теренното изследване дисциплината се стреми да разбере многообразието на човешкия опит в неговия исторически и социален контекст.

Кратко литературно произведение, посветено на конкретен въпрос.

<em><strong>Живопис.</strong></em> Рисуване с бои (маслени, акварел, темпера, акрил) върху платно, хартия или стена. Тя борави с цвят, светлосянка и композиция.
<em><strong>Графика.</strong></em> Изкуство, основаващо се върху рисунката и линията. Включва различни техники за отпечатване (офорт, литография, гравюра), като използва предимно черно-бялата гама.

Между желанието за живот и неизбежността на смъртта

Журналистическото есе е свободно изразяване на авторовата мисъл чрез аргументативни техники, като основната цел е да формира общественото мнение. Създава се върху тема, избрана от реалния свят - актуален проблем, поставен в контекста на общественозначим факт. Базира се върху оригиналност на изложената теза и надхвърляне на злободневността, без тя да бъде игнорирана. Журналистическото есе е резултат от добросъвестно разследване, гарантиращо надеждността на разказаното чрез проверими референции в текста. драматизирането, описанието на контекста, което включва времето, мястото, детайли, Визираното събитие, диалозите и описанията подчертават или извеждат универсални истини. Използват се художествени похвати при разгръщане на изложението.

Книги с популярно изложение на за бизнеса, които обхващат теми като предприемачество, маркетинг, лидерство и саморазвитие.

Законът е основен нормативен акт, приет от законодателен орган, който регулира обществени отношения чрез задължителни правила за поведение. В правната система законите биват задължаващи, забраняващи (императивни) или оправомощаващи.

Различни законодателни текстове.

Записките са жанр, свързан с размисли за преживяно и изразяване на лично отношение на автора или разказвача към описваното. Характер на записки имат и самостоятелните авторски коментари към собствена творба.

Литература за подобряване на духовното и телесното здраве, за здравословен, активен и хармоничен живот.
Алтернативна медицина – събирателно название на методи, които претендира, че са способни да лекуват заболявания и чиято ефективност и безопасност не е доказана и гарантиран чрез научни методи.

В центъра на сюжета са зомбита или просто възкръснали мъртъвци.

Изкуството е творческа човешка деятелност, която изразява идеи, емоции и възгледи чрез визуални, звукови или словесни средства. То служи като универсален културен език, представящ колорита и менталността на своето време. Чрез него творците пресъздават или преосмислят реалността, провокирайки дълбок емоционален и интелектуален отзвук у аудиторията. Изкуството обхваща широк спектър от жанрови реализации – от класическа живопис до дигитални инсталации. В основата си изкуството остава вечен стремеж към красота, истина и споделяне на човешкия опит.

Изобразителното изкуство (визуални изкуства) е форма на художествено творчество, което създава визуални образи и въздейства възоснова на естетически критерии. Основната му цел е пресъздаване на действителността чрез различни изразни средства и материали. То обхваща широк спектър от класически и съвременни форми.

Творби на субективната лирика, които се характеризират с ясно заявено от лирическия субект себеразкриване пред читателя или фиктивен лирически събеседник.. Лирическият субект откровено споделя своите емоции, размисли, рефлексии и мечти съобразно проблемния кръг на стихотворението с изповеден характер.

Източната философия обхваща разнообразни учения от Южна и Източна Азия, включително индийска, китайска, японска и корейска мисъл. Основава се върху традиционните религиозно-философски системи на индуизма, будизма, даоизма и конфуцианството, които се фокусират върху вътрешното познание, хармонията с природата, духовното просветление и разбирането на съществуването, различавайки по този начин значително от западния рационализъм.

Лирически жанрове, характерни за поетическата традиция на Близкия и Средния Изток, Индия и Далечния Изток.

Икономиката е обществена наука, която изучава ефективното управление на ограничените ресурси за задоволяване на неограничените човешки потребности. Тя анализира как индивидите, фирмите и държавите правят избори и как тези решения формират производството, разпределението и потреблението в обществото. Чрез своите два основни дяла — микроикономика и макроикономика — науката търси законите, които управляват пазарните механизми и стабилността на цели държавни системи. В основата си тя е учение за човешкото поведение в условия на дефицит и стремеж към оптимален резултат.

Обратен ход на повествованието - от късните събития към ранните.

Литературата с индианска тематика обхваща както приключенски класики за живота в прерията, така и документални разкази за историята и съдбата на местното население в Америка. Литературните произведения с такава тематика най-често представят сблъсъка между индианската култура и колонизацията, предлагайки поглед към традициите, вярванията и борбата за оцеляване на индианските племена и тяхната съдба в модерния свят.

Индуизмът е религия, често определяна като най-старата в света, разпространена главно в Индия и Непал. Тя обхваща широк кръг различаващи се едно от друго направления от народния индуизъм и ведизма до бхакти и вайшнавизма. Всички те са обединени от споделени концепции, разпознаваеми ритуали, обща космология и текстова основа, поклонения на общи свещени места. Индуизмът включва различни деноминации, всяка от тях със сложно многообразие на вярвания и практики.

Иновационни технологии са нови или значително подобрени продукти, процеси и услуги. Те включват сектори като изкуствен интелект, биотехнологии, възобновяема енергия и дигитална трансформация.
Ноу-хау (Know-How): Представлява съвкупността от практически знания, умения и секретен опит за извършване на дадена дейност.
Иновационните технологии и ноу-хау обединяват практическия опит, патентованите решения и научните постижения в реални бизнес модели.

Роман от епохата на модернизма и постмодернизма, с характерна изострена потребност за интерпретация и осмисляне на живота, превишаващи желанието за разказване. Интелектуалният роман се основава върху амбицията реалният живот да бъде въплътен в художествени образи чрез новаторска литературна технология - повествованието е съсредоточено върху постоянното осъзнаване на използваната литературна стратегия: съдържателни и/или формални експерименти; провокативни литературни реалности, интертекстуалност, въображаема комуникация (и дори провокация) на повествователя или персонажите с читателя и др.

Между воля за познание и ограничени възможности

Поетически творби с ерудитски характер, характерни за времената на модернизма и постмодернизма (от края на XIX век до наши дни) които са предназначени за задълбочено четене, изискващо интелектуално усилие с процеса на интерпретация. Четенето на интелектуална поезия води до прозрение и дори откритие за "скритата очевидност" отвъд баналното всекидневие, а това придава интелектуална дълбочина на творбата.

Интелектуалната проза на модернизма и постмодернизма се отличава с характерна изострена потребност за интерпретация и осмисляне на живота, превишаващи желанието за разказване. Интелектуалната проза се основава върху амбицията реалният живот да бъде въплътен в художествени образи чрез новаторска литературна технология - повествованието е съсредоточено върху постоянното осъзнаване на използваната литературна стратегия: съдържателни и/или формални експерименти; провокативни литературни реалности, интертекстуалност, въображаема комуникация на повествователя или персонажите с читателя и дори провокация към него и др.

Интервюто е публицистичен жанр, представляващ целенасочен разговор между интервюиращ и събеседник, при който чрез система от въпроси се извличат информация, мнения или разкрития. То функционира като диалогична форма за събиране и представяне на факти пред аудитория, като съчетава елементи на съобщение, коментар и презентиране.

Информативните текстове в журналистиката имат за основна цел да запознаят аудиторията с актуални, социално значими факти и събития по обективен, точен и достъпен начин. Те отговарят на базовите въпроси на новинарството и съставят ядрото на т.нар. информационни жанрове: информационна бележка, хроника, новина, репортаж, интервю и др.

Информационната бележка е вид медиен жанр, чрез който: се съобщават като новина факти, които са актуални и значими за широк кръг читатели, слушатели, зрители; новината се представя обективно и лаконично, без пряк израз на отношение към нея; вниманието се насочва към отговор на въпросите: Какво се случва? Кои участват в случката? Кога? Къде?(наутрална лексика) и на разказни изречения;

Информационните технологии (ИТ) обхващат използването на компютри, софтуер, мрежи и електронни системи за събиране, обработка, съхранение, защита и обмен на данни.

Иронията е стилистично-изобразителен и реторически похват, при който се използва скрита насмешка или контраст между казаното и смисъла, между очакванията и реалността, създавайки хумористичен и/или критичен ефект. Спектърът на изразяване на иронията обхваща остроумието, присмеха, подигравката и издевателството.

Исихазмът е мистико-аскетично учение в православното християнство, което проповядва, че чрез пълно вътрешно безмълвие, пречистване на сърцето и постоянна молитва човек може да постигне пряко единение с Бога. В неговия философски център стои разграничението между непознаваемата Божия същност и достъпните за човека трансцендентни енергии, чрез които вярващият реално съпреживява Божествената светлина. Като културно-исторически феномен, исихазмът утвърждава преимуществото на духовното съзерцание над рационалното познание, оказвайки дълбоко влияние върху средновековната етика, книжовност и изкуство.

Ислямът е монотеистична авраамическа религия (една от трите универсални религии), базирана нъру свещения Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на единствения Бог (Аллах). Ислямът се основава още и върху преданието (сунна), описващо учението и дейността на пророка Мохамед. В буквален превод „ислям“ означава „подчинение“, „покорство“, „смирение“.

Жанр на драмата с предмет на сценично изображение на исторически лица и събития.

Кратки повествователни произведения в проза, в които събитията се разиграват в историческа среда или в тях се преплитат исторически факти и личности. Най-често историческият сюжет се ограничава до едно-единствено събитие или животоописание, със стегнато развитие на действието. Художественото пресъздаване невинаги изисква строго придържане към историческите факти.

Разновидност на историческия роман (често - поредица от романи), чийто сюжет се характеризира с широка историческа картина на драматични събития в епохални времена, на чийто фон се проследява съдбата на две и повече повече поколения на изобразяваната общност в лицето на знакови фамилии (най-вече - владетелски династии) и множество други персонажи.

Средновековна форма на историческо съчинение, при което последователно се записват събитията - най-често от свидетел или участник в събитията.

Литературно произведение, в който се съчетават характеристиките на любовния роман (с водеща роля в сюжета) с историческия роман. Моделът на любовния роман е ситуиран в определена историческа епоха със съответни за изобразеното време нрави - най-вече времената на Средновековието, Ренесанса, Барока, Просвещението, XIX в.

Произведение на приключенската литература, съчетаващ на особеностите на историческия и приключенския роман, чийто авантюрен сюжет е положен в рамките на достатъчно убедителен за целите на авантюрата епохален исторически фон.

Специфична форма на романа, чието повествование е базирано върху исторически сюжет, т.е. който възпроизвежда в художествена форма някаква отминала епоха, определен период от историята. В историческия роман историческата достоверност се съчетава с художественото изображение, историческият факт – с художествената измислица, действителните исторически личности – с измислени персонажи, литературната измислица се ситуира в пределите на изобразяваното историческо време. Повествованието в историческия роман се разгръща на фона на повече и по-малко значими исторически събития.

Литературно произведение (роман, повест, новела) с доминираща криминална интрига, но чието действие се развива в отдавна отминала историческа епоха (древните цивилизации, Античността, Средновековието, Ренесанса и т.н.), често в средата на екзотична култура (напр. Далечния Изток). Друга разновидност на жанра е с водещ мотив „разследване на древно престъпление в днешни времена“.

Историческото фентъзи е поджанр на фентъзи литературата, своеобразен исторически роман (свързан с алтернативната история), чиито сюжети се базират върху връзка с историята – конструиране на магически свят на основата на реален исторически бекграунд (като време-пространство, исторически лица, исторически колорит).
В субжанрово отношения произведенията на историческото фентъзи може да споделят качествата на героическото и епическото фентъзи, да бъдат увлекателни исторически приключенски романи или дори творби със сериозен психологизъм.
Действието се развива в миналото, на фона на известни исторически места, събития, епохи, като се въвеждат свръхестествени мотиви, които правят повествованието по-интересно и изненадващо: магия (най-малкото – магически способности на героите), митични персонажи, вълшебни артефакти и атрибути, нереални проблеми и методи на тяхното разрешаване.

Историята е хуманитарна наука, която систематично изследва, анализира и интерпретира миналите събития и развитието на човешките общества. Тя се основава върху критичен анализ на исторически източници — писмени документи, материални артефакти и устни предания — за да представи обективна картина на миналото. Чрез разкриване на причинно-следствените връзки, историята помага за разбирането на настоящето и прогнозирането на бъдещи обществени процеси. Основната ѝ цел е да съхрани колективната памет и културната идентичност на човечеството чрез научна методология.

Възможностите на търсене на работа и възможностите за кариерно израстване – както н работния сектор, така и в мениджмънта.

Католицизмът е най-многобройната конфесия на християнството с над 1,4 милиарда последователи, центрирана около папстана интситуция в Рим. Той се смята за Единната, Свята, Съборна и Апостолска църква, основана от Исус Христос. Характеризира се с литургично богослужение, седем тайнства, преосъществяване (евхаристия) и специално почитане на Богородица, включително четири основни догми.

Постмодернистичен литературен жанр в научната фантастика, който се фокусира върху хай-тек компютърните и информационните технологии, виртуално генерирани реалности, обикновено в съчетание с изображение на емпиричен свят, преживяващ социален упадък или радикални цивилизационни промени. Фабулата често повествува за конфликти между хакери, изкуствен интелект и мегакорпорации в недалечното бъдеще на една антиутопична Земя и постиндустриално общество.

Киното и филмовото изкуство са резултат от синклетизъм чежду визуални, звукови и драматургични елементи. В основата на тази творческа зеятелност стоят режисурата, операторското майсторство, сценарият и монтажът. Този артистичен процес съчетава творческото въображение с технологиите, за да възпроизведе истории и да провокира мисловно емоционална рефлексия чрез игрални, документални и анимационни форми.

Литературна романова версия (новелизация) на филм.

Произведения на криминалната литература: 1) които са създадени прибл. от средата на XIX в. до средата на XX в.; 2) по-нови творби, действието на чиито сюжети се развива в същите времеви рамки на тази отминала епоха и със специфична ретро насоченост като атмосфера и стилистика.
Този поджанр следва строг (класически) канон на криминалната литература: най-често сюжетът се структурира около разследване (най-често от утвърден детектив) на престъпление, извършено на уединено място с ограничен кръг персонажи, съпричастни към събитието.
Утвърдените писатели в този поджанр често се назовават „класици на криминалния жанр“.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата от Ренесанса до началото на XX в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XIX в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XVII-XVIII в.

Разкази, новели и други творби в кратка прозаична форма, които са утвърдени образци на литературата през XX в.

Класически литературни произведения в жанра"хорър", предимно от края на XIX и XX в. Набляга се върху случайния сблъсък на човека с с ясно разграничено от него свръхестествено зло, натуралистични подробности практически липсват.

Кодексът е нормативен документ, който си поставя за цел да обхване цялостна област на правото. Кодексите обикновено се съставят чрез кодификация - обединяване и систематизиране на съществуващи преди него закони и други правни норми.

Книги относно издирване, събиране, систематизиране, изучаване и презентиране на определени класове обекти: произведение на изкуството, културноисторически и технологични ценности и артефакти или природни обекти.

Форма на историческия приключенски роман, чието действие се развива най-вече през XIX в. в екзотичния контекст на европейските колонии в страни от различни континенти - Африка, Индия, Австралия и др. В сюжета почти винаги присъства тематичната линия за взаимоотношенията на европееца с туземното население.

Драматичен жанр, литературно сценично произведение с весело съдържание и щастлив край, в което характерите, ситуациите, действието и обстановката са представени в смешни форми или са проникнати с комизъм, понеже са изобразени в противоречие с утвърдени норми на поведение и с естествения ход на живота.

В журналистиката коментарът е статия, излагаща лична позиция - журналистът (коментаторът) интерпретира и оценява тенденции в политическата, социалната, научната и културната област.

Коментарните текстове в журналистиката са аналитични материали, чиято основна цел е не просто да информират за дадено събитие, а да го обяснят, интерпретират и дават оценка от конкретна позиция.

Основните герои на конспиративния трилър са най-често журналисти, следователи, и др., които се натъкват на следа, разкриваща огромна конспирация (заговор), която води чак до висшите кръгове на властта. Сюжетът се разгръща в широк политически и исторически контекст, потокът от глобални събития се разглеждат като игра на скрити кукловоди и сенчести организации, като „лошите играчи“ причиняват негативни събития, а „добрите играчи“ ги идентифицират и побеждават и така „спасяват света“. Водещи са мотивите: 1) за скритата власт, „дълбоката държава“, „тайните общества“, световната конспирация; 2) слуховете и медийните манипулации, пропагандата и контрапропагандата, контролиране и промяна на общественото мнение, дезинформацията и фалшивите новини.

Конституция се нарича основният закон на държавата, който установява принципите на управление – формата, структурата и процедурите на държавните и местните органи, икономиката и обществото и отношенията между държавата и гражданите.

Кореспонденцията оперативно и достоверно представя събитие на деня (най-често от мястото на неговото случване), явление или обект от действителността с обществено значимост. Излагането на фактите се съчетава с аналитичност и проблемност.

Корпоративната култура представя основните ценности и вярвания на дадена организация – от установяване и прилагане на бизнес правила до начина, по който служителите във фирмата комуникират помежду си; стил на управление и работната среда; мисията и целите на бизнеса да формира управленската структура и да задава основни очаквания за отношението и поведението на служителите.

Поджанр на научната фантастика, който най-вече се определя по следните формални признаци: сюжетното действие се осъществява в космическото пространство и/или на други планети (в Слънчевата система или отвъд нейните предели) условен художествен свят. Най-честите сюжети са: астронавтски полети в космическото пространство, откриване и изследване на други планети, събития в космическото пространство, проблемите на човека в несвойствена среда; космически конфликт между противници, прилагащи могъщи технологии; намеса на космически фактори в живота на Земята и възникващите от това проблемни изменения. Персонажите в космическата фантастика са подчертано героични.
Особена вариация на космическата фантастика е „космическата опера“, която набляга на романтичната, често мелодраматична авантюра, която се развива основно или изцяло в космоса, като основно въвлича конфликт между опоненти, които притежават силни (понякога доста измислени) технологии и възможности.

Космическите технологии обхващат всички инженерни решения, софтуер и оборудване, разработени за излизане, престой и изследване на космическото пространство.

Пределно кратки текстове в проза.

Роман с относително малък обем, чийто сюжет, без излишно усложнена интрига, любовната история се развива чрез благополучното преодоляване на едно или няколко малки препятствия.

Литературни произведения в проза (романи, повести, разкази), чиято тема се базира върху престъплението като мотив и/или сюжет или с историята на неговото разкриване.

Използват се елементи на криминалната литература (криминална загадка, разследване на престъпления, фигурата на детектива, мистериозни убийства) в произведения на научната фантастика, фентъзи и хорър. Действието може да се развива в бъдещето, алтернативно време, в отминала историческа епоха или в напълно измислен свят.
Особеност на криминалната фантастика е двойната сюжетна логика (криминална и фантастична) и персонажната двойственост на героите (следователи и учени/посветени).

Художествена реалност, която наглед не се отличава от официалната история, но или разкрива участието на други сили (извънземни, магове), или пък се описват уж случили се събития, останали обаче неизвестни. Често криптоисторическите сюжети се основават върху теорията на конспирацията и други подобни нетрадиционни интерпретации на историческите събития.
Като криптоистория може да бъде определено съдържанието и на нехудожествени текстове (научнопопулярни и квазинаучни), излагащи повече или по-малко спекулативни хипотези относно исторически събития, епохи и дори хода на историята изобщо.

Област на човешката деятелност, свързана с приготвянето и консумирането на храна. Включва в себе си технологии, кухненско оборудване, рецепти, обредност и кулинарна етикеция.

Културологията е хуманитарна наука, която изучава културата като цялостна система от ценности, символи и човешки дейности. Тя анализира механизмите, чрез които обществата създават смисъл, и изследва взаимодействието между традициите и съвременните социални процеси. Дисциплината съчетава методи от философията, историята и антропологията, за да обясни как културната среда формира човешкото поведение.

Хорър истории, при които водещ мотив са кървавото насилие и жестоки мъчения и убийства.

Латиноамериканската литература включва произведения, създадени в страните на Централна и Южна Америка на испански, португалски, френски, както и на местните (индиански) езици. Към нея спадат и творби, написани в САЩ на испански език. Нейното глобално утвърждаване през втората половина на XX век се дължи до голяма степен на известното литературно течение „магически реализъм“ (исп.: realismo magico). Латиноамериканската литература, освен че е културно свързана културата на Югозападна Европа, има също така и дълбоки корени в разнообразието на местни и афроамерикански традиции.

Легендата е старинен епически литературен вид, разказ за (славно) събитие от далечното минало, интерпретирано в свръхестествен, митологично-фантастичен план.

Лекцията е писмен вариант на устно изложение, която систематично и задълбочено разработва определена тема. Тя трансформира академичното или професионалното знание от аудиовизуален в четим формат, запазвайки фокуса върху аудиторията.

Последователно повествование

С абстрактно повествование за миналото, бъдещето, със спомени и др.

Сближаване/раздалечаване на сюжетните линии

Кратка, емоционално наситена лирическа творба с дълбока субективност на изображението и с присъща за жанра съзерцателност. Цел на лирическата миниатюра е да да изрази "вечността в мигновението" и да улови скритата и многозначна същност на действителността (най-често природна картина).

Утвърдени в литературната традиция лирически жанрове

Лирически жанр, до XIX в.- писмо в стихове, а днес стихотворение, написано като писмо или послание към лирически събеседник (родител, брат или сестра, приятел, любим/а). Съдържанието на лирическото послание е е разнообразно - от философски размишления през емоционални откровения до сатирично разобличение. Отличава се с остроумие, лекота на изказа и диалогичност.

Разновидност на фентъзи литературата, в чийто приказен сюжет преобладават светлите оптимистични мотиви и спокойна, балансирана атмосфера. Тъмните мистични мотиви и негативните страни на битието са силно редуцирани или дори отсъстват. Творбите на лиричното фентъзи се отличават с лиричен психологизъм на позитивните човешки взаимоотношения – добротата, чистата любов, взаимността, приятелството, с деликатен самоанализ и послания с хуманистична топлота..

Поетически жанрове, съчетаващи характеристики на литературните родове лирика и епос.

Литературни творби, саздадени в динамичното културно поле на модерността (XX-XXI в.), белязани от многообразни проави на трансформация на традиционните художествени форми, експериментаторство и светогледен глобализъм - модернизъм и авангардизъм, психологически реализъм и неореализъм, магически реализъм и постмодернизъм.

Литературен епически жанр с ясно заявено авторство, основано върху традиционните за фолклорната приказка сюжети, мотиви, образи и стилистика. Литературната приказка има подчертано условен художествен характер и нерядко е с психологическо, морално-етично и философско послание.

Литературен жанр, прозаично съчинение с неголям обем и свободна композиция, изразяваща впечатленията и съображенията на автора по конкретен повод или тема, без да претендира за дефинитивна или изчерпателна трактовка. Като стил се отличава с образност, свободна асоциативност, афористичност, нерядко антитетичност на мисленето, отмерено съотношение между висока лексика, интимна откровеност и разговорна интонация.

Литературознанието е хуманитарна наука, която изучава същността, структурата и функциите на художествената литература като вид изкуство. То се състои от три основни направления:
теория на литературата, история на литературата, литературна критика. Литературознанието анализира както закономерностите в литературния процес, така и спецификата на отделните творби и автори в техния исторически контекст. Основната му цел е да разкрие художествените механизми за създаване на смисъл и естетическо въздействие.

За личните финанси като система от взаимоотношения, включващи разпределението на доходите и разходите на физическо лице или на неговото семейство, на техните активи и задължения, изразени във валутна форма.

Логиката е формална наука за принципите на валидния извод, която анализира връзките между твърденията, независимо от тяхното конкретно съдържание. Тя установява правилата, по които едно заключение произтича по необходимост от своите предпоставки (аргументи). Логиката акцентира не толкова върху истинността на фактите, но също така изследва и вътрешната последователност и кохерентността на мисловните структури.

Литературни творби, които имат за тема преди всичко емоционално-духовната сфера на любовното отношение и романтиката като тип емоционално-мисловно оценъчно отношение към живота. Границите с еротичната литература са трудно уловими и зависи от значението, което се придава на чувствено-плътските елементи.

1. В по-специализирано дефинитивно отношение любовният роман е литературен жанр, чиито сюжети се фокусират върху взаимната връзка и романтичната любов между двама души. Конфликтът и кулминацията на творбата трябва да бъдат непосредствено свързани с основната тема на романа (т.е. с развитието на любовните взаимоотношения), макар че може да присъстват и странични сюжетни линии. Освен това най-често разказаната история трябва провокира емоционално удовлетворение и да има оптимистичен финал. Като цяло, в произведенията от този жанр добрите хора (най-вече - основната персонажна двойка която се бори за своята любов и за бъдещето на своите взаимоотношения) биват възнаградени, а злите – наказани.
2. В по-широк смисъл като любовен може да бъде определен всеки роман с водеща или поне достатъчно значима любовна линия в своя сюжет, без да е задължителна конвенцията за щастливата развръзка, възможни са и истории с дълбок трагизъм.

Широко разпространен дял на лириката в многобройни жанрови разновидности в различните културни традиции от древни времена до днес, които имат за тема преди всичко емоционално-духовната сфера на любовното отношение, намираща израз както във възторжени, така и в скръбни текстове.

Форма на любовния роман с водеща и жанровоопределяща любовнотематична линия в съчетание с криминална тематична линия, която има голямо и решаващо значение за художествената интрига.

Любовна песен с идиличен характер, състояща се от няколко двустишни строфи.

Икономическа литература за развитието на малкия бизнес, а също така и за съвременното предприемачество; литература в помощ при търсене на идеи, съставяне на бизнес план, правилен избор на система за данъчно облагане, регистрация на фирма, наемане на сътрудници, управление на разходи, организация на продажби, оперативно управление и др.

Съвкупност от всичките видове предприемаческа дейност, осигуряващи движението на стоки и услуги от производителя до потребителя; също така и изучаването на положения, предпочитания и стереотипи на потребителите и използването на тази информация за създаване на нови потребителски стоки и услуги и за успешния им пласмент.

Математиката е фундаментална наука за количествата, структурите, пространствата и промените, основана на логически изводи. Тя използва абстрактни модели и символен език, за да описва закономерности и да доказва теореми с абсолютна точност. Чрез своите инструменти тя служи като универсален език, който позволява на естествените и приложните науки да анализират и прогнозират реалността. Основните клонове включват аритметика, алгебра, геометрия и статистика.

Материализмът през XVIII и XIX век утвърждава първичността на материята над съзнанието, разглеждайки света като обективна реалност, независима от духа. През XVIII век той е предимно механичен, обяснявайки природата и човека чрез законите на физиката и сетивния опит като оръжие срещу религиозните догми. През XIX век философската мисъл еволюира в диалектически материализъм, който разглежда материята в постоянно движение и развитие чрез вътрешни противоречия. Кулминацията е историческият материализъм на Маркс, според който икономическата база и материалното производство определят съзнанието и структурата на обществото. В своята цялост този период бележи прехода от пасивно наблюдение на природата към научно обяснение на социалната и биологична еволюция.

Поджанр на трилъра, чийто сюжет е фокусиран върху дейността на организирани престъпни групи през XX и XXI век - големи престъпни организации: (международни) престъпни синдикати или фамилии от мафиотски тип; или по-малки банди, сформирани за извършване на определено незаконно действие. Някои от романите представят историята от позицията на престъпния свят (някои представляват своеобразни фамилни саги), други споделят много от характеристиките на полицейското криминале, като повествуват за борбата на полицейски екип (инспектор, комисар) с организирана престъпна мрежа.

Тематиката за мафията и организираната престъпност включва класически романи и съвременни трилъри, документална литература и научни разследвания.

Машиностроенето е фундаментален индустриален отрасъл и класическа инженерна наука, обхващащи проектирането, производството, поддръжката и експлоатацията на машини, детайли, уреди и сложни технически системи.

Медитативната лирика (от лат. meditatio - съзерцание, задълбочен и целенасочен субективен размисъл) е разновидност на субективната лирика, чиито стихотворения се основават върху непосредственото съзерцание, дълбок личен размисъл, насочени към доближаването и постигането на съкровените закономерности на битието.

Медицината е комплексна наука и практическа дейност, насочена към диагностика, лечение и превенция на заболяванията. Тя се основава на биологични познания и технологичен прогрес, за да поддържа и подобрява човешкото здраве и качество на живот. В същината си тя съчетава строги етични норми с хуманност, обхващайки всичко от спешна помощ до дългосрочно управление на хронични състояния.

Произведенията от този поджанр на трилъра съдържат страховити подробности от областта на медицината, живота на лекарите, лекарски грешки, дейността на маниакални хирурзи и странни психиатри. Често срещан е образът на „убиеца с бял халат“.

Мелодрамата е драматичен жанр, който се характеризира с пресилен драматизъм, шумна изява на чувствата, известна повърхностност и даже кичозен ефект. Мелодраматизмът търси моменталния емоционален отговор и често разчита на много стари и добре използвани схеми на стереотипна морална назидателност, с които да изтръгва усмивки и сълзи.

Мемоарите са литературен жанр с историко-документален и публицистичен характер - творби, представени под формата на записки и спомени за минали събития, в които авторът изпълнява ролята на участник или наблюдател на случилото се. Срещат се и като писмени изложения по обществени, политически и международни теми. Характерна особеност на мемоарите е субективният елемент, личното отношения към лица и събития.

Металургията е фундаментален индустриален отрасъл, който обхваща добива на руди, тяхното обогатяване и извличането на метали от тях. Тя осигурява суровините за машиностроенето, строителството и електрониката.

Метафизиката е основен дял на философията, изследващ фундаменталните принципи на битието, реалността, природата на съществуващото, причинно-следствените връзки и първите причини на света. Произлизайки от Аристотел (буквално „след физиката“), тя се занимава с въпроси извън емпиричния опит.

Жанрове на дидактическата художествена литература, кратки, дълбоко съдържателни мисли, изразени в самостойни и завършени по форма изречения.

1. Жанр на религиозния театър от епохата на Късното средновековие. Създава се върху сюжети от Библията. Най-широко разпространение получава във Франция. Мистериите представят грандиозни събития с множество изпълнители. Организират се във връзка с големи църковни празници от градските или църковни власти. 2. Жанр на европейската литература от епохата на Романтизма (XIX в.) в диалогичен вид, създавани по подобие на библейски и апокрифни религиозни легенди, но с ново съдържание, свързано със свободолюбиви пориви и отхвърляне на ограничаващите догми.

Мистиката е вяра във възможността за непосредствено общуване със свръхестествени сили, Бог или нематериалния свят чрез вътрешно озарение, екстаз или откровение. Тя обхваща тайнствени преживявания, суеверия и усещане за загадъчност.

Мистико-езотеричното съчинение е специфичен литературен жанр, който изследва скрити духовни истини, трансцендентни преживявания и тайни познания, недостъпни за обикновения читател. То съчетава философски размишления, окултни теории и лични откровения, целейки духовното промяна и прозрение на аудиторията.

Литературно произведение, чието авторство умишлено е приписвано на друг - реаален или фикционален - автор. Това е метод, при който авторът „се крие“ зад друга фигура, за да създаде впечатление за достоверност, авторитет или да предизвика ефект, като често представя текста като случайно или мистелиозно-конспиративно открит, или че е на друг човек.
Някои литературни творби умишлено са мистифицирани с цел заблуждение или измама, при което авторът представя творба под чуждо име или измисля, преиначава факти за постигане на определена цел – корист, шега, издигане на стойността на произведението или на собствената си личност.
През XIX, XX и XXI в. литературната мистификация често се употребява като неприкрит художествен похват или като проява на стилистичен маниеризъм, или като средство за формиране на определен истироически контекст на сюжета.
.

Поджанр на фентъзи литературата, в чиито сюжети събитията са базирани върху иреални предпоставки, а водещ е мотивът за черната магия. На персонажите им се налага да преодоляват страховити препятствия, да преминават през ужасни изпитания. Понякога героят търпи неуспех. Елементите на фентъзи придават на приключенията страшен и опасен характер. Мистичното фентъзи експлоатира детските страхове, провокирайки изявата на архетипи на колективното подсъзнание.

Мистичността е качеството на нещо тайнствено, загадъчно и недостъпно за обикновения разум или сетивен опит. Тя често се свързва с мистицизма.
В художествената литература мистичността се изразява като специфична атмосфера и/или светоглед чрез наситена символика, мотиви за вътрешно просветление и размиване на границите между въображаемото и реалността.

Поджанр на фентъзи литературата, сюжетите на чиито произведения се основават върху (или най-малкото черпят от) мотивите, темите, образността и символиката на митовете и легендите. Някои произведения на този жанр реализират своите повествования изцяло в художествената вселена на дадена митологична традиция. Към митологичното фентъзи се отнася и творчеството на онези творци, които сътворяват своя собствена „авторска“ митология (т.нар. „митопея“ според Дж. Р. Р. Толкин).

1. Мит. Митът, характерно явление на първобитните култури, е словесен начин за нереалистично от научна гледна точка осмисляне на света и на човека. Митът е разказ за някакво чудесно, свещено, свръхестествено събитие; също така начин за символно изразяване чрез разказ на значими за вярващия човек духовни и културни ценности, затова бива свързван с религиозните ритуали и суеверни практики във всички исторически епохи. 2. Митология. Под митология се разбира системата от митове на даден колектив (родови, племенни, културни, религиозни общности) - старогръцка митология, индийска митология, келтска митология, християнска митология. Митология е също така родово понятие, обозначаващо митологичната словесност като всеобщо културно достижение на цялото човечество, на световната цивилизация.

Литературни творби - предимно от XX в. - съчетаващи поетиката на ужаса с естетиката на модернизма.

Молитвата е синкретичен жанр, който съчетава религиозна практика и словесно изкуство. Като литературен и речеви формат тя представлява непосредствено обръщение към Бог или друга категория висша сила. Нейната основна цел е измолване на подкрепа и закрила, изповед или духовно общение.

Монографията е специализирано научно издание, което представлява задълбочено и всестранно изследване на точно определена тема, проблем или личност. Тя е оригинален труд, обикновено с един или няколко автори, който анализира проблематиката в единен логически план.

Драматично произведение, при което драматичното действие се състои от вътрешен монолог на един персонаж със самия себе си.

От класически пиратски истории и приключенски романи, през документалистика и изследвания, до научни изложения.

Тематичен дял от приключенската литература, чиито авантюрни сюжети са свързани с напрегнати конфликтни ситуации по време на морски плавания или във връзка с бита и живота на „хората на морето“.

Музиката е универсална форма на изкуство, използваща звука и неговите компоненти (тон, ритъм, мелодия и хармония) като основно изразно средство.

„Букър“ е съкратеното и по-известно название на наградата „Мен Букър“ (на английски: Man Booker Prize).
Присъжда се от 1969 г. насам ежегодно за роман, написан на английски от гражданин от която и да е от страните в Общността на нациите или Ирландия.
През 1992 г. е учредена награда „Руски Букър“ (на руски: Русский Букер) за роман на руски език, валидна само за страните от настоящата ОНД.
От 2005 г. се дава и Международна награда „Мен Букър“, за която могат да се състезават автори от цял свят.

Наградата „Джеймс Типтри-младши“, известна от 2019 г. като
награда „Отервайз“ (Otherwise Award), е годишна литературна награда за научна фантастика или фентъзи, които изследват и разширяват разбирането за пола. Основана през 1991 г. от Пат Мърфи и Карън Джой Фоулър, тя е кръстена на писателката Алис Брадли Шелдън, пишеща под псевдонима Джеймс Типтри-младши.

Наградата „Курд Ласвиц“ (Kurd-Laßwitz-Preis) е най-престижното германско отличие за научнофантастична литература. Основана е през 1980 г. по модела на американската награда „Небюла“ и носи името на „бащата“ на немската научна фантастика – Курд Ласвиц.

Награда „Локус“ (на английски: Locus Award) е премия, която се връчва на победителите в читателското гласуване на списание „Локус“.

Награда „Небюла“ се връчва всяка година от „Асоциацията на писателите на научна фантастика и фентъзи в Америка (SFWA)“. С нея се награждават най-добрите научно-фантастични произведения, публикувани в САЩ през предходните две години. С премията не се връчва парична награда. Самата награда представлява прозрачно блокче с вградена блестяща, спираловидна мъглявина.

Награда „Хюго“ се връчва всяка година за най-добро произведение в жанровете научна фантастика и фентъзи от предходната година.
Носи името на Хюго Гърнсбек, основател на списание „Amazing Stories" и един от „бащите на жанра".
До 1992 г. официално се е наричала Награда за постижения в научната фантастика (Science Fiction Achievement Award). Статуетката е с форма на изправена ракета.

Произведения на научната фантастика, чиито сюжети (предимно ситуирани в близкото бъдеще) са основани върху социалните и психологически аспекти при използването на нанотехнологиите.

Всички епически, лиро-епически и лирически видове на народното словесно творчество, изразени в мерена реч и предназначени за песенно изпълнение.

Фолклорен устен повествователен жанр, основан върху измислицата и като сюжет има “вълшебен”, авантюрен или битов характер. Приказката произхожда от мита - тя използва типично митологични сюжети и мотиви. Приказката съществува най-вече чрез устното слово - тя се осъществява в ритуала на разказването от един разказвач и пред аудитория от слушатели.

Научният доклад е писмена разработка, която представя резултати от проведено изследване или задълбочен анализ по определена тема. Той се изготвя за научни конференции, семинари или академични цели и служи за споделяне на нови идеи, методологии или емпирични данни с научната общност.

Литература с научна и научнопопулярна тематика.

Научната лекция е основен жанр на научно-учебната реч, чиято цел е системното и логическо изложение на дадена научна проблематика. Тя се характеризира с използването на специализирана терминология, обективност и строга последователност при доказването на тезите. Като форма на общуване, лекцията съчетава монолози с елементи на диалог, като се стреми към информативна плътност и аргументирано убеждаване на аудиторията.
Терминът „лекционен курс“ обикновено се отнася до систематизирана поредица от лекции по определена научна дисциплина или тема, предназначена за обучение в университетска среда или за самоподготовка чрез специализирана литература.

Научната статия е специализиран текст, който представя резултатите от оригинално изследване или обобщава съществуващи знания по конкретна тема. Тя служи за споделяне на открития в академичната общност и подлежи на строга проверка от експерти (рецензиране) преди публикуване.

Научната студия е специфичен академичен жанр, който заема междинно място между научната статия и монографията. Тя представлява задълбочено и детайлно изследване на конкретен проблем, идея или обект в дадена научна област.

Основна разновидност на фантастиката, в чиито произведения обект на фантастичен допуск са технологиите и науката (както природоматематическите, така и хуманитарните науки). Научната фантастика е спекулативен жанр, който се занимава предимно с теми около възможни последици от развитието на технологиите. Фантастичните елементи обикновено представляват научни и/или технически постижения, действието най-често е ситуирано в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че сюжетите не излизат от границите, поставени от науката.

Литература с научна, образователна, техническа и научнопопулярна тематика.

Научните жанрове са писмени или устни речеви форми, използвани за обективно представяне на изследователски резултати в академичната общност. Основните видове включват монографии, дисертации, научни статии, доклади, научни съобщения и студии. Те се характеризират със строгост, терминологична точност и логическа аргументация.

Научното (или академично) есе е кратък писмен текст, в който авторът представя аргументирана защита на конкретна теза по определен научен или обществен проблем. За разлика от литературното есе, то разчита на обективност, логическа последователност и използване на проверени факти и доказателства.

1. Научното фентъзи е хибриден жанр на фантастиката на границата между научната фантастика и фентъзи - съчетаване на научнофантастични елементи с приказно-митологичната традиция. Произведенията на научното фентъзи, работейки по правилата на научната фантастика, се отнасят към жанра на фентъзито. От фентъзи заемат вълшебния свят и магията, а от научната фантастика - строгото псевдонаучно обяснение на тези явления. Чрез фентъзи стилистиката се структурира психологическата мотивировка на персонажите, а чрез научната фантастика се генерира ефект на достоверност.
2. Технофентъзи е вариация на научното фентъзи, в чиито сюжети са представени светове, където високи технологични достижения съжителстват с магически феномени в различно съотношение: магията съсъществува с технологиите; магията заменя технологиите; магията и технологиите са в конфликт; магията и технологиите са качества на отделни паралелни светове.

Научнопопулярната литература обхваща текстове, които излагат сложните научни факти и теории на достъпен и увлекателен език за широката публика. Тя се базира върху строго проверени данни, но избягва специализираната терминология, за да привлече и образова читатели без специализирана подготовка. Основната ѝ цел е да популяризира знанието, като запознава читателите с работата на учените и значимостта на техните открития за света.

Нови - съвременни или реконструирани - езически учения и духовни практики, основаващи се върху древни по характер култови практики на преклонение пред т.нар. природни сили и/или основаващи се върху древен или модернизиран политеизъм.

Неоплатонизмът е философска система от Късната античност, която разглежда цялата реалност като йерархична еманация от единно, неописуемо начало, наречено Единното. Пътят на човека се разглежда като мистично възвръщане към този източник чрез интелектуално съзерцание и пречистване на душата от материята. Учението синтезира идеите на Платон и оказва решаващо влияние върху оформянето на християнската догматика и средновековната метафизика.

Общо название на литературни явления от края на ХIХ и началото на ХХ век, които възникват като реакция срещу натурализма и реализма от втората половина на XIX в., основавайки се върху нов прочит и дори възраждане на литературната традиция на Романтизма от първата половина на XIX в. в широк тематичен и стилов спектър - от приключенска литература през неоготическа проза до творби на декадентския естетизъм.

Новата българска литература обхваща периода от Освобождението (1878 г.) до наши дни.

Образованието е целенасочен процес на усвояване на систематизирани знания, умения и социален опит, който формира личността и нейните способности. То се осъществява чрез институции като училища и университети или чрез самостоятелно учене и удвояване на практически навици. Основната му цел е да подготви индивида за професионална реализация и пълноценно участие в обществения живот. В съвременния свят то се разглежда като постоянен процес на учене през целия живот.

1. Вид роман, в който сюжетът е центриран върху вътрешното израстване на героя, воден от съзнанието за силата на образованието и просвещението. В този тип романи героят се образова и възпитава, лутайки се по света, преживявайки много и много приключения.. В по-широк смисъл - роман, чийто герой е устремен към развитието на духа, укрепването на характера и ясна цел. 2. Образователен роман е също така и четиво, което със съвършения си хуманизъм има силно идейно и ценностно въздействие върху поколения читатели

Текстове от областта на изкуствоведската, религиозно-богословската, медийно-журналистическата законодателната и деловата литература, както и от други области на обществения и културния живот.

Тържествено стихотворение с висок патетичен стил, посветено на някакъв обект на възхвала: величаво събитие, славен герой, на високи добродетели и т.н.

Окултизъм (на латински: occultus – „скрит, таен“) е „знание за скритото“ или „знание за паранормалното“, за разлика от фактите и „познанието на измеримото“, обикновено наричано наука. Понякога понятието се подразбира като знание, предназначено само за определени хора или просто скрито, но за повечето практикуващи окултисти то представлява изучаване на по-дълбока духовна реалност, която разширява нормалния разум и ограниченията на физическите науки. Термините ‘езотерично’ и ‘тайнствено’ също могат да се приложат за описване на окултното, в допълнение към техните значения, несвързани със свръхестественото.

Онтологията като дял на философията е систематично описание на съществуващото, което определя фундаменталните категории, обекти и техните взаимовръзки в рамките на определена област от реалността. Тя служи като концептуална карта, която изяснява структурата на света (или на конкретна сфера), посочвайки какво съставлява неговата същност и как отделните му елементи си взаимодействат. В практичен план това е споделен речник от дефиниции и правила, който установява единно разбиране за дадена предметна област.

Ораторските текстове са публични изказвания, целящи да убедят, информират или мотивират аудиторията. Те съчетават ясна структура (увод, изложение, заключение), емоционален заряд и силна аргументация.

Делова литература по различни отрасли.

Официалното съобщение (често наричано прессъобщение или медийно съобщение) е основен жанр в сферата на връзките с обществеността (PR) и журналистиката. Неговата основна цел е да предостави на медиите фактическа, актуална и обществено значима информация в готов за публикуване вид.

Памфлетът е пулицистичен жанр с художествени елементи и със злободневно-сатиричен характер. Нетовата цел е да подложи на остра критика и дори охулване ва конкретна публична личност, обществено явлевие, политическа тенденция или институция съ средствата на иронията, хумора, сатирата, гротеската и сарказма.

Няколко сюжетни линии

Художествено-стиликгичен поэват, при който едно художествено произведение наподобява друго, като го трансформира в остроумно-комичен аспект. На пародия може да бъдат подложени художествен стил, характерни теми и мотиви, художествени образи, типични ситуации, исторически контекст и др.

Патристиката е философията и теологията на Отците на църквата, т.е. наследството, като своеобразно символ верую на духовните и религиозни водачи на християнството до VII век. Учението на Отците на църквата, заляга в основата на християнския религиозен светоглед. Патристиката допринася неимоверно за формирането на етиката и естетиката на късноантичното и средновековно общество.

Педагогиката е наука за закономерностите на възпитанието, обучението и образованието на човека във всички етапи от неговото развитие. Тя изследва как ефективно да се предава социален опит, знания и ценности чрез специфични методи и форми на общуване. Основната ѝ мисия е целенасоченото формиране на личности, способни да се реализират успешно в обществото. Дисциплината съчетава теоретични изследвания с практическо управление на образователния процес в училищна и извънучилищна среда.

Лирически творби, в които природата (пейзаж, сезон, животински и растителен свят) е тема или централен мотив, а основополагащ принцип е естетическото съпреживяване.

Перипатетическата школа е древногръцка философска школа, основана от Аристотел IV в. пр.Хр. в гр. Атина. Името ѝ произлиза от подхода на философа да преподава, докато се разхожда (peripateo) със своите ученици. Направлението се отличава с прехода от абстрактните идеи към емпирично изследване на природата, логическо систематизиране на знанието и етика на „златната среда“. Последователите на философията и методите на Аристотел се наричат перипатетици. Чрез дейността на перипатетика Теофраст се поставят основите на съвременната научна методология и класификация на науките.

Лирически текст, тясно свързан с мелодия, и предназначен за музикално изпълнение.

Разновидност на приключенския роман, чийто главен герой е скитащ измамник, тарикат и шегобиец, който благодарение на своята съобразителност и остроумие преодолява разнообразни препятствия в развитието на сюжета. В такъв роман социалната среда има маргинален характер - крадци, пияници, просяци, проститутки, мошеници. Централният герой е от нисък социален слой, който от малък овладява изкуството да оцелява („мошеник от народа“).

Приключенски роман, чийто сюжет е с пиратска (корсарска) тематика. Често пъти споделя особеностите на романа на плаща и шпагата и колониалния приключенски роман.

1. Писмо: писмено съобщение, което замества устното слово и е предназначено за отсъстващ адресат. Други (вторични) цели на писмото: средство за самооценка на видни личности; отворено послание към неопределен адресат, широката общественост или условен адресат.
2. Писма ( в мн.ч.): отнася се както към поредица от писма на един автор, така и към писмена кореспонденция като средство за общение между двама или повече души.
В зависимост от историческия фон, културните условия, стила на изразяване и обществената значимост на авторите дадени писма или писмена кореспонденция придобиват облика на литературно художествено произведение.

Питагорейството е антично философско учение, система от езотерични и метафизически вярвания, проповядвани от старогръцкия философ Питагор и неговите последователи. Питагорейството се появява в началото на 5 в. пр. Хр. и оказва влияние върху Платон и платонизма. Питагорейството постулира, че числото е фундаменталната същност и математическият ред на Вселената. То проповядва вяра в безсмъртието и прераждането на душата, като изисква от последователите си строг аскетичен живот и стремеж към духовна хармония. Школата също така полага основите на европейската математика, музикалната теория и астрономията, оказва решаващо влияние върху цялата западна философия.

Платонизмът е философско учение, основано от Платон, обединяващо и други философски доктрини, считани за негови производни. Една от основните концепции на платонизма е теорията за формите или идеите, според която предметите в реалността са само несъвършено отражение на истинската си нематериална същност. Това учение силно повлиява върху западната философия и християнската мисъл.

Племенните религии са локални системи от вярвания, които обединяват дадена общност чрез почитане на природни духове, предци и тотеми. Те се характеризират с липса на писмен канон и се предават устно, като разчитат на ритуали, обредни танци и магически практики за поддържане на хармония с околния свят. В тези култове духовният и всекидневният живот са синкретични, а фигури като шаманите служат за посредници между хората и невидимите сили.

Подзаконовият нормативен акт е правен документ - правилник, наредба, инструкция и постановление, - издаван от органите на изпълнителната власт (Министерски съвет, министри, кметове) за прилагане на законите. Той конкретизира законовите правила и не може да им противоречи.

Литературно-художествени произведения в стихотворна форма и мерена реч в многообразието от лирически и лиро-епически жанрови разновидности.

Голямо или средно по обем стихотворно произведение с лиро-епически характер, с повече или по-малко сложна композиционна структура, в което в са съчетани епически разгърнато сюжетно действие с лирическа емоционална визия.

Лирически жанрове, чийто жанров определител е свързан със спецификата на съдържанието или тематиката.

Лирически жанрове с характерен начин на композиране и организация на строфи, рими и др.

Позитивизмът е философско течение, възникнало през първата половина на XIX век, което поставя науката, емпиричното наблюдение и проверените факти като единствен достоверен източник на знание. Позитивизмът оказва огромно влияние върху развитието на социологията и научната методология.

Политическата философия е дял на философията, изследващ фундаменталните въпроси за държавата, управлението, политиката, справедливостта, свободата, собствеността, правата и закона. Тя анализира легитимността на властта, задълженията на гражданите и формите на управление. Основни теми включват политическа икономика, правораздаване и норми на управление.

В политическия трилър действието се развива на фона на противоборство между високопоставени политически функционери или политически групировки.
Сюжетът обикновено засяга прекомерна употреба на власт от знакова фигура, докато в същото време опонентите използват всякакви средства, за да я спрат. Военни действия, корупция, транснационална организирана престъпност и политически тероризъм са често срещани теми.

Политологията е академична дисциплина, която изследва властта, управлението и функционирането на политическите системи и институции. Тя анализира разпределението на ресурсите, вземането на държавни решения и поведението на участниците в политическия процес. Чрез теоретични и емпирични методи науката обяснява как се формират публичните политики и как се развиват международните отношения. Нейната основна цел е да изследва механизмите, които поддържат реда и стабилността в обществото.

Сюжетът представя като основни герои лица, свързани с полицейската професия. Най-често действието се развива в контекста на работното всекидневие на полицейски екип (управление, отдел, звено).
В плана на достоверност сюжетът е приближен към реалността: представят се професионалната рутина на полицейската работа и служебните взаимоотношения; повече или по-малко е значим дялът на случайностите и съвпаденията; важна персонажна роля имат т. нар. ннформатори (от криминална или околокриминална среда); извършителят на престъплението често остава неизвестен (неназован) докъм финала на действието; разкритият престъпник често се спасява от наказание поради небрежност при разследването, недостатъчно улики или корупция в съдебната система.
За разлика от утвърдения образ на гениалния детектив, героят на полицейското криминале най-често е обикновен човек, обичаен полицейски служител. Често се изобразява и неговият личен живот, нерядко и в не от най-добрите му аспекти (алкохолизъм, изневяра на съпругата, статус на разведен).

Кратки фолклорни словесни форми. 1. Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение. Съдържа важен и всеизвестен факт, получен от житейски опит и станал популярен. 2. Поговорката е народно умотворение, което има характер на стегнат устойчив израз с преносно значение и с което се изказва мъдрост, придобита от житейския опит. С нея чрез непринудена, жива и образна реч се дава оценка на случка, човешко поведение или дейност. 3. Гатанката представлява кратка остроумна загадка, основана върху алегория, метафора и паралелизъм, при която свойствата на обектите и явленията се обрисуват не пряко, а чрез техни характерни прояви.

Постановлението е разпореждане на държавна или международна институция, което задължително трябва да се изпълнява, спазва, прилага.
Указът е юридически акт на държавен глава, който обикновено има конститутивно действие. Съдържанието и юридическата му сила могат да се различават според функциите на държавния глава.

Жанр на научната фантастика, в чиито сюжети действието се развива в проблематичен свят, преживял глобална катастрофа и разпад на планетарната цивилизация в коренно променено общество на оцелели хора.

Разновидност на научната фантастика, развил се от киберпънка, в чиито сюжети се представя технологичното и съответстващото цивилизационно развитие на обществото в близкото бъдеще (тотална доминация на информационните технологии, генното и молекулярното инженерство; модификации на човешкото тяло и менталност и др.). За разлика от киберпънка, посткиберпънкът не е толкова мрачен, за сметка на засилената политическа и социална сатира на скритите в наглед обикновеното всекидневие практики на репресия и лишаване от свобода.

Роман на постмодернизма (от втората половина на XX в. насам), с диалектическо-амбивалентна приемственост спрямо различните форми на модерния роман. В сюжетите на такива романи се наблюдават: отказ от търсене на смисъл в хаотичното битие; теория на играта; пародия и самопародия; ирония и самоирония, черен хумор; интертекстуалност, цитати, автоцитати, пастиш; метапроза, фабулация; фрагментация и клониране на художествения хронотоп; магически реализъм; технокултура и хиперреалност; чувство за параноя; чувствени крайности - максимализъм и минимализъм.

Постструктурализмът е интелектуално движение във философията и критическата теория, възникнало във Франция през 60-те години на XX век като критична реакция срещу структурализма. Докато структурализмът търси стабилни, обективни структури, които обясняват културата и езика, постструктурализмът твърди, че значението е нестабилно, винаги се променя и зависи от контекста. Той критикува вярата в обективността, като подчертава, че знанието е продукт на исторически наложени системи от власт и дискурси. Вместо да търси единен център или авторски замисъл, постструктурализмът залага на деконструкцията и безкрайното множествено тълкуване на текстовете и социалната реалност.

Потокът на съзнанието (stream of consciousness) е наративен подход в литературата на модернизма, чрез който се пресъздава непрекъснатият хаотичен ход на мислите, чувствата и асоциациите на литературния герой, имитирайки вътрешния му монолог и сублимациите на подсъзнанието, често смесвайки ги с повествованието на творбата като цяло, често без логическа последователност. Целта е да се въздейства директно върху рецептивните нагласи на читателя и така той да се потопи в субективния свят на персонажа, като се прескочат стандартните разказвателни структури,

Правото е единна система от задължителни правила, установени от държавата за регулиране на обществените отношения. Юриспруденцията е науката, която изследва тези норми, техния произход, смисъл и практическо приложение. Докато правото служи като инструмент за ред и справедливост, юриспруденцията осигурява теоретичната база и правната логика за неговото функциониране. Заедно те обхващат както писаните закони, така и професионалната дейност по тяхното тълкуване в съда и администрацията.

Православието (или Източно православие) е една от трите основни конфесии на християнството, дефиниращо се като пазител на непроменената вяра, предадена от Иисус Христос и апостолите чрез Свещеното Писание и Свещеното Предание. То се състои от автокефални (самоуправляващи се) национални църкви, които са в канонично единство, но без единен административен център. Православието е масово разпространено в Беларус, България, Гърция, Грузия, Молдова, Румъния, Русия, Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Украйна.

Приказен жанр, в чийто сюжет в качеството на персонажи се изявяват животни с човекоподобни качества (с интелект и способност да говорят). Ако присъства, човекът тук играе второстепенна роля. Такива приказки имат моралистичен и/или хумористичен характер.

Развлекателни разкази в проза със сравнително малък обем, чието съдържание е свободно измислено без ограничение във времето и пространството и до голяма степен се характеризира с фантастични образи и събития.

Произведение на приключенската литература, чийто авантюрен сюжет се разгръща на историческия фон на XX и XXI в. в мирно или военно време.

Обширна художественолитературна област, дял от художествената проза, чиято основна характеристика е наситеност на сюжетното действие с неочаквани събития и необикновени изпитания (обикновено при развръзка с щастлив край). На приключенската литература са присъщи динамичност и напрежение, увлекателност на сюжетното развитие, свръхординерни ситуации, изненадващи развръзки.

Научнофантастично произведение, в чието сюжетно действие преобладават характеристиките на приключенската литература: динамичност и напрежение, увлекателност на сюжетното развитие, свръхординерни ситуации, неочаквани събития и необикновени изпитания, изненадващи развръзки (обикновено с щастлив край).

Дял от психологията, който разглежда проблемите на общността и се опитва да разреши проблемите, използвайки доказани психологически теории.

Приложните изкуства са функционални, но и естетически издържани изкуства — мебелиерство, изделия от метал, текстил, дърворезба, часовници, някои от изделията на полиграфията и др.

Тематиката за природата и животните обхваща класическа художествена литература със сюжети за животни, научнопопулярни четива и енциклопедии, детски издания, фокусирани върху животните и тяхната жизнена среда, с много илюстрации и любопитни факти, книги за животни в дивата природа, за изчезнали животински видове, за биоразнообразието в морета и океани, както и за връзката между хората и животните.

Кратък разказ в стихове или проза с алегорическо назидателно послание.

Литературно-художествени произведения в свободна форма и немерена реч.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма с основни герои деца и/или предназначени за детска читателска аудитория.

Проповедта е религиозно-нравоучителен литературен жанр (част от красноречието). Тя представлява устна или писмена реч (слово), чрез която се разясняват свещени текстове, прокарват се морални норми или се въздейства върху съзнанието на вярващите.
Омилетиката е богословска дисциплина, която изучава теорията и практиката на християнската проповед. Тя дава нужните средства за подготовка, структура и произнасяне на ораторски слова с религиозно съдържание.

Творби на европейската литература, предимно от XVIII в.,изразяващи идеите и културната програма на Просвещението, или най-малкото са създадени в културноисторическия контекст на века на Просвещението.

Протестантството е едно от трите основни течения в християнството (заедно с католицизма и православието), възникнало през XVI в. при Реформацията като протест срещу догмите на Католическата църква. То набляга върху Библията като единствен авторитет, спасението чрез вяра и благодат, и директна връзка с Бог. Основни разклонения на протестантството са лутеранство, калвинизъм, баптисти и петдесетници.

Психологизмът в лителатурната творба се изразява чрез фокусиране върху вътрешния свят, мотивите, чувствата, мислите и подсъзнателните процеси на персонажите, разкривайки ги чрез вътрешни монолози, емоционално-мисловни рефлексии, дълбоки описания на душевните състояния и анализ на реакциите им в различни ситуации, като целта е да се постигне психологическа достоверност и да се разкрие сложността на човешката душевност.

Драма, чийто конфликт се основава върху сблъсък между характери.

Лирически творби, в които на преден план са изведени душевните преживявания на лирическия субект - от деликатни настроения до величави душевни сблъсъци.

Роман, в който доминират процесите, които се извършват в душевността на героите (а не толкова външната страна на действието). Интересът е насочен към изображението на вътрешните взаимовръзки („вътрешният свят на човека“) и разкриването на деликатните духовни импулси и рефлексии („най-тънките движения на човешката душа“).

Фокусира се върху нестабилното или делюзионно психическо състояние на героите. Често повествованието се води от гледната точка на съответния психически напрегнат герой, разкривайки неговите изкривени възприятия, или представя взаимоотношенията между няколко обсесивни или патологични герои. Психологическите трилъри често включват елементи на драматизъм, екшън или на криминалния жанр.

Поджанр на хорора, чиито сюжети генерират психологическо напрежение и дискомфорт въз основа на страховете и емоционалната нестабилност на персонажите. Обикновено се разиграва архетипното чувство за неизвестност в потресеното съзнание на персонажа, породено в резултат от опасностите, с които той се сблъсква.
Основни мотиви: борбата между злото и доброто в душата на човека, тъмните тайни на подсъзнанието, оцеляване,. Източникът на ужас може да бъде не само свръхестествен, но и природен или техногенен, но с психеделичен ефект.

Психологията е наука, която изучава психичните процеси, поведението и механизмите на човешкия ум. Тя изследва как хората възприемат света, формират мислите си и реагират емоционално в различни ситуации. Основната ѝ цел е да разбере, обясни и понякога да промени човешкото преживяване, за да подобри качеството на живот. Чрез научни методи тя свързва биологичните функции на мозъка със социалните и индивидуалните аспекти на личността.

Професионална психологическа помощ в търсенето на оптимално решение на проблемни личностни и междуличностни ситуации в различни социални сфери на човешката активност.

Публицистиката и журналистиката са тясно свързани дейности, фокусирани върху актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми, като публицистиката често навлиза в сферата на литературата, изкуството и културата. Докато журналистиката представя новините, публицистиката използва жанрове като есе, очерк, фейлетон и памфлет, за да анализира и коментира събитията.

Публицистичната статия е журналистически аналитичен жанр, който съчетава актуална социална проблематика с изразена авторска позиция, целяща да формира обществено мнение. Тя се отличава с логическа аргументация, съчетана с емоционална експресивност и използване на реторични похвати за въздействие върху аудиторията. Характерно за нея е преплитането на обективни факти със субективни оценки, поднесени на достъпен и убедителен език.

Пътеводител е справочно издание (книга или дигитален ресурс), което съдържа подробна информация за определена страна, регион, град или туристически маршрут.

Прозаично литературно произведение, описващо пътуване до определено географско място, град, планина и др. Пътеписът е разказ от името на пътуващия човек, описващ видяното и даващ своите субективни оценки и коментари.

Пътеписи, пътеводители и мемоари за пътешествия от различни автори, които предлагат както практически съвети, така и вдъхновяващи истории, както и художествени творби, в чийто кюжет е силно изявен мотивът за за пътешествието като опознаване на света и себе си.

Книгите за развлечения и свободно време включват голямо разнообразие от жанрове, които могат да задоволят различни интереси, забавни, образователни, културни потребности, любопитни занимания, почивка и разпускане.

Рационализмът е философско направление, което приема разума за основен източник и критерий на истинното познание. За разлика от емпиризма, който разчита на сетивния опит, рационалистите вярват, че съществуват вродени идеи и логически принципи, които можем да разберем чисто интелектуално. Рационализъм е доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.

1. Роман, създаден съгласно конвенциите на реализма в различните му разновидности. 2. В по-широк смисъл - роман с реалистично изображение.

Религиозният трактат е писмен труд, който изследва, защитава или систематизира богословски и духовни идеи. Той служи за просвещение на вярващите, защита на догмите или апологетика (обосноваване на вярата пред скептиците).

Религиозната дидактика е научна дисциплина, която изучава принципите, методите и формите за преподаване на религия. Тя адаптира богословското познание за образователна среда, изследвайки как религиозните ценности, морал и култура да бъдат ефективно предавани на учениците.

Разновидност на философската лирика, в която се дава поетически израз на религиозното чувство и вярата в божественото. В религиозен план поетически се интерпретират проблемите за доброто и злото, за добродетелите и греховното, за човешкото (не)съвършенство, за разкаянието и опрощението, за битието като божествен феномен и за смисъла на човешкото съществуване.

Религиозната тематика обхваща концепции и практики, свързани с религиозната вяра, свещените текстове и разричните религиозни традиции в истопически аспект и в съврмеменността.

Религиозното право (или религиозно-традиционната правна система) е обособена юридическа област, в която основен източник на нормите са религиозните текстове и доктрини. В тези системи правните и моралните норми са неразривно свързани и регулират както обществения, така и личния живот на вярващите.

Религиозно-култовата литература обхваща текстове, създадени за нуждите на богослужението, молитвената практика и духовното наставничество. Тя обединява свещени писания, канонични молитвеници и житиеписни текстове от различни религиозни традиции.

Категорията „хелигия и богословие“ обхваща разнородна литература – от свещени текстове и философски анализи до атеистична критика. Жанровете в тази сфера служат за различни цели: от нравстено напътствие и образователни курсове до обективно академично изучаване на велигиозната вяра.

Ренесансовият хуманизъм е интелектуално и културно движение, възникнало в Италия през XIV век, което поставя човека, неговия разум и творчески потенциал в центъра на света. То бележи прехода от средновековното теоцентрично мислене (където Бог е център на всичко) към антропоцентризма на Новото време. През годините на Ренесанса повечето хуманисти са християни, така че тяхната грижа е да „пречистят и обновят християнството“, а не да го премахнат.

Творби на европейската литература, създадени от края на XIII в. до началото на XVII в., които са съставна част от културата на Ренесанса и изразяваща нейната исеология.

Репортажът е журналистически жанр, при който журналистът осведомява за актуално събитие въз основа на своите преки наблюдения от мястото на действието. Репортажът съчетава фактическо описание на обстановката с хронологично изложение на процесите и включва преки свидетелства от участниците. Той представя събитието в детайли, като изяснява начина на неговото протичане и конкретния контекст.

Любовен роман, чието сюжетно действие е ситуирано в отминала, но все още жива в културната памет епоха - най-вече времевия сегмент от втората половина на XIX век докъм средата на XX век (напоследък вече се включват 50-те и 60-те години на XX век). В повествованието се акцентира върху стила на изобразяваната епоха: поведенчески стил, вкусове, маниери, човешки взаимоотношения, етикеция, облекло; дизайн на интериора, характерни мебели и предмети на бита; специфични за епохата архитектура, градска и крайградска среда; значими за времето си малки и големи светски събития и т.н.

Рефератът е кратък научен текст, обобщаващ съдържанието на източници (статии, книги, доклади) по определена тема. Той има за цел да синтезира най-съществената информация, идеи и изводи, демонстрирайки аналитично мислене.

Тези термини са синонимни понятия за устно изразяване, които се различават по своя обхват и контекст.
<em><strong>Реч:</strong></em> Обширно, структурирано устно изложение по определен проблем, предназначено пред публика. Често е свързанd с тържествен повод или политика.
<em><strong>Слово:</strong></em> По-висок, емоционален или официален стил на изказване. Често носи по-дълбок смисъл или е обвързан с послание (напр. надгробно слово, встъпително слово).
<em><strong>Изказване:</strong></em> Кратко становище, коментар или мнение по конкретен въпрос.

Речникът е фундаментален тип справочна литература, който кодифицира, дефинира и структурира човешкото знание чрез систематизиран списък от термини, концепции или обекти - най-често в азбучна последонателност.

Форма на историческия приключенски роман, чието действие се развива най-вече в Европа през епохата на Високото и Късното средновековие. Негови герои са рицари, благородници и дами от аристократичното съсловие, владетелски фамилии. Сюжетът е изпълнен със сцени на двубои, военни походи и битки, преследване. Характерни са мотивите за честта и достойнството, справедливото отмъщение и любовта.

Жанров подвид на приключенския роман (назован по романа на Д. Дефо), в чийто сюжет се разказва герой пътешественик (или група хора) със съдбата на корабокрушенец, захвърлен на самотен остров (в по-широк смисъл - отделен от цивилизацията), осъден на изолация и изправен пред предизвикателството да преодолее предизвикателствата на негостоприемната среда, като съгради цивилизована жизнена среда и/или да дири път за спасение.

Голямо, обемно литературно произведение (предимно в проза), пресъздаващо в повече или по-малко широко художествено изображение взаимнообвързани събития в процеса на тяхната реализация из живота на повече или по-малко герои.

Литературен жанр, съчетаващ присъщи на романа качества (композиция, сюжетно развитие, художествен хронотоп, персонажна система) със стихотворна форма и поетическа изразителност.

Роман с основни герои деца и предназначен за детска читателска аудитория.

1. Роман, чийто герой влиза в сюжетното развитие един, а излиза друг, променил се. В романа за съзряването героят най-често е дете или пък юноша или девойка, и в течение на действието, в резултат от преминаването през различни изпитания, съзрява като мъж (възмъжаване) или жена. 2. В по-широк план, това е роман, в чието сюжетно развитие героят преживява дълбока личностна трансформация (вътрешна, външно мотивирана или свръхестествена), в резултат от което той вече е качествено различен човек, на нов етап от своето развитие, с укрепнал характер, по-силна воля и на по-високо ниво на познание или менталност.

Съдържание на романа на възпитанието се явява психологическото, нравственото и социалното формиране на личността. Често личностното формиране се представя като програма за възпитание, представена в общи линии и онагледена с различни примери в рамките на сюжетното развитие.

Разновидност на реалистичния роман - с камерно социално повествование, съсредоточено върху нюансите и стандартите на обществото, обект на художествено изображение, въз основа на анализ на нравите.

Форма на историческия приключенски роман с динамично развитие на действието и майсторски двубои с хладно оръжие. Място на действие - предимно в Европа и колониите на европейските държави. Време на действие: Късното средновековие и Ренесанса (XIII-XVI в.), Барока и Класицизма (XVII-XVIII в.), Просвещението и Наполеоновите войни (XVIII - нач. на XIX в.).

Цялостна последователност от няколко романа, разгръщащи еволюцията на едни и същи персонажи или фамилии на фона на епохални исторически събития

1. Испанска старинна народна песен в лироепически дух, която претворява сюжет от стари фолклорни и исторически предания; изпълнява се при акомпанимент на китара. 2. Лирическо любовно стихотворение в сантиментален дух.

Творби на европейската и американската литература, предимно от XIX в., изразяващи философията, идеите и културната програма на Романтизма, или най-малкото следват неговите естетически конвенции.

Поджанр на фентъзи литературата, най-вече вариация на градското фентъзи, в чиито сюжети любовните взаимоотношения между основните персонажи са изведени на преден план. Тук базово доминира не понятието „романтика“, а жанровият термин „любовен роман“. Освен любовната линия, задължителен сюжетен елемент е подробно описание на психологията и взаимоотношенията на героите.
Утвърждаваща се вариация на градското фентъзи е също т.нар. <em>паранормален романс</em>, чиито произведения акцентират върху любовните взаимоотношения между хора и свръхестествени или демонични създания – магове и вещици, вампири, върколаци, призраци и др.

Рондò е вид стихотворна форма с фиксирана римна схема върху две рими и неримуван рефрен.

Лирически жанр на персийската, арабската и тюркоезичната медитативна поезия, с философски размисъл. Всяка строфа се състои от две двустишия и развива завършена мисъл.

Литературни произведения на руската ритература през XIX в. (т.нар. руска красическа литература), сощо така и утвърдени в културата творби на руската литература през XX в.

Ръководство и наръчник са термини, които се отнасят до писмени материали, съдържащи указания, инструкции или справочни данни за улесняване на дадена дейност.
<em><strong>Наръчник</strong></em> е книга, сборник или помагало с най-необходими данни в дадена област, предназначено за честа и бърза справка (буквално „под ръка“).
<em><strong>Ръководство</strong></em> е книга, помагало или технически документ с подробни указания за изучаване на нещо или за работа с определен уред, приложение и др.

Сагата е старинно сказание с епически характер, тя е обърната към изначалните времена на създаването и развитието на общността. затова нейното повествование се концентрира върху проблемите и ценностите на рода и семейството. Сагата е жанр, специфичен най-вече за древната скандинавска, исландска и ирландска словесност. Да не се отъждествява със съвременните романови жанрове „семейна сага“ и „историческа сага“!

Самоучителят е структурирано издание за самостоятелно усвояване на знания или умения без преподавател. той традиционно включва: теоретични уроци; практически задачи: упражнения и тестове за затвърждаване на материала; ключ с отговори.

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху преувеличени резултати от технологиите, характерни за бронзовата и желязната епоха и (най-вече) за Античната цивилизация (Древна Гърция, Древен Рим и др.)

1. Сатанизмът е съвкупност от представи възгледи и вярвания, н които образът на Сатаната се възвеличава като символ на могъществото и свободата. Някои сатанински култове се разглеждат като вариант на отхвърляне на християнската култура.
2. Темата за сатанизма в художествената литература еволюира от религиозно осъждане до символ на индивидуализъм, бунт срещу статуквото и изследване на човешката природа.
Тематични ядра: Сатаната като класически антагонист ш чудовищна еманация на абсолютното зло (Средновековие, Ренесанс, Класицизъм и Барок); Сатаната като символ на интелектуална свобода и съпротива срещу тиранията и лицемерния морал в модерното общество (Романтизъм); сатанизмът като интелектуарна и естетическа позиция и бунт, често съчетан с интерес към неговите ритуалите и мистицизъм (Модернизъм); пародия на апокалиптичните теми в съвременните литературни текстове (особено в някои разновидности на фентъзи).
Основни мотиви: познание срещу подчинение - Сатаната като носител на забраненото знание (Прометеев архетип); сянката на човека - сатанинското като проекция на потиснатите човешки желания; критика на религията - използване на сатанински образи за демаскиране на покварата в религиозните институции.

Сатирата е литературен похват, който осмива хора или явления, разобличава и критикува социални и човешки пороци. Та е мощен инструмент за критика и осмиване на човешки пороци, социални недостатъци, глупост и лицемерие, използвайки ирония, сарказъм, хипербола и алегория, за да провокира размисъл, осъждане или промяна, като целта ѝ често е да разобличи несъвършенствата на индивида или обществото по хумористичен, но безкомпромисно остър начин.

Роман, в който доминира категоричното разобличаване със средствата на сатирата на нравствени и социални пороци.

Лирически творби, в които обект на изобличение със средствата на сатирата са нравствени и социални пороци.

Темата за световния тероризъм в литературата претърпява значителна еволюция — от политическите интриги в класическите романи до комплексните психологически и етични дилеми в произведенията след 11 септември 2001 г. В литературата на XIX и XX в. темата се разглежда през призмата на анархизма и съпротивата срещу държавния апарат. През епохата на Студената войта тероризмът се интерпретира в контекста на идеологическия конфликт между комунизма и цивилизования свят. След 2001 г. световният тероризъм се утвърждава в доминиращ сюжетен елемент, фокусиран върху „травмата“ в резултат от доизживяването на анахронични догми в постмодерния свят и „сблъсъка на цивилизациите“.

Свещените текстове (или свещени писания) са религиозни текстове, които се приемат за божествено вдъхновени, съдържащи духовни истини, морални норми и закони. Те формират основата на вярата и ритуалите в различните религии по света.

Съчетават се характерният за трилъра свръхнапрегнат сюжет с водеща роля на паранормални феномени - явления, положени в относително реалистичен художествен свят и чиято същност надхвърля възможностите за обяснение он научното познание за света, природата и човека. Такива са такива ментални, психически и физически свръхфеномени като: телепатия и телекинеза; манипулативен контрол над съзнанието, емоциите, поведението; екстрасензуално визионерство и прогностика; левитация; необясними природни, космически и свъхтехнологични явления и т.н.

Хорър, в чийто сюжет ужасът се предизвиква от явления, чиято същност надхвърля възможностите за обяснение от научното познание за света, природата и човека.

Творба с ясно изведена сексуална тема в сюжета или пък сексуалността присъства като мотив. Художественото изображение се реализира чрез сцени на реалистично сексуално взаимодействие.

Общо обозначение на романи, в които се изобразява съдбата на дадено семейство, жизнените избори на неговите членове и конфликтите помежду тях. Тъй като тези романи възникват и се утвърждават заедно с възхода на третото съсловие, най-често обект на художествено изображение са семейства от средната класа (буржоазни фамилии в традиционните сюжети).

Жанр на драмата, в основата на които е съдбата на дадено семейство, жизнените избори на неговите членове и конфликтите помежду тях. Най-често обект на художествено изображение са семейства от средната класа (буржоазни фамилии в традиционните сюжети).

За връзките между членовете на семейството, съвместен живот и комуникация, похватите на междуличностно взаимодействие, разрешаване на проблемни ситуации, семейно планиране.

Семиотиката е наука, която изследва знаците и процесите на създаване и предаване на смисъл в обществото. Тя анализира как различни елементи — от думи и жестове до цветове и образи — функционират като носители на информация. Чрез разделянето на знака на физическа форма (означаващо) и мисловна идея (означаемо), дисциплината разкрива как разбираме света около нас. В основата си тя доказва, че нито един знак няма смисъл сам по себе си, а го получава само в рамките на определена система или контекст.

Жанр на приключенската литература, който се характеризира със самоцелно заплетен авантюрен сюжет, включващ бомбастични афери, пресилени страсти и преекспонирана конспиративност.

Сказанията са старинни разкази в писмена форма, повествуващи за славни древни събития. Сказанията могат да бъдат исторически, житийни, апокрифни, поучителни и др.

1. Кратък текст в проза, набързо очертано впечатление или образ, без подробности.
2. Пръв проект за литературно произведение, чиито идея и скелет на действието се представят в суров вид.

Скулптурата е основен вид изящно изкуство, което пресъздава действителността чрез триизмерни, обемно-пространствени форми. Тя използва материални носители като камък, метал, дърво или глина, за да въздейства чрез текстура, светлосянка и обем.

Славянските литератури обхващат в исторически и съпоставителен план литературното творчество на славянските народи в Русия, Украйна, Белапус, Полша, Чехия, Словакия, България и Северна Македония, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, както и на славяноезичните общности в други страни.
Славянските литератури се развиват в контекста на европейските книжовни и литературни тенденции от Средновековието до наши дни, следвайки промените в художествените модели, жанровете и социалните процеси, характерни за европейската литературна традиция.

Сонетът е твърда поетическа форма от 14 стиха, която се състои последователно от два катрена (четиристишия) и два терцета (тристишия), римувани по определен начин. Шекспировия (английският) сонет се състои от три четиристишия и двустишие, изпълняващо функцията на поанта.

Софистиката е старогръцко философско течение (V-IV в. пр.Хр.), базирано върху реторика, релативизъм и умението да се спори, често чрез манипулативни аргументи. Днес терминът се използва за привидно логични, но по същество погрешни умозаключения (софизми), насочени към заблуда, хитри извъртвания и подмяна на понятия.

1. Утвърдена форма на романа през XIX и нач. на XX в., в който художественото изображение представлява широка картина на обществото в определена историческа епоха, при което индивидуалността се представя в най-тясна динамична връзка със социалните проблеми, противоречия и борби. В социалния роман на XIX в. социалните проблеми изтласкват на заден план личните преживявания и стремежи на отделните индивиди.. 2. В по-широк план социалният роман е повествование, съсредоточено върху разнообразните варианти на поведение, прието в представяното общество, и се обръща внимание на това как постъпките на персонажите отговарят или противоречат на социалната ценностна система. Дори акцентът на художествено изображение да е вътрешният живот на героите, двигател на сюжетното развитие са конфликтите с външния, емпиричния социален свят.

Драма, т.е. пиеса, чийто конфликт е породен от социални обстоятелства.

Поджанр на научната фантастика, в чиито произведения водеща роля има разгръщането на взаимоотношенията между хората в определен обществен контекст. Главната цел на социалната фантастика е да разкрие законите на развитие на обществото, изправено пред нови и непривични за човечеството условия.
Характерна особеност на творбите от този жанр е повествуването за социално развитие в необичайна ситуация или представянето на общество, кардинално различно от познатите ни общества. Характерни са и темите за социалния инженеринг, манипулативната социална психология и контролът над личността. Затова към социалната фантастика се отнасят повечето утопии и антиутопии.
Към социалната фантастика може да се отнесат и творби на научната фантастика със силна хуманистична линия, в които преобладават екзистенциалните аспекти в човешките взаимоотношения.

Социалната философия е дял на философията, който анализира същността на обществото, неговата структура, динамика и мястото на човека в него. Тя изпълнява критическа функция, разглеждайки фундаментални социални въпроси.

Социалността като характеристика в художествената творба се изразява в: изобразяването и изследването на обществените отношения в аспекта на тяхната проблемност и степен на справедливост; структури, конфликти и човешки съдби в техния социален контекст; социалните проблеми, класовите различия, моралните дилеми и взаимовръзките между индивида и обществото; представяне на бита и всекидневието в средство за разкриване на дълбоки социални истини, често чрез трагични развръзки и контраст между красотата на света и човешкото тегло; ясно изразена гражданска позиция на героите в творбите по отношение на социалния модел, нравствените норми и степента на справедливост и чувството за свобода и правото на личен избор. Социалността се утвърждава литературата от просто разказване на истории в огледало на обществото, което разкрива неговите автентични лица и проблеми, придавайки дълбочина и значимост на художественото произведение.

Социологията е хуманитарна наука, която изучава структурата на обществото, социалните взаимодействия и правилата, по които функционират различните групи и институции. Тя анализира как социалните отношения и културната среда оформят поведението на индивида, както и обратното — как колективните действия променят социалната реалност. Чрез системни методи на изследване дисциплината разкрива моделите на социална регулация, динамиката на властта и причините за обществените промени. В същността си тя е инструмент за критично разбиране на сложните връзки, които поддържат или трансформират човешкия съвместен живот.

„Amazing Stories“ е американско списание за научна фантастика , чийто първи брой излиза през април 1926 г.

Списание, излизащо на английски език.

Публикации от сп. „PC World“

Публикации в списание „Авиация и космонавтика“

Публикации в списание „Антени“

Публикации в списание „Космос“.

Публикации в списание „Криле“.

Публикации в списание „Наука и техника за младежта“

Публикации в сп. „Наука и техника“.

Поджанр на модерната литература на ужаса, в чиито сюжети се осъществява синтез между гротескова фантазия и натуралистични сцени на кърваво насилие. Основната цел на сплатерпънка е да шокира читателя, да го отврати и ужаси до крайност. Централните персонажи в сплатерпънка са антигерои, провокиращи отвращение — маргинали, социопати и психопати.
Терминологичен синоним — „екстремен хорър“.

Книги за активен спортен живот – професионален или за активен здравословен живот.

Справочната литература включва издания, създадени за бързо намиране на конкретни факти, термини и данни. тя обхваща широк спектър от книжни формати, които насочват към точна информация: енциклопедии; речници; справочници; атласи; библиографии и др.

Справочникът е приложно-информационен жанр, предназначен за бързо и систематизирано извличане на конкретни факти и познания. Той организира данни от определена област чрез азбучна или тематична последователност.

Средновековен роман в стихове, в чийто сюжет като действащи лица фигурират персонифицирани добродетели и пороци, философски и естетически категории. Сюжетът като цяло има иносказателна насоченост и послание с морално-дидактичен характер.

Жанр на европейската средновековна куртоазна литература - роман в стихове или в проза. Рицарският роман унаследява от героическия епос мотивите за абсолютната смелост и благородството. На преден план се извежда психологията на индивидуализирания герой рицар, извършващ подвизи за собствена слава и прослава на своята „дама на сърцето“. Средновековният рицарски роман е израз на мечтата за щастие, усещането на собствена мощ и волята за победа над злото. Сюжетите са свързани най-вече с легендите за крал Артур, рицарите на Кръглата маса и Светия Граал, както и за любовта на Тристан и Изолда. Приключенската линия в повествованието е преплетена с религиозна нравоучителност и християнска мистика и символика.

1. Средновековната философия (V-XIV в.) е ориентирана към теоцентризма, съчетавайки християнската вяра с античната логика (Аристотел, Платон) чрез схоластиката, фокусирана върху Бог, душата и битието. Тя се дефинира чрез теоцентризма, при който Бог е абсолютният център на битието, а разумът е подчинен на истините на вярата. Основните ѝ дебати се фокусират върху рационалното доказване на божественото съществуване и спора за реалността на общите понятия (универсалиите).
2. Философията на Ренесанса характеризира философската мисъл в Европа през XV-XVI в. Ренесансовата философия се отличава с дистанцирането от официалната католическа религиозност и с интерес към личността. Затова философската мисъл може да се характеризира като антропоцентрична: индивидът придобива по-голяма самостоятелност. Оттук се заражда ново самоосъзнаване на човека и нова обществена позиция, отличителни качества вече са гордостта и самоутвърждаването, съзнанието на собствената сила и талант. Ренесансовият хуманизъм подпомага търсенето на практически критерии за истината в научните изследвания, който заляга в основата на модерната научна методология.

Средновековната куртоазна поезия се състои от два дяла. 1. Средновековна песенна лирика, чиито творци са поети-музиканти от професионални гилдии (менестрели, трубадури, минезингери), важна част от дворцово-аристократичната (куртоазната) литература на Средновековието. 2. Средновековни новели в жанра <i>ле</i> — стихотворни повествователни творби с лирически или лиро-епически характер.

Средновековната литература, която в Западва Европа обхваща периода от падането на Западната Римска империя (V в.) до началото на Ренесанса (XIV в.), ав славяно-византийския свят (Идточна Европа) - от пеформите на Юстиниан Вилики (VI в. докъм средата и края на XVIII в.). Средновековната книжнина е дълбоко свързана с християнския светоглед, който повече или по-малко определя темите и мотивите, жанровата система и образността на словесността през тази епоха.

Устойчив жанр на средновековната християнска книжнина, житието представлява жизнеописание на светец - личност, канонизирана от християнската църква и призната за религиозен и нравствен първообразец. Използва се в богослужението.

Стара българска литература (или средновековна българска литература) се нарича онзи дял от българската литература, който е начален за нея и обхваща периода на Българското средновековие - IX-XVIII в.,

Литературни произведения, предимно от Античността и Средновековието, написани в старинни жанрови форми.

Ретрофутуристични произведения на научната фантастика, чиито сюжети са основани върху постмодерна декоративна стилизация на историческия свят от времената на Първата индустриална революция (енергията на въглищата и парата и технологията на паровите механизми): XIX - нач. на XX в. (ок. 1820-1910 г.). Действието се развива предимно във викторианска Англия. В стилистично отношение често се експлоатират стереотипите на литературата на английския неоромантизъм, забележимо е и влиянието на „готическия роман“. Съвременната читателска рецепция окачествява като стиймпънк и произведения на някои класици на научната фантастика от втората половина на XIX в.

Стихотворения, предназначени за детска читателска аудитория.

Стоицизмът е антична рационалистична философия, учеща на вътрешна независимост, смело понасяне на трудностите и емоционална устойчивост. Според стоицизма добродетелта е единственото истинско добро, а спокойствието се постига чрез живот в съответствие с природата и освобождаване от страстите. Целта е щастие (евдаймония) чрез добродетелен живот.

Строителството е сред най-значимите стопански отрасли, обхващащ проектирането, изграждането и поддръжката на сгради и инфраструктурни обекти. Основни видове строителство: жилищно строителство, транспортно и инфраструктурно строителство; индустриално строителство, хидротехническо строителство.

Структурализмът е хуманитарен подход и интелектуално движение (пик през 1960-те), което анализира културни и социални явления като системи от взаимно свързани елементи, базирани на скрити логически структури. Възниква от лингвистиката на Фердинанд дьо Сосюр и обхваща антропология (Клод Леви-Строс), литература и психология. Фокусира се върху синхронния анализ (извън времето) и бинарните опозиции, търсейки вечни закономерности.

Схоластиката е систематична средновековна европейска философия (IX-XV в.), обединяваща християнското богословие с логическите методи на Аристотел, с цел рационално обосноваване на религиозната вяра. Развива се в университети, отличава се с висок формализъм, детайлно цитиране и създаване аналитична богословска литература.

Литературно-драматично произведение, написано като основа за постановка на филм, радиопиеса и други най-разнообразни интерактивни събития.
Сценарият във филмовото изкуство по правило напомня пиеса — представя репликите на персонажите, придружени с ремарки, всяка сцена е разбита на време, място и действие. Понякога сценарият представлява текстът на филмова адаптация на отделно литературно произведение.

Счетоводството и одитът са уредена система от сбор регистрация и обобщение на информация във валутно отношение за състоянието на имущество, задълженията на организациите и техните изменения чрез непрестанна, непрекъсната и документална проверка на всички дейности; одитът като процедура на независима оценка на дейността на организацията, системата, процеса или на продукта.

Роман за любовна история (с щастлива развръзка), чийто сюжет се разгръща в познато и съвременно за читателя и автора време и отразява съответни нрави. В исторически аспект съвременни са любовните романи, чието повествование е ситуирано във времената след Втората световна война (т.е. от средата на ХХ век насам). В съвременните любовни романи чието действие се развива преди 1970 г. героините обикновено се отказват от професионалната си реализация, когато сключват брак или имат деца, докато героините от романите, създадени след 1970 г., обикновено продължават да развиват своята предприемчивост и професионална кариера.

Съвременни романи, писани през XX, век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

Съвременни романи, писани през XXI век, със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, екзистенциалните дилеми, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

Литература на ужаса от втората половина на XX в. и XXI в.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма от XX век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига)..

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма от XXI век със значима литературна стойност, при които на преден план са изведени характерите на персонажите и психологическите изживявания, нравствено-ценностните конфликти, интелектуалните прозрения, идейно-философските послания (а не толкова дали е занимателна сюжетната интрига).

Съвременната философия (XX–XXI в.) представлява преход от търсенето на универсални истини към критичен анализ на езика, съзнанието и социалните структури. Тя се характеризира с остро разделение между аналитичната традиция, фокусирана върху логиката и науката, и европейската филисофска традиция, изследваща субективното човешко преживяване. Ключов фокус в този период е деконструкцията на традиционните ценности и обръщането към въпроси за свободата, властта и смисъла в един технологичен свят. В XXI век дисциплината се трансформира чрез диалог с технологиите, биоетиката и изкуствения интелект, превръщайки се в практическо средство за разбиране на глобалните кризи. В основата си тя остава опит за преосмисляне на човешката идентичност в условията на постоянна несигурност и прогрес.

В основата на сюжета на съдебния трилър стои престъпление и най-вече неговото разследване, като съдебнопроцесуална процедура. За интригата са характерни наличието на жертва, провеждане на експертизи, следователски действия, често вниманието е насочено към загадъчната фигура на престъпника, която с приближаването на финала все повече се прояснява.
Главният герой е преди всичко юрист: най-често адвокат, съдия, юрист, следовател. Основният персонаж може да бъде частен детектив, полицейски инспектор или агент от служба за сигурност, но задължително е с професионална юридическа компетенция; или най-малкото да е лице, притежаващо процесуален статус (напр. да е съдебен заседател или ключов свидетел).

Художествен похват, чрез който в художествената творба чрез низ от опасни или неизвестни събития се генерират състояние на силно напрежение, усещане за опасност, очакване, тревога и несигурност както в преживяванията на персонажите, така най-вече у читателя (зрител), като го провокира да се вълнува и да чака с нетърпение разрешаването на конфликта с развръзката на сюжета.

Разказ в разказа - вътре в основния сюжет има още един (или повече) самостоятелен сюжет.

Широк тематичен спектър – от нехудожествени изследвания на исторически мистерии до съвременни трилъри.

Твърда лирическа форма в японската поетическа традиция. Състои се от 31 срички в пет неримувани стиха. Отличава се с изящество и лаконизъм. Основен предмет на изображение: деликатни душевни преживявания и съзерцателно отношение към природата.

Събирателно означение за кратки прозаични литературни произведения, чието повествование е центрирано около животински персонажи. Животинският образ на тези персонажи се запазва, но обикновено им се придават черти от човешкия характер.

Подстил на научната фантастика, който е центриран към технологичната иновационност и научната аргументация. Твърдостта в сюжетите представлява силно застъпване на материално базираните науки - физика, астрофизика, астрономия, химия, историите с инженерна насоченост. Много често се припокрива с космическата фантастика.

Театърът е комплексно изкуство, което съчетава в себе си художествена литература, актьорска игра, музика, танци, сценография и костюми, за да разкаже история пред жива публика.
Основни характеристики: жив контакт, синтетичност: обединява думи, движение, звуци, светлина и визуални изкуства, ситуативност, колективност.
Ключови елементи: драматургия, актьорско майсторство, режисура, сценография.

Модерна и постмодерна форма на театъра, в която се пресъздава абсурдността, т.е. безсмислието или обезсмислянето на света и човешкото битие. В същността си театърът на абсурда е философски: Централната му тема е екзистенциалният страх на човека, който осъзнава , че животът му е изпразнен от смисъл. Като стилистика театърът на абсурда е продължител на експериментите на авангардизма.

Телекомуникациите представляват пренос, излъчване и приемане на знаци, сигнали, текст, изображения и звуци чрез проводникови, радио-, оптични или други електромагнитни системи. Тази твърде динамична технологична област също така обхваща интернет комуникациите, мобилните мрежи, сателитните връзки и цифровите технологии.

Поджанр на научната фантастика с основен мотив „пътуване във времето“- хипотетично преместване на човек или друг обект в миналото или бъдещето. В някои произведения пътуването във времето само дава тласък на сюжетното развитие, а в други е основен двигател на действието. Темпоралната фантастика често се съчетава с алтернативната история чрез мотива за пътуване в миналото с цел да се промени ходът на историята. Също така се среща в произведения на тема „паралелни вселени“ и идеята за контрол над времето и историческия процес.

Принципът „теорията на игрите“ се проявява в творби, при които сюжетът се трансформира от обикновено повествование в сложна стратегическа структура във виртуалната условност на играта или чрез образа на играещия човек (homo ludens). Чрез този похват се подлагат на изпитание човешкото поведение, морално-екзистенциалните избор,, вземането на решения при конфликт и балансът между сътрудничество и егоизъм, моделиране на масите чрез социално инженерство и манипулация.
Използването на теория на игрите позволява в творбите да се генерира висок драматизъм и да читателят бъде ситуиран в ролята на ангажиран наблюдател, който се опитва да „разгадае“ оптималния събитиен ход заедно с героя. Така психологическият конфликт израства в логическа задача.

Литературен мотив, основополагащ за сюжети за събития или ситуации като последици от заговор (или план) на могъща група от хора, привилегирована прослойка, престъпна мрежа, влиятелна организация (скрита власт, управление в сянка, дълбока държава), действаща злонамерено, най-често политически мотивирано, с цел да се придобие повече власт (дори и световно господство).

Характерен концуптуално-филокофски подход и стилистична рамка в художествени творби, чрез чиито сложни, непредсказуеми сюжети се изследва човешката психология, общество и съдба, разкривайки например как малки събития водят до съществени и непрогнозируеми последици, а редът се появява от случайността, създавайки сложни, непредсказуеми сюжети, където детерминизмът отстъпва пред несигурността и релативността.
Теорията на хаоса в художествената литература често се използва като метафора за изследване на случайността, причинно-следствените връзки и начина, по който малки събития променят съдбата.
Характерни прояви на „теорията на хаоса“ в художествената литература:
<em><strong>Ефект на пеперудата:</em></strong> малки, незначителни действия или събития, водещи до огромни, непредвидими промени в сюжетното дествие.
<em><strong>Нелинейност и фрактали:</em></strong> сюжети, които не следват права линия, а се разклоняват и повтарят модели в различни мащаби; използване на фрактални образи.
<em><strong>Децентрирани сюжети:</em></strong> отказ от един-единствен герой или ясна кулминация в полза на множество сюжетни линии, които се пресичат и разминават.
<em><strong>Случайност и съдба:</em></strong> преплитане на съдбовни съвпадения и случайни срещи, които променят живота на героите.
<em><strong>Динамични системи:</em></strong> герои и събития, които се развиват по непредсказуеми пътища, отразявайки сложните системи в реалния свят.

Съвкупност от знания, умения, методи и процеси, използвани за създаване на стоки, услуги и за постигане на практически цели. Те обхващат всичко от най-простите механични инструменти до сложни цифрови и биологични системи.

Технотрилърът е хибриден жанр, в който се използват теми и мотиви от шпионския трилър, научната фантастика и бойния екшън. Сюжетното внимание е насочено към технологичните иновации, високотехнологичния шпионаж, технологизирани военни действия, бойни изкуства и политически игри. Често действието е ситуирано в близкото бъдеще. Характерен е широкият размах на повествование – най-вече (заплаха от) световни конфликти.
Описваната технология често или има реални прототипи, или съответства на определена тенденция в научно-техническото развитие.

Драматичен жанр, художествено произведение, предназначено за поставяне на сцена и актьорска игра. Сюжетът на трагедията води персонажите към трагичен конфликт, страдание и катастрофичен финал. Трагедията е белязана със сурова сериозност, в нея действителността е изобразена пределно изострено, със сгъстяване на вътрешните противоречия; разкриват се дълбоки конфликти на реалността в пределно напрегната и наситена форма, придобиваща значение на художествен символ.

Драматичен жанр, художествено произведение, което съчетава елементите и характеристиките на трагедията и комедията. Елементите на трагичното и комичното взаимно се проникват, често за да представят събитие, движещо се на ръба между трагизма и комизма, така че всеки момент комичното може да се пречупи в трагично. Трагикомедията е свързана с чувството за относителност на критериите за действителност и норми на поведение и е резултат от отказ от нравствения абсолютизъм на трагедията и комедията.

Традиционни форми на словесността с митологически, епически, легендарен и фолклорен характер.

Традиционните технологии обхващат стародавни методи, занаяти и техники, предавани през поколенията. В съвременен контекст те са ценени заради своята устойчивост, екологичност и културна стойност.
Основни категории традиционни технологии: занаяти и производство - тъкачество на стан, грънчарство, дърворезба, коване и плетене; строителство - използване на естествени материали като кирпич, слама, глина и камък; кулинария - приготвяне на храни чрез естествена ферментация (туршии, кисело мляко), сушене, опушване и съхранение без изкуствени консерванти; земеделие - природосъобразни методи за обработка на почвата, сеитбооборот, селекция на местни сортове и домашно виноделие и зимнина.

Транспортът като дейност по придвижване на хора, товари и информация от едно място на друго съчетава превозни средства, пътна инфраструктура и системи за управление, които осигуряват свързаност между регионите.
Авиацията е науката, практиката и индустрията, свързани с полетите на летателни апарати в земната атмосфера. Тя обхваща проектирането, производството, управлението и поддръжката на самолети, хеликоптери, безпилотни апарати и планери.

Най-характерното за трилъра са доминиращите остри чувства, които предизвиква — тревожно очакване, силно напрежение, безпокойство, безпомощност, страх, стигащ до ужас. В творбите от този тип задължително присъства някаква тегнеща заплашителна атмосфера или непреодолима животозастрашаваща опасност, която в повечето случаи се превъзмогва по-скоро благодарение на шанса, отколкото на личните умения на героите.
Жанрът няма ясно очертани граници и елементи от него присъстват в много произведения от различни жанрове. В трилъра се включват предимно шпионска, гангстерска и криминална тематика, нерядко сюжети на черния роман, понякога и хорър сюжети.

Трилър, чийто сюжет най-вече е базиран върху мотива за отмъщението и възмездяването на засегнато лично достойнство, фамилна чест., патриотично чувство и др.

Тематичен дял от приключенската литература, чиито авантюрни сюжети са организирани около основния мотив за търсене и изнамиране на тайнствено съкровище.

Форма на приключенския роман, в който действието се разиграва в Дивия Запад на САЩ по време на овладяване на нови територии на северноамериканския континент (краят на XVIII и XIX в.) и отразява конфликтните взаимоотношения на американските пионери с индианските племена, респективно на заселниците, златотърсачите, каубоите и следотърсачите помежду им и срещу хора, незачитащи закона. Основна черта на уестърна е митологизирането на американския пионерски дух, възхвалата на геройския индивидуализъм и агресивната воля, идеализирането на герои извънзаконници, налагащи свои закони.

Разработка и организиране, ефективно управление и контрол на държавните институции, социално-икономическите системи; бизнес структури и нестопански организации.

Ключова точка в сюжета разделя повествованието на различни варианти на по-нататъшния ход на събитията.

Художествено изображение на идеално, желано съвършено общество, ситуирано или в екзотичен свят, или в отминал „златен век“, или в свръхцивилизовано бъдеще.
Най-устойчивите мотиви на утопиите са премахване на отношенията на господство и подчинение, равноправно разпределение на благата, социално равенство, ненасилието, мир, изключване на принудата хората да вършат нещо против волята си, съвместен хармоничен социален живот, постигнат правилно възпитание и обучение.

Терминът <em>учебна литература</em> обхваща широк спектър от образователни материали; училищни учебници и учебни тетрадки; учебно-помощни материали и сборници; специализирани книги с изпитни материали; учебни системи, речници и граматики за изучаване на чужди езици; специализирани учебници, монографии и научни трудове за студенти във висшите училища.

Учебникът е основно дидактическо пособие, което систематизира научното знание по определен предмет съобразно определени образователни стандарти. Неговият специфичен жанров профил съчетава информативна, гносеологична и прагматична функция, като привежда научна тематика на език, адекватен на целите на обучението.

Дидактическо издание, което съпътства учебника и служи за разширяване, конкретизиране и практическо прилагане на придобитите знания. Неговият жанров профил е силно прагматичен, структурата му е гъвкава, основната му функция е да индивидуализира учебния процес и да подпомогне затвърждаването на ключови компетентности у учащите.

Разновидност на семейния роман (често - поредица от романи), чието действие обхваща много дълъг период от живота на (голяма) фамилия в продължение на две и повече поколения, изобразяват се перипетиите, през които преминава фамилията, изпитанията, които изживяват нейните членове.

Фантастиката е мегажанр и творчески метод в художествената литература, характерен с използването на фантастичен допуск, елемент на необичайното, нарушаване на принципите и границите на реалността и приетите условности.
Основни разновидности на фантастиката: научна фантастика, фентъзи, хорър.
Дадено произведение може да бъде определено само като „фантастика“, ако в неговия сюжет не доминира нито една от трите разновидности или пък равноправно съучастват характеристиките на две разновидности.

Фарсът е комедиен жанр, чиято цел е да забавлява зрителите с представянето на невероятни или екстравагантни, но възможни ситуации чрез маскиране и припознаване. Във фарса често се включва игра на думи, сексуални намеци, преднамерена абсурдност и безсмисленост, бързо темпо и забързване с развитието на действието. Основното предназначение на фарса е не толкова сатирата, колкото непринуденото и безгрижно представяне на градския и семейния бит с неговите скандални случки, непристойност, грубост и веселост.

Тези три политически понятия често се разглеждат комплексно, тъй като формират основните антидемократични идеологии., основани върху авторитаризма, през XX в. и техните метастази в политическия контекст на XXI в.
В литературата темите за фашизма, комунизма и тоталитаризма са презмет на интерпретация чрез произведения на историческа тематика, антиутопии, мемоари и политическа сатира. Тези творби анализират механизма на властта, пренаписването на историята, заличаването на фундаментални човешки права, унищожителните ефекти в индивидуалната участ на хората.

Фейлетонът е литературно-публицистичен жанр, който със средствата на хумора, сатирата и присмеха и найчесто чрез стратегията на пародията се критикуват и разобличават актуални обществени, политически или морални проблеми.

Феминизмът в литературата е широкообхватна тематика, чрез която се анализира, интерпретира и поставя под въпрос ролята на жените, сексизма и джендър политиките. То обхваща откриването на женската литературна традиция, преоценка на класически текстове от женска перспектива и борба срещу патриархалните стереотипи

Феноменологията е философско направление, фокусирано върху изучаването на структурата на човешкото съзнание и преживявания (феномени), както те се явяват субективно. Феноменологията изследва как нещата се дават на съзнанието чрез интенционалност (насоченост), описвайки света през призмата на "живото преживяване", а не като обективна реалност.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, основаваща се върху използването на митологични, приказни, мистични и архетипно-символни мотиви в съвременен вид. Авантюрният сюжет е ситуиран в измислен свят, близък (но несъответстващ) на дадена историческа епоха: напр. варварска геройска епоха, средновековен и ренесансов свят и др. Често действието представя фентъзи сюжет на фона на реална историческа епоха и в позната цивилизация или дори на фона на живота в съвременен мегаполис.
Основна характеристика на фентъзи като жанр е, че обяснява света не от научна и емпирична гледна точка. Художественият свят съществува хипотетично, той е въобразен (условен) хронотоп: може да бъде в алтернативно време и пространство, в епическо и митологично време, в паралелно време и пространство, в религиозно-мистична отвъдност, на измислена далечна планета и в далечното бъдеще и т.н. В такъв свят системна норма е принципът на чудесното, свръхестественото и фантазийното: съществуват божества, демони, чудовища, действат законите на магията, извършват подвизи всемогъщи герои. Дори и да е в реален земен контекст – фокусът на изображение е отместен към чудесното и трансцендентното.

Физиката е фундаментална наука, която изучава материята, нейните основни компоненти и тяхното движение в пространството и времето. Тя изследва взаимодействията между енергията и силите, стремейки се да открие универсалните закони, управляващи природата. От микроскопичните атоми до необятните галактики, физиката обяснява как функционира Вселената на всяко ниво. Нейната крайна цел е да създаде единна теоретична рамка, която да предсказва и описва всички природни явления.

Философията (от гръцки: „любомъдрие“) е систематично изследване на фундаментални въпроси за битието, познанието, истината, морала и смисъла на живота. Тя използва рационални аргументи и критичен анализ за изучаване на света и човешкото съществуване, обхващайки дисциплини като метафизика, етика, логика, епистемология и др.

Философията на езика е дял от философията, който рационално изследва природата, произхода и употребата на езика. Тя анализира значението, връзката между думите и реалността, както и начина, по който езикът влияе на мисленето. Основните въпроси обхващат значението, референцията, интенционалността и истинността на изказванията.

Философията на живота е учение, което разглежда живота като първична, ирационална и непрекъсната реалност, неподвластна на чистия разум. Тя отхвърля механичния научен подход и поставя в центъра непосредственото преживяване, интуицията и творческия устрем. Според тази филисофия истинското познание се постига не чрез интелектуални схеми, а чрез вчувстване и разбиране на самия жизнен процес в неговата динамика и историчност.

Философията на историята е клон на философията, който изследва смисъла, закономерностите и целта на историческия процес, както и методите за неговото познание. Тя се стреми да установи дали човешкото развитие е плод на случаен хаос, или следва логическа посока, като прогрес, цикличност или провидение. Чрез критичен анализ тя оценява обективността на историческото знание и ролята на човека като творец на собствената си съдба.

Философията на Новото време е епоха на рационализъм и автономия, в която човешкият разум се утвърждава като основен авторитет за сметка на религиозната догма. Тя се фокусира върху гносеологията, като разделя мислителите на емпирици (вярващи в опита) и рационалисти (вярващи в логиката), търсещи сигурен научен метод за познание. Периодът преминава през Просвещението, поставяйки основите на гражданските свободи и разделението на властите, и кулминира в класическия немски идеализъм. В този контекст субектът се превръща в център на света, а знанието — в инструмент за технологичен и социален прогрес. Като цяло този период бележи прехода към антропоцентрично мислене, при което индивидът и неговото разбиране за света чрез наука и логика са водещи.

Лирически творби, в които се изразяват философски или светогледни теми - и като емоционална ангажираност, и най-вече като дълбоко интелектуално преживяване на (личен) жизнен опит.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма, в които в художествена форма (като сюжет, конфликтност и художествени образи) се представят философски концепции - най-често свързани със същността и ролята на обществото и цивилизацията, смисъла на живота и историята, етиката, ролята на изкуството.

Философската студия е задълбочено научно изследване, което предлага критичен анализ и оригинална интерпретация на специфичен концептуален проблем, текст или мислител. Тя се отличава със строга логическа аргументация и методологическа прецизност, като целѝ да разшири познанието отвъд простото описание на съществуващи идеи. Студията като специфичен жанр изисква обстойна работа с първоизточници и научна апаратура, за да защити новаторска теза в рамките на академичния дискурс.

Философска фантастика е всяко литературно произведение, в което обект на фантастичен допуск е философска идея, концепция, система от възгледи, модел на универсума. Като философска фантастика може да бъде окачествено и научнофантастично произведение, чиито художествен конфликт, човешки взаимоотношения и душевни преживявания провокират категоричен философски размисъл.

Идеализъм е философското течение, според което фундаментът на реалността, или на реалността, такава, каквато я познаваме, е мисълта, или по друг начин казано – нематериалното. Епистемологически идеализмът се проявява като скептицизъм по отношение на познаваемостта на всяко нещо, зависимо от ума. В социологически план, идеализмът набляга на това как човешките идеи – особено вярванията и ценностите – оформят обществото. Като онтологична доктрина, идеализмът стига още по-далеч, заявявайки, че всички неща се състоят от мисъл и дух. Крайна версия на идеализма е разгърната във философското течение на солипсизма.

Роман, в който в художествена форма (като сюжет, конфликтност и художествени образи) се представят философски концепции - най-често свързани със същността и ролята на обществото и цивилизацията, смисъла на живота и историята, етиката, ролята на изкуството.

Философският трактат представя систематично и логически издържано изследване на конкретен проблем или философска система. Трактатът се отличава с висока степен на обективност, строга структура и стремеж към изчерпателност на аргументацията. Целта му е да изведе универсални принципи или истини чрез методично излагане на доводи, често организирани в параграфи или аксиоми.

Прозаичен есеистичен текст, специфична форма на философска интеграция на научно и извъннаучно знание в художественолитературен и/или публицистичен изказ.

Фолклорен разказ в немерена реч, в основата на който лежи свръхестествено чудо, фантастичен образ или представа, възприемани от разказвачите и слушателите за достоверни. За разлика от преданието, легендата винаги е фантастична по съдържание.

Преданието е устен епически разказ, в който под формата на разказ се съдържат сведения за подвизите на реални исторически лица и значими събития от миналото на дадена общност. Преданията възникват от разкази на очевидци и се предават от поколение на поколение Те са смятани за словесно свидетелство за истинските неща от миналото, което постепенно ги прави неотделима част от традицията.

Фотографията е изкуство, наука и практика за създаване на трайни изображения чрез улавяне на светлина (т.е. снимане). Тя съчетава технически умения с творческо виждане, за да запечата моменти, да разкаже истории и да предизвика емоции.

Фройдизмът е класическата психоанализа, която обяснява човешкото поведение чрез динамиката на несъзнателните биологични инстинкти (либидо) и конфликтите, формирани в ранното детство. Неофройдизмът възниква като ревизия на тези идеи, като измества фокуса от биологията към влиянието на социалната среда, културата и междуличностните отношения върху личността. Докато Фройд разглежда човека като затворник на своите нагони, неофройдистите вярват в по-голямата роля на съзнателния Аз и стремежа към самоактуализация. Основната разлика се състои в прехода от биологичен детерминизъм към социална детерминираност на психиката. По този начин неофройдизмът хуманизира психоанализата, превръщайки я в инструмент за разбиране на човека в контекста на обществото.

Твърда лирическа форма, традиционен жанр на японската лирика на непосредственото чувство. състои се от 17 срички в три стиха (5-7-5 срички).

Разбъркан ход на събитията

Група етикети представящи специфични особености на сканираното издание, публикация или на електронния текст.

Харта като термин най-често се отнася до официален акт с голямо обществено-политическо значение, който установява основни права, свободи или принципи.
Конвенцията е официален международен договор, спогодба или съглашение между държави, регулиращо специфични правни, икономически, социални или политически въпроси.
Пактът (от лат. pactum – съгласие, договор) в контекста на правото и законодателната дейност е обвързващо международно или междуинституционално споразумение, което установява основни правила, задължения и принципи.

През XX век херменевтиката се трансформира от методология за тълкуване на текстове в универсална философия на самото разбиране и човешкото съществуване. Тя престава да търси просто „обективния смисъл“ на автора, а се фокусира върху „сливането на хоризонти“ между интерпретатора и традицията. Херменевтиката се утвърждава като онтологичен процес, в който езикът е основната среда, а предразсъдъците и историческият контекст на тълкувателя се приемат за необходими условия за всяко познание. В този смисъл херменевтиката е диалог с битието, при който всяко разбиране е винаги ново творческо събитие, а не просто възпроизвеждане на факти.

Химията е наука за състава, структурата и свойствата на веществата, както и за трансформациите им по време на химични реакции. Тя изследва как атомите и молекулите си взаимодействат чрез образуване и разкъсване на химични връзки. Тази наука служи като мост между физиката и биологията, обяснявайки фундаменталните процеси в живата и неживата природа. Чрез нея разбираме как да създаваме нови материали, лекарства и енергийни източници, които оформят съвременния свят.

Четива, които, предлагат практически насоки, съвети и идеи за развитие на нови компетенции и интереси, изисващи специфични практически умения.

Основна жанрова разновидност на фантастиката, чиито сюжети генерират напрегната атмосфера на тревога, страх, ужас и шок, най-малкото – тревожно очакване на нещо ужасно, т.нар. ефект „съспенс“, повествувайки за проявления на злото (патологично и/или свръхестествено) в човешкия живот. Когато е свързан със свръхестественото, хорорът експлоатира ограничен набор персонажи, заимствани от низовата митология на различни културни традиции: вампири, зомби, върколаци, призраци, демони и др.

Християнството е най-разпространената монотеистична религия в света, основана върху свещеното предание за живота и саможертвата на Исус Христос и неговото учение, описани в Новия завет. В центъра на доктрината стои вярата в Светата Троица (Отец, Син и Свети Дух) и убеждението, че Исус е Божият син и Месия, дошъл да изкупи греховете на човечеството. Християните вярват във възкресението на мъртвите и вечния живот, като следват етичния кодекс на любовта към Бога и човеците. През вековете религията се е разделила на три основни конфесии: православие, католицизъм и протестантство, обединени от авторитета на Библията.

Динамичен комплекс от литературно-художествени произведения в цялото им разнообразие от видове и жанрове.

Текстове, съчетаващи актуални обществено-политически или социални проблеми с художествено-образни стилистични средства. Използват се езикови и композиционни похвати от литературата (емоционалност, образи, стилистични фигури), за да влияе върху общественото мнение.

Хуморът е ключова характеристика в художествената литература, която използва смешното, ироничното, сатиричното и комичното, за да изобразяват недостатъците на човека и обществото, да предизвикват смях, но и да носят по-дълбок смисъл, критика и дори назидание. Хуморът се реализира чрез образи, ситуации, език и стилови похвати за постигане на комичен ефект, често с цел разкриване на истината.

Кратък разказ с ведър хумористичен характер и неочаквана комична развръзка.

Роман, в който хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в сюжета.

Научнофантастично произведение, което се характеризира със: сюжет, изграден в хумористична форма; използване на художествени похвати, за да се постигне комичен ефект; утвърден сюжетен модел или научнофантастична тематика се подлага на хумористична пародия.

Поетически текст, в който хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в творбата.

Разкази, новели и други литературни произведения в къса прозаична форма, в които хумористичната тенденция, комизмът и смеховото начало са доминираща стилова и съдържателна характеристика или поне имат значима роля в сюжета.

Поджанр на фентъзи литературата, чиито произведения са хумористични по тон, съдържание и атмосфера. В техните сюжети често се осмиват щампите на фентъзито. Също така са разпространени пародии на образци на фентъзийния жанр.

Литература за пазара на ценни книжа и за финансови и капиталови вложение с цел печалба.

Литературно явление в САЩ и Западна Европа (предимно през 20-те - 40-те год. на XX в.), разновидност на криминалния роман, чиято жанрова специфика се изразява в напрегнат сюжет и показно-грубоват маниер на повествованието и диалозите. Най-често централният персонаж е жертва на престъпление, заподозрян или престъпник - т.е. лице, непосредствено въвлечено в престъплението. Характерни стилистични черти са: груб реализъм на изложение, цинизъм, склонност на персонажите към самоунищожение, силна употреба на хулигански сленг и ругателна фразеология, задължителна сексуална линия в сюжета.

Особена форма на хумора - подмолна игра със злокобното, гротесковото и преди всичко с публично табуирани сфери (секс, престъпления, болести, смърт), които чрез безсмислени или парадоксални връзки и по неподходящ начин се представят като безобидни и нормални. Комичното въздействие произлиза от несъответствието между принципната същност на изобразявания обект и поругаващото го деконструиране.

Чиклит е жанр на популярната литература, в чиито произведения се представя съвременният консуматорски живот на жени от средната и висшата класа в модерните мегаполиси. Повествованието е най-често хумористично и почти винаги леко и неангажиращо. Персонажите са предимно образи на жизнени и активни модерни жени с претенция за стил и устремени към престижна кариера, държащи на отличния си външен вид и увлечени по шопинг културата – мотиви, очертаващи някои съвременни представи за (пост)модерната женственост.

В литературата бунтовният човек е архетипен образ, който, воден от порива за свобода, се изправя срещу установения ред, несправедливостта или екзистенциалните ограничения на битието.

Приказки за деца от чужди автори.

1. Шпионажът е специализирана дейност по тайно събиране на поверителна информация с цел придобиване на стратегическо, военно или икономическо предимство. Той се осъществява чрез комбинация от човешки ресурси (агенти) и технически средства за прихващане на сигнали и данни. Процесът се ръководи от т.нар. „разузнавателен цикъл“, който обхваща планиране, събиране на сурови данни и техния последващ аналитичен прочит. Основната му цел е да разкрие скритите намерения на конкурент или противник, като същевременно защити собствените държавни или корпоративни тайни чрез контрашпионаж.
2. В художествената литература шпионажът като тема и/или мотив се дефинира като високотехнологична и интелектуална дейност, фокусирана върху детайлното описание на оперативните методи за манипулация и добиване на данни. Той присъства чрез стриктното проследяване на професионални процеси като изграждане на фалшиви идентичности („легенди“), психологическо вербуване и поддържане на конспиративни канали за връзка. Дейността е изобразена като аналитична игра на дедукция, в която суровата информация се трансформира в стратегическо предимство чрез сложни алгоритми от логика и интуиция. Литературният акцент пада върху шпионажа като инструментализиране на човешките слабости, превръщайки доверието в оперативно средство, а етиката — в разходен материал.

Литературен жанр, в чийто сюжет водеща роля има мотивът за шпионажа. Възниква в началото на XX в. във връзка със съперничеството между Великите сили, което се е съпровождало със създаването на съвременните служби за сигурност. Шпионският трилър получава развитие в периода на борбата с фашизма и комунизма преди и по време на Втората световна война. Продължава да се развива и по време на Студената война, а след нейното приключване получава нов импулс от поялата на страни-отцепници, международни престъпни организации, глобални терористични мрежи, морско пиратство и технологически саботаж и шпионаж като нови заплахи на цивилизования свят.
Сюжетът на шпионския трилър се базира върху дейността на агенти от разузнавателни служби, шпиони, диверсанти – както по време на война, така и в мирно време (на „невидимия фронт“). В тематично и стилистично отношение е близък до политическия и конспиративния трилър. В шпионския трилър обаче важна позиция заема разузнавателната дейност – шпионирането, диверсията и т.н.

Юдаизмът е най-старата монотеистична религия в света, изповядвана сред евреите. Нейният морален и законов фундамент е Старият Завет на Библията (по-специално - Петокнижието), която съдържа предписанията за праведен живот и социална етикаи е доразвит в по-късни текстове като Талмуд. Юдаизмът служи за историческа и богословска основа на християнството и исляма.

Литература, обхващаща различни правни области и приложни модели за писане на документи, примери за различни видове юридически документи като договори, жалби, молби и решения, както и насоки за правилното им съставяне и оформяне.