Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (114)

CXVI. ПОСЛЕДНИ ДНИ

Вървят дните и хората един по един си заминават, оставяйки след себе си само спомени за близките си, но и те постепенно се, заличават. Делата на тия хора биват записани само от историята.

Ала дните, в които императорите умират от неестествена смърт, са написани с черни букви.

Заплашванията на нихилистите към руския император и после не са престанали. И без ръководството на Михаил Бакунин, който посвети дните си на тих семеен живот с Ло, нихилистите не спряха своите действия.

Елисавета не живя много. Последните си дни тя прекара в манастира на Наталия Кардова, като беше почитана и обичана от всички.

Княгиня Вера не се задоми. Тя беше утехата на баща си, който не можеше да забрави нещастния си син. Остана любимка на целия народ, който я наричаше Петербургския ангел.

Данишев и Лидия живееха с децата си щастливо, след като той напусна длъжността в Петербург и се преселиха в имението си, където водеха тих и спокоен живот.

Добрата Петровна се пресели в Англия. Там тя живееше заедно с Бакунин. Фелзингер, който също живееше в Лондон, често ги спохождаше. Между сънародниците си той си спечели име на учен.

По лондонските улици се вижда също така едно бедно същество, което някога е било законна съпруга на директора на петербургската полиция Ашинов. Блазнена от своята суетност, Франциска вършеше все нови и нови грехове и свърши живота си в болница, както става с жените от този род.

На една височина в Гачини, недалече от църквата, се намира гроб, над който печално се е надвесила една върба. Цялата околност има вид на градина. Гробът е обиколен от цветя. Този гроб всеки ден биваше посещаван от едно миловидно женско същество. Жената с ангелско лице беше студена като лед. Сълзи капеха от прекрасните й очи и оросяваха гроба. Тази онещастливена от хората и самотна богомолка беше княгиня Вера. На западната страна на гроба се възправя кръст, на който със златни букви е издълбано името Владимир.

Всяко утро славейче капваше на върбата и сякаш с мелодичния си глас говореше: Клетият Владимир. Хубавите цветя и росната трева благоухаеха и сякаш искаха да кажат: Нещастна Вера!

А какво ли е станало с Кнудзон? Той посрещаше сибирските заточеници и оплакваше матушка Русия, която изпраща най-достойните си синове на заточение в Сибир! Волков пак продължаваше да разковава и оковава заточениците.

Еферсон умря, оплаквайки нещастната си любов към Елисавета.

Завесата пада, следователно трагедията е вече свършена.

Дано Бог даде да не се повтаря!…