Светослав Иванов
Ще пристъпиш бавно…

Ще пристъпиш бавно…

Жаравата ще те очаква.

И кървав ще е всеки пламък.

Но аз не съм при теб.

В ръцете ти — иконата,

ще бъде с облик на светец…

Но не и с мен.

И нега да е огнен огънят!

И нека да гори, и нека чисти — гнилото!

Пиян ще бъда, когато в кладата,

до тебе ще достигна — пламнал целия,

с горяща длан… Дано да те достигна!

И там — сред огъня,

сред много болка,

                        писъци,

                                разнищване…

Със тебе ще се разделим.