Светослав Иванов
Като бяла перушина…

Като бяла перушина

облаци се къдрят на къдели.

Синьо е, и чисто е небето

плъзгат се по него птици.

Слънчево и заснежено.

Тихо е във тази сутрин.

Клепнало уши, се ситни псето.

Мръзнало е под луната.

Цяла нощ го гледах — скита.

Душеше навярно по следите

дето са оставили звездите.

Заедно посрещнахме небето.

Мокро е стъклото от дъха ми.

Молех се за теб, и за съня ти.

С кучето сме вече близки

шепнахме си нощни тайни.