Светослав Иванов
Дали на прага, миг преди онази зима…

Дали на прага, миг преди онази зима

да покрие за последно, косите ми във бяло,

и леденият вятър да свие моите устни,

ще мога пак да те открия?…

Да бъда пак задъхан, да ти купя цвете

И там — под пролетния дъжд, на спирката да чакам,

да видя цветния чадър, и ти да бързаш…

Под стъпките ти локвите да станат цветни,

и аз да сещам мократа ти длан в дланта ми…

Тогава — под дъждът, цветя ще никнат по паважа

и релсите на бързия трамвай ще станат струни.

Когато ги докосна — като арфа,

ще ронят звън очите ти, ще бъдем толкова млади…

Дори за миг, дори за ден, преди да дойде зимата