Светослав Иванов
Ръцете ти са вятър. Летен…

Ръцете ти са вятър. Летен.

Задъхан, топъл, пълен с дъх на цвете

на горска билка… Есен

в очите ми назрява… Духа хладно

от сивото небе, подгизнало от птици…

Навярно жерави… Отплуват надалече,

поели път, със това последно лято…

Във което, ти си топлината.

И нежност, слънце… И тревата

красива, сякаш от коприна

до която се докоснах…

Иде зима.

Във която ще замръзна. Със усмивка

ще се вледеня, но това не бива да е тъжно.

Защото помня, колко нежна

милувка бе, когато ме прегърна.