Светослав Иванов
Мъглив ли изгревът?

Мъглив ли изгревът?

Или от дим е станала

                        мъглива стаята?

Демони гоних през нощта.

                        И сили не останаха.

Мирише и на страх, и бездни, и на сяра.

Посоки не намерих.

                        Само лабиринти.

Израних ръцете си да мъкна камъни.

Да развалям и да зидам нови зидове.

Стени,

        въпроси,

                        тъмни спомени…

И нищо не построих. Остана блян онази къщичка

с брезите покрай нея…

В тази синкава и тъмна стая

не желае даже слънцето да влезе… И дъх не ми

                                достига.

Купчина от цигари

като глисти се преплитат в пепелника…

И пих, и пуших.

                        Сънувах и кошмари,

забил пламтящите очи в стената.

От погледа си съм оставил дупки

                прогорени,

                        черни, пълни с пепел…

И ето че дохожда утро —

мъгливо, сиво,

                        сякаш е гугутка,

пребита с камък,

                лежи в прозореца

                                умряла.