Светослав Иванов
Полудели са тревите…

Полудели са тревите… Дъжд.

Пропука се небето като нива,

през лятото — по сушавото време.

От колко време плаче.

И стана сиво… Капките шептят

за нещо свое, а земята се изцъкли.

И локвите се бръчат като пияници

пред първа чаша, рано сутринта.

Ще се удавят птиците… И мишките

ще плуват — мокри и подпухнали

към пълните със дъжд канали.