Светослав Иванов
Лицето ти е сякаш от икона…

Лицето ти е сякаш от икона.

Светена със молитви и цветя.

И в погледа замислен на мадона

блести все още блясък от свещта.

И искам да припадна на колене,

към теб с очи — във смут и свян.

Греховен мир от мен да снеме

молитвен шепот и тамян…

И глухите акорди на камбана

над моите протегнати ръце,

да бъдат химните за двама

с поръсено от цвят небе…

… Страхувам се от влизащия в храма

ден пълен с толкова измама.