Лей Грийнууд
Уорд (6)

Глава 6

15 ноември, 1861 година

Ричмънд, Вирджиния

„Скъпа майко,

Битката беше ужасна. Имаше много ранени, прекарах на крак дълги часове, опитвайки се да изтръгна от лапите на смъртта колкото бе възможно повече от тях. С всички усилия се опитваме да лекуваме, но броят на ранените продължава да се увеличава.

Как е Марина? Без значение какво е направила, тя е моя жена и аз нося отговорност за нея.

Надявам се, че татко се чувства по-добре. Има шанс войната да свърши бързо. Искрено се надявам да стане така. Видях да умират толкова много хора, че ще ми стигне за няколко живота.“

Уорд Дилън

 

27 декември, „Ранчо дел Еспада“

„Скъпи Уорд,

Марина напусна къщата в същия ден, когато ти си тръгна. Няма да ти повтарям ужасните неща, които каза. Както научих, избягала е при една своя братовчедка, също отхвърлена от семейството си. Изпрати ни документи с молба за анулиране на брака ви. Баща ти сметна, че е по-добре да ги подпише вместо теб.

Рамон накрая се възстанови от шока, резултат от нейните обвинения. Никога не съм предполагала, че бедното момче е толкова чувствително. Не излезе от ранчото почти два месеца.

Баща ти все още не се чувства много добре, но се надяваме през пролетта положението му да се подобри.“

Луиза Ескаланте Дилън

 

7 февруари, 1862 година

Ранчото „Грейвъл Пит“

„Мистър Гарднър Дилън,

Пиша ви, за да ви съобщя, че нося детето на Уорд. Както добре знаете, това прави анулирането, за което молите, невъзможно. Моля, дайте ми адреса на Уорд, за да мога да му пиша.“

Марина Скот Дилън

 

18 февруари, „Ранчо дел Еспада“

„Мис Марина Скот,

Ако това, което казваш, е истина, трябва да призная, че наистина нямаш късмет. Въпреки съпротивата на моето семейство, Уорд получи анулиране на брака ви. Повече не си негова жена. Нито ти, нито детето ти имате право на някакви претенции към него. Предлагам ти да се обърнеш към семейството си за разрешение на проблема ти.“

Луиза Ескаланте Дилън

 

2 март

Ранчото „Грейвъл Пит“

„Мисис Луиза Дилън,

Как е възможно такова нещо? Аз не съм подписвала никакви документи.

Детето ми е ваш внук. За себе си не искам нищо, само за детето си. То не трябва да бъде наказвано заради чужди грешки, истински или въображаеми.“

Марина Скот Дилън

 

15 март, „Ранчо дел Еспада“

„Мис Марина Скот,

Съпругът ми би ти отговорил, но той е твърде слаб, за да става от леглото. Аз писах на Уорд и ето какво казва той.

Уорд не вярва, че детето е негово и няма никакво намерение да го признае. Рамон ме помоли да ти кажа, че и той няма да признае детето. Ако настояваш да ни пишеш, или да се опитваш да съсипеш репутацията на синовете ми, като разпространяваш лъжите си, ще бъда принудена да разкажа на всички, че си флиртувала с един от каубоите и затова Рамон е отказал да се ожени за теб.

Не си прави труда отново да ни пишеш.“

Луиза Ескаланте Дилън

 

10 април

Ранчото „Грейвъл Пат“

„Мисис Луиза Дилън,

Няма да безпокоя повече семейството ви. Престанах да използвам името Дилън. Въпреки това детето ми ще го носи. Правете каквото искате, но от това няма да се откажа.“

Марина Скот

 

28 юли

Ранчото „Грейвъл Пит“

„Скъпи майко и татко,

Пиша ви, за да ви уведомя, че родих красиво здраво момченце. Нарекох го Танър. Раждането не беше леко. Въпреки болестта си, Бет дори за миг не се отдели от леглото ми. Добре сме и нямаме нужда от нищо.

Бет и съпругът й бяха изключително мили, приеха ме. Дадоха ми работа и се погрижиха да не ми липсва нищо. Знам, че всички бяха възмутени и ядосани, когато тя се омъжи за каубой, но тя е била напълно права. Бъд Уорън е чудесен човек.

Опитах се бъда това, което искахте, но предполагам, за вас винаги съм била едно разочарование. Разбирам защо ми обърнахте гръб, но никога няма да ви го простя. Никога не бих могла да причиня такова нещо на детето си.

Въпреки това приемам съдбата си. Знаех, че поемам риск, когато се влюбих в Уорд. Никого не съм си мислила, че всичко ще се обърне по този начин. Но това така или иначе се случи и аз ще понеса последствията, без да се оплаквам.

Може би някоя от сестрите ми ще оправдае очакванията ми по-добре от мен. Надявам се, че всички вкъщи сте добре.“

Марина Скот

 

7 февруари 1863 година

Остин

„Скъпа майко,

Ти беше права, като подозираше, че човекът от Остин е адвокат. Татко наистина е написал ново завещание. Страхувам се, че няма да ти хареса.

Оставил е на Уорд 45 000 долара. Ако не бъдат поискани до десет години, трябва да се върнат в ранчото. Казах на попечителите, че Уорд е на война и аз съм негов брат и ще се погрижа за делата му тук, но те не поискаха да ми отпуснат парите.

Но това не е най-лошото. Татко е оставил половината от ранчото на сина на Марина. Така е нагласил всичко, че аз не мога дори да продам добитък без разрешението на попечителите. Опитах се да им изпратя нашия адвокат като изпълнител на завещанието, но те категорично отказаха.

Как да постъпя по-нататък?“

Рамон Ескаланте Дилън

 

13 февруари, „Ранчо дел Еспада“

„Скъпи синко,

Трябва веднага да се върнеш вкъщи. Остави всичко в ръцете на нашия адвокат. Той ще направи за нас необходимото. Междувременно ще видим какво можем да направим. Има много начини да се измамят мъртвите.“

Луиза Ескаланте Дилън

 

12 март, „Ранчо дел Еспада“

„Мис Марина Скот,

Пиша ти, за да ти съобщя, че Уорд Дилън е безследно изчезнал в акция и се смята за мъртъв.“

Рамон Ескаланте Дилън

 

3 април, „Ранчо дел Еспада“

„Скъпи братко,

С дълбока скръб ти съобщавам, че татко почина през януари. Мама щеше да ти пише, но тя е смазана от скръб. Сега искам само да ти съобщя новините, не е наложително да си идваш, тъй като погребението мина преди доста време.

Наистина имам някои новини за теб, които не знам как да ти съобщя. Изглежда, татко е бил много разстроен заради онази работа с Марина, по-разстроен, отколкото сме предполагали. Оставил ми е ранчото, къщата в Сан Антонио, с една дума, оставил е всичко на мен. Каза, че ти имаш своята професия и можеш сам да се погрижиш за себе си.

Признавам, че с тъга научих тези неща. Консултирам се с адвоката ни, за да видим какво може да се направи. Надявам се, че си добре.“

Рамон Ескаланте Дилън

 

17 юли 1864

Уорънтън, Вирджиния

„Скъпа майко,

Пиша ти това писмо от затвора. Не, не съм заловен от враговете, затворен съм от своите, защото се опитах да ги принудя да спасяват живота на войниците.

Лагерите са неописуемо мръсни. Повече мъже умират от болести и инфекции, отколкото в битка. Съществува една нова теория, че микроскопичните организми, наречени микроби, принасят болести и зарази. Мнението на лекарите, развили тази теория, е, че много смъртни случаи могат да бъдат предотвратени само ако се измиват ръцете и се дезинфекцират инструментите преди и след операциите.

Опитах това и постигнах добри резултати, но не можах да убедя останалите лекари да постъпват по този начин. Колкото по-успешно работех, толкова повече се ядосвах, докато накрая влязох в остър конфликт с няколко лекари, които работеха с най-мръсни инструменти.

В резултат на това ме затвориха. Ти не се притеснявай. Ще ме освободят, след като сраженията започнат отново. Не мисля, че вече медицината толкова ми харесва. Ние убиваме повече хора, отколкото спасяваме. По-милостиво е просто да ги застреляме. Ще ти пиша отново, когато изляза от затвора.“

Уорд Дилън

 

28 декември

Ричмънд, Вирджиния

„Скъпа майко,

Войната ще свърши след няколко месеца. Броят на ранените е ужасяващ. Битките продължават, въпреки че и двете страни разбират, че всичко трябва да свърши.

Очаквам с нетърпение да се върна вкъщи. Мина много дълго време, откакто за последен път ви видях с Рамон.

Знам, че Марина не е вече моя жена, но все пак знаеш ли нещо за нея?“

Уорд Дилън

 

18 януари 1865 година, „Ранчо дел Еспада“

„Скъпи синко,

Ти попита за Марина, в противен случай аз никога не бих отворила дума за нея и за безчестния й живот. Чувам, че се е сближила с мъж, който е женен, но няма да кажа нищо повече. Надявам се, че след като жената на любовника й почине — тя е на смъртно легло и не се очаква да живее още дълго — тя ще се омъжи за този човек и ще престане да се опитва да опетнява доброто ни име.

С голяма радост ти съобщавам, че Рамон ще се ожени през пролетта и не искам да се случи нищо, което да накара годеницата му да намрази семейството ни. Много бих искала да те видя, но трябва да те помоля да не си идваш точно в този момент. Страхувам се, че ако се върнеш, Марина ще вдигне скандал. Изобщо нямаш представа до каква степен е озлобена и колко силно е желанието й да си отмъсти на семейството ни.

Съкрушена съм от начина, по които баща ти се отнесе към теб в завещанието си, но намирам утеха във факта, че имаш хубава професия и ще можеш да се справиш.

Пиши ми, когато се установиш някъде. Чувам, че в Калифорния имало нужда от лекари. С всичкото злато, което казват, че има там, това би било идеалната възможност за човек като теб да натрупа състояние.

Сега трябва да свършвам. Рамон и годеницата му ще пристигнат всеки момент. Трябва да сляза, за да ги посрещна. Очаквам с нетърпение сватбата им. Надявам се, че къщата скоро ще се изпълни с детски викове и смях.“

Луиза Ескаланте Дилън