Лей Грийнууд
Уорд (28)

Епилог

— Искаш да кажеш, че ще имаме наше ранчо до това на Дрю? — попита Танър.

— Да, съвсем наблизо — каза му Уорд. — Имам намерение да купя всичката земя, която мога, между това място и Сайпрес Бенд. Това няма да позволи на града да се разраства в тази посока. Така ще запазим хълмовете за момчетата.

— Ако пожелаят да се върнат — заяви Изабел, като погледна към Бък, станал вече голям и силен младеж на осемнайсет години. — Те рядко се връщат.

— Ще разполагаме с достатъчно място, просто за всеки случай.

— Сигурен ли си, че искаш да станеш собственик на ранчо? — попита Джейк.

— Каубой — поправи го Уорд, като хвърли поглед към Танър. — Също като Монти Рандолф. Мисля, че трябва усилено да се заема с тази задача. Възнамерявам един ден да стана по-добър от Монти и Бъд взети заедно.

Танър поклати глава.

— Ти и сега си по-добър. Изрекох онези думи, защото ти бях много ядосан.

— И още ли си ми ядосан?

— Може би само малко.

— Ти си глупак! — възкликна Дрю. — След като прекарах толкова време да ти обяснявам как…

— Остави го, Дрю — намеси се Уорд. — Постепенно ще свикне. Сега двамата с Марина трябва да си потърсим място, където да си построим къща — продължи Уорд, като се обърна към Джейк. — Мислиш ли, че можеш да намериш работа на всички тук, така че да можем да останем за малко сами?

— Аз ще се погрижа за Танър — предложи Дрю, след което го отведе със себе си, въпреки протестите му.

— Дрю обича да има някого, когото да защитава — каза Изабел, като се засмя. — Останалите момчета са прекалено големи за тази цел.

— Може би, докато Танър порасне, тя ще се заинтересува от по-големи момчета.

— Да пази Бог! — възкликна Уорд.

— Няма да има нужда — намеси се Изабел. — Джейк ще свърши тази работа вместо него.

 

 

— Сигурна ли си, че това е мястото, на което искаш да строим? — попита Уорд. — То е само на четири мили от града.

— Нямам нищо против. А ти сигурен ли си, че не искаш да бъдеш лекар? Знаеш, че не е необходимо да оставаш тук. Аз ще те последвам където и да отидеш.

— Предполагам, че съм прекалено възрастен да се чувствам сирак, но е истина. Джейк и момчетата за мен са повече от семейство и всякакви роднини. Искам да остана тук. Вие с Танър сте също в известен смисъл сираци. Време е да започнем всичко отначало.

— Ами медицината?

— Осъзнах, че преди години станах лекар поради причини, които бяха напълно погрешни. Работех до пълно изтощение, за да направя „Ранчо дел Еспада“ най-хубавото ранчо в Тексас, но семейството ми считаше, че това е нещо естествено. Помислих си, че ако направя нещо различно, ако постигна голям успех, това ще ги накара да ме забележат. Много по-късно разбрах, че причината не е в това, което правя, а в самия мен. Те не ме обичаха. Сега разбрах защо. Ще продължавам да помагам на хората, доколкото мога, но трябва да призная, че Луиза бе права. В сърцето си си оставам единствено каубой.

— И освен това синът ти иска да стане също като теб.

— Може да имаме друг, който ще поиска да стане лекар.

— Или дъщеря…

— Дъщеря — лекарка?

— Защо не?

— В такъв случай тя ще трябва да се занимава само с лекуването на сливици. Никой мъж няма да позволи да го преглежда жена.

Марина изглеждаше готова да спори.

— Има и още едно разрешение — каза Уорд, като побърза да възстанови мира, преди да е станало твърде късно. — Ще имаме близнаци — момче и момиче.

— Наистина ли искаш още деца? — попита Марина, очевидно повече заинтересувана от бъдещите бебета, отколкото от спора.

— Много. Но най-много от всичко искам теб.

Двамата сляха устни в дълга и страстна целувка, но в този момент дочуха тропота на галопиращи коне.

— Чудесно, няма що! Да не можеш да намериш усамотение и всред пустошта — оплака се Уорд. — Като че ли вече тук има прекалено много деца.

— Джейк каза двамата да дойдете веднага — извика високо Дрю, когато се приближи достатъчно, за да я чуят. — Казва, че бебето на Изабел е на път!