Александър Дюма
Графиня дьо Монсоро (57)

Глава 17
Дипломацията на господин дьо Сен-Люк

В непрогледната нощ Бюси се върна вкъщи, надявайки се да завари Сен-Люк, но намери само писмо, с което приятелят му съобщаваше, че ще дойде на следващия ден.

И наистина, съпроводен от слугата си, Сен-Люк излезе от Меридор към шест часа сутринта.

Той стигна до крепостната стена точно при отварянето на вратите и без да обърне внимание на необикновеното вълнение, обхванало събуждащите се жители на града, стигна до колибата на Бюси.

Приятелите се прегърнаха сърдечно.

— Благоволете да влезете в бедната ми колиба, Сен-Люк. Настанил съм се като на поход.

— Да — отбеляза Сен-Люк, — по обичая на победителите: право на бойното поле, както се казва.

— Какво искате да кажете с това, приятелю?

— Че жена ми няма тайни от мен. както и аз — от нея, скъпи ми Бюси, и че тя ми разказа всичко. Ние с нея владеем съвместно не само имуществото си. Приемете поздравленията ми, мой учителю по всичко, и щом сте ме извикали, позволете да ви дам един съвет.

— Дайте.

— По-бързо се избавете от този гнусен Монсоро. Никой в двора не знае в какви отношения сте с жена му. Сега е най-подходящият момент. Не трябва да го изпускате. Когато по-късно се ожените за вдовицата, никой няма да подозира, че сте я направили вдовица, за да се ожените за нея.

— Има само една пречка за осъществяването на този прелестен замисъл, който и на мен ми дойде първо наум.

— Виждате ли? Но каква е тази пречка?

— Работата е там, че се заклех на Диана да не посягам на нейния мъж дотогава, докато той сам не ме нападне.

— Направили сте грешка.

— Аз?

— Направили сте много голяма грешка.

— Но защо?

— Защото подобни клетви не трябва да се дават. По дяволите! Ако вие не побързате, ако не го изпреварите, повярвайте ми, Монсоро — та той е хитър като лисица, ще разкрие вашата тайна, а ако я разкрие, този човек, който няма капка благородство, ще ви убие.

— Да бъде, както бог реши — усмихна се Бюси, — но освен че ще наруша клетвата си пред Диана, ако убия мъжа й…

— Нейния мъж! Вие прекрасно знаете, че той не й е мъж.

— Да, но от това той не престава да се нарича неин мъж. Повтарям, освен че ще наруша клетвата си, мен ще ме очернят, приятелю, и този, когото днес всички смятат за чудовище, на смъртното си ложе ще изглежда ангел, когото аз съм вкарал в гроба.

— Затова и не ви съветвам сам да го убивате.

— Наемни убийци! Ах, Сен-Люк, не ми давате добър съвет.

— Престанете! Кой ви говори за убийци?

— Тогава за какво става дума?

— За нищо, мили приятелю. За една мисъл, която ми хрумна, но която още не е узряла достатъчно, за да я споделя с вас. Аз обичам този Монсоро не повече от вас, макар че нямам същите основания да го ненавиждам. Да поговорим за жената, вместо да говорим за мъжа.

Бюси се усмихна.

— Вие сте верен приятел, Сен-Люк — каза той, — и можете да разчитате на моята дружба. Вече ви е известно, моята дружба се състои от три неща — парите ми, шпагата ми и живота ми.

— Благодаря — каза Сен-Люк, — приемам я, но при едно условие — че ще ви отговоря със същото.

— А сега, какво искахте да ми кажете за Диана?

— Исках да ви попитам, нямате ли намерение да посетите Меридор?

— Скъпи приятелю, благодаря за настойчивостта, но вие знаете моите съмнения в това отношение.

— Зная всичко. В Меридор вие рискувате да се срещнете с Монсоро, макар че засега той е на разстояние осемдесет левги от нас. Вие рискувате да му стиснете ръката, а никак не е лесно да подадеш ръка на човека, когото ти се иска да унищожиш. И накрая, рискувате да видите как той прегръща Диана, а това е още по-тежко — да гледаш как прегръщат жената, която обичаш.

— А! — яростно възкликна Бюси. — Колко добре разбирате защо не се показвам в Меридор! А сега, скъпи приятелю…

— Вие ме отпращате — каза Сен-Люк, неправилно разбрал намерението на Бюси.

— Съвсем не, напротив — възрази Бюси, — моля ви да останете, защото сега е мой ред да задавам въпроси.

— Моля.

— Нима не сте чули тази нощ звъна на камбаните и изстрелите?

— Чухме и се питахме какво ли се е случило.

— Като минавахте през града тази сутрин, нима не забелязахте известни промени?

— Като че ли необикновено вълнение, това ли имате предвид?

— Да.

— Аз тъкмо се канех да ви питам каква е причината за него.

— Причината, скъпи приятелю, е, че вчера тук пристигна негово височество херцог д’Анжу.

Сен-Люк така подскочи на стола си, сякаш му съобщиха за появата на дявола.

— Херцогът е в Анжер? Казваха, че той е арестуван в Лувъра.

— Именно, защото е бил арестуван, той сега се намира в Анжер. Изхитрил се е да избяга през прозореца и е пристигнал тук да търси убежище.

— По-нататък?

— По-нататък, скъпи приятелю — отговори Бюси, — ето ви прекрасна възможност да отмъстите на негово величество за всичко, което той ви причини. Принцът има вече своя партия, той ще има и войски и ние ще започнем тук една малка, но славна гражданска война.

— О! — възкликна Сен-Люк.

— Разчитам, че ще поработите със своята шпага заедно с мен.

— Срещу краля? — попита Сен-Люк с внезапна хладина в гласа.

— Не казвам, че точно срещу краля — каза Бюси, — срещу тези, които извадят шпагите си срещу нас.

— Скъпи Бюси — каза Сен-Люк, — аз пристигнах в Анжу да подишам чист въздух, а не да се сражавам против негово величество.

— Но позволете ми все пак да ви представя на монсеньора.

— Няма за какво, скъпи Бюси. Не ми харесва Анжер и аз се канех в най-скоро време да си замина. Това е мрачен, скучен град, камъните тук са меки като сирене, а сиренето е твърдо като камък.

— Скъпи Сен-Люк, ще ми направите голяма услуга, ако се съгласите да изпълните молбата ми. Херцогът се поинтересува защо съм тук. Не можех да му кажа истината, защото той самият е влюбен в Диана и нищо не постигна. Но аз го убедих, че съм пристигнал тук с цел да привлека на негова страна всички благородници в околността. Даже добавих, че тази сутрин имам среща с един от тях.

— Но какво от това? Ще му кажете, че сте се видели с този благородник и че той моли да му дадете шест месеца да си помисли.

— Позволете да отбележа, скъпи Сен-Люк — вашата логика куца не по-малко от моята.

— Чуйте, в този свят аз ценя само жена си, а вие — вашата възлюблена, да се договорим — каквото и да се случи, аз ще защитавам Диана, каквото и да се случи — вие ще защитавате госпожа дьо Сен-Люк. Споразумение по отношение на любовта — да, това ми допада, но никакви политически споразумения. Само така можем да се разберем с вас.

— Виждам, че ще ми се наложи да отстъпя, Сен-Люк — каза Бюси, — защото сега предимството е на ваша страна, аз се нуждая от вас, а вие можете да минете и без мен.

— Нищо подобно, напротив, аз търся вашето покровителство.

— Как да ви разбирам?

— Представете си, че анжуйци, а метежниците ще се казват анжуйци, дойдат в Меридор, за да го обсадят и разграбят.

— А! Дявол да го вземе! Вие сте прав — каза Бюси, — вие не искате обитателите на замъка да пострадат от последствията при завземане на замъка с щурм.

Приятелите се разсмяха и тъй като над града прогърмя топовен изстрел и слугата на Бюси дойде да съобщи, че принцът три пъти вече е питал за неговия господар, те отново се заклеха в своя извън политически съюз и се разделиха много доволни един от друг.

Бюси побърза в замъка на херцога, където вече се събираха благородниците от всички краища на провинцията. Новината за пристигането на херцог д’Анжу се беше разпространила като ехо от топовен изстрел и беше развълнувала всички градове и села около Анжер.

Младият човек побърза да организира официалния прием, обяда, тържествените речи. Той смяташе, че докато принцът приема посетителите, обядва и особено докато произнася речите, ще може да издебне поне минутка, за да се види с Диана. След като осигури на принца занимания за няколко часа, Бюси се прибра, скочи на коня си и препусна за Меридор.

Предоставен сам на себе си, херцогът произнесе великолепна реч и направи голямо впечатление със своя разказ за Лигата. Той внимателно заобиколи всичко свързано с господата Гиз и се представи като нещастен принц, който е бил подложен на гонения от краля само защото парижани са му изразили своето доверие.

Докато го приветстваха и му целуваха ръка, херцог д’Анжу правеше преглед на благородниците си, старателно запомняйки тези, които бяха тук, и още по-старателно — онези, които отсъстваха.

Когато Бюси се върна, беше четири часът следобед. Той скочи от коня и застана пред принца, потънал в пот и прах.

— А! Мой славни Бюси! — каза херцогът. — Ти, струва ми се, не си губиш времето.

— Както виждате, монсеньор.

— Горещо ли ти е?

— Аз препусках много бързо.

— Гледай да не се разболееш, сигурно не си се оправил още.

— Нищо няма да ми стане.

— Къде беше?

— Тук наблизо. Ваше височество доволен ли е? Имаше ли много хора?

— Да, Бюси, общо взето съм удовлетворен, но не всички бяха дошли.

— Например?

— Твоето протеже.

— Моето протеже?

— Да, барон дьо Меридор.

— А! — промени се цветът на лицето на Бюси.

— Все пак не трябва да го пренебрегваме, макар че той ме пренебрегва. Баронът се ползва в Анжу с влияние.

— Мислите ли?

— Убеден съм. Той е представител на Лигата в Анжер. Избран е от господин дьо Гиз, а господата Гиз по принцип добре си подбират хората. Трябва и той да дойде, Бюси.

— Но ако той все пак не дойде, монсеньор?

— Ако не дойде той при мен, аз ще направя първата крачка и сам ще отида при него.

— В Меридор?

— А защо не?

В очите на Бюси блесна изпепеляващата мълния на ревността, която той не можа да сдържи.

— Наистина защо пък не? Вие сте принц, на вас всичко ви е позволено.

— Ах, ето какво било! Значи ти мислиш, че той все още ми се сърди?

— Не зная. Откъде да зная?

— Не сте ли се виждали?

— Не.

— Но, когато си водил преговори с благородниците в провинцията, ти би могъл да поговориш и с него.

— Не бих пропуснал, ако преди това той не беше разговарял с мен.

— Тоест.

— Тоест — каза Бюси — на мен не ми провървя с обещанията, които му бях дал, и затова няма защо да бързам да се виждам с него.

— Нима той не получи това, което желаеше?

— Какво имате предвид?

— Той искаше дъщеря му да се омъжи за графа и графът се ожени за нея.

— Да не говорим повече за това, монсеньор — каза Бюси.

И обърна гръб на принца.

В този момент влязоха нови благородници. Херцогът се запъти към тях, Бюси остана сам.

Думите на принца го накараха да се замисли дълбоко.

Какви биха могли да бъдат действителните намерения на Франсоа по отношение на барон дьо Меридор?

Бяха ли те наистина такива, каквито ги изложи принцът? Наистина ли старият барон му е нужен само като уважаван и могъщ сеньор, който може да подкрепи неговото дело, или хитроумните планове на принца са само средство да се доближи до Диана?

Бюси разгледа положението на принца от всички страни — Франсоа е скаран с брат си, напуснал е Лувъра и е начело на метежа в провинцията.

Бюси сложи на едната страна на везните насъщните интереси на принца, а на другата — неговия любовен каприз.

Първите натежаваха повече.

Младият човек беше готов да прости на херцога всичките му други грехове, само и само той да се откаже от тази си прищявка.

Цялата нощ Бюси пирува с негово кралско височество и с анжуйските благородници и първо ухажваше анжуйските дами, а после, след като повикаха цигуларите, се зае да разучава с тези дами най-новите танци.

Естествено дамите бяха във възторг от него, а техните съпрузи — в отчаяние, и когато някои от тях започнаха да поглеждат Бюси накриво, нашият герой засука мустака си и попита двама-трима ревнивци, не биха ли му оказали честта да се поразходят с него на лунна светлина.

Но репутацията на Бюси беше добре известна на анжуйци още преди идването му в Анжер и затова на неговите любезни покани не се отзова никой.