Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (9)

ГЛАВА ДЕВЕТА

Сара беше толкова смаяна от своеволието на Янси, че даже и когато той я натовари като чувал с картофи на седлото на един кон и я завърза за него — ритаща и увита в одеяла — тя не можеше да повярва, че той ще го извърши. „Няма да посмее“ — каза си храбро тя. Той само иска да я изплаши. Но след няколко минути конят тръгна и тя осъзна в какво положение се намира. Той я отвличаше! Щеше да я отведе в дел Сол!

Приглушен яростен вик се изтръгна от гърдите й и тя удвои усилията да се измъкне — като диво животно, попаднало в капан. „Няма да успее“ — мислеше си гневно тя. Не беше жестока по природа, но докато се опитваше да се освободи му пожела наум доста зловещи неща.

Въпреки незавидното си положение, Сара успя да се ориентира в обстановката. Янси беше обмислил всичко добре. Вече беше установила по звука, че конете са три — единия го яздеше Янси, вторият носеше нея, но имаше и трети. Може би товарен? Или в среднощното отвличане участваше и някой друг? Ако третият кон имаше ездач, то той трябва да беше много тих. Те се отдалечаваха от Магнолия Гроув и беше ясно, че Янси ни най-малко не се страхува, че някой ще вдигне тревога и ще ги преследва. С нарастващ гняв тя слушаше как той безгрижно си подсвирква и пришпорва конете. Трябваше на всяка цена да избяга! Не трябва да губи нито миг! Всяка измината миля я отдалечава все повече от свободата.

Непрестанните й яростни опити да се отскубне караха коня нервно да криволичи. Сара мрачно се усмихна. Добре! Нека Янси си има работа не само с капризна жена, а и с уплашен кон! Плътно увита в одеялата, тя не можеше да вижда нищо и не знаеше какво става около нея, но от поведението на коня и от успокоителните думи, с които Янси се опитваше да укроти обърканото животно тя заключи, че не му е лесно. След няколко бурни минути на диво мятане Янси спря коня и у Сара проблесна искрица надежда. Може би Янси е решил, че всичко това не си заслужава труда.

Надеждите й не се оправдаха. Тя усети, че Янси изравни коня си с нейния и я потупа по задните части.

— Знам че си ядосана, скъпа — весело и безгрижно започна той. — Но трябва да се примириш, иначе ще се принудя да направя нещо, което ще ти хареса още по-малко!

Тя му отвърна с глухо ръмжене и той леко се засмя.

— Знам, знам, че вече ти е омръзнало, но сама си си виновна за това, chica! — Той я убеждаваше като малко дете и Сара звучно скръцна със зъби. — И помни, че не ми остави никакъв избор — съвсем ясно ми даде да разбера, че това е единственият начин да те заведа в дел Сол. Какво друго можех да направя в този случай?

Въпреки че беше заглушен, отговорът на увитата фигура не будеше никакви съмнения относно характера си. Огрян от лунната светлина, Янси се усмихна.

— Е, ще трябва малко да почакаш, докато успееш да осъществиш това, което си замислила за мен. Сега се успокой, не ми създавай повече трудности и цялото това пътуване ще е по-лесно и за двама ни. И не ме принуждавай да спирам повече — добави спокойно той, без следа от веселото настроение. — Ако ми създаваш повече трудности, ще ти сторя нещо, което ще ти хареса още по-малко.

Заплахата беше явна и с горчива въздишка Сара си наложи да се отпусне. Поне засега Янси държеше положението в свои ръце и тя щеше да си докара само неприятности, ако продължаваше да упорства. Не й беше лесно покорно да приеме поражението, но спря да се мъчи да се освободи и се опита да се нагласи по-удобно върху седлото.

За съжаление в ездата оттук нататък нямаше нищо приятно. Янси очевидно държеше да изминат колкото се може повече път докато се зазори и въпреки че трябваше да води и другите два коня, успяваше да поддържа много бърз ход.

Отначало не беше много зле, но след няколко часа непрекъсната езда Сара се чувстваше като пребита, сякаш беше паднала надолу по някаква стълба. Всеки сантиметър от тялото й я болеше и тя беше сигурна, че ще има синини в продължение на седмици. Но сега мислеше за по-належащи неща. Нуждата да облекчи тялото си я накара да се размърда. Знаеше, че няма да издържи дълго и извика към Янси с надеждата, че той ще успее да я чуе въпреки одеялата и конския тропот.

За щастие конете спряха, а Янси слезе и застана до коня й. С пестеливи, бързи движения той я отвърза от седлото и я свали на земята. Краката й не я държаха и когато той грубо махна одеялата, тя политна към него.

— Предупредих те, че ако ме накараш да спра, ще те накарам да съжаляваш! — мрачно каза той.

Поемайки големи глътки свеж въздух, Сара бързо изрече:

— Ти не разбираш! Аз трябва… — Тя се изчерви и промълви едва чуто: — Аз трябва да… Аз… — Срамежлива по природа, тя ужасно се смути, че трябва да признае нуждата си и го погледна умолително.

Янси веднага разбра и сви устни.

— Съжалявам, chica. Трябваше да спра по-рано. — Той я погледна изпитателно и спокойно продължи: — Можем да постъпим по два начина. Или ще ми дадеш честна дума, че няма да избягаш, ако те пусна сама, или… ще дойда с теб. Кое избираш?

Нуждата я караше да бърза и със зачервено от обида лице тя едва чуто изрече:

— Кълна се! Няма да избягам! — И без да чака потвърждение тя се мушна в храстите.

Янси търпеливо чакаше.

— По-добре ли си? — попита я меко той, когато тя се появи след няколко минути.

Сара се изчерви още повече. Кимна с глава, послушно се запъти към коня и застана безмълвно до него. Янси се приближи със завивките и тя трепна, но беше очевидно, че няма да се съпротивлява.

Огряна от бледата луна, с гъста коса, спускаща се по раменете и стройно тяло, очертано от закърпената муселинена рокля, тя изглеждаше толкова измъчена, че Янси усети болка в сърцето си.

— Ако обещаеш да не създаваш неприятности, няма да те връзвам повече — каза й той сърдито.

Тя го погледна с благодарност и той я повдигна и внимателно я постави на седлото, ругаейки се наум за глупостта си. После строго я изгледа и добави:

— Един звук, едно движение — и пак ще те вържа, разбра ли?

Тя кимна с широко отворени зелени очи и като че ли не можеше да повярва, че няма да се наложи повече да понася задушаващите я одеяла. Янси промърмори нещо и започна да наглася стремената на коня й.

Тя не беше облечена като за езда и това пролича още щом Янси докосна босите й стъпала. Той се намръщи. За миг задържа ръцете си върху тях, а после въздъхна, тръгна към товарния кон и дълго рови в един от вързопите.

— Слез от коня и сложи това — сухо й нареди той, когато се върна. — Нямам намерение скоро да спирам, а със сегашното си облекло ще привличаш погледите на хората ако срещнем някого.

„Това“ бяха ботушите й, сламена шапка с широка периферия, износена къса басмена рокля и чифт момчешки панталони до коленете. Тя сви устни, а подозренията й, че поне един човек от Магнолия Гроув е съдействал на това пъклено дело, се засилиха. Тя грабна дрехите от ръцете му, обърна се с гръб към него и под скромното прикритие на нощницата нахлузи панталоните и ботушите. После се поколеба за момент, защото за да облече роклята трябваше да свали нощницата. Смутено погледна през рамо и видя, че Янси я наблюдава развеселен. После промърмори нещо доста неподходящо за една дама и пак му обърна гръб. Пое си дълбоко дъх, със светкавично движение съблече нощницата и се пъхна в роклята.

Пред очите на Янси се мярнаха белите, нежно заоблени рамене, изправения гръб и тънката й талия, а после басмената рокля скри прелестите й от очарования му поглед. За миг той задържа погледа си върху задните й части, изящно подчертани от късите панталони. Сара се извърна към него и забеляза как той открито разглежда тялото й.

— Надявам се, че си се забавлявал! — ледено произнесе тя. Той се засмя и й подаде широкополата сламена шапка.

— О, разбира се, скъпа! Наистина!

Прекалено ядосана за да му отговори, Сара нахлупи шапката и грациозно възседна коня. Пришпори го в галоп без определена мисъл. Янси уплашено извика и се спусна към своя кон. Само за миг Сара осъзна, че това беше шансът й за спасение; че няколкото ценни мига, в които Янси ще се забави докато се качва на коня си, могат да й върнат свободата. И ако нейният кон е по-бърз… Развълнувана, тя пришпори коня и когато животното се впусна в див галоп, от гърлото й се разнесе лек смях. Тя ще му покаже! Изпадна във възторг но изведнъж си помисли, че не е избрала правилно момента — не знаеше къде се намира и накъде трябва да тръгне, а от Янси, чийто кон вероятно бе по-бърз, я деляха само секунди. Тя чуваше тропота на копитата зад себе си и с всяка минута се уверяваше все повече, че той ще я настигне. А още по-лошо беше, че му бе дала дума да не бяга. След тази рискована постъпка беше много вероятно да прекара остатъка от пътя овързана в одеялата.

Тя не си даде повече време за размисъл, рязко дръпна юздите, а конят изцвили и се изправи на задните си крака. Сара не беше особено добър ездач, но успя бързо да се прилепи към него, молейки се да не падне назад и да я убие. Забравила за Янси, който спря коня си не толкова драматично, Сара няколко мига се бори да усмири животното.

Щом конят се успокои, Янси приближи с мрачно лице и взе юздите, които тя стискаше в ръка.

— За какво беше всичко това? — гневно попита той, мъчейки се да прикрие ужаса, който го бе пронизал когато конят й се изправи назад и тя изглеждаше толкова малка и беззащитна на седлото.

Сърцето на Сара възвърна нормалния си ритъм и тайно доволна, че опасният миг е отминал, тя го погледна и отвърна с обезоръжаваща искреност:

— Забравих, че ти обещах да не се опитвам да бягам.

Янси объркано се втренчи в нея за няколко секунди, а страхът постепенно го напускаше. Накрая, когато тя беше вече убедена, че пак ще я завърже, той само се намръщи и ледено каза:

— Не забравяй повече!

За щастие товарният кон ги бе последвал и Янси го хвана без проблеми. Те отново потеглиха — конят на Сара послушно вървеше до този на Янси, а товарният — малко зад тях.

Сара никак не беше доволна от положението си, но се радваше, че язди коня, а не се поклаща безпомощно, увита в огромните одеяла и завързана за седлото. Радваше я и това, че дрехите й сега бяха по-подходящи, въпреки че й беше странно да няма под тях риза или поне кюлоти. Стегнатият й бюст и тънката талия нямаха нужда от корсет, който да подчертава формите им и тя често си го спестяваше, но пък и без риза и кюлоти! Чувстваше се особено, почти неприлично и усещаше как гърдите й повдигат басмената рокля и как късите панталони прилепват към бедрата и задните й части. Тези усещания я объркваха и я караха да мисли за тялото си по начин, който й беше непознат.

Луната се беше скрила; скоро щеше да се зазори и беше станало по-светло. Сара любопитно се огледа наоколо. По изгряващото слънце определи, че се движат на северозапад, но въпреки че не бяха на повече от петнадесетина мили от Магнолия Гроув, пейзажът й бе непознат. Бяха оставили цивилизацията зад себе си и бяха навлезли в дива пустош. Местността приличаше на необработваемите земи край Магнолия Гроув — величествени дъбове, магнолии, орехови дървета, лози във всички оттенъци на зеленото и разпръснати между тях храсти. Сред тревите пищно цъфтяха диви пролетни цветя във великолепни нюанси на синьо, розово й жълто. При други обстоятелства Сара щеше да се чувства прекрасно.

Те продължаваха да яздят на северозапад и когато слънцето се издигна високо в яркосиньото небе, Сара осъзна колко полезни са свободните дрехи и широкополата шапка. Денят беше горещ и влажен, но Янси не даваше знак за спиране. Все пак той й беше подал голям сандвич със сирене и манерка с вода. Конете спираха единствено да пият вода от малките поточета и рекички, често срещащи се из тези земи. Сара беше разочарована, че не задминават никакъв конник или каруца и въпреки че през цялото време се оглеждаше крадешком, не забеляза човешко присъствие. Тя сви устни. Не можеше да разбере защо Янси поиска думата й, че няма да избяга — тук очевидно нямаше никой, при когото да отиде!

Те спряха да починат едва следобед. Сара не беше свикнала да язди; всяка частица от тялото й я болеше и тя слезе от коня с искрено облекчение. Краката й се бяха вдървили и след толкова часове езда тя пристъпваше несигурно и се чувстваше някак странно отново върху твърда земя.

Янси беше избрал приятно място за отдих. Недалеч бълбукаше поточе, за конете имаше трева в изобилие, а дъбовете хвърляха примамливо хладна сянка. Във въздуха монотонно жужаха насекоми и изтощена от безсънието и драматичните събития, Сара с благодарност се отпусна върху меката пролетна трева, хвърли настрана шапката и се отпусна за пръв път откакто Янси я бе събудил в спалнята й през нощта.

Без да обръща внимание на Янси, който правеше временния бивак, Сара затвори очи и само след миг дълбоко спеше. Когато усети ръката на Янси леко да разтърсва рамото й, тя реши, че са минали само няколко минути. После отвори очи и осъзна, че е спала няколко часа, тъй като слънцето се бе спуснало ниско на хоризонта. Погледна сънливо към Янси, който лежеше до нея на тревата, подпрял се на лакът. Разсеяно забеляза наболата черна брада, покриваща страните му и загатнатата умора в бръчиците около блестящите златистокафяви очи с дълги ресници. Без да съзнава колко е привлекателна, Сара лежеше и невинно се взираше в него, а чудните й очи излъчваха мек изумруден блясък и меднозлатистата й коса бе очарователно разпиляна около лицето.

Янси си помисли, че никога в живота си не е виждал по-прелестна картина; инстинктивно протегна ръка, плъзна я по бузата й и обърна лицето й към себе си, за да я целуне. Топлите му устни се движеха леко и с всяко докосване се задържаха по-дълго върху нейните, като постепенно усилваха деликатния натиск.

Беше като сладко мъчение и за двамата — ръката му, която нежно галеше лицето й и устните, които упоително лениво я целуваха. Опиянена от тези възбуждащи целувки, Сара се остави на вълните на желанието, на пробудената от изкушаващите ласки чувственост. Това не бе внезапно избухващата дива страст на предишните им целувки, а неуловимо изпълващо я усещане за собственото й тяло, за лекото напрежение в гърдите, за присвиването на стомаха и сладката топлина между бедрата, която достигаше до всяка фибра на тялото й.

Неусетно бе обгърнала с ръце шията му, а тънките й пръсти си играеха с черната му коса; в един безкраен миг като че ли й бе достатъчно да усеща как тъмните къдрици се увиват около пръстите й, а медените му устни замайващо я целуват. Но топлината все по-силно заливаше тялото й и Сара бе обзета от смътно нетърпение. Внезапно й се прииска той да я целува както преди, да усети твърдостта на устните му и вкуса на езика, който ще се плъзне в устата й…

Тя неспокойно се размърда, притисна между пръстите си тъмните кичури коса и леко изстена, когато той отново я целуна без да й даде това, което тя очакваше. Сара не изчака той да вдигне глава; пръстите й се свиха и за свое удивление тя се чу как прошепва, останала без дъх:

— Целуни ме, Янси! Наистина ме целуни!

Янси издаде приглушен стон и притисна устните й без следа от предишната нежност, а езикът му се вмъкна във влажната дълбина между тях. Целуваше я пламенно като все повече отпускаше тялото си надолу, докато накрая почти легна върху нея.

Сара прие тежестта на тялото му, усещайки възбудено как гърдите й се допират до него, а езикът му, намерил нейния, я пронизваше с огнени стрели и я караше да се извива в изнемога. Тази жажда се появи у нея толкова постепенно и неусетно, че тя даже не забеляза промените в тялото си, не усети кога кръвта й диво запрепуска във вените, нито настойчивите желания на плътта. Тя беше твърде невинна, за да знае колко непреодолимо завладяваща е тази възбуда. Вълшебните целувки на Янси сякаш я бяха уловили в капан и тя безпомощно се отдаде на страстта, жадувана от горещата й плът.

Всички пречки помежду им изчезнаха; съществуваше единствено този момент — сладкият, упоителен момент, когато лежаха на меката трева, дъбовете хвърляха хладната си сянка върху телата им и Янси страстно я притискаше в прегръдките си. Странната клауза в завещанието на Сам, ужасяващото тълкуване на Янси, даже грозното похищение бяха забравени — съществуваха само топлината на тялото му, сладостният плам на целувките му и вкусът му върху езика й…

Даже ръката му, спуснала се върху гръдта й, не наруши чувствената магия и тя потръпна, когато той прокара пръстите си върху нея и леко докосна набъбналото зърно. Той се отпусна между краката й — това изглеждаше най-естественото нещо на света, а устните му последваха ръката му, възбуждащо се сключиха около зърното и тя удовлетворено изстена.

Мисълта й беше парализирана и Сара се бе оставила на чувствата на неопитното си тяло, всеки нерв от което я тласкаше към една цел и тя не беше способна да го спре. Смътно усещаше, че Янси диша учестено, че движенията му стават все по-нетърпеливи и това някак странно усилваше възбудата и първичните импулси, които властваха над нея.

Тя не се възпротиви, когато пръстите му разкопчаха роклята й и откриха голотата й; после той свали и своята риза и притисна силното си здраво тяло до напрегнатата й гръд, а тя само въздъхна със задоволство и се прилепи до него. Докосването до обраслата с гъсти черни косми гръд й се стори безкрайно възбуждащо и Сара се мъчеше да уталожи напрежението в гърдите си като се извиваше в невинна самозабрава, притиснала се до него.

Янси внезапно се отстрани от нея, промърмори нещо неразбрано и захвърли настрана последните остатъци от дрехите си. Великолепното му тяло прикова погледа на Сара. Тя не можеше да откъсне очи от него и с искрен възторг се взираше в прекрасното лице, широките рамене, силните гърди, тънкия кръст и аристократично издължените крака. Но вниманието й бе погълнато от гледката на възбудената му мъжественост. Янси беше наистина чудесно сложен… навсякъде, но Сара, която никога не бе виждала възбуден мъж, не можеше да оцени колко щедро го бе дарила природата. Тя просто го наблюдаваше със странно вълнение и се разтърсваше от тръпки на страх и очакване.

Нито за миг не й хрумна да спре това, което ставаше между тях; то изглеждаше неизбежно, естествено последствие на магнетичното привличане, появило се в мига, когато той я целуна за пръв път на стълбите в Магнолия Гроув преди толкова много години. Всяка мечта, всяка мисъл, изпълнена с копнеж по него водеха до този момент и силна тръпка я прониза когато осъзна, че след няколко мига силното му тяло ще се слее с нейното, че тя ще му принадлежи и животът й вече няма да бъде същият…

И все пак тя не направи нищо, за да го предотврати — не можеше. Тялото й изгаряше в неутолимо желание, всяка негова фибра го зовеше и я тласкаше в ръцете му. Когато той отново легна на тревата до нея, тя се устреми към него без задръжки; протегнатите й ръце жадуваха да го докоснат, а устните й нетърпеливо се разтваряха в очакване на страстна целувка. Обладана от стихийните желания на тялото си, тя не се смути даже когато Янси нервно отстрани и последните й дрехи — искаше той да я открие, да разглежда тялото й, искаше да види как чудните му кехлибаренозлатисти очи потъмняват от неутолимо желание…

Янси пиеше със замаян поглед прекрасното гъвкаво тяло пред себе си и чувстваше, че гърлото му се свива, но жаждата, която го изгаряше, се примеси с неочаквана нежност. Сара беше възхитителна — лежеше отмаляла върху зелената трева, с бледа кожа с цвят на алабастър, с гърди, чиито втвърдени зърна бяха като пролетни ягоди, а между стройните бедра проблясваше меднозлатистият триъгълник, формите на тялото й бяха изящни, гърдите — малки, но твърди и закръглени, талията — тънка, ханшът — приятно заоблен, а краката… Погледът му се задържа за миг върху тези изящно оформени крака, представяйки си как се отпуска между стройните бели бедра…

Той изстена, наведе си към нея и страстно я целуна, а езикът му проникна в устата й, превзе я и я подчини, както Янси скоро щеше да направи с тялото й. Но целувката не му беше достатъчна; той искаше да вкуси всяка частица от тялото й, да познае аромата й, да отгатне плътта й и същността, която я правеше Сара. Устните му очертаха огнена линия по гърдите й и ги покриха с горещи, жадни целувки, а ръцете му се плъзгаха по стройното й тяло, изучаваха извивките му и опознаваха мекотата на плътта му. Движенията му ставаха все по-нетърпеливи и той не задържаше за дълго вниманието си върху никоя част от тялото й, докато не се принуди да потърси още по-силна съблазън. Тя му харесваше и го възбуждаше както никоя друга жена до този момент. От гърлото му се изтръгна възторжена литания.

— Ах, mi amiga, толкова си preciosa, толкова нежна… — Той леко я ухапа, а ръцете му покриха набъбналите й гърди и той прошепна: — Тялото ти има вкус на нектар… Мога да те изям, да те погълна вътре в себе си, така че никога да не можеш да избягаш… — Намерил устните й, той я целуна с пламенно нетърпение.

Сара посрещна с облекчение жадните му целувки, отпуснала се по вълните на желанието и безпомощно извиваше тялото си към него, галейки широките му рамене и силните му ръце. Той неуморно се движеше върху нея, сплел крака с нейните и топлината му я изгаряше, а допирът на ръцете му я караше да копнее за нещо непознато до този момент. Той плъзна нетърпеливо пръстите си надолу по тялото й и ги задържа за миг върху бедрата й, преди да ги разтвори и да потърси меднозлатистия триъгълник между тях.

Страх, примесен с наслада изпълни Сара, когато той леко докосна нежната плът, която откри там. Той си играеше с нея, пламенно целуваше устните й, а пръстите му създаваха неописуемо усещане, което се разпростираше на вълни по цялото й тяло и тя в самозабрава се извиваше в ръцете му, докато болезненият копнеж на тялото й стана почти непоносим. Реакцията й изтръгна от него доволно стенание и той плъзна устните си върху зърната на тръпнещите й гърди, а езикът и зъбите му продължиха да разпалват буйния опън, който я караше да реагира така необуздано.

Сара изгаряше от страст; плътта й отчаяно желаеше — не, копнееше — за освобождаване от усещанията и чувствата, които бушуваха в нея и я разтърсваха, целувките й станаха по-нетърпеливи и по-пламенни, а ръцете й се плъзгаха по тялото на Янси с необуздано вълнение. Когато Янси спусна ръката си по-навътре и измъчващите му пръсти потънаха в топлата й влажна плът, във въздуха се разнесе приглушеният й вик на първична наслада и тя се раздвижи в изнемога.

— О, боже! О, боже! — извика тя едновременно уплашена, и възторжена от това, което става с нея. — Не мога повече! Какво правиш с мен?

— Правя любов с теб, mi amiga — дрезгаво отвърна Янси, целувайки ъгълчето на устните й, без да спре нито за миг движението на измъчващите я пръсти. — Подготвям тялото ти за моето! Карам те да усетиш огъня, който гори в мен… — Устните му намериха гръдта й и нетърпеливо се сключиха около зърното й. — Толкова си красива — прошепна той. — Толкова топла и желана, толкова… — той въздъхна, сякаш не му достигаха думи и я целуна, а езикът му отново вкуси сладостта на устните й.

Чувствайки се изцяло покорена от него, с тяло, тръпнещо от силата на еротичните желания, в чиято власт беше, тя се извиваше под ласките му, най-голямата наслада от които идваше изпод лениво движещите се пръсти на ръката му. Тя плъзгаше все по-нетърпеливо ръце по широките му плещи и по гърдите му, като всеки път ги спускаше по-надолу…

Когато най-накрая го докосна и почувства топлината и големината му, Янси изстена дълбоко.

— Стига! — промърмори той. — Стига! И аз не мога повече! Подлудяваш ме, скъпа! — той внезапно се изправи, разтвори бедрата й и бавно се отпусна между тях.

Сара затаи дъх и се взря с широко отворени очи в лицето му. Това искаше тя, за това жадуваше тялото й и все пак не можа да потисне тръпката на страх и вълнение, която я разтърси, когато той се намести между бедрата й и започна постепенно да се вмъква в скритата топлина между тях. Инстинктивно се вцепени и вдигна ръце пред гърдите си, за да се предпази, но Янси като че ли отгатна страха й, промуши пръстите си между телата им и започна нежно да я гали, хладнокръвно разпалвайки огъня, който я караше да забрави всичко друго, освен сегашния миг.

Въпреки неутолимото желание, което го изгаряше, Янси я облада внимателно. Направи го инстинктивно; нещо у Сара го караше да сдържа страстта си и някаква вътрешна мъдрост го подтикваше поне отчасти да овладее острата нужда да я притежава, а това направи сливането им бавно и незабравимо и за двамата.

С нежност, на каквато не мислеше, че е способен, той подготвяше тялото й да го приеме. Бавно, сантиметър по сантиметър, той се плъзгаше в нея, а натискът на топлата й копринена плът върху възбудения му член го караше да стиска зъби и да се бори с желанието да потъне дълбоко в нея с едно единствено необуздано движение. С притворени очи и отметната назад глава той се бе съсредоточил върху това, което правеше, вкусвайки всеки разтърсващ миг, но когато достигна бариерата, доказваща девствеността й, той отвори очи в недоверчиво учудване.

Усещането как плътта й се слива с неговата, как тялото й се разширява, за да го пропусне в себе си, накара Сара да потръпне от странна нежност към него. Обвила с ръце шията му, със замечтан израз в очите и гърди, които се притискаха до неговите, тя го приемаше нетърпеливо и внезапната болка я изненада.

Без да продумат, те се гледаха дълго, а после в кехлибаренозлатистите му очи проблесна нещо — нещо жестоко и ликуващо. Той тържествуващо се усмихна, устните му силно притиснаха нейните и после неумолимо преодоля бариерата, за да я притежава изцяло.

Проникнал дълбоко в нея, Янси се опиваше от победата си, налагайки си да не помръдва и да не се замисля върху въпросите, които напираха в него, а просто да остави това безценно завоевание да се запечата необратимо в съзнанието му. Не успя обаче дълго да остане неподвижен, тласкан от първичното желание да продължи. Имайки предвид състоянието й, той се мъчеше да се сдържа и с отчаяно усилие се овладя, налагайки си бавни, лениви тласъци и така несъзнателно увеличи сладостта на момента и удължи насладата им.

Янси я беше обладал толкова внимателно, че болката на Сара бе изчезнала изведнъж. Беше останал само лек дискомфорт, който намаляваше с всяко безкрайно внимателно движение на едрото тяло на Янси вътре в нея. Тя с готовност се бе оставила той да я подчини, отпусната под силата на тялото му, под гърдите му, които притискаха нейните и под ръцете му, които бяха обхванали задните й части и я придържаха, докато той отново и отново потъваше в топлите й дълбини. Тя беше така погълната от усещането за тялото му, за вкуса на плътта му, от аромата на мускус, от възхитителните неща, които правеше с нея, че когато той изведнъж се вцепени и извика с глух, измъчен глас името й, топлата вълна на удоволствието, която избухна в нея, я изненада.

Сара отвори широко очи от учудване; тръпките на тялото й привлякоха цялото й внимание и тя едва усети как Янси се отпусна до нея, закрил лицето си с ръце. Когато бе проникнал в нея това й се стори най-вълнуващият момент, който някога е преживявала; усещането, че се движи вътре в нея бе също толкова възбуждащо, но после… Странна усмивка на задоволство се изписа на устните й. „Хм-м-м, другото беше просто блаженство!“ — реши замечтано тя, протягайки се като котка.

Движението й накара Янси да се обърне и без да обръща внимание на голотата си, той се подпря на лакът и се загледа в нея. Загорялото му лице беше безизразно и без следа от предишната страст.

— А сега ще ми обясниш ли какъв брак сте имали с баща ми? — рязко попита той.