Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (6)

ГЛАВА ШЕСТА

Тази нощ за пръв път от много години Сара сънува Черния конник. Сънят беше същият като преди; страхът, който изпитваше и опасността — също, но в един миг й се стори, че в силуета на Черния конник, застанал на хоризонта, има нещо познато. Даже в съня си тя почувства приликата с…

Събуди се, а сърцето й биеше забързано. Тя полежа известно време и устните й се свиха с отвращение. Прекрасно! Не само се бе унижила пред Янси предната вечер, а сега го приемаше и в сънищата си. Каква лудост!

Беше й невъзможно да заспи отново и с присвити очи се загледа в първите златно-розови лъчи на зората, които се промъкваха в стаята. Тя се отпусна с невиждащ поглед на един стар стол близо до прозореца, тапициран с розова коприна и така прекара остатъка от нощта.

Тя забрави съня, но потресаващата сцена, разиграла се в кабинета на Сам, не напускаше мислите й и Сара се учудваше колко развратно и безпринципно същество се беше оказала. Как можа да позволи на Янси да я целува така? И още по-лошо — как това можеше да й харесва?

Тя уморено разтърка очи. Мили боже! Как щеше да го погледне сега? С поведението си снощи сигурно не се бе издигнала в очите му, а ако искаше да му покаже, че е малка уличница, която се хвърля в ръцете на първия срещнат мъж, беше избрала най-добрия начин! И нямаше смисъл да се убеждава, че и той не е по-добър, а това, че бе единственият мъж, който я е целувал, сега нямаше значение! Какво ставаше с нея? Тя смяташе, че той е убил Маргарет, но не направи нищо, а само се разтопи в ръцете му!

Отвратена от себе си и ядосана на Янси че разбива на пух и прах здравия й разум, Сара най-накрая се надигна и започна да оправя неохотно тоалета си. Стресна я леко почукване; вратата се отвори и на прага се появи Танси с китайска порцеланова кана с топла вода в ръцете си.

— О, вие сте будна, а аз мислех че все още спите — изрече тя с мекия си напевен глас, докато слагаше каната на дървения умивалник.

Подобно на Бартоломю и Танси беше мулатка. Имаше блестящи бадемови очи, а кожата й беше с цвят на тъмен мед. Тя беше забележителна жена, наследила най-хубавите черти на двете раси, които я бяха създали. Тялото й бе високо и гъвкаво и се движеше с изящна походка. Сара тайно й завиждаше за нея, както и за пищните форми. Танси не знаеше кой е баща й; преди повече от двадесет години старият Анди Кантрел ги бе довел с майка й в имението след едно пътуване до Ню Орлеанс. По това време тя беше на четиринадесет години, а Бартоломю — на двадесет и две, но още тогава те се харесаха и никой не се учуди, когато след три години той помоли за разрешение да се ожени за нея. Бракът им беше щастлив, но за голямо съжаление те нямаха деца.

Сам ги беше освободил дълго преди да замине на война и Сара им бе безкрайно признателна, че останаха в Магнолия Гроув. Те винаги бяха в добри отношения с нея, а в първите месеци след като Сам замина за да се присъедини към генерал Лий, Сара просто не знаеше какво щеше да прави без тях. Те знаеха за всичко, което ставаше в Магнолия Гроув и нямаше нещо, което да не знаят за нея — затова се отнасяха с нея като към любима по-малка сестричка, на която се караха или пък я глезеха — според ситуацията.

Тъй като нямаше как да скрие нещата, Сара попита:

— Знаеш ли, че Янси се върна снощи?

Танси се засмя и равнете й зъби блеснаха.

— Разбира се! Сега седи в кухнята и се тъпче с бисквити и кафе, а мъжът ми се диви на всяка негова дума! — В думите на Танси пролича голяма привързаност и сърцето на Сара отново се сви.

Тя винаги беше разчитала на Бартоломю и на Танси и често, даже и след войната, бе мислила за себе си и за тях като за едно цяло. Присъствието на Янси неминуемо щеше да промени нещата.

Танси се намръщи, забелязала гримасата на Сара и осъзнала, че тя не се вълнува от новината. Когато Сара изсипа водата в един леген и започна да мие лицето си, Танси попита:

— Кажете ми сега защо сте толкова кисела, сякаш са ви потънали гемиите? Не се ли радвате, че младият господар се върна?

— Той не ти е господар — измърмори Сара. — Забрави ли, че си свободна?

Танси се засмя.

— Старите навици трудно се забравят; подозирам, че той винаги ще бъде за нас младият господар, даже когато много остареем. Но вие не ми отговорихте. Не сте ли доволна, че той си е в къщи?

Сара привърши тоалета си, обърна се към гардероба и разрови дрехите в него. Нямаше особен избор — още носеше траур за Сам. С въздишка измъкна една черна рокля, подобна на тази, с която беше предния ден. Постави я на леглото и погледна към Танси.

— Не те ли безпокои това, че вероятно той е убиецът на Маргарет? Или че така жестоко изостави Сам, даже когато той умираше?

Усмивката на Танси се стопи.

— Ах, това проклето убийство! Тя си го заслужаваше! А за мастър Сам — те никога не бяха близки, пък и откъде сте сигурна, че е получил писмата? Може би е имал причина да не отговори — не ви ли е идвало наум?

Самата Сара често се беше питала дали Янси е получил писмата, но сега не беше склонна да го извинява.

— Това може да е така, но защо не дойде да види баща си преди войната? — упорито настоя тя. — А дали Маргарет си е заслужила смъртта или не, е отделен въпрос и не Янси е трябвало да решава кога тя да умре!

Танси гледаше гневно Сара с ръце на хълбоците и войнствен блясък в очите.

— Толкова ли сте сигурна, че той я е убил? Той не беше единственият човек, който я мразеше. Аз самата никак не я обичах! Нито пък още пет-шест човека, които мога да ви изредя!

Сара не можеше да спори с нея. Всичко, което Танси казваше, беше истина и въпреки че Сара бе почти сигурна, че Янси е виновен за убийството, в нея все пак се прокрадваше сянка на съмнение. Тя не знаеше защо — дали защото не искаше Янси да е извършил такъв грях или защото имаше реална причина за съмнение. Не искаше обаче да обсъжда тези неща с Танси — очевидно бе на чия страна са симпатиите й и това накара сърцето на Сара да се свие още повече. Тя смени нарочно темата и меко попита:

— Ще пратиш ли Пеги да ми донесе закуската? Днес ще закусвам тук.

Танси изглеждаше разтревожена.

— Да не сте се карали снощи с мастър Янси? Той каза, че сте се видели. Какво се е случило, че сега се криете в стаята си като уплашен заек?

— Нищо не е станало! И не се крия! — остро отвърна тя със зачервени страни.

Танси се засмя.

— Тогава слезте в кухнята, както правите винаги и елате да закусим.

Сара отчаяно въздъхна. Тя не знаеше как Танси и Бартоломю винаги така извъртаха нещата, че тя беше принудена в крайна сметка да се съгласи с тях. Погледна Танси, но тя й намигна и се насочи към вратата, като изрече през рамо:

— Сега се облечете и слезте долу. Не се сърдете за глупости.

— О, върви си. Ей сега идвам — неохотно се засмя тя.

* * *

След двадесетина минути Сара се запъти със сериозен израз към кухнята — отделна малка постройка, долепена до задната част на къщата. Мисълта, че след броени минути ще види Янси, караше дланите й да се изпотяват, а сърцето й забързано да тупти и й се искаше страстните мигове от предишната нощ никога да не се бяха случвали.

Докато вървеше към кухнята, тя нервно оправи един непокорен кичур коса, измъкнал се от обичайния й кок. После спря пред вратата и си пое дъх. Нямаше да му позволи да я изплаши! Този дом беше неин и тя бе господарка на Магнолия Гроув. С решителна усмивка на устните тя отвори вратата и влезе вътре.

За нейно най-голямо разочарование в кухнята бяха само Пеги и Танси. Войнственото настроение, с което бе влязла, се изпари и тя зае обичайното си място в единия край на дървената маса.

Скоро след като Сам замина да се бие за Конфедерацията, Сара беше престанала да се храни в просторната столова, защото се чувстваше изолирана и й беше смешно да яде в такова самотно величие. За кратко тя се бе преместила в по-малката и по-уютна дневна, но войната продължаваше и тя най-после бе слязла да се храни в кухнята.

Първия път, когато я видя там да пие кафе и да си приказва с Танси, Бартоломю се стъписа, но после свикна. В Магнолия Гроув бяха останали малко следи от някога строгия протокол и от няколко години те живееха заедно — като в малка затворена демократична общност.

Сара се намръщи. Нещата се промениха, когато Сам се върна и още повече когато семейство Шелдрейк се премести да живее у тях. Ан Шелдрейк беше изумена от самата мисъл да се храни в кухнята като обикновените хора. Тя не остави на мира Сам, докато той не купи с част от оскъдните си средства прилична маса и столове за някога внушителната столова. Шелдрейкови се хранеха там, а Сара продължи да яде в кухнята, като се качваше горе единствено за вечеря. В кухнята се чувстваше уютно, а и това й даваше възможност да избегне досадните оплаквания на Ан.

Сара отпи глътка от горещото силно кафе, което Пеги бе поставила пред нея и се замисли за бъдещето. Безспорно нещата щяха да се променят и тя не смяташе, че ще се чувства по-добре.

— Да ви изпържа ли малко шунка с яйца? — попита Пеги, застанала пред голямата желязна печка.

Пеги беше природена сестра на Танси. Беше на шестнадесет години и имаше същото високо, гъвкаво тяло и изящни черти, въпреки че кожата й бе тъмношоколадова, а очите — черни като нощта. Майка им бе умряла преди три години и Танси с нежелание започна да се грижи за Пеги, но тя се оказа весело, добросърдечно и мило момиче. Сара много я обичаше и беше благодарна, че тя реши да остане в Магнолия Гроув заедно с Танси и Бартоломю. Когато им върнаха свободата, всички роби напуснаха плантацията, с изключение на един възрастен негър със сълзящи очи и жена му, които поддържаха градината и конюшните.

— Не, няма нужда — отвърна Сара и се усмихна на Пеги. — Кафето ще ми е съвсем достатъчно.

Пеги си сипа чаша кафе и седна на масата.

— М-м-м, колко е хубав нашият мастър Янси — дяволито изрече тя. — Той е най-красивият мъж, когото съм виждала!

Танси изсумтя и вдигна поглед от дървените нощви, в които замесваше тесто.

— Избий си тия мисли от главата! Няма да ти позволя да си въобразяваш разни неща!

— Аз пък не искам да ми казваш какво да правя — сърдито промърмори Пеги.

Сара тъкмо отвори уста да прекрати спора, когато вратата на кухнята се отвори и на прага се появиха Янси и Бартоломю. Янси внесе нещо вълнуващо и динамично в стаята и на Сара й се стори нечестно, че той изглежда толкова мъжествен и бодър, а тя през цялата нощ не е мигнала. Беше като олицетворение на здравето и бодростта — с широка бяла риза, бричове и ботуши от еленова кожа, с черна коса, падаща на вълни почти до широките рамене и загоряла кожа, излъчваща жизненост. „Той има предимството да бъде особено привлекателен“ — злобно си каза Сара, но само един бегъл поглед към лицето му изтри всякаква мисъл от съзнанието й и тя започна да се държи неестествено.

Бързо отпи голяма глътка кафе като се опитваше да сложи в ред обърканите си мисли, но беше забравила колко е горещо и силно се опари. Янси сигурно забеляза, защото се усмихна. Тя пусна чашата на масата и с горящи от болка устни произнесе официално:

— Добро утро. Добре ли спахте?

Янси си наля кафе и се настани срещу нея на масата.

— Наистина ли те интересува? — безцеремонно отвърна той. Сара усети, че се изчервява и сдържа с усилие гнева си.

— Просто се опитвам да бъда учтива!

Янси се усмихна, но очите му останаха сериозни.

— Струва ми се, че не е нужно да се държим толкова официално един към друг. Не съм ли прав?

Сара усети, че останалите ги слушат с интерес и й стана неловко.

— Може би, но не трябва и да се държим грубо.

— О, не беше ли снощи точно такава? — Янси бе повдигнал гъстите си вежди.

— Какво, по дяволите, очаквахте? — избухна ядосано тя. — Изчезвате от тук и не се трогвате даже когато баща ви е на смъртно легло, а после се появявате през нощта без предупреждение, а аз трябва да съм ви признателна за това, така ли?

Янси изкриви устни и на Сара й хрумна, че той я намира забавна. Това я вбеси още повече.

— Как смеете да ми се подигравате! — изсъска през зъби тя.

Янси отпи от кафето си, а после смирено произнесе:

— Много добре се справяш, скъпа мащехо! Какъв характер! Защо не ми каза, че има такъв змийски език? — обърна се той към Бартоломю. — Какво ли е станало с невинното, бездомно дете, което баща ми доведе в къщи?

Сара едва се сдържа да не плисне горещото кафе в лицето му и високомерно се изправи.

— Тъй като трябва да се съобразяваме един с друг докато сме в Магнолия Гроув, моля елате в кабинета на Сам да поговорим насаме — отсече тя и вирна презрително нос.

Чувствена усмивка плъзна по лицето на Янси, а в очите му танцуваше лукаво пламъче.

— Повярвай, chica, това е най-голямото ми желание.

Сара се изчерви, разбрала че той си мисли за снощи, а не за нещата, за които става дума сега. Проклет да е!

— Чудесно! Чакам ви там — отвърна тя с високо вдигната брадичка.

Тя тъкмо се канеше да излезе, когато вратата на кухнята се отвори и влезе Хайръм Бърнел. Възцари се мълчание, а през това време бившият управител оглежда обстановката в стаята.

Хайръм се беше присъединил към армията на Конфедерацията и бе воювал рамо до рамо със Сам, но за разлика от него се върна здрав. В Магнолия Гроув вече нямаше роби за надзираване, но работа имаше много и Сам му бе обещал да го наеме за дълго време въпреки променените условия. Когато Сам почина, Сара продължи да изпълнява волята му, доволна, че Хайръм й помага. Той беше почтен и много учтив и любезен, но макар че го държеше на разстояние, тя подозираше, че е влюбен в нея.

Независимо от това Сара планираше да го вземе в Каза Палома — щеше да й е нужна много помощ в новите начинания. Хайръм беше доказал, че е надежден и може да работи упорито, а докато не преминаваше невидимата преграда между тях, щеше да е безценен помощник в имението.

Хайръм кимна леко на Янси и стана ясно, че вече са се видели, а изразът му показваше, че не е особено доволен от неговото завръщане. После се обърна към Сара и с уважение повдигна шапката си.

— Добро утро, госпожо. Исках да ви кажа, че със стария Ной ще сеем днес житото. Като свършим, да започнем ли да орем северната нива?

Докато Хайръм говореше, Янси се бе надигнал и без да бърза, беше застанал точно зад Сара. За нейно учудване той постави непринудено ръка на рамото й и тя неспокойно си помисли, че той предявява някакви права над нея, предупреждавайки Хайръм да се пази. Изпреварвайки отговора й, той се обърна към Хайръм.

— Може би паметта ме лъже, Хайръм, но се кълна, че тази сутрин ти наредих да прегледаш складовете и да изхвърлиш всичко ненужно. Така ли е?

— Аз приемам заповеди само от господарката Сара, а не от такива като вас! — войнствено отвърна той.

Янси стисна по-силно рамото й, без да й дава възможност да се отдалечи. Всички очакваха намесата й и тя проклинаше Янси, който я беше поставил в такова неловко положение.

— Щом Янси ти е казал вече какво да правиш, изпълни го — меко нареди тя на Хайръм, а после студено отблъсна ръката на Янси и се изви към него. — Ще съм ви благодарна, ако първо обсъждате с мен заповедите, които давате на моите работници!

Няколко мига Янси наблюдава гневното й изражение, а после отново я хвана за рамото.

— Време е да си поговорим насаме, нали? — спокойно отвърна той.

Не й даде възможност да отговори и я дръпна навън от кухнята. Насочиха се безмълвно към къщата. Щом влязоха вътре, Сара се освободи от ръката му и тръгна напред към кабинета на Сам, изричайки наум множество остри забележки към него.

Тя се настани зад бюрото, а Янси затвори вратата след себе си и се отпусна лениво на креслото отпред. Отново, както и предната вечер, вдигна крака върху единия край на бюрото и ги кръстоса удобно. После без да бърза извади дебела черна пура и едва след като я запали и синкавият дим обви лицето му, той проговори.

— Трябва да съм благодарен, че не отмени просто от инат заповедите ми — бавно каза той.

— „От инат“ ли? — Сара ядосано си пое дъх. — Как смеете! Не забравяйте, че през последните шест години аз лично управлявах Магнолия Гроув! Хайръм Върнел е мой работник! И двамата сме собственици на това имение, но аз няма да позволя да се бъркате в работите ми и да заповядвате на хората, които работят за мен — разбрахме ли се?

Той я гледаше безстрастно и не можеше да се определи какво е изражението на кехлибаренозлатистите му очи.

— Тъй като стана дума, бъди така добра да ме запознаеш с условията по завещанието на Сам, преди да продължим. Всичко което знам е от кратката бележка, която ми прати Хендерсън: Сам е починал, ти си негова вдовица, а аз съм един от главните наследници. Може също да ми обясниш защо Шелдрейкови живеят тук — сви устни той. — Последното, което бях чул за тях е, че Томас Шелдрейк е богат — много по-богат от Сам, ако не ме лъже паметта.

Това, което чу, накара устата й да пресъхне — Янси не знаеше какви са условията на завещанието! Към гнева й се прибави уплаха и тя смутено го гледаше, но реши да не се предава и само попита:

— Бартоломю не ви ли е казал? Двамата сте ме обсъждали и се учудвам, че той не ви е разказал и за Том и Ан.

— Шелдрейкови сега не ме интересуват — рязко отвърна той. — В момента ме интересуваш ти!

Сърцето на Сара замря при тези думи и тя се опита да превъзмогне внезапното бучене, което се появи в главата й.

— Не виждам защо — прошепна тя.

— Така ли, скъпа? — отбеляза язвително Янси. — Не мислиш ли, че ще се заинтересувам от младата жена, която се е омъжила за баща ми — жена на възраст да му бъде внучка? От невинното бездомно дете без семейство и без богатство, което се е възползвало от трагичното стечение на обстоятелствата? Не мислиш ли, че поне малко ще се заинтересувам от нея?

Гласът му ставаше все по-остър и той с присвити очи я наблюдаваше през синкавия дим на пурата си. Мълчанието й още повече го вбеси. Той се изправи, хвърли пурата в месинговия пепелник до себе си, хвана с две ръце бюрото отстрани и се наведе към нея, заставайки само на сантиметри от лицето й.

— Не мислиш ли, че ще се заинтересувам от тази умна жена, която се е вмъкнала в дома на баща ми и си е осигурила голяма част от неговото наследство? От вдовицата на собствения ми баща, която снощи се остави да я прегръщам и целувам? Не е ли логично да искам да науча всичко възможно за това хитро и пресметливо създание?

Сара беше затаила дъх и го гледаше с широко отворени зелени очи на бледото си лице, а мастиленочерната рокля я правеше да изглежда слаба и уязвима. Думите му и гневът, който прозираше зад тях, я нараниха дълбоко. Тя очакваше, че Янси ще изтълкува по най-лошия възможен начин женитбата й със Сам, но не мислеше, че толкова ще я заболи. Много хора предполагаха, че се е омъжила за Сам заради богатството му и макар че й беше трудно, тя твърдо понасяше учудените им погледи и лукавите подмятания. Но сега, сега беше много по-болезнено, отколкото си представяше!

Тя с ужас усети, че очите й се изпълват със сълзи, но бе решена да не показва колко силно са я наранили думите му.

— Ако ме беше попитал, щях да ти обясня всичко — тихо отвърна тя, стиснала зъби. — Няма нужда да обикаляш наоколо и да разпитваш прислужниците.

— Не съм обикалял! — скръцна през зъби той. — Ти може да си живяла тук през последните шест или седем години, но аз съм израснал в това имение, а колкото до прислужниците… — Той спря и промърмори някаква ругатня. — За бога! Бартоломю е мой чичо, въпреки че майка му е негърка и е незаконнороден! — Устните му се изкривиха в гримаса. — Ние с Бартоломю не само имаме една кръв, но и двамата бяхме считани за мелези, а това, скъпа, свързва хората така, както малко неща успяват!

Сара се чувстваше така, сякаш си бяха разменили ролите и тя се бе оказала виновна.

— Може би е така, но нямаш право да нареждаш на работниците ми, нито пък да изказваш необосновани предположения за мен — отвърна примирено тя.

— Необосновани ли са? — спокойно попита той и за облекчение на Сара се отпусна назад в креслото.

— Да — леко кимна тя, гледайки го от високо.

— Тогава обясни ми къде греша… Не си ли прекалено млада, за да бъдеш жена на Сам? И бъркам ли като твърдя, че когато Сам те доведе в Магнолия Гроув ти нямаше пукната пара, нито пък роднини? Не съм ли прав? — Янси изстрелваше думите като куршуми в лицето й, а очите му сурово блестяха. — Нима не се омъжи за него? И не наследи голяма част от богатството му? Кажи ми, Сара, къде греша?

— Това са само голите факти — неуверено произнесе тя. — Нещата не бяха такива, каквито ги представяш! Аз обичах Сам! Не съм искала проклетите му пари! Той беше добър към мен, защищаваше ме и се грижеше за мен и аз не бих го наранила по никакъв начин, нито пък бих го използвала. Аз го обичах!

Изразът, който се появи на лицето му едновременно я изплаши и я накара да затаи дъх.

— Обичала си го! — извика ядосано той. — Щом толкова много си го обичала, щом си така скърбяща вдовица, защо всеки път, когато те докосна, ти пламваш като в огън? Кажи ми!

Сара мъчително преглътна, силно развълнувана от хода, който разговорът беше взел. Даже и да искаше, нямаше как да обясни нито на него, нито на себе си, нито на който и да е друг защо й въздействаше така и затова изрече първото нещо, което й дойде на езика.

— Беше заради брендито. — Забеляза ироничната му усмивка и заекна: — И-и-и късния час! Бях се у-уплашила.

Нещо проблесна в златистокафявите му очи; той рязко се изправи и с едно движение се озова до нея. Сграбчи я за раменете и я привлече към себе си.

— Да видим дали това е истина, chica! Сега няма бренди, не е тъмно и не можеш да кажеш, че съм се появил ненадейно пред теб.

Сара усети приятния, опияняващ аромат на тютюн и кафе миг преди горещите му устни да притиснат нейните. Това докосване и топлината, която излъчваха, когато той леко я целуна, не можеха да се сравнят с предишните целувки, но ефектът им бе същият — Сара усети, че дъхът й спира и сърцето й неистово започва да бие в ритъма на кръвта, която диво пулсираше във вените й. Ръцете му я привлякоха по-близо до него; целувката му стана по-страстна и тя усети как езикът му се стреми да проникне между устните й. Леко изстена — и с наслада, и умоляващо — когато той намери езика й, оплитайки я неудържимо в мрежите на желанието. Сара чувстваше, че се плъзга надолу, че светът започва да се върти около нея, а той с дълбок стон прихвана главата й и я обърна към себе си, жадно пиейки сладостта на устните й.

Желанията на тялото й се бяха разбудили и тя объркана си даде сметка, че ако не го спре, след няколко секунди ще е прекалено късно… и че всичко, което бе казал за нея, ще е вярно… Тази мисъл я накара да се изтръгне със стон от устните му, освобождавайки главата си от ръцете му. Тя го гледаше с отчаяние; устните й бяха наситено червени и леко подути от целувката. Той дишаше с леко усилие, а очите му отразяваха желанието, което толкова бързо беше обхванало и двамата.

В един безкраен миг те стояха, вперили очи един в друг, а после на устните му се появи сурова усмивка.

— Е, май току-що доказахме, че не си права, нали, скъпа?

Сара не се сдържа и му удари една плесница. Думите му толкова я разгневиха, че бе вдигнала ръка към лицето му преди да се замисли.

С гузно задоволство тя се взираше в пламтящия отпечатък от дланта й върху матовото му лице, но изражението му я накара предпазливо да отстъпи назад.

— Заслужи си го! — промълви тя. — Ти ме обиждаш и се опитваш да ме съблазниш от мига, в който пристигна.

Той замислено докосна мястото, където ръката й го беше ударила и за нейно учудване поклати бавно глава.

— Да, това е един от начините да се обяснят нещата — сухо отбеляза той.

Тя остана още по-изумена, когато той се обърна и седна на мястото си. Сякаш страстният миг изобщо не бе съществувал, той кръстоса ръце на гърдите си и спокойно каза:

— Разкажи ми за семейство Шелдрейк. Защо живеят тук?

Объркана от внезапната промяна у Янси, Сара седна зад бюрото и безцелно запрелиства документите, които стояха отгоре като се мъчеше да събере разпилените си мисли.

— Заради войната — започна тя накрая. — Макар и не съвсем. Като повечето жители на Тексас, Том изцяло подкрепяше Конфедерацията и даде всичките си богатства. Това, както и някои рисковани инвестиции, го доведе до почти пълна мизерия по времето, когато генерал Лий се предаде при Апоматокс. Знаеш ли, че той беше ранен? — вдигна тя очи към него. — Той спаси живота на Сам, но рискува своя. Лявата му ръка е напълно обездвижена и той трудно се справя с този недъг. — Погледът й потъмня за момент, тъй като си бе спомнила за Сам. Мили боже! Ако и той се бе върнал само с една неподвижна ръка…

Вратата на кабинета внезапно се отвори и вътре влетя Ан Шелдрейк.

— Той знае ли? Каза ли му вече? — попита тя.

Янси местеше поглед от виновния израз на Сара към лукавото лице на Ан.

— Какво? Какво не ми е казала? — попита той с хладен, заплашителен глас, присвил очи.

Ан доволно се засмя.

— Ами това, че Сам й е завещал Каза Палома!