Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (23)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Дълго след като Сара се сбогува учтиво и се върна в хасиендата, думите на Танси отекваха в съзнанието й. Тя не искаше, не можеше да повярва, че Танси е убила Маргарет, но тогава как беше научила за испанската кама? Освен ако Бартоломю не бе убил Маргарет, а Танси го бе видяла?

На Сара не й допадаше нито едното, нито другото допускане, но си даде сметка, че постепенно намалява кръга на заподозрените поради своята привързаност към някои от тях. В скоро време, помисли си навъсено тя, ще се убеди, че за всичко е виновен някакъв скитащ негодник, който просто е отмъкнал камата на Бартоломю, случайно е заварил Маргарет сама и случайно я е убил!

Тя въздъхна; прекрасното й лице отразяваше нерадостните й мисли и тъкмо когато влизаше в двора на къщата, Янси я видя и се намръщи. Какво по дяволите се беше случило? Беше оставил своята жена усмихната и радостна сутринта, а сега се връща и открива, че на лицето й е изписано силно страдание. Само ако Ан я е разтревожила с нещо… Той изреди в ума си всички неприятни неща, които можеха да се случат на нещастната Ан, бързо прекоси двора и закова високото си стройно тяло пред Сара.

— Ако искаш, ще я завържа навън, да я открият команчите — изръмжа той вместо поздрав.

Сара беше толкова вглъбена в мислите си, че нито го бе чула, нито видяла да приближава и подскочи от думите му. Съзнанието й все още се занимаваше с това, което Танси бе казала и затова го погледна учудено.

— Искаш да завържеш Танси и да я оставиш на команчите? — объркано попита тя.

— Танси ли? — възкликна Янси, толкова объркан, колкото и Сара. — Не, за бога! Но какво ти е направила Танси, че изглеждаш толкова тъжна?

Сара реши, че няма никакъв смисъл да увърта и каза просто:

— Танси нищо не е направила… — тя замълча и си помисли, че ако Танси е убила Маргарет, то тя наистина е направила нещо. После се поправи: — Е, може би е извършила нещо, но в момента ме разстрои повече нещо, което тя каза. — Тя стрелна Янси с несигурен поглед, пое си дълбоко дъх и припряно изрече: — Танси знае, че Маргарет е била убита с камата на Бартоломю! — Тя внезапно осъзна, че и това не е съвсем вярно и добави, стараейки се да бъде честна: — Искам да кажа, тя не спомена, че е била камата на Бартоломю, а само че е била „остра испанска кама“, а за каква друга може да става дума?

Янси седна срещу нея и изпъна напред дългите си крака, а загорялото му лице не изразяваше нито учудване, нито уплаха. Той бутна широкополата черна шапка над челото си и спокойно предложи:

— Хм-м-м, хайде да започнем отначало. Кажи ми какви бяха точно думите на Танси.

И така Сара му разказа за посещението си при Танси и за това, което бе научила. Когато свърши, тя го погледна изпитателно и се разочарова като откри, че той е толкова спокоен и сдържан, както и в началото.

— Това не ти ли се струва подозрително? — попита загрижено тя. — Искам да кажа как тя е могла да узнае за камата, ако не я е видяла — и то забодена в гърдите на Маргарет!

— Това че е видяла камата, не значи непременно, че трябва да я подозираш — отвърна спокойно той. Сара го изгледа невярващо и той продължи. — Разбери, Танси може да е видяла камата и все пак да няма нищо общо с убийството. Слугите винаги са на крак от ранни зори, преди останалите да се събудят и тя е могла да открие тялото преди теб, но да си държи устата затворена. — Лицето на Янси потъмня. — Като е знаела, че Маргарет има навика да прави интимните си срещи в павилиона, вероятно първата й работа сутрин е била да отиде и да оправи там и така е открила тялото.

Лицето на Сара светна.

— Ох! — възкликна облекчено тя. — Не бях се сетила за това!

Янси се загледа в нея.

— А сега, когато знаеш, забрави за Танси и убийството на Маргарет и мисли само за своя съпруг. Даваш ли си сметка, че не съм те целувал почти дванадесет часа? — каза той, а устните му се изкривиха в чувствена усмивка.

Вниманието й начаса се отклони и засмяна, Сара се надигна от стола. Застана зад него, бутна шапката му и я остави да падне на земята и го целуна невинно по челото.

— Ето! — нежно прошепна тя. — Това задоволява ли те?

Очите на Янси потъмняха и с нещо средно между стенание и ръмжене той я привлече в скута си. Тя обви с ръце шията му; устните им се срещнаха и няколко минути след това в двора не се чуваше нищо друго освен ромона на фонтана и приглушените им въздишки. Когато най-накрая се отдръпнаха един от друг, чертите на Янси бяха напрегнати от нескрито желание, а устните на Сара — порозовели и подпухнали.

— Никога няма да се наситя да те целувам — прошепна той. — Никога. — Той обгърна с едната си ръка раменете й, а с другата я прихвана под коленете и се изправи, като я вдигна със себе си. — Спря ли ти менструацията? Вече пет дни… и скъпа, така копнея за теб!

Независимо от интимността между тях и въпреки че предния месец трябваше да обяви състоянието си, Сара все още се стесняваше от него. Тя се смущаваше най-вече при обсъждането на физиологични въпроси, но сега промърмори само леко изчервена:

— Да, спря. Тази вечер не трябва да спим разделени.

Янси се засмя на смущението й.

— Bueno! — каза той и я целуна по носа. — А сега, преди някой да дойде и да ни прекъсне, искам да ти покажа колко много ми липсваше любовта на твоето малко, нежно тяло през всичките тези безкрайни нощи! — Щом като вратата на стаята се затвори зад тях, за най-голяма радост на Сара той потвърди думите си…

След известно време тя лежеше гола и задоволено отпусната в ръцете на мъжа си, а пръстите й си играеха с твърдите черни косми на гърдите му.

— Днес беше скучно, докато те нямаше — меко започна тя. — Сигурен ли си, че не искаш да промениш мнението си и да ми позволиш да идвам с теб там, където подбират добитъка? — Тя се повдигна на лакът и му се усмихна. — Обещавам да не се разтапям от горещината, а ако ми стане прекалено горещо, веднага да кажа.

Янси печално изкриви устни.

— Напоследък Бартоломю на няколко пъти ми намеква, че работата ми ще тръгне по-добре, ако се съсредоточа напълно върху това, което върша, вместо мисълта ми изцяло да е заета от едно малко зеленооко създание в хасиендата. Като имам предвид това, ще ти предложа да идваш с мен, независимо колко горещо става и за колко време ще ме няма в къщи.

Сара пленително му се усмихна и го целуна. Янси отвърна нетърпеливо на целувката й и Сара успя да проговори чак след известно време.

— Бартоломю е много мъдър човек, нали? — каза задъхано тя. Янси я погледна през спуснатите си клепачи.

— Хм-м-м да, но не колкото мен, когато се ожених за теб!

Сара го погледна смутено и той се засмя, прегърна я и я целуна. Целувката прерасна в милувки, а милувките — в още едно пътуване към екстаза, който телата им създаваха едно за друго.

* * *

Янси и Сара не излязоха тази вечер от стаята си, даже и за вечеря и това не изненада никого от обитателите на хасиендата, въпреки че на лицето на Ан се бе изписала открита завист. Обаче тъмните очи на Мария, която сервираше на Шелдрейкови, бяха пълни със задоволство и възхищение. Щом Шелдрейкови се оттеглиха, Мария се усмихна на себе си и отиде да постави до вратата на Янси и Сара малък поднос, отрупан с лакомства и питиета. Тя беше съвсем сигурна, че другата година по това време хасиендата щеше да се оглася от радостните писъци на новородено бебе. Първото от много бебета, ако изобщо имаше някакъв нюх към тези неща!

* * *

На другата сутрин Сара беше възседнала Локуела и яздеше до Янси, който беше на своя предпочитан кон — едър черен жребец, а мислите й също бяха насочени към възможната поява на бебе. У нея обаче тази мисъл предизвикваше смесени чувства, а и тя не беше сигурна като Мария, че това ще стане толкова скоро. Измъчваше я фактът, че беше преминала втората й менструация, откакто се бяха оженили с Янси и я гнетеше лошото предчувствие, че може би ще се окаже бездетна. Освен това оставаше досадният проблем със завещанието на Сам и причините на Янси да се ожени за нея… Сърцето й се свиваше при мисълта, че единствено желанието да има наследник за Каза Палома го кара толкова често и старателно да я люби. Тя го обичаше и вярваше, че и той я обича — независимо че пазеше обезкуражаващо мълчание по въпроса! Тя искаше да вярва, че той я обича и че един ден съвсем скоро ще й го каже. Само се надяваше това да стане преди да забременее. Ако забременее изобщо.

Трябва да беше издала някакъв звук, защото Янси изпитателно я погледна и вдигна въпросително черните си вежди. Тя му се усмихна, пропъди потискащите я мисли и весело каза:

— Каква прекрасна сутрин! Не ти ли харесва точно това време, когато е още хладно, а пред теб е целия ден?

— Това удоволствие от сутринта ли те накара така тежко да въздишаш и да изглеждаш така замислена? — сухо попита той.

Сара се намръщи. Нейният прозорлив съпруг забелязваше всичко, особено нещата които тя би искала да скрие!

— Не, разбира се. Просто мислех за нещо друго — измърмори тя, без да го поглежда в очите.

— За какво?

Негодувание обзе Сара. Можеше да е омъжена за него и това му даваше известни права над нея, но не смяташе, че той трябва да се промъква до най-интимните й мисли. Имаше право поне на някакво уединение!

— Не беше нищо важно, даже вече забравих какво беше! — язвително отвърна тя.

Янси й хвърли неразгадаем поглед изпод периферията на черната си шапка.

— Тайни ли, Сара? — спокойно попита той след минута мълчание.

Бе започнала отчаяно да се убеждава, че тя няма никакви тайни, а той е този, който крие нещата в себе си, когато се сети за Хайръм и Ан. От седмици се колебаеше дали да му разкаже какво е видяла и още не беше решила. Тя си пое дълбоко въздух и прибързано изрече:

— Знам, че не е моя работа, нито пък твоя, но знаеш ли, че Хайръм и Ан Шелдрейк се обичат? Че имат връзка?

За нейно учудване Янси изглеждаше много доволен от думите й. Той отчаяно се бе надявал, че тя ще му каже за Ан и Хайръм; искаше доказателство, че му вярва безрезервно и желаеше между тях да няма тайни. Думите й премахнаха леката болка, която гризеше сърцето му и го изпълниха със задоволство.

— Чудех се колко ли време ще ти трябва, за да ми разкажеш за тяхната връзка — просто изрече той.

— Ти си знаел за тях? — възкликна недоверчиво Сара.

Янси се намръщи и внезапно си даде сметка, че следващите няколко мига ще бъдат доста опасни — особено ако Сара се обидеше от признанието, че той е поставил хора, които дискретно да наблюдават всяко нейно движение, откакто откри в леглото си гърмящата змия. Той се надяваше тя да разбере тънката разлика между „наглеждам“ и „следя“. Смутено се прокашля.

— Е, ами откакто намери тази проклета гърмяща змия в леглото си, казах на Естебан да намери някой… — той отново се прокашля, забелязал как тя започва да разбира. — Е, всъщност няколко човека, които да те охраняват. — Гласът му стана по-твърд. — Не исках да намираш други неприятни изненади, а покрай това излезе на бял свят и връзката на Ан и Хайръм.

Сара си пое възмутено дъх.

— Поставил си някой да ме следи, така ли? — попита разгневено тя.

— Не да те следи, скъпа, а да те охранява — повтори твърдо Янси със стиснати зъби.

— Е, извини ме, но аз виждам ситуацията в съвсем друга светлина! — изсъска тя, а зелените й очи блестяха, но не от нежност или радостно вълнение. Тя стисна по-здраво юздите и преди да пришпори Локуела, тя добави ядосано: — Когато някой го „охраняват“, то този някой трябва да знае за това — всичко друго си е чисто и просто следене!

С кисело изражение на лицето Янси я проследи е поглед как се отдалечава към лагера за добитъка, който тъкмо се беше появил на хоризонта. Унило си призна, че твърдението на Сара е правилно. Замислено потри брадичката си. Като че ли дължеше извинение на своята жена и ако искаше отново да спечели благоразположението й, имаше ясното усещане, че трябва доста раболепно да признае вината си и да изрече безкрайно много нежности. Той се засмя. Ще трябва да се признае за виновен, но нямаше нищо против нежните думи, а за да бъде неговата Сара щастлива и усмихната, беше готов на всичко.

Независимо от гъстите храсти наоколо, сборното място за добитъка лесно се откриваше в безкрайната пустош. То беше избрано не само заради лъкатушната рекичка с три ръкава, която криволичеше през равнината, но и заради множеството дълбоки корита на пресъхнали реки със стръмни брегове, които пресичаха тук-там тревистата прерия и които се превръщаха в отлични капани за добитъка, когато бъдеха заградени от едната си страна. Преследвани и гонени от каубоите зад тях, нищо неподозиращите говеда и мустанги бяха безмилостно вкарвани вътре и преда обезумелите животни да открият, че не могат да се измъкнат на свобода от другата страна, зад тях изведнъж се хлопваха скритите порти и ги затваряха в капан. Освен тях бяха построени и яки заграждения от груби дървени трупи, в които да се вкарват говедата и мустангите за подбор и кастриране. Множество фургони с различна форма и големина, както и няколко палатки стояха в сянката на върбите и акациите близо до рекичката. Недалеч от тях между две дървета беше опънато здраво въже от необработена кожа, за което бяха завързани около дузина оседлани коне.

Когато приближи, Сара остана зашеметена от гледката и натрапчивите миризми. Мъже оживено щъкаха насам-натам и гласовете им отекваха надалече; говедата мучаха, конете цвилеха, а в утринния въздух се разнасяше приятен аромат на пушек, прясно сварено кафе и пържен бекон.

Сара дълбоко си пое дъх. Толкова й харесваше това място! Докато слизаше от Локуела и я завързваше за въжето при другите коне, тя мрачно си мислеше, че няма да позволи на Янси да развали радостта й от посещението. Някой да я държи под око, как ли пък не!

Без да обръща внимание на Янси, който приближи коня си зад нея, Сара се огледа и зърна до един от огньовете Хайръм, който пиеше кафе. Тя хвърли навъсен поглед към Янси и се запъти към Хайръм с определено приятелска усмивка на лицето.

Даже и да беше изненадан да е обект на ослепителната усмивка на Сара, която тези дни обикновено се задоволяваше само хладно да му кимне, Хайръм не го показа и когато тя приближи, устните му се извиха в усмивка.

— Добро утро, Хайръм — сърдечно каза Сара, когато дойде достатъчно близо до него, така че той да я чува. — Как си днес?

Хайръм отвърна на поздрава й и посочи с глава едно голямо гърне с кафе, поставено на въглените в огъня.

— Искате ли малко? — попита той. — Силно е, а и току-що съм го сварил.

С чаша горещо черно кафе в ръка, Сара духна дима, който се издигаше от чашата и отвърна непринудено:

— Напоследък нямахме много време за разговор. Харесва ли ти работата тук в Палома?

— Откривам, че ми харесва много повече, отколкото съм предполагал, че може да бъде — честно каза Хайръм. — Много се различава от отглеждането на памук и се учудвам какво удоволствие изпитвам от разнообразните задачи, които трябва да изпълнявам тук.

Сара кимна съчувствено.

— О, зная! Изглеждаше толкова лесно, когато си говорехме за това, нали? Струва ми се, че нито единия от двама ни не си даваше сметка за огромното количество черна работа, която трябва да се свърши. — С крайчеца на окото си Сара забеляза, че Янси приближава към тях и затова насочи целия си чар към Хайръм и го дари с широка, омайваща усмивка.

— Всичко обаче потръгна великолепно, не мислиш ли? — почти се разтопи от възторг тя. — Точно както го бяхме планирали в Магнолия Гроув!

Хайръм примигна от заслепяващия чар на усмивката й. Какво, по дяволите, ставаше? — подозрително се питаше той. В последно време Сара се отнасяше с него като че беше болен от чума, а тази сутрин… Той зърна Янси и като забеляза навъсеното му изражение, веднага разбра какво се беше случило. Както изглежда, в рая на влюбените имаше неприятности. Добре, добре. Късметът му изглежда беше проработил. Може би имаше шанс да си възвърне благоволението на Сара, а оттам нататък… Той й се усмихна и й предложи нехайно:

— Тази сутрин ще помагам в докарването на нова партида говеда. Искате ли да дойдете с мен?

Янси, който се беше приближил до двамата, чу поканата на Хайръм и се навъси още повече. По дяволите, Сара се усмихваше прекалено радостно на това копеле Бърнел и отвръщаше прекалено ентусиазирано на думите на Хайръм, а това силно го засягаше! Двамата стояха малко встрани от останалите мъже, видимо задълбочени в личен разговор и Янси усети как гневът избухва в него.

Изобщо не му допадаше това, че Сара и Хайръм си приказват толкова дружелюбно и задушевно, особено след като тя му беше сърдита и той се сепна, осъзнал че бурното чувство, което го изпълни от глава до пети, беше чисто и просто ревност! За бога, тя беше негова жена! И той бе дяволски сигурен, че няма да стои смирено и да я остави да поставя уловки на друг. Особено пък на Хайръм Бърнел!

Преди Сара да успее да отговори на поканата на Хайръм, Янси се намеси кисело.

— Много мило от твоя страна, Бърнел. Сигурен съм, че жена ми ще се радва да наблюдава подбора на добитъка с теб, но ще е още по-доволна, ако бъде с мен! Мисля да я взема със себе си след малко и съжалявам, че ще трябва да отклони любезната ти покана.

Той прие спокойно възмутеното ахване на Сара и заплашителния поглед, който тя му хвърли, седна до огъня и си наля в една чаша кафе.

— Нали така, скъпа? — мрачно каза той, взирайки се в нея над ръба на чашата.

На Сара й се прииска повече от всичко на света да плисне кафето си в арогантното му лице и да извика колкото й глас държи че не е прав, но внезапно забеляза как каубоите, които бяха наоколо, открито наблюдават сцената и реши, че няма така публично да се противопоставя на Янси. Тя преглътна възмущението си и промърмори:

— Да, така е, скъпи! — После, решена да не му остави последната дума, се усмихна лъчезарно на Хайръм и с треперещ глас изрече: — Това обаче не значи, че няма да излезем друг път, Хайръм. Може би следващия път, когато дойда?

Хайръм повдигна галантно шапката си, но уловил заплашителния блясък в очите на Янси, остави чашата си.

— Както кажете, мадам. Ще се радвам да ви се подчиня, но сега е по-добре да тръгвам. — Едно нещо беше да насърчава Сара, а съвсем друго — да подтиква съпруга й към насилие! Той бързо се отдалечи от тях.

Над ръба на чашата си Янси го видя как възсяда един от конете и препуска заедно с няколко каубои, които тъкмо напускаха лагера. За момент останаха сами със Сара и той я погледна.

— На твое място не бих насърчавала тази връзка — изръмжа той. — Спомни си, че той вече прелюбодейства с една жена, но се съмнявам, че силите му ще стигнат за две!

Сара го погледна и си пое възмутено дъх.

— Ти си най-надменният, арогантен и вбесяващ човек, когото съм имала нещастието да срещна някога! — изсъска тя и добави, разтърсвана от гняв: — Не можеш да си представиш колко пъти ми се е искало никога да не бях те поглеждала, камо ли да се омъжа за теб! Понякога наистина се питам защо се омъжих за теб!

Думите й го прободоха и той не й остана длъжен.

— Трябва да ти напомня, че нямаше голям избор! — Това беше самата истина, но все пак не беше най-умното нещо, което можеше да каже и той го осъзна в момента, в който произнесе думите. Сега не беше моментът да напомня на Сара как я беше принудил да стане негова жена. Той прокле дългия си език, признавайки че никога не би намерил по-неподходящо време, за да обсъждат не особено джентълменския начин, по който я бе накарал да се оженят!

— Е, много ти благодаря, че ми припомни този неприятен факт! — разярено отвърна тя, като се отдръпна назад, а изумрудените й очи гневно блестяха. — Знаеш ли, почти бях забравила какъв безскрупулен и безчувствен негодник можеш да бъдеш! Няма да повторя друг път тази своя грешка! — разпалено завърши тя.

Ужасен от бързината, с която близостта им от последните седмици се изпаряваше, Янси отчаяно търсеше начин да възвърне радостните мигове отпреди да заговорят за връзката между Хайръм и Ан и най-вече отпреди да стане ясно как той беше разбрал за нея!

— Боже мой! Сара, какво става с нас? Аз никога… аз… — прошепна безпомощно той.

— Не се е случило нищо, което да изненада и двама ни. В края на краищата, ти знаеш защо ме принуди да се оженя за теб — гласът на Сара потрепера от подтиснати ридания. — Аз просто сгреших, когато го забравих за известно време!

Думите й прободоха като с кинжал сърцето му и той тъкмо щеше да пристъпи към нея, тъй като нуждата да я прегърне и да я убеди каква лудост е всичко това замъгляваше всичките му мисли, когато към тях се приближи Бартоломю, без да усеща колко напрегната сцена прекъсва.

— О, здравейте! — весело възкликна той. — Не ви видях кога сте пристигнали! Тъкмо мислим да започнем да кастрираме биковете и сигурно ще ни е нужна помощта ви, Янси.

Бартоломю, който изглеждаше съвсем различен с бричове и ботуши, се усмихна закачливо на Сара.

— Дошла сте да гледате красивия си съпруг как работи ли, Сара? — попита той.

— Не! — в един глас му отвърнаха Сара и Янси.

Бартоломю веднага разбра, че е стъпил в гнездо на оси.

— Ах, ами… извинете. — Той се завъртя на пети и бързо се отправи към едно от най-големите заграждения, препълнено с мучащи говеда.

— Не желая да те задържам — злобно се обърна Сара към Янси, все още силно ядосана и обидена. — Сигурна съм, че твоята помощ ще им е от полза, а колкото до мен — не ме е грижа дали изобщо ще те видя отново!

Очевидно в момента нищо не можеше да си оправи между тях и надявайки се до края на деня ядът на Сара да премине, Янси реши, че ще е най-добре засега да я остави сама.

— Отлично! — отсече той с мрачно лице. — Точно това ще направя! А ти се забавлявай!

През сълзи Сара наблюдаваше своя съпруг как се отдалечава в посоката, в която изчезна Бартоломю. Тя потисна риданията си и й се прииска да не му бе наговорила такива противни неща. Сега, когато злото вече беше сторено, тя би дала всичко, за да върне обратно обидните си думи, но беше твърде късно. С натежало от мъка сърце Сара с бавни стъпки последва Янси.

Лагерът вече беше почти безлюден, с изключение на няколко възрастни мъже, които готвеха храната. Всички останали бяха или при добитъка, или навън да докарват още говеда. Сара навъсено си помисли, че няма друг избор, освен да стигне до загражденията и да погледа как мъжете работят.

Тя почти не забелязваше опасната, жестока и еднообразна работа върху добитъка, която се извършваше пред очите й, тъй като мислите й изцяло бяха обсебени от внезапния й разрив с Янси. Със закъсняло разкаяние тя разбра, че е реагирала прекалено бурно на изявлението, че той е поставил някой да я наблюдава. Тя би трябвало да бъде поласкана от загрижеността му за нея и въпреки че би й се искало да знае за хората, които я наблюдават, тя оценяваше причините на Янси да постъпи така — той беше свикнал да издава заповеди и да ръководи нещата без да се съветва с когото и да било! Флиртът с Хайръм не правеше положението по-розово, унило признаваше тя, а в мига, когато се бе усмихнала така подкупващо на Хайръм, тя предполагаше, че Янси ще реагира именно както бе постъпил. Нарочно го провокираше и нямаше защо да се учудва на думите му. Те обаче я бяха засегнали дълбоко и бяха събудили познатите й чувства на негодувание и безпомощност и съвсем естествено тя бе избухнала срещу него.

С крак, подпрян на долната греда на оградата, тя беше вперила невиждащ поглед в пространството пред себе си и въздишаше. Очевидно се бе държала много високомерно, а имаше и смущаващото усещане, че ще трябва сама да поправи грешката си. Отново въздъхна. Този неин проклет, дълъг език! Кога ще се научи да го контролира?

* * *

Този ден беше много мъчителен както за Янси, така и за Сара. И двамата се чувстваха наранени и в същото време виновни. Избягваха се един друг — но и двамата се нуждаеха от близостта на другия. Скришом се държаха под око, но нито единият, нито другият се решаваха да направят първата крачка и да прескочат бариерата, въпреки че и двамата умираха от желание да го сторят!

В късния следобед Янси реши да излезе с коня си навън и да помогне да се докарат още няколко крави от равнината и когато премина с коня си покрай Сара, едва се сдържа да не спре и да не си открадне целувка за късмет. Гледайки го как се отдалечава, Сара преглътна и потисна желанието си да му извика да се пази и да бъде внимателен.

Тя продължи известно време да наблюдава мъжете, които се суетяха около биковете, но в края на краищата се отегчи и започна да не я свърта на едно място, тъй като й липсваше приковаващото вниманието присъствие на Янси. Тя се скиташе обезсърчено из почти пустия лагер, мислейки за отсъстващия си съпруг, а идеята, че тя първа трябва да премине бариерата между тях, не напускаше съзнанието й. Кисело изкриви устни. Янси сигурно нямаше да отстъпи от позицията си, а тъй като тя беше изпуснала нервите си и бе изрекла обидните думи, за които горчиво съжаляваше, именно тя трябваше да протегне маслиновото клонче и да се надява, че Янси няма да го счупи на две и да го хвърли в лицето й!

Погледна към слънцето, което се беше спуснало ниско на хоризонта и осъзна, че Янси скоро трябва да се върне и че преди да изтече много време, тя ще има възможността да изкупи грешката си. Тя дяволито се усмихна. Тази вечер, когато останеха сами в стаята, щеше да му покаже колко силно се разкайва! Лека тръпка на вълнение премина през тялото й и тя веднага реши да излезе да го посрещне. Бързо възседна Локуела, препусна към прерията и спря коня зад линията на храстите, за да го изчака. Не се наложи да чака дълго. След по-малко от пет минути тя чу подвикванията и крясъците на мъжете и пращенето в храстите, предизвикано от преминаването на големи животни през тях и нервно стисна юздите на Локуела.

Дъхът й спря, когато след секунди повече от дузина крави неочаквано изскочиха от храстите на не повече от тридесетина метра от мястото, където беше застанала с Локуела. Бяха доста едри, дългокраки и жестоки на вид животни, повечето сиво-кафяви на цвят, но се забелязваха и пъстри или черни, а слънчевите лъчи се плъзгаха по дългите им извити и смъртоносни рога, докато те препускаха през равнината. Сара моментално пришпори Локуела с намерението да помогне на мъжете да задържат говедата в посоката, в която се намираше капанът при рекичката. Тя се огледа за Янси и го зърна да препуска ожесточено по петите на стадото, а ласото му се въртеше във въздуха над гърбовете и рогата на бягащите животни. Естебан и Бартоломю бяха пред него от двете страни на стадото, но Сара не ги удостои с поглед и насочи цялото си внимание към високия, тъмен конник, яхнал едър черен кон.

За миг между мятащите се рога и едри гърбове очите на Сара срещнаха погледа на Янси и сърцето й преля от радост, когато той й се усмихна замайващо. Настроението й се възвърна и с глупава усмивка на лицето тя насочи вниманието си към работата, която трябваше да се довърши. Обичаше тази част от събирането на говедата; обичаше ездата с бясна скорост през прерията и мучащите животни, устремени напред, където безмилостно ги вкарваха в коритото на пресъхналата река в очакващата ги клопка.

Внезапно един огромен черен бик с безумен поглед и свирепо разширени ноздри се отдели от стадото и хукна обратно към храстите. Янси обърна коня си и ласото му полетя във въздуха след отклонилото се животно за да го спре преди то да изчезне в гъстия храсталак.

Затаила дъх, Сара закова Локуела на място и се втренчи в едрия черен жребец и в черния бик, безразсъдно препускащи през неравната местност. С тяло сякаш слято с това на коня, той приличаше на кентавър и развяваше ласото във въздуха, чакайки удобен момент да го хвърли. Най-накрая отпусна въжето от необработена кожа и то достигна целта си, увивайки се около широките, извити рога на бика.

На часа черният жребец се закова на място и въжето на ласото се опъна здраво. Изплъзващият се бик внезапно се срути на земята в облак от прах, размахвайки рога и копита във въздуха. Почти веднага обаче той се изправи и с мощен рев, който накара земята да потрепери, се обърна и взе на мушка преследвача си. Янси вече беше пришпорил коня и черният жребец се отдалечаваше в галоп, а разяреният бик се втурна да го преследва с дълги извити рога, отмъстително насочени напред във въображението на Сара.

Тя нямаше ласо, нито пък идея какво може да направи, но като обезумяла пришпори Локуела натам. Конят се хвърли напред и Сара успя да види Янси, който припряно се мъчеше да развие и откачи ласото от седлото си, както и бика в смъртоносно преследване…

Естебан и Бартоломю бяха схванали какво е положението, но все още бяха твърде далече, за да отклонят бика и затова Сара препусна в още по-отчаян галоп. Големият жребец на Янси летеше напред и оставяше бика зад гърба си, но внезапно през тропота на конските копита Сара чу пронизително цвилене и пред ужасения й поглед жребецът на Янси се препъна и се строполи на земята. Вълни от прах се надигнаха във въздуха и замъглиха погледа й, а когато прахът започна да се разнася, сърцето й болезнено се сви от гледката, разкрила се пред очите й. Янси беше безпомощен, затиснат от тялото на падналия кон.

С крак, притиснат от тежестта на животното, Янси отчаяно забиваше шпори в тялото на жребеца със свободния си крак, но необяснимо защо конят оставаше неподвижен и вцепенен. Бикът, чиято жертва вече имаше друг облик, се стъписа за миг, удряйки копито в земята и ръмжейки яростно недалеч от Янси. Бартоломю и Естебан, които яздеха по-бързи и по-яки коне от Сара, пресякоха пътя й и задминавайки я, пришпориха бясно конете и бързо скъсиха разстоянието между тях и бика. Но беше вече твърде късно.

Бикът наведе масивната си глава и се насочи напред, а от гърлото на Сара се изтръгна отчаян писък и тя бясно препусна Локуела в убийствен галоп. Искаше да гледа настрани, не искаше да види какво ще се случи, но не можеше да откъсне очите си от заклещеното тяло на Янси и от огромното черно животно, което неумолимо се приближаваше към него. „О, боже!“ — молеше се пламенно тя, докато Локуела скъсяваше разстоянието между тях. „О, боже, не позволявай той да умре!“

Янси не можеше нищо да направи, мислеше трескаво тя; прикован в земята от собствения си кон, той беше безсилен да се защити и не можеше да стори нищо друго, освен да лежи и да чака смъртоносните рога на бика да го направят на парчета. „Това няма да се случи“ — молеше се страстно Сара. „Янси не може да умре по този начин!“

Но нито молитвите на Сара, нито отчаяният галоп на Локуела през прерията можеха да спрат смъртоносната атака на бика. Пистолетът на Янси обаче можеше — пистолетът, който той винаги носеше, окачен на кръста си… Сара нададе приглушен радостен вик, когато го видя изведнъж да протяга ръка към кръста си, сякаш едва сега се беше сетил, че има оръжие и после, здраво стиснал пистолета в ръка да се прицелва хладнокръвно в разярения бик. Проехтя изстрел, който очевидно рани бика — едрото черно животно разтърси голямата си глава, но продължи да приближава. Още един изстрел. И още едно яростно разтърсване на главата. Едва когато Сара беше вече сигурна, че бикът има магическа сила и нищо не може да го спре, Янси стреля още веднъж. На по-малко от десет метра от него, бикът измуча ядосано и с последните искрици живот, които му бяха останали, стовари треперещото си тяло върху падналия кон и неговия ездач.

Всичко стана толкова бързо — само няколко минути бяха изминали, откакто бикът се отдели от стадото, а на Сара, която пришпорваше Локуела натам й се струваше, че времето е спряло и са минали часове, докато стигне до Янси. Естебан и Бартоломю го достигнаха първи. Те вече бяха коленичили на земята и се навеждаха над неподвижното му тяло, когато Сара закова Локуела на място. Тя скочи от коня и се спусна към Янси, но Естебан й препречи пътя.

— Сеньора! Не! Чакайте!

Страданието и скръбта в очите му накараха сърцето й да се вкамени, а после с гневен вик тя се откъсна от ръцете му.

— Не! — изкрещя тя. — Не! Той не е мъртъв!

Без да обръща внимание на рогата на мъртвия бик, Сара се хвърли на земята край Янси и нежно положи главата му в скута си. Треперещите й ръце галеха любимите очертания на лицето му; устните й целуваха челото му, но отговор нямаше. Тя преглътна сълзите си, вгледа се в загорялото му лице и се втренчи вцепенена в тънката струйка кръв, която се беше появила на слепоочието му, където в предсмъртната си агония бикът го беше ударил.