Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (20)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

Лошото настроение на Янси се засили, когато влезе в спалнята си и откри, че Сара е отишла да спи в другата стая… а междинната врата между стаите бе затворена и здраво заключена! Постоя намръщен пред вратата, а после изруга през зъби и се отпусна върху самотното си легло. Естествено можеше да разбие вратата, която ги разделяше, но в момента нямаше настроение за стълкновения.

С устни, извити в тънка, сурова линия, той бързо се съблече и се вмъкна в леглото. Лежеше гол върху хладните чаршафи, а уханията от нежния парфюм на Сара и от последната им любовна игра се смесваха и съживяваха ярките спомени от предишната нощ и затова той не се учуди, когато внезапно тялото му се напрегна и го прониза тъпа болка. По дяволите, нямаше намерение да прави скандал, но искаше да люби жената, станала толкова скоро негова съпруга!

Не му беше нужен дълъг размисъл, за да открие какво бе предизвикало постъпката на Сара — тази проклета и бъбрива кучка Ан, която постоянно създаваше неприятности! Трябваше да я удуши заради злостните интриги, които плетеше; той не се съмняваше, че единствено по нейна вина лежи сам в леглото, а не в прегръдките на жена си. Той се намръщи. Е, може би вината не беше изцяло нейна — той определено също допринесе за това с отговора на думите й, но какво очакваха да направи, по дяволите? Да каже на Ан, че толкова се е заблудила, че чак е смешно? Че Каза Палома няма нищо общо с брака му със Сара и той е използвал имението като удобно средство да я накара да се омъжи за него? И че това дали двамата със Сара ще имат деца ни най-малко не го засяга? Той не даваше пет пари за другите неща, стига тя да бе негова съпруга и да я имаше в леглото си! За бога, това бе самата истина!

Той печално се усмихна в тъмнината. Исусе Христе! Сара вече го бе очаровала и замаяла; докарала го бе почти до лудост и го приковаваше като с вериги към себе си — тя със сигурност не се нуждаеше от други оръжия срещу него!

Поне в Палома освен неговите хора с тях двамата нямаше да има никой друг, хладно реши той и бе сигурен, че без Ан, която да създава неприятности, щеше да изглади противоречията със Сара. А що се отнася до Ан… По лицето му премина черна сянка, щом се сети за нея.

Новината за връзката й с Хайръм Бърнел го порази доста неприятно и той още повече се зарадва, че бе накарал Естебан да сложи човек, който да пази Сара — в противен случай никога нямаше да разбере за това. Познаваше добре Сара и си даваш сметка, че тя няма да му разкрие какво е видяла при потока. За щастие младежът, който трябваше да наблюдава сеньората докато тя се разхождаше из имението, нямаше никакви скрупули и разказа всичко на Янси. Тази история излишно усложнява нещата, помисли си той и въздъхна.

Чудеше се дали Том предполага какво става под носа му. Коментарът му тази вечер подсказваше, че той добре познава жена си… а може би и извънбрачните й залитания.

Янси винаги беше считал Том за приятен и общителен събеседник, но по различи причини не го познаваше достатъчно добре. Може би Том знаеше за връзката им, но не се намесваше. Не беше вероятно, но все пак бе възможно. Също така бе възможно войната да е нанесла и други поражения на Том, а не само сакатата ръка — той можеше вече да не е в състояние физически да задоволява жена си и следователно да гледа през пръсти на дискретната й връзка е Хайръм.

Ситуацията смущаваше Янси не толкова заради изневярата на Ан, колкото заради опасността, която представляваше.

Той беше казал на Сара, че не дава пет пари за това кой е убил Маргарет, но това не беше съвсем така. Искаше да разбере кой е способен на такова насилие, за да може да предпази останалите и да няма повече жертви. Въпреки че никога не се бе замислял особено защо Маргарет бе убита, можеше да се допусне, че изневерите й са изиграли съществена роля за това. А щом Ан следваше пътя на сестра си… Той сбърчи вежди. За бога, не искаше отново да се сблъсква с труп на убита жена!

Разбрал че скоро няма да заспи, той стана и запали лампата до леглото си. На златистата светлина на пламъка той обу бричовете си, извади една пура, запали я и унило излезе в малкия вътрешен двор до стаята си.

Настани се в един от столовете и запуши тънката черна пура, а тялото му потъна в тишината на нощта, нарушавана само от пронизителното квакане на жабите и тихото жужене на насекомите. Тъмнината го обгърна и до него достигна ухание на жасмин, но Янси не бе в настроение да оцени нито звуците, нито ароматите на нощта.

Всмукна дълбоко от пурата, без да може да се наслади на силния тютюнев вкус в устата си. Това, което му трябваше, мрачно реши той, беше вкусът на Сара върху езика му и усещането, че е проникнал дълбоко в тялото й. И тъй като това нямаше да стане тази нощ, по-добре бе да измисли какво да прави с Ан и Хайръм. Положението беше опасно и той със сигурност не искаше бомбата да се взриви пред очите му!

Хайръм просто щеше да дойде с тях в Каза Палома, кисело реши той. Когато той бъде там, а Ан — в дел Сол, поне интимните им срещи няма да продължат със сигурност. Това не беше най-доброто решение, но Янси не бе готов да им постави ултиматум, нито пък гореше от желание да им разкрие, че знае за връзката им.

Най-силно в тази история го безпокоеше това, че само преди седмици Хайръм умоляваше Сара да се омъжи за него. Кога беше започнала връзката и колко време продължаваше? Янси определено се тревожеше. Струваше му се, че нещата са доста по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед и преди да се намеси и да започне да издава неотменяеми заповеди, трябваше да се постарае да научи колкото се може повече.

За момент си помисли да нареди на Хайръм да напусне земите му, но това можеше да ускори нещата, които Янси се надяваше да избегне. Той се намръщи. С нетърпение очакваше да се усамотят със Сара в Палома — особено след злостните думи на Ан тази вечер — и никак нямаше да се радва на присъствието на Хайръм. Той се усмихна с неприязън. Просто ще създаде толкова работа на Хайръм, че той да има време само да спи и да яде — и то в помещенията за каубоите! Никакви специални грижи за господин Бърнел!

Доволен, че е намерил временно решение на въпроса с Ан и Хайръм, Янси хвърли пурата на земята и влезе обратно в стаята. Беше се поотпуснал и си легна в по-добро разположение на духа. Сега му оставаше само да измисли как най-бързо да възвърне благоразположението на Сара и естествено да я вземе пак в леглото си и тогава щеше да е наистина щастлив!

Сара лежеше в съседната стая също будна и изнервена и щеше да е безкрайно радостна, ако той бе открил най-очевидния начин да се върне в прегръдките й и в леглото й — да й каже, че женитбата им няма нищо общо е Каза Палома! Със сухи, възпалени очи Сара унило се взираше в копринения балдахин над леглото. Нямаше нужда да й казва, че я обича — признаваше тя — а само да я увери, че не е бил подвикнат да се ожени за нея от непреодолимото желание да си възвърне земите на предците си. Тя въздъхна и се завъртя за стотен път в леглото, откакто си беше легнала.

Сара беше чула преди няколко часа как Янси влиза в стаята си и със затаен дъх бе проследила стъпките му, когато се бе насочил към заключената врата на спалнята й. Беше се изправила в леглото и с надежда очакваше каква ще бъде реакцията му когато открие, че вратата е залостена. Подозрително скоро след това тя чу как той се отдалечава и почувства едновременно облекчение и покруса — облекчение, тъй като нямаше да се изправи срещу него и покруса от това, че той бе приел постъпката й с такова безразличие. По ирония на съдбата ако в думите на Ан имаше поне капка истина, то точно това спокойно примирение пред бягството й от леглото му я потвърждаваше. Тя успя да сдържи риданията си и когато стъпките му затихнаха, зарови лице във възглавницата. Очевидно той си считаше, че предната нощ и този следобед бе изпълнил задълженията си и повече не трябваше да си прави труда да я люби! — помисли си злобно тя.

Озлобена и нещастна, Сара лежеше и измисляше какви ли не фантастични начини за отмъщение и едва когато осъзна, че не може да стори почти нищо, което да разгневи или разстрои Янси — освен да се окаже бездетна — тя се отказа от безполезните размисли. Въртеше се насам-натам в леглото и копнееше за забравата, която сънят можеше да й донесе.

Най-накрая тя заспа, а призори я стресна силно, властно тропане по вратата на стаята й. Тя разтърка очи и отмятайки назад разбърканите кичури коса, които падаха върху лицето й, скочи от леглото и се спусна към вратата. Още бе сънена и напълно бе забравила снощните събития. Усетила, че чукането е заповедно и е наложително бързо да действа, тя се засуети около бравата и отвори широко вратата.

В бледите лъчи на изгряващото слънце, които проникваха в стаята, на прага се появи високата фигура в тъмни дрехи на нейния съпруг и тя се спря пред него все още замаяна, без да разбира нищо. Суровият блясък в погледа му и стиснатите му устни я накараха да се събуди окончателно. Леко смутена, тя изведнъж се сети за неприятната причина, поради която бе заключила вратата.

— Да? Какво има? — попита тя с войнствен блясък в зелените очи.

Янси стоеше и я наблюдаваше, ядосан, че след самотната си и безсънна по нейна вина нощ, я намира очевидно разбудена от дълбок сън. Настроението му не се промени даже и от това, че тя му се стори непреодолимо привлекателна в скромната си батистена нощница с избродирани розови стръкчета, с блестящите си зелени очи и меднозлатисти кичури, разрошени от съня и спускащи се на талази върху раменете й. Малките й, стегнати гърди съблазнително се открояваха под тънката материя и Янси напрегна всички сили, за да не протегне ръка към тях и да ги попипа.

Безсънната нощ му бе дала достатъчно време за размисъл и той бе проумял, че един от начините да обезвреди Ан беше да увери Сара, че сватбата им няма нищо общо с желанието му да си възвърне Каза Палома… Но веднъж започнат, един такъв разговор, щеше неминуемо да го отведе в потайните кътчета на душата му, в които той не се чувстваше готов да се задълбочава, нито пък да ги обсъжда. Все пак нещо го подтикваше да оправи нещата между тях двамата, но когато застана колебливо на прага, изведнъж се почувства мъчително безпомощен. С усилие се отърси от неочакваното усещане. Dios! Ако не се овладееше, щеше да извади на бял свят най-съкровените си чувства, като обезумял от любов глупак!

За да предотврати това, а може би и нещо повече, той потърси убежище в студения гняв.

— Днес няма да съм тук и тъй като не мисля, че искаш нещата между нас да станат достояние на прислугата, исках да отключиш вратата преди да тръгна — изръмжа той с подигравателно изражение. И понеже не вярваше, че ще може да понесе присъствието й без да извърши нещо, за което и двамата да съжаляват въпреки че сигурно никога нямаше да се разкайва, когато я люби — той се обърна и бързо се отдалечи.

Замаяна, Сара го изпрати с безжизнен поглед, без да може да повярва, че той няма какво повече да й каже. Нищо. Даже не поиска да разбере защо е заключила вратата! Вероятно изобщо не го интересуваше! Ако търсеше неопровержимо доказателство колко малко тя значеше за него, ето че тъкмо го бе получила! Беше изумена как нещата между тях тръгнаха толкова зле.

Нещастна и обезсърчена, тя се запъти към стаята му и инстинктивно, подтиквана от желанието да се докосне до нещо негово, се отпусна върху леглото, където още личеше отпечатъкът на тялото му. Чаршафите все още пазеха полъх от топлината му, както и утешителна следа от неговия мирис и Сара им се наслаждаваше, макар и укорявайки се колко е глупава. Наивна, сантиментална малка глупачка!

* * *

В следващите няколко дни отношенията между Сара и Янси не се промениха значително. Пред другите те се държаха сърдечно и учтиво един с друг, но останали сами, Сара бързаше веднага да се скрие в стаята си и решително да хлопне вратата зад себе си, а звукът на завъртащата се ключалка дълго отекваше в настъпващата тишина. Напрягайки всичките си сили, Янси не правеше никакъв опит да прекрачи линията, която тя бе начертала, нито я питаше какво я кара да постъпва така. Просто не обръщаше внимание на проблема, като че ли той не съществуваше… или не го засягаше — често и мъчително разсъждаваше Сара.

Тя се опита да погледне ситуацията отстрани. Не грешеше ли като заключваше вратата? Трябваше ли открито да поиска той да опровергае твърденията на Ан? Нейна ли беше грешката те да са като в задънена улица?

Седнала самичка в малкия двор до стаите им, тя уморено се питаше можеше ли да постъпи по друг начин. Няколко пъти й бе хрумвала натрапчивата и отчайваща мисъл, че не е съвсем честна спрямо Янси — най-напред се разтапяше от любов в ръцете му, а в следващия миг без обяснение заключваше вратата под носа му. Тя кисело сви устни. Може би беше реагирала прекалено бурно на думите на Ан.

„О, по дяволите!“ — мислеше си злобно тя. Само Янси да не беше така дяволски потаен, нищо такова нямаше да се случи! Ако тя бе сигурна, че той я обича и че не се е оженил заради Каза Палома, думите на Ан нямаше да успеят да я наранят така дълбоко и тя нямаше да постъпи по този начин. Беше непреклонна, че и той трябва да понесе част от вината за положението. Ако проклетата заключена врата го засягаше, трябваше да каже нещо! Ако имаше значение за него, той можеше също да реагира по някакъв начин! А ако не беше така…

В този момент Янси се появи в двора с непроницаемо изражение, сякаш мислите й го бяха призовали.

— Опакова ли нещата? — хладно попита той, гледайки я безучастно.

Сара объркано се взря в него, като й се искаше пулсът й да не се ускорява така бясно само при вида му.

— Да опаковам ли? — повтори тя. — За какво става дума?

— За пътуването до Палома — отвърна безгрижно той, без да сваля очи от нея. — Забрави ли за това?

— О, не мисля, че сега това е добра идея — отвърна неуверено тя, а изразителното й лице издаваше смущението й. Палома? При сегашната ситуация той не можеше да иска да отидат там!

— Защо не? Нали все още си моя жена? — настоя подкупващо той. — Ако не ме лъже паметта, утре тръгваме.

Сара безпомощно кимна, без да може да откъсне очарования си поглед от блестящите дълбини на очите му. Той се усмихна не особено окуражително и отсече:

— Добре! Щом още не си опаковала нещата, позвъни на Мария и започни да се приготвяш. Тръгваме утре призори — не искам да пътуваш в горещината.

Той вече се беше обърнал, когато внезапно Сара, събрала целия си кураж, прошепна:

— Защо се ожени за мен?

Янси замръзна на място. Бавно се извърна, за да я погледне. Лицето му беше безизразно и той се взира известно време в нея, без да каже нищо. Сара проклинаше дългия си език и й се искаше да е на хиляди мили далече от този смущаващ и мъчителен разговор, когато той най-накрая повтори:

— Защо съм се оженил за теб? Е, скъпа, мислех, че вече си го разбрала!

Обезсърчена от изражението на лицето му, но запазила хладнокръвие, Сара отвърна:

— Не, не съм и затова те питам! Защо се ожени за мен?

Натрупаният гняв от безизходното положение избухна и той, ядосан както никога в живота си, я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Да видим ти какво мислиш по въпроса! Защо съм се оженил за теб? — изръмжа той.

— Не мога да ти кажа! — Сара мъчително преглътна. — Не зная! Ти криеш чувствата си. Никога не казваш какво мислиш.

Лицето му потъмня; той я хвана през кръста и я притисна към слабините си. Сара учудено отвори уста, когато усети възбудата му и той се усмихна мрачно.

— Не смятам, че крия какво чувствам в момента, скъпа моя. А що се отнася за това какво си мисля — не искам нищо друго, освен да продължим това, което правехме преди да заключиш проклетата врата! Искам да разкъсам дрехите ти и да видя дали тялото ти е толкова нежно и топло, както си го спомням.

Сара гневно се отскубна от прегръдката му и го погледна със свити юмруци.

— Не говоря за това и ти го знаеш!

Той скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на рамката на вратата.

— За какво друго можем да говорим? Не си ли решила отдавна, че те преследвам само заради великолепното ти тяло? Или по-скоро заради това, което меката ти, съблазнителна плът може да ми даде? — жестоко прибави той. — Наследник за Каза Палома! Не е ли това единствената причина да се оженя за теб? Какъв друг мотив бих могъл да имам?

Сара го гледаше стресната, с широко разтворени зелени очи на бялото лице и Янси веднага се разкая за суровите си думи, а болката като с нож да пробожда сърцето му когато усети страданието й. Той обаче бе прекалено разгневен и наранен, за да се отклони от избрания път, прекалено вбесен, за да махне с лека ръка на това, което ги разделяше и да размисли трезво. Той искаше да я нарани, да я накара да почувства поне наполовина мъката, която беше изпитал през последните няколко дни и макар че дълбоко в себе си се срамуваше от дивите си инстинкти, беше твърдо решен да не отстъпи.

Да чуе как той изрича отблъскващите думи; да чуе произнесени на глас всичките си ненавистни съмнения беше повече, отколкото тя можеше да понесе. Сърцето й се сви в агония и в гърлото й се надигна горчивият, противен вкус на поражението. Тя отстрани поглед от твърдите му черти и безизразно произнесе:

— Мисля, че няма смисъл да говорим повече. — Тя се обърна и прибави със смразяваща учтивост: — Ще ме извиниш ли сега? Ако настояваш за пътуването до Палома, трябва да позвъня на Мария и да започна да се приготвям.

Ръцете му я сграбчиха все едно я бе ударил камшик. Той я привлече до себе си и я целуна с целия плам и болката, насъбрани в душата му. Той откъсна ненаситните си устни от нейните чак когато и двамата останаха без дъх и меко прошепна:

— Повярвай, наистина настоявам за това! И Сара, в Палома… ще споделяш леглото ми! Няма да има никога повече заключени врати между нас!

— Може би имаш намерение да събереш всички ключове и да ги скриеш? — сурово отвърна тя и го изгледа мрачно.

— Щом трябва, да!

— О, наистина ще е необходимо, повярвай — поне за това можем да сме на едно мнение!

Те стояха така и дълго се взираха един в друг като нито единият, нито другият искаше да отстъпи. После Янси я пусна с рязко движение, обърна се и се изгуби във вътрешността на къщата.

Мъчително вдървена, Сара го изпроводи с поглед. Постепенно тя започна да си възвръща самообладанието и се почувства странно безгрижна, изпълнена с учудващо спокойствие. Сякаш сблъскала се лице в лице с най-лошото, вече можеше да гледа напред и нямаше повече да гори в ада на съмненията. Вече знаеше истината — той я бе взел за жена заради наследника на Каза Палома. Много добре. Въпреки гордите си думи, тя ще му роди наследник и няма да му даде нищо повече — кълнеше се гневно тя и като влезе в стаята, яростно дръпна шнура на звънеца за Мария. Ще отиде в Палома; ще му роди дете и после при пръв удобен случай щеше да изтръгне черния му дроб и да го изпържи пред очите му! Изведнъж се почувства доста по-добре и започна отмъстително да изхвърля дрехите от гардероба си.

В този момент не само Сара искаше да стори зло на Янси. Ан Шелдрейк не само щеше да изтръгне и изпържи черния му дроб, но беше достатъчно вбесена, за да го хвърли даже на кучетата!

Ан и Хайръм си бяха уредили среща когато се стъмни, при върбите и тополите, които бяха скупчени при потока, малко по-назад от кокетната малка къща, която Янси беше предназначил за нея и Том. Като хвърляше нервно през рамо предпазливи погледи към нея, тя изтича до уговореното място.

Една бележка от Хайръм, изпратена тайно до нея преди час по един млад каубой, на когото имаха доверие, вече я бе известила за заповедта Хайръм да тръгне за Палома, така че първоначалният й гняв вече бе попреминал. И все пак, когато забеляза очертанията на Хайръм, почти изцяло скрит в дърветата и падналите сенки, сините й очи все още блестяха заплашително. Тя веднага се хвърли в ръцете му и те жадно се целунаха. След миг тя вдигна глава и ядосано извика:

— Какво ще правим? Няма да понеса раздялата ни! Този проклет Янси! Защо си му необходим?

Хайръм разсеяно погали раменете й.

— Не зная, но подозирам, че може да е разбрал за нас.

— Но откъде? Бяхме толкова предпазливи! — Ан изглеждаше уплашена.

Хайръм сви рамене.

— Това е негова земя; хората също са негови — аз съм почти убеден, че няма нещо, което той да не знае. А за това какво ще правим — мислех… — Той замълча, очевидно събирайки мислите си и в настъпилата тишина ясно се чу шум от счупена клонка. Те и двамата подскочиха и предпазливо се взряха натам, откъдето дойде звукът. Нямаше нищо. Никакъв звук повече. Никакво движение. Нищо, само мракът ставаше все по-гъст.

След миг се чу второ изпукване, този път по-далече и двамата облекчено въздъхнаха, когато едно от кучетата, които се скитаха из селото, се отдалечи от потока и се запъти към мъждукащите светлини на къщите. Хайръм отвори уста да каже нещо, но Ан сложи ръката си на устните му и го накара да замълчи. Макар че видя кучето, тя имаше странното усещане, че там има някой, който ги следи. Тя напрегнато чакаше, но времето минаваше без да се случи нищо и тя постепенно се отпусна.

— Съжалявам — нервно се засмя тя. — Просто напоследък Том се държи странно. Чудя се дали…

— Мислиш, че ни подозира? — попита Хайръм явно обезпокоен. Той се поколеба, а после меко попита: — Ще се отървеш ли от него по-скоро, отколкото планирахме?

Ан решително поклати глава и се намръщи.

— Не вярвам той да се досеща какво става и няма причина да се превръщам в скърбяща вдовица точно сега, но той наистина е странен напоследък. — Тя сви презрително рамене. — Забрави вече за моя съпруг и ми кажи, че си измислил как да разделиш Сара и Янси преди тя да забременее и да разруши плановете ни.

— Мисля, че вече няма значение дали Янси ще е баща на детето или аз — бавно каза той.

— Какво имаш предвид? — изсъска Ан, видимо разгневена. — Необходимо е ти да си съпруг на Сара и баща на детето й, ако искаме да вземем Каза Палома!

Хайръм леко се усмихна в сгъстяващата се тъмнина.

— Престани да мислиш за това — няма нужда да бъда баща на детето й, даже на което и да било от бъдещите й деца. Това което ни трябва е да стана съпруг на Сара.

Ан се намръщи и го погледна строго.

— Но ако нямате дете, каква полза ще имаш да си съпруг на Сара? Освен това, ти даже и съпруг не можеш да й станеш, докато Янси е жив — добави злобно тя. — Тя трябва да остане вдовица, за да можеш да се ожениш за нея!

В мрака Хайръм успя да забележи как изведнъж на Ан й просветна. Прекрасното й лице внезапно разцъфна и тя го погледна с нескрито възхищение.

— Естествено! Той се ожени за нея — следователно Сара ще го наследи! — Ан се прекръсти, очарована от идеята. — Дел Сол, сребърните мини в Мексико, всичко ще бъде нейно. Не ни трябва Палома! — Тя поривисто го целуна. — Колко умно от твоя страна, скъпи! Колко умно!

— Радвам се, че мислиш така — промърмори Хайръм и леко я целуна. — Струва ми се къде-къде по-лесно да убия Янси, отколкото да го държим далече от леглото на Сара! А щом умре, аз ще съм на разположение да утешавам скърбящата млада вдовица. — Той отново целуна Ан и я завъртя около себе си. — Само си помисли — ако всичко върви както трябва, а аз съм сигурен, че ще е така, след по-малко от година ще бъда patron на дел Сол.

Ан весело се засмя, но след миг лицето й потъмня.

— Разкажи ми какво смяташ да правиш с Янси — попита го тя, а очите й алчно блестяха. — Кога и как ще го убиеш?

Хайръм замислено прокара ръка по лицето си.

— Още не съм го измислил, но няма нужда да бързаме. След като няма да се тревожим, че Сара ще забременее, мога да си позволя по-дълго да обмислям кой е най-малко подозрителният начин да я направя неочаквано вдовица. — Той се засмя. — Реших, че заповедта да отида в Палома е може би най-доброто нещо, което ни се е случвало от доста време. Като замина, ти ще трябва да измислиш как Том да бъде застигнат от преждевременна смърт. А колкото до мен… в Палома ще гледам да поправя отношенията си със Сара. И ще открия най-добрия начин да убия това копеле Янси Кантрел! — добави той със стиснати устни.