Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Love a Dark Rider, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Красимира Матева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 104гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Ирис“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
ГЛАВА ВТОРА
Сара гледаше Сам с широко отворени очи.
— Оженили сте се за годеницата на сина си! — възкликна шокирана тя.
Сам не вдигаше поглед към нея.
— Ти, само ти, можеш да разбереш как стана това — пресипнало изрече той. — Аз бях самотен, а Маргарет беше красива и крехка млада жена. Янси я правеше нещастна. Той беше решил след сватбата да живеят в Ранчо дел Сол, но Маргарет мразеше това място. — Сам погледна умоляващо към Сара, търсейки съчувствие. — Маргарет е отгледана в добро семейство. Тя е израснала в Кънектикът и Тексас й е чужд с необятните си простори, а Ранчо дел Сол… — Сам презрително сви устни. — Имението беше почти необитаемо около четиринадесет години — откакто почина дон Армандо — и се нуждаеше от ремонт. То се намира в дива и опасна местност, далеч от други населени места, а на хиляди мили около него няма нищо друго освен шубраци и диви говеда, вълци и гърмящи змии. Дел Сол по нищо не прилича на това, с което Маргарет беше свикнала; тя мислеше, че ще живеят в Магнолия Гроув — по-късно ми призна, че от пръв поглед се е влюбила в къщата. Околността на Сан Фелипе също бе по-различна от нейните представи. Тя е по-култивирана; има прекрасни къщи и е осеяна с памукови плантации, а там където земята не се обработва, има пищна, почти тропическа растителност. Ранчо дел Сол е пълна противоположност на това — намръщи се Сам. — То е далеч по-враждебно и чуждо за човек с чувствителността на Маргарет и тя просто не можа да приеме мисълта да живее в толкова диво и отдалечено място.
Лицето му бе развълнувано и Сара не се сдържа да попита:
— Но нали тя го е обичала?
— Не беше съвсем така — въздъхна Сам. — Откакто Янси я бе довел в Магнолия Гроув, аз много се привързах към нея. Смятах, че чувствата ми са плод на бащина любов към годеницата на моя син, а милото й отношение към мен е като към бъдещ свекър. — Сам уморено прокара ръка по лицето си и продължи: — След като се върнахме от първото посещение в дел Сол бях сигурен, че нещо не е наред и една вечер попитах Маргарет. Тя неохотно и през сълзи потвърди, че Янси се е променил и вече не е същият млад човек, в когото се е влюбила и че може би се е съгласила да се омъжи за човек, когото вече не обича. Аз много се развълнувах от нейната изповед и се опитах да я успокоя, защото бях сигурен, че това са нормални тревоги преда брака. Убеждавах я, че щом Янси завърши ремонта в Ранчо дел Сол и я вземе при себе си, мястото ще й хареса много повече. Въпреки че тя се съгласи с мен, бях убеден, че нещата между тях не вървят — тежко въздъхна Сам. — Янси не обръщаше внимание на тревогите й. Изглеждаше обсебен от ремонта в ранчото и въпреки жалните й протести, след седмица замина да наглежда работата в имението като остави аз да се грижа за Маргарет и Ан в Магнолия Гроув.
Сара не остана с добро впечатление за Янси Кантрел. Ако можеше да се вярва на думите на Сам, Янси беше студен и безчувствен към основателното безпокойство на Маргарет. Но това все още не оправдаваше Сам…
Въпреки че умираше от любопитство да чуе края на разказа, Сара се чувстваше неудобно. В края на краищата, независимо от растящата взаимна привързаност между нея и Сам, това беше стара история и тя не трябваше да се бърка в нея. Сам очевидно изпитваше болка когато разказваше и тя го съжали.
— Не трябва да ми разказвате повече, ако ви е тежко — меко каза тя и го погледна със съчувствие.
Сам горчиво се усмихна.
— Предпочитам никога повече да не говоря за това, но щом ще живееш с нас, трябва да разбереш какво се случи и защо Маргарет постъпи така. Освен това съм сигурен, че ако сега не ти разправя за скандала, някой доброжелател ще ти го разкаже с пикантни подробности — с най-добри чувства към теб, естествено! — Поглеждайки я през пламъците на огъня, Сам възмутено поклати глава и сухо продължи: — Боя се, че никой от нас не излезе с достойнство от ситуацията — безспорно и аз, и Маргарет извършихме неща, които искаме да забравим. Аз нямах намерение да се влюбвам в нея, нито пък тя в мен — то просто се случи. Оженихме се преди шест години, през септември. — Сам отново въздъхна и мрачно прибави: — Янси не разбра за това докато не си дойде в Магнолия Гроув почти два месеца след сватбата. Аз постъпих малодушно и не му писах — мислех, че ще е по-жестоко да прочете новината в писмо. Може би сгреших, може би беше за предпочитане да го уведомя, след като грехът беше сторен. Както и да е, той пристигна нетърпелив да я направи своя съпруга и докато съм жив няма да забравя изражението му, когато научи, че неговата годеница е вече моя жена. — Сам изглеждаше ужасно и в погледа му се четеше безмерно страдание. — Той още не ми е простил и аз не го виня за това.
Сара знаеше, че Сам не е бил прав, че за постъпката му няма почти никакво извинение, но му съчувстваше с цялото си сърце. Страданието, изписано на мъжественото му лице показваше, че въпреки любовта си към Маргарет, той горчиво съжалява за разрива с единствения си син. Сам не отместваше поглед от танцуващите оранжево-червени пламъци на огъня и Сара меко го попита:
— Оттогава нищо ли не сте чували за него?
Той уморено се усмихна.
— Рядко го виждам. Макар и неохотно, тази година той даде да се разбере, че иска да се помири с мен, но не и с Маргарет — по някой път мисля, че от всички най-силно презира нея. В редки случаи съм го придумвал да ме посети и два пъти ходих до дел Сол, за да се опитам да изгладя нещата помежду ни.
— Може би след време нещата ще се оправят — прошепна Сара с окуражаваща усмивка. После й хрумна странна мисъл. — Той знае ли за бебето?
Сам кимна с глава.
— Колебаех се дали да му пиша, че Маргарет е бременна, но не исках да мисли, че крия нещата. Той го прие добре и ми отговори, че на моята възраст сигурно се радвам отново да стана баща — усмихна се смутено Сам и се пошегува: — Аз съм по-скоро на възраст да имам внуци, а не деца.
— О, сър! Вие изглеждате много добре за годините си — сериозно му отвърна Сара.
Сам искрено се засмя и в погледа му проблесна възхищение.
— Ти си прекрасна млада жена, Сара Раулингс. Надявам се, че ще бъдеш щастлива в Магнолия Гроув, въпреки миналите несполуки.
— О, и аз се надявам! — заяви пламенно Сара.
* * *
Късно следобед тя зърна внушителното имение и сърцето й се изпълни с радост. Мисълта, че тази прекрасна къща с просторни веранди и елегантни бели колони ще бъде неин дом й се струваше като сън. Когато препуснаха със Сам по дългата алея с дъбове от двете страни и забеляза сивозеления испански мъх по масивните стволове на дърветата, Сара си спомни отчетливо Мокингбърд Хил и сълзи бликнаха от очите й. Много неща от пейзажа й напомняха за изгубения дом — широките зелени памукови поля, дъбовете, магнолиите, изобилието от диви лози и орлови нокти, които сякаш растяха навсякъде. Сега оставаше само и Маргарет да бъде толкова мила и приветлива, колкото твърдеше Сам…
Сара изведнъж се засуети, забелязвайки не особено чистата си розова рокля и къдриците, които се бяха спуснали от завитите на кок плитки. Тя поправи лентата на шапката си, слезе от кобилата и следвайки Сам, подаде юздите на коня си на едно от малките негърчета, които бяха изскочили иззад къщата. Със свито сърце тя изкачи трите широки стъпала, водещи към верандата. В къщата се влизаше през голяма врата от тъмнозелено дърво с елегантни ветрилообразни прозорци над нея, която Сам отвори с окуражаваща усмивка, за да въведе Сара.
Отвътре къщата беше също така внушителна, както и отвън и пристъпвайки напред, Сара се намери в просторно преддверие с мраморен под в розово и бяло. Огромен кристален полилей висеше от тавана и това отново й припомни стария й дом в Мокингбърд Хил.
Тъкмо бяха влезли и Сара чу силни, ядосани гласове. В преддверието имаше няколко врати и беше съвсем ясно, че зад една от тях кипи яростен спор.
Сам смръщи вежди и замълча, но се усмихна успокоително на Сара и направи крачка напред. Тъкмо тогава вратата вдясно от тях се отвори с трясък. На прага се появи и застина висок млад човек с навъсено изражение; беше трудно да се определи кой е по-изненадан — той или Сам и Сара.
Независимо от неприветливото изражение, младият човек беше безспорно най-красивият мъж, когото Сара бе виждала в краткия си живот. Носеше бяла риза с дълги ръкави, яркочервен копринен пояс, елегантно завит около кръста и тесни жълтеникави панталони, които очертаваха мускулестите му крака. Сара обаче бе най-силно поразена от учудващо правилните черти на лицето му и не можеше да откъсне очарования си взор от него. Красив и опасен, помисли си замаяно тя, поглъщайки с поглед блясъка на кехлибарено златистите му очи с гъсти мигли, дръзката извивка на стиснатите устни, горната от които бе фино очертана, а долната — чувствена и пълна. Къдрава черна коса обрамчваше деликатните му черти, кожата му бе по испански матова, а надменният орлов нос сякаш бе взет от портрета на конквистадор. Той малко приличаше на Сам, като не се смятат кехлибарените очи и гъстите вежди, но и двамата имаха здрави мускулести тела. Младият мъж бе малко по-висок от Сам — беше над един и осемдесет и раменете му бяха по-широки, но Сара не се съмняваше, че пред нея стои синът на Сам — Янси Кантрел.
Янси пръв се съвзе и на матовото му лице се появи язвителна усмивка.
— Следващият път когато идвам, трябва предварително да се уверя, че сте си в къщи преди да напусна Ранчо дел Сол. Цяло щастие е, че най-после се прибирате, mi padre, защото още един ден в Магнолия Гроув с прекрасната ви съпруга за компания щеше да ме накара да я убия!
— Янси! — възкликна объркано Сам. — Не ми казвай, че пак сте се карали с Маргарет. В нейното състояние…
Янси се усмихна още по-язвително.
— Повярвайте, сър, въпреки състоянието си, Маргарет е способна на всичко! — Той едва сега забеляза Сара, която стоеше зад Сам и й хвърли изучаващ поглед. — О, какво е това? — присмехулно попита той. — Вашето последно изкупление?
— Престани! — избухна Сам. — Сара е почти дете и не може да спори на равна нога с теб. Баща й е умрял скоро. Той ми беше далечен братовчед, а Сара сега е под моя опека и ти ще се отнасяш към нея с цялото уважение, което дължиш на един член на семейството ни.
— О, да, разбира се, че твоето семейство заслужава такова уважение, si.
Женски глас изведнъж се разнесе зад Янси.
— Кой е? С кого говориш?
Янси демонстративно се поклони и пристъпи в преддверието.
— С твоя обичан съпруг и с момичето, чийто… хм… настойник е той.
— Сам ли? Той се е върнал! — долетя задъхан глас и след миг на прага се появи като видение едно създание с руси къдрици и бистросини очи в рокля от бледосиня коприна с фина дантела. В това облекло — кринолин с обемни поли и здраво стегнат корсет — бременната на Маргарет не си личеше особено, с изключение на леко наедрялата талия, която никакви дантели не можеха да скрият, както и пълнотата на внушителния й бюст. Тя беше олицетворение на женската красота.
Сам не беше преувеличил, твърдейки че Маргарет е прекрасна. Тя имаше огромни очи с дълги мигли, изящно оформен малък нос, розови купидонови устни и прелъстително тяло. Сара не се учудваше, че и Янси, и Сам се бяха влюбили в нея. С младежко възхищение в очите, съзнавайки, че тя самата не е сресана и роклята й не е чиста, Сара се взираше с надежда в прекрасното лице на Маргарет. Тази жена беше съпруга на Сам и ако не я харесаше…
Един поглед на студените сини очи и капризно свитите устни бяха достатъчни Сара да разбере, че не е добре дошла в този дом.
— О, ти все пак я доведе — произнесе Маргарет.
Сам понечи да успокои нещата, но Янси се намеси:
— Ето как бъдещото майчинство разкрива милия и любящ характер на жената… но това в твоя случай не важи, нали скъпа ми мащехо?
Маргарет сви юмруци и сините й очи гневно проблеснаха.
— Не мога да издържам повече — извика тя. — Връщай се в нещастното си ранчо, пълно с добитък и змии. Да не си стъпил повече в къщата ми!
— Магнолия Гроув все още не е твоя, скъпа мащехо — въпреки намеренията ти! — гневно отвърна Янси, а очите му злобно проблеснаха.
— Янси! Маргарет! Престанете! — ядосано се намеси Сам. Той се огледа измъчено и забеляза иконома — висок, представителен мулат с костюм в бяло и червено. Сам се обърна към спорещите и каза сприхаво: — Тук не е място за спорове! Елате в библиотеката да говорим насаме. — После погледна към иконома и леко му се усмихна. — Здравей, Бартоломю! Върнах се, както виждаш. Кажи на Танси и я помоли да приготви моите любими картофени кюфтета за вечеря. Кажи също така да приготвят Розовата стая за Сара Раулингс. Аз съм й настойник и от сега нататък тя ще живее с нас и искам всички да се държат любезно и учтиво с нея.
— Разбира се, сър. Всичко ще е както трябва. — Бартоломю се поклони и изчезна.
С изражение на уплашен заек Сам погледна пак към Янси и Маргарет.
— Моля ви, елате в библиотеката.
Сара си помисли, че трябваше да я поверят на Бартоломю; всъщност от все сърце се надяваше да бе станало така. Но пропускайки Янси и Маргарет пред себе си, Сам здраво я хвана за ръката и я поведе със себе си.
— Съжалявам, че те въвеждам в къщата при такива обстоятелства — промърмори той — но щом ще живееш с нас, трябва да видиш къде си попаднала.
Сара нямаше друг избор и последва Сам. Тя подтичваше зад него и си мислеше, че сигурно не за първи път Янси и Маргарет се спречкват, а Сам се опитва да ги сдобри.
Щом стигнаха до библиотеката, Сам пусна ръката й. Библиотеката беше просторна стая с дълги лавици с книги, покриващи всяко свободно място на стените, незаето от високите прозорци с рубинени завеси. Сам се запъти към масивното бюро от черешово дърво в единия край на стаята, а Сара успя да се скрие в един тъмен ъгъл като се молеше Янси и Маргарет да се вразумят.
Надеждите й обаче бяха напразни. Едва Сам седна зад бюрото и Маргарет избухна.
— Нареди му да се махне оттук! Аз съм твоя жена, майка на нероденото ти дете и ти казвам, че нито миг повече не мога да го търпя в къщата си!
— Това нямаше да бъде твоя къща — отвърна бързо Янси — ако не се бях заблудил така в теб.
— О, как можеш да говориш такива ужасни неща! — проплака Маргарет и погледна умоляващо Сам с пълни със сълзи очи. — Така ли ще стоиш и ще го оставиш да ми говори по този начин? Мислех, че ме обичаш!
Сам й отвърна помирително, хвърляйки предупредителен поглед към сина си:
— Разбира се, че те обичам, Маргарет! А сега, скъпа, не се разстройвай — Янси е просто ядосан, а иначе не мисли така.
— Напротив, точно така мисля — вметна Янси без капка разкаяние на намръщеното си лице.
Свидетел по неволя на грозната сцена, която се разиграваше пред очите й, Сара изпитваше съчувствие към Сам. Той й приличаше на кокал между две разярени кучета — кучета, които обичаше.
Без да обръща внимание на забележката на Янси, Маргарет се взираше в Сам и притискаше дантелена кърпичка към очите си.
— О, Сам! Ти знаеш колко ме измъчва той и колко нещастна ме прави. А в моето състояние…
— Какъв великолепен театър, скъпа мащехо! — прекъсна я Янси, неочаквано развеселен. — Мислила ли си някога — освен когато се омъжи за богат човек — да си изкарваш прехраната на сцената?
Маргарет го погледна иззад кърпичката си, но преди да успее да отговори, Сам уморено изрече:
— Моля ви! Нека спрем за момент!
Янси се поколеба и Сара почувства, че тъкмо в този момент той забеляза колко уморен е Сам и си даде сметка, че той току-що се е върнал от дълъг път. Погледът му се смекчи и той се задоволи само да отбележи:
— Dios! Как можеш да й вярваш, когато тя изопачава всичко за собствена изгода!
— Изопачавам ли като казвам, че преди пет минути се закани да ме убиеш? — попита Маргарет с триумфална усмивка.
Сам се обърна към сина си с изкривено от уплаха изражение.
— Истина ли е това?
Янси подигравателно изкриви устни.
— Si! Казах й, че и тя, и децата й никога няма да притежават и един сантиметър от земите на Алварес и ще я убия, ако това се случи.
Въпреки заплахата за живота на жена му, Сам изглеждаше по-скоро смутен.
— Но за какво става дума? Маргарет няма претенции към твоите земи.
— Но Сам, скъпи — спокойно каза Маргарет. — Забрави ли Каза Палома? Хилядите акри земя, които дон Армандо е дал на теб и Маделина когато се е родил Янси?
— Не съм забравил, естествено — отвърна Сам, явно объркан.
— Но ти какво общо имаш с това? И каква връзка има Каза Палома с желанието на Янси да те убие?
— О, скъпи, ти си забравил, нали? — тъжно произнесе Маргарет. — Или само си ме успокоявал? — Тя изглеждаше примирена. — Предполагам, че винаги моето дете ще бъде на заден план…
С всяка дума на Маргарет Сам ставаше все по-смутен и объркан, докато лицето на Янси се смръщваше.
Настъпи заплашителна тишина, стаята се изпълни с напрежение и даже въздухът се нажежи. Сара леко подскочи, когато Янси внезапно избухна.
— Рог Dios! — Наведен напред, той удари с юмрук фината повърхност на бюрото пред баща си. — Не искам повече да си играем на криеница и да гледам как тя те води за носа. Обещал ли си, че ще дадеш Каза Палома на детето й или не?
Уплашен, Сам местеше поглед от неговото лице към нейното и обратно и тихо промърмори:
— Никога не съм обещавал… твърдо. Може да съм казал нещо, че се надявам… може би един ден… че ти и нероденото ми дете може да живеете в разбирателство. — Той хвърли извинителен поглед към Маргарет. — Но, скъпа моя, как си могла да помислиш… Винаги съм желал Янси да наследи един ден Каза Палома — тя принадлежи от векове на майчиния му род.
Сините очи на Маргарет се изпълниха със сълзи и тя погледна укорително Сам.
— Разбирам. Ти се съобразяваш най-напред с желанията на Янси. Независимо дали става дума за правата на детето ми или за това, че съм подложена на такъв тормоз в моето състояние.
Сам беше видимо разчувстван и безпомощно я гледаше.
— Мила Маргарет, не се натъжавай така. Знаеш, че не е добре за теб. — Жално хлипане се разнесе в стаята и Сам бързо добави: — Ако това значи толкова много за теб, скъпа, можем да го обсъдим по-късно. Вероятно ще постигнем някакъв компромис.
Маргарет заобиколи бюрото и обгърна с ръце шията на Сам.
— О, мили, зная, че ти няма да се отречеш от мен! — целуна го тя по бузата. — Каква ужасна жена съм, скъпи! Ти сигурно си изтощен от пътуването, а аз се карам тук с непоносимия ти син. Остани и уреди нещата с Янси, а аз ще наредя да ти затоплят банята.
Преди Сам да успее да я спре или да прати Сара с нея, Маргарет се измъкна от стаята. Възцари се неловка тишина, а после Янси процеди през стиснатите си зъби:
— Няма нищо за уреждане! Можеш да оставиш на нея и на детето й всичко, което имаш — твоите роби, твоите пари, Магнолия Гроув, плантацията, къщата — всичко, освен Каза Палома. — Той замълча, борейки се с гнева си, а после продължи със заплашително спокойствие. — Каза Палома е земя на рода Алварес и е в средата на ранчото ми, както ти прекрасно знаеш. — Няма да позволя тя или децата й да стъпят на нея! — После кехлибаренозлатистите му очи свирепо заблестяха, а той се наведе към баща си и изсъска: — Иначе ще я убия!