Шърли Бъзби
Любовта на черния конник (14)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Под прикритието на нощта й беше лесно да се реши да предложи на Янси да стане негова жена, но на ярката дневна светлина й се видя трудно да го осъществи и тя отлагаше колкото се може повече. Половината сутрин прекара пред скромния си гардероб, като ту избираше някаква дреха, ту я захвърляше и най-накрая се спря на поръбената с розово рокля, която Танси грижливо бе опаковала. Загуби необичайно дълго време, за да направи прическата си. В крайна сметка я остави в нормалния й вид — стегнат кок от сплетени на плитки коси. За последен път се огледа внимателно във високото подвижно огледало, пое си дълбоко въздух и решително се отправи към вратата.

Обзе я разочарование, когато разбра от Мария, че сеньор Янси ще се върне в хасиендата късно вечерта. Бяха отишли с мъжа на Мария — Естебан, да наглеждат кастрирането на няколко диви бика, хванати миналия вторник.

Сара не я свърташе на едно място и цял ден нервно обикаляше хасиендата и земите наоколо, като хем чакаше с нетърпение Янси да се прибере, хем я беше страх. Часовете минаваха и тя започна да се пита дали решението й е правилно, но веднага се укори за тези съмнения. Естествено, че е правилно — тя постъпваше по единствения почтен начин, след като Янси беше толкова мил и внимателен с нея.

Когато Янси се прибра вечерта, вече се бе смрачило. Сара седеше до ръба на шадравана със златните рибки и когато чу врявата, която възвести прибирането му, тревожно се взря натам. Устата й пресъхна и тя бавно се изправи като нервно мачкаше роклята си с ръце.

Янси изглеждаше уморен и мръсен; бричовете и ботушите му бяха покрити с дебел слой прах, бялата му риза беше изцапана и мокра от пот, но когато Сара го видя, сърцето й подскочи от радост. С обикновено черно сомбреро в ръка, той се приближи до нея.

— Мария ми каза, че искаш да ме видиш — тихо промълви той. Не беше точно както Сара го бе намислила, но преди да изгуби кураж, тя забързано изрече:

— Още ли искаш да се ожениш за мен?

— Повече от всичко на света — меко отвърна той, а нещо проблесна в очите му.

Сара преглътна. Разбира се, че така трябваше да отговори — нали искаше Каза Палома. Искаше й се да не се бе зарадвала толкова глупаво на тези думи. Без да го поглежда, тя продължи задъхано и със запъване:

— Аз з-з-знам, че искаш да се ожениш за мен само за да н-н-направим… да и-имаме дете. — После с усилие погледна любимото лице и обезоръжаващо призна: — Постъпих много глупаво! Няма значение, че няма да е брак по любов — много бракове не са! Аз съм ти толкова благодарна, че ми спаси живота и… и това, че не се обичаме не означава, че няма да ти бъда добра и покорна съпруга. Ще ти бъда съвестна и покорна жена — кълна се!

— Разбирам — бавно изрече Янси с непроницаемо изражение на мургавото лице. — Нека да се уверя, че съм схванал — сухо добави той, без да откъсва очи от нея. — Ти си ми благодарна и затова си съгласна да се омъжиш за мен и да родиш дете от мен?

Сара кимна, а прекрасните й изумрудени очи го гледаха невинно. Тя се радваше, че той разбира положението. Точно от това имаха нужда — от открит и честен разговор! Така между тях нямаше да има недоразумения.

— И това ли мислиш, че желая аз? — тихо попита той, като заплашително наблягаше на всяка дума. — Една кротка и покорна жена?

Думите му прозвучаха тежко и Сара леко се намръщи, а по гърба й премина студена тръпка. Изразът на лицето му също не беше окуражаващ и на нея й се стори, че той едва се сдържа да не избухне.

— Не искаш ли да се ожениш за мен? — попита тя объркано.

Янси промърмори някаква ругатня, пусна сомбрерото на каменните плочи и с рязко движение я привлече към себе си. Целуна я пламенно, почти до болка, а пръстите му болезнено се впиваха в меката плът на раменете й.

Тя се мъчеше де се отскубне, смутена и уплашена от реакцията му. Юмруците й го удряха в гърдите и тя отчаяно въртеше глава, стремейки се да избегне суровия натиск на устните му.

Той се откъсна от нея толкова внезапно, колкото я бе целунал и се втренчи озадачаващо в лицето й.

— Не си особено покорна! — хладно отбеляза той.

Сара преглътна и си напомни, че той й бе спасил живота и че току-що му бе обещала да бъде добра и покорна съпруга.

— Съжалявам — прошепна тя. — Аз не исках да… да… Ти ме изненада — следващият път ще се постарая повече.

Янси тихо изруга, вдигна сомбрерото си от земята и сурово се обърна към нея:

— Ако ще ставаш моя жена, трябва да се стараеш много повече! — погледна я враждебно той и ледено изрече: — Сигурна ли си, че твоята благодарност ще те накара да се съобразяваш с моите изисквания?

Смутена и объркана от поведението му, Сара не можеше да разбере защо той е толкова ядосан и груб, но смело реши да отстоява намеренията си и послушно кимна с глава.

— Знам какво искаш от мен и о-обещавам, че няма да се държа като глупачка следващия път, когато ме целуваш или правим други неща — тихо промълви тя, а страните й поруменяха.

Думите й целяха да го предразположат, но само го разгневиха още повече и очите му заискряха със златист блясък.

— Исусе Христе! Избави ме от това! — Свирепият му поглед сякаш я приковаваше в земята; той повдигна брадичката й нагоре и мрачно добави: — Но след като си решила да се жертваш, ще кажа на падре Кинтеро да уреди брака ни. А през това време си помисли, Сара — аз мога да си купя покорност и смирение и няма нужда да се женя заради тях.

Той се завъртя на пети и изчезна, оставяйки Сара да гледа объркано след него. Тя беше направила това, което той искаше — съгласи се да стане негова жена. Защо това така го вбеси? Той получаваше всичко, към което се стремеше — тя даже признаваше и необходимостта да му роди дете заради Каза Палома. Тогава защо толкова се ядоса?

* * *

През следващите няколко седмици Сара често си задаваше този въпрос. Сватбата им щеше да се състои на двадесет и шести юни и колкото повече денят приближаваше, толкова като че ли Янси ставаше по-сприхав и по-раздразнителен. Тя съвсем безобидно се поинтересува един път дали Бартоломю и останалите от Магнолия Гроув ще пристигнат навреме за сватбата, а той й се сопна грубо. Беше като разгневен тигър когато обикаляше, ръмжейки и фучейки из хасиендата, а със Сара се държеше подчертано обидно и дразнещо. Често я засърбяваха ръцете да удари шамар на арогантното му лице и й ставаше все по-трудно да сдържа езика си и да не произнася острите думи, с които й се искаше да му отвърне. Искрената й признателност към него бе застрашително намаляла, най-вече заради предизвикателното му отношение към нея. Като че ли му се искаше да я накара да се разгневи до краен предел.

Необичайно лошото му настроение беше толкова очебийно, че даже слугите го гледаха подозрително. От малкото неща, които научаваше от Мария, тя разбра, че не само прислужниците в хасиендата си го отнасяха. Естебан беше казал, че Янси е като бясно животно, което връхлита на всички и яростно ръмжи, обикаляйки ранчото.

За щастие Сара го виждаше рядко — той ставаше призори и с първите слънчеви лъчи излизаше от хасиендата, а много често вечер се прибираше дълго след като беше паднал мрак, с ясни следи на изтощение по мургавото лице. Предстоящата сватба очевидно изобщо не го радваше!

Сара започна да ненавижда вечерите, когато той се прибираше рано. Тогава той се изтягаше царствено в някое от кожените кресла в главната sala, с широка алена риза, обут в черни calzoneras със сребърни копчета, откопчани от коляното до глезена, които подчертаваха дългите му мускулести крака, небрежно протегнати напред и пиеше огромни количества бренди, докато се взираше мрачно в Сара. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, отпуснат на стола, с разрошена блестяща черна коса, фино изрязани устни с леко жестока извивка и арогантно повдигнати скули, издаващи испанската кръв у него. През тези вечери, които им опъваха нервите, той рядко говореше с нея и то само за да изрече нещо крайно предизвикателно и вбесяващо и Сара се чудеше с нарастващ страх така ли щяха да прекарат остатъка от съвместния си живот. Какво бе останало, питаше се унило тя, от жизнерадостния мъж, който я целуваше в самозабрава и караше кръвта й да препуска във вените само с един поглед през гъстите си мигли?

Беше повече от изнервящо да е обект на тези златистокафяви очи, които я фиксираха втренчено без да примигват и Сара бе благодарна, че Мария й беше намерила някакво ръкоделие, с което да се занимава вечер, когато Янси си беше в къщи. Тя се задълбочаваше в изящните бодове и така за дълго отклоняваше вниманието си от обезпокоителното му присъствие, а когато той вметнеше нещо изключително вбесяващо, то тя изливаше гнева си върху плата, като яростно го бодеше с иглата и си представяше, че това е част от тялото на Янси. Това не я задоволяваше толкова, колкото една плесница върху подигравателно изкривеното му лице, но все пак я разтоварваше от гнева, който се надигаше в нея, а мисълта, че през целия си живот ще трябва да крие чувствата си — както любовта, която изпитваше към него, така и гнева, който той като че ли нарочно предизвикваше у нея — силно я обезкуражаваше.

* * *

През една гореща юнска нощ, три дни преди сватбата, те седяха в осветения от фенерите вътрешен двор зад къщата и се наслаждаваха на прохладата. Сара се беше настанила на ръба на фонтана и замислено се бе взряла в игрите на изящните златни рибки и от време на време потапяше за развлечение пръсти във водата, за да уплаши тези, които идваха по-близо до нея. Янси се беше изтегнал по-настрани и здрачът го скриваше наполовина.

Без да го съзнава, Сара представляваше прекрасна гледка. Беше оставила косите си разпуснати и само бе прихванала високо на тила вълнистите кичури с бледорозова копринена панделка. Роклята й беше в същия цвят, с дълбоко изрязан корсаж, който оставаше открити прелестните й рамене, а до известна степен и високите й гърди. Това беше втората й бална рокля от добрите стари времена в Магнолия Гроув и много подхождаше на деликатния й силует, като изящно подчертаваше тънката й талия преди да се спусне в множество пищни гънки до земята.

Янси отпиваше от брендито си и я наблюдаваше през спуснатите си мигли. Тази вечер беше облечен в тесни черни calzoneras, поръбени със сърмена нишка; около тънкия си кръст бе увил пурпурен пояс, а снежнобялата фина батистена риза беше полуразкопчана и разкриваше тъмните косми на гърдите му, които контрастираха с белотата на ризата.

През цялата вечер Сара се опитваше да не поглежда към окосмената му гръд, но не можеше да не си спомни как бе усещала под пръстите си топлината и мускулестата й сила и това я накара да потръпне. Сватбата им беше след три дни и въпреки лошите й предчувствия, изтерзаното й тяло предвкусваше удоволствието от любовта с Янси.

Тя крадешком хвърли срамежлив поглед към него, силно впечатлена от стаената сила и чувствеността, които излъчваше високото му здраво тяло, изтегнало се в полумрака, а очите й несъзнателно се спряха на дългите му крака. Само след няколко дни, мислеше си тя със затаен дъх, той ще дойде при нея в цялата си великолепна голота и това възхитително тяло щеше да притежава нейното и да я отведе в непознати еротични светове. Тя с гневна изненада почувства как изведнъж зърната на гърдите й се втвърдиха и ясно се очертаха върху бледорозовата коприна на корсажа.

Тя нервно скочи на крака с единствената мисъл да избяга от смущаващото му присъствие.

— Вече е късно. Лека нощ — изрече тя без да го поглежда.

— Бягаш ли, скъпа? — обади се провлечено той с лице, скрито в сянката.

Сара изненадано го погледна.

— Какво искаш да кажеш? Аз не бягам!

— Наистина ли? — попита хапливо той. — Струва ми се, че откакто твоята признателност те накара така благородно да ми предложиш да се омъжиш за мен, ти изчезваш щом се приближа на два метра от тебе.

Докато Сара го гледаше с полуотворена от учудване уста, той стана и на един дъх пресуши чашата с бренди. С яростно движение, което я накара тихо да извика, запрати с все сила чашата в една от каменните колони и в спокойната нощ отекна звънът на счупено стъкло. Без да му обръща внимание, Янси пристъпи към нея. Хвана брадичката й в ръцете си, обърна лицето й към себе си и се взря напрегнато в загадъчните зелени дълбини на очите й.

— А какво мислиш да правиш в сряда през нощта, когато ще сме се заклели вече пред падре Кинтеро? И тогава ли ще избягаш?

Сара го погледна объркано и смутено.

— Аз обещах да ти бъда добра съпруга… — изчерви се прелестно тя. — Във всичко.

— Така ли? — отвърна той хладно и стисна по-силно брадичката й. — Напоследък си мисля как ли си успяла да въвлечеш Сам в неконсумиран брак. И сега виждам чудни начини за това — такова срамежливо въздържание и скромност. Такава стеснителност! Такова монашеско смирение! И все пак аз познах пламенността ти. Почувствах огъня, който бушува в теб — сладкият огън, който щом веднъж опари мъжа, той иска вечно да гори в него. Така ли беше с баща ми? Преди брака си му обещавала райски наслади, а когато халката вече е била на тънкото ти пръстче, си го осъдила на адски мъки?

Негодуванието, което се събираше в гърдите й през последните дни, избухна изведнъж и тя се изтръгна от ръцете му. Гърдите й ядосано се повдигаха и за изненада и на двамата, тя удари една звучна плесница на подигравателното му лице.

— Млъкни! — изсъска ядосано тя. — Търпението ми се изчерпа и аз няма да понасям повече грубите ти подмятания и да слушам смирено обидите ти към мен, или към баща ти!

Той широко се усмихна, а очите му заблестяха на матовото лице.

— О, малкото коте вече показва ноктите си! Напоследък се чудех къде ли се е изгубило. Опасявах се, че твоята признателност го е унищожила.

— Престани да ми натякваш за тази признателност! — извика Сара с ръце на кръста и пламнали бузи. — Повдига ми се от това, чуваш ли? Ако още веднъж го споменеш, ще си изпатиш!

За нейно най-голямо учудване той се усмихна весело и преди тя да може да реагира, непринудено протегна ръце към нея и я привлече към себе си. Стисна ръцете й над лактите, устните му се сведоха към нейните и я целунаха пламенно и настойчиво, а езикът му нетърпеливо проникна в устата й. След един безкраен миг той откъсна устните си от нейните и прошепна:

— Добре дошла, разгневена тигрице — толкова ми липсваше!

Сара още повече се вбеси.

— Показваш го по доста странен начин! — сопна се тя, а гневът й ни най-малко не се бе уталожил от думите му. Изтръгна се от прегръдката му и се изправи срещу него с ръце на кръста. — През последните седмици се държиш като ранена мечка и аз няма повече да търпя това! — Тя си пое дъх и продължи намръщено: — Казах ти истината за брака ми със Сам и ако не искаш да ми повярваш, това е твой проблем — но те предупреждавам, че за последен път обиждаш мен и баща ти, разбра ли ме? — А после ледено завърши: — Просто се чудя как искаш да се ожениш за мен, след като ме смяташ за такова презряно същество!

Янси се намръщи, тъй като стрелите на Сара бяха попаднали точно в целта. Наистина се беше държал като простак през последните дни.

— Напоследък се държах невъзможно — призна унило той. — Единственото ми извинение е, че предложението ти да се омъжиш за мен от признателност просто ме изкара от релси. — Той я погледна намръщено. — Никой мъж не може да приеме мисълта, че се омъжват за него от признателност!

Той произнесе думата с такова отвращение, че Сара го зяпна с отворена уста, а ядът й премина. Тя не искаше намекът в думите му да я отклони от много по-важния въпрос за женитбата й със Сам.

— А брака ми с баща ти? Какво ще кажеш за това? — троснато попита тя.

Янси въздъхна и сви устни.

— Атакуваш безпощадно, госпожице! — Тя поклати отрицателно глава и той откровено добави: — Твоят брак със Сам беше удобно оръжие… но мисля, че вече си изигра ролята.

— Какво значи това? — присви очи Сара.

Той се усмихна, а в очите му затанцува лукаво пламъче.

— Е, аз отдавна знам, че казваш истината.

Даже и да беше успяла да измисли нещо в отговор на това възмутително признание, той не й даде време да го изрече, завъртя я в ръцете си и я потупа я по задните части:

— Тази вечер няма да има повече признания! — шеговито каза той. — А сега бягай в леглото, chica! Надявам се да спиш добре — ще ти трябват много сили за първата ни брачна нощ!

Сара възмутено се обърна, решена да продължи битката, но вече не знаеше срещу какво да се бори, а и Янси се отдалечаваше… и си подсвиркваше!

* * *

Тази нощ тя спа учудващо добре и предпочете да не се замисля защо сънищата й бяха изпълнени с непристойни мисли за един объркващ, дразнещ и безкрайно съблазнителен чернокос дявол с насмешливи кехлибаренозлатисти очи. Събуди се с вълчи апетит и решителен блясък в зелените очи. Споровете с Янси бяха толкова възбуждащи!

Започваше още един дълъг ден, но за пръв път, откакто се върна в хасиендата, Сара с нетърпение очакваше вечерта и схватката с невъзможния си бъдещ съпруг. Тя вървеше с бодра крачка и не можеше да спре да се усмихва, въпреки че не знаеше защо се чувства така. Когато Мария влезе да й донесе кана с лимонада и току-що изпържени sopas, пълнени с picadillo dulce — вкусно съчетание на свинско със стафиди, Сара си тананикаше нещо. Мария постави таблата на черната маса от ковано желязо и чак тогава се обади, с ръце на кръста и блеснали тъмни очи.

— Иска ми се снощи да съм била малко птиченце.

Сара я погледна и Мария се засмя.

— Сеньор Янси, който от седмици е като разярен тигър, тази сутрин излезе усмихнат и си подсвиркваше, а сега ви намирам тук с доволна усмивка на лицето. Не е трудно да се отгатне какво се е случило!

Сара се изчерви до корена на косите си, наля си чаша лимонада и се опита да отвърне безгрижно.

— Не разбирам за какво говориш — нищо не се е случвало!

Мария изсумтя и тъкмо се обърна да си излезе, когато откъм селото се разнесе врява. Те се спогледаха учудено и после дружно се спуснаха към портата на хасиендата. Сара не се беше уплашила; повдигна в ръка полата и фустата си, затича се надолу по стълбата покрай фонтана с трите чешми и се спря пред желязната порта, която в този горещ юнски ден стоеше отворена. Звуците, които се разнасяха зад нея, не бяха звуци на уплаха, а на вълнение.

Долорес и Хуан се бях присъединили към Сара и Мария и четиримата заедно изскочиха навън. Засенчили с ръце очите си от ослепителната слънчева светлина, те се втренчиха в процесията, която се извиваше като змия по селската улица.

Около половин дузина конници придружаваха три различни по големина каруци, очевидно тежко натоварени. Сара разпозна Янси, яхнал любимия си едър жребец и някои от каубоите от дел Сол, но чак след няколко секунди си даде сметка, че високият, тъмнокож мъж на червеникавокафяв кон е Бартоломю. Щом го позна, тя веднага съобрази, че пристигат обитателите на Магнолия Гроув.

Не се беше излъгала. Идваха не само Бартоломю, Танси и другите три прислужници, а и Ан и Томас Шелдрейк, както и начумереният Хайръм Бърнел. Но Сара като че ли забеляза само Бартоломю и Танси. Бартоломю едва бе слязъл от коня си и тя развълнувано се хвърли в ръцете му, изведнъж усетила колко много й е липсвал.

— Това значи ли, че си ни простила за участието в отвличането? — шеговито попита Бартоломю и й се усмихна.

Сара успя да сдържи щастливата си усмивка и се намръщи, имитирайки гняв.

— Никога няма да ви простя! — извика мрачно тя. — Това беше непочтена, подла измама от ваша страна! — После, без да може да запази навъсеното изражение, тя избухна в смях. — О, Бартоломю, толкова ми липсваше!

— Моя мъж ли не оставяш на мира, млада госпожице? — обади се Танси от едната каруца. Очите й дяволито играеха, когато продължи: — Колко се е променил светът — за миг обръщам гръб и какво откривам после? Едно дръзко младо същество виси на врата на мъжа ми и го целува!

Янси, който беше слязъл от коня си, помогна на Танси да слезе от каруцата.

— Не се тревожи за това дръзко младо същество — каза й той. След два дена е сватбата ни и те уверявам, че моята жена няма да тича по чужди мъже и да се хвърля в ръцете им!

Каруците се бяха наредили в полукръг около портата, а конниците се бяха скупчили в средата. С края на окото си Сара забеляза как устните на Хайръм се свиха, но той не реагира по друг начин на съобщението. Не беше така обаче с Ан Шелдрейк.

— Ще се жените! — възкликна ядосано Ан, а сините й очи гневно светнаха. Тя се беше настанила царствено във втората каруца, а до нея седеше старият негър Ной, който водеше конете. — Нали не мислиш сериозно да се жениш за нея? — попита тя, като не сваляше очи от него.

Янси безгрижно привлече Сара към себе си и обви с ръка талията й.

— Точно това възнамерявам да направя и не разбирам какво общо имаш с това — отвърна й безцеремонно той, повдигнал вежди.

Ан почервеня от гняв, но се сети, че е гостенка на Янси — и то не особено желана — и се овладя. Насили се и се усмихна примирено.

— Прости ми! — рече тя. — Просто се смаях, тъй като знам възгледите ти за брака. — После с дяволито изражение добави: — Колко странно! Никога не съм чувала за някой, който се жени за мащехата си!

Янси отправи тежък поглед към прекрасното й лице.

— Сигурен съм, че има още много неща, за които не си чувала в твоя ограничен свят — мрачно произнесе той.

— О, скъпи! — в гласа й прозвуча разкаяние. — Та аз те засегнах! Извини ме, не исках да го направя! — усмихна му се кокетно тя. — Този мой дълъг език винаги ме поставя в неудобно положение! Хайде, забрави го и ми помогни да сляза от тази проклета каруца! Повдига ми се от нея след толкова седмици пътуване!

Янси я изгледа и хладнокръвно подвикна на Хайръм през рамо:

— Хайръм, щом като си се самопоканил тук, свърши нещо полезно и помогни на госпожа Шелдрейк да слезе!

Без да обръща внимание на възмутеното възклицание на Ан, Янси поведе Сара със себе си към последната каруца и се усмихна на Том Шелдрейк и Пеги.

— Здравейте, сър. Надявам се, че пътуването не е било твърде изморително за вас — обърна се той към Том.

Том Шелдрейк изглеждаше уморен и явно сакатата ръка го болеше, защото той я разтриваше с другата. Той се усмихна унило и промърмори:

— Не беше много изморително, синко, но довечера с радост ще спя в истинско легло, а не на земята.

— Ще наредя, сър, да ви настанят в най-мекото пухено легло в хасиендата — засмя се Янси. — Ще ви помогна да слезете.

Том тромаво се спусна на земята и очевидно му бе признателен за помощта, а Сара се взираше с любопитство в Янси. Той представляваше такава странна смесица от противоположни черти. Суров. Любезен. Арогантен. Взискателен, но и способен да бъде невероятно нежен и деликатен. Такъв сигурно щеше да е към баща си и Сара усети буца да засяда на гърлото й, когато се сети за времето, когато и двамата си бяха липсвали един на друг. Времето не можеше да се върне назад и нещата да се поправят…

* * *

Следобедът имаше много работа и когато и последната вещ от Магнолия Гроув бе разтоварена и прибрана в хамбара близо до конюшните, Сара се почувства страшно изморена. Ан и Том бяха изчезнали в просторните стаи, които Янси беше наредил на Мария да подготви за тях, а от процесията слуги, които цял следобед влизаха и излизаха оттам Сара предположи, че Ан отново се наслаждава на възможността да има хора, които да командва.

Бартоломю, Танси и Пеги се настаниха в една малка кирпичена къща, която Сара беше забелязала още преди това от едната страна на хасиендата. Със сбърчени вежди тя наблюдаваше Танси, която весело щъкаше насам-натам и подреждаше багажа им като че ли знаеше предварително къде трябва да отиде всяко нещо.

— Била ли си тук някога? — запита я Сара най-накрая. Танси изненадано я погледна.

— Разбира се! Винаги, когато мастър Сам идваше в дел Сол, Бартоломю се настаняваше в тези стаи. Забравяте, че Бартоломю е видял мастър Янси за пръв път като новородено бебе и че мастър Сам често го е оставял тук с мастър Янси и майка му, когато се е връщал в Магнолия Гроув. Ние познаваме дел Сол почти толкова добре, колкото и Магнолия Гроув и винаги сме смятали ранчото за истинския си дом.

Въпреки пристигането на хората от Магнолия Гроув, вечерята беше много спокойна — Шелдрейкови останаха в стаите си, а останалите все още се настаняваха. Сара знаеше, че за Ной и жена му Мерси бяха намерили малка къщичка в селото и се чудеше къде ли Янси е настанил Хайръм. Хайръм беше добър човек. Тя бе убедена, че ако му се даде възможност, той ще работи упорито и в дел Сол. Искаше й се Янси да промени несправедливата си враждебност към него и да си даде сметка, че Хайръм може да е много полезен в ранчото. Надяваше се, че Янси ще се отнася с бившия управител със същите учтивост и любезност, които засвидетелстваше на всички, които работеха за него.

Тази вечер Сара не видя нито Янси, нито някой от новодошлите, но осъзна, че пристигането им е променило монотонния живот в ранчото. До сватбата им оставаха по-малко от два дена…

* * *

На следващата сутрин се събуди в особено приповдигнато настроение и виновно си призна, че докато пристигането на Бартоломю и другите слуги от Магнолия Гроув я радва, то присъствието на двамата Шелдрейк и на Хайръм не й е толкова приятно. Тримата бяха необратимо свързани в мислите й с нерадостното време след убийството на Маргарет, както и с ужасните дни след смъртта на Сам. Това разграничение беше странно. Бартоломю и другите бяха там през цялото това време, но само те тримата я караха да се чувства така смущаващо подтисната.

Тя с усилие се откъсна от мислите си и скочи от леглото. Тези, които я видяха след половин час, не можеха и да допуснат, че се е събудила с някаква меланхолия, тъй като тя се усмихваше сърдечно и изглеждаше в най-ведро настроение.

Беше хапнала малко в стаята си и сега й се искаше да потърси своите вещи от Магнолия Гроув. Оскъдните дрехи, подбрани от Танси преди отвличането й вече бяха започнали да й омръзват и тя с нетърпение чакаше тази вечер да облече нещо по-различно от бледорозовата копринена рокля. Дръпна кадифения шнур на звънеца и след миг се появи Мария.

— В бъркотията вчера са пропуснали да донесат багажа ми в моята стая. Знаеш ли къде са го сложили като са го свалили от каруцата?

Мария изглеждаше учудена.

— Si! Сеньор Янси заповяда да го отнесат в неговите стаи. — Тя се усмихна дяволито и добави: — В другиден неговите стаи ще бъдат и ваши — къде на друго място да отнесат багажа ви?

Част от безоблачното настроение на Сара се изпари и тя прокле червенината, която изби по страните й. Без да вдига поглед към усмихнатите очи на Мария, тя отвърна с престорено безгрижие:

— О, естествено че там са го занесли! Колко глупаво, че не се сетих! — Тя се спусна към вратата, но рязко спря и погледна Мария. — Ще ми покажеш ли къде са стаите му? — кротко помоли тя.

— Елате, chica — топло отвърна Мария и се засмя. — Те са точно до галерията долу.

Янси разполагаше с две огромни, богато мебелирани спални, свързани помежду си с очарователен вестибюл и с по една просторна допълнителна стая с гардероби към тях. Сара леко се смути от богатството и големината им, но забеляза три сандъка, стегнати с кожени ремъци в по-малката от спалните и забрави всичко останало, щастлива че е открила нещата си. Двете с Мария цялата сутрин разопаковаха дрехите й и ги окачваха в големите махагонови гардероби, заемащи две от стените в просторната съседна стая. Малкото й лични вещи, сребърните четка за коса и гребен, които Сам й беше подарил за осемнадесетия рожден ден и два изящно изработени кристални флакона стояха върху лакираната дървена тоалетна масичка. Тя имаше малко бижута — повечето от скъпите накити, които Сам й бе подарил, бяха продадени заради войната — но й бяха останали няколко евтини украшения, които тя постави внимателно в едно от най-малките чекмеджета на масичката. Мария я гледаше смръщена.

— Нямате ли кутия за бижута? — попита тя накрая.

— Не, но това няма значение — усмихна се Сара. — И без това нямам много бижута.

Мария беше разстроена. Тя обичаше всичко да е на мястото си и не можеше да си представи как бъдещата господарка на къщата ще държи накитите си в чекмедже, като някаква невъзпитана tabernera. Изведнъж й хрумна нещо.

— Чакайте! — усмихна се щастливо тя. — Сетих се! В гардероба на сеньор Янси има една гравирана кутия, която тъкмо ще побере нещата ви!

Тя се завъртя на пети, втурна се в стаята на Янси и след няколко минути се върна с пищно резбована кутия от тъмно дърво. Приближи до голямото високо старинно легло, което изпълваше новата стая на Сара и леко разклати кутията. Отвътре нещо издрънка.

— Не знам какво има вътре, но съм сигурна, че той няма да има нищо против да го сложим на друго място и вие да вземете кутията.

Мария отвори кутията и изтърси съдържанието й върху блестящата светлосиня покривка на леглото. Вътре имаше само един предмет и Сара ахна при вида на гравираната сребърна кама, която проблясваше върху леглото, огряна от слънчевите лъчи. Моментално я позна. Последния път, когато я беше видяла, тази кама стърчеше забита в гърдите на Маргарет Кантрел.