Метаданни
Данни
- Серия
- Джак Степълтън/Лори Монтгомъри (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Contagion, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Веселин Лаптев, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat(17.12.2008)
Издание:
ИК „Коала“ София, 1999
ISBN 954-530-059-0
Редактор Сергей Райков
История
- —Добавяне
ВТОРА ГЛАВА
Сряда, 20 март 1996 г. 9:45 ч. Ню Йорк
Терез Хейгън спря и погледна затворената врата на голямата заседателна зала, която наричаха „хижата“. Това необичайно название отговаряше на необичайното подреждане на помещението зад затворената врата — точно копие на извънградската къща на Тейлър Хийт, изградена на брега на едно езеро в Ню Хемпшайър. А Тейлър Хийт беше ГИД — главен изпълнителен директор на динамичната и бързо разрастваща се рекламна агенция „Уилоу и Хийт“, която имаше всички шансове да заеме място сред първите десет в страната.
Уверила се, че никой не я вижда, Терез се наведе и долепи ухо до ключалката. Отвътре се чуваха гласове.
Изправи се и с ускорен пулс се насочи към кабинета си, който се намираше в дъното на коридора. Както винаги, възбудата я обзе бързо. Пет минути в службата бяха достатъчни, за да усети ускоряване на пулса. Никак не й хареса фактът, че в „хижата“ — обичайното работно място на ГИД, се провежда заседание, за което не е уведомена. Терез беше директор по творческите въпроси на агенцията и беше убедена, че трябва да знае всичко, което става тук.
Но тук ставаха много неща. Миналият месец Тейлър Хийт изненадващо обяви, че възнамерява да се оттегли и да отстъпи мястото си на Брайън Уилсън, президента на компанията. Това автоматически повдигна въпроса кой ще заеме поста на Уилсън. Основни кандидати бяха Терез и Робърт Баркър — финансовият директор на компанията. Но никой не знаеше дали Тейлър няма да покани някой човек отвън.
Терез свали палтото си и го закачи в гардероба. Секретарката й Марша Девънс говореше по телефона и тя бързо огледа бюрото си за някое извънредно съобщение. Но върху плота лежеше обичайната купчина с листчета за телефонни обаждания и нищо друго.
— В „хижата“ има заседание — подвикна от стаята си Марша, приключила с телефона. Беше дребна жена с гарваново-черна коса. Терез я ценеше заради особената й интелигентност, ефикасност и интуитивност — качества, които липсваха напълно у четирите предишни секретарки, които беше сменила само за една година. Имаше изключително високи изисквания към своите сътрудници, които трябваше да бъдат неуморни и всеотдайни като самата нея.
— Защо не ми позвъни у дома? — попита Терез.
— Направих го, но вече бяхте тръгнала — отвърна Марша.
— Кои са участниците в заседанието?
— Не зная. Обади се секретарката на господин Хийт и каза, че вашето присъствие е желателно.
— Някаква идея за темата на съвещанието?
— Нямам представа — простичко отвърна Марша.
— Кога е започнало?
— Позвъниха ми в девет.
Терез вдигна слушалката и набра номера на Колийн Андерсън — една от подчинените й в художествения отдел, с която поддържаше доста близки отношения. Колийн ръководеше екип от дизайнери, които работеха по проблемите на „Нешънъл Хелт Кеър“.
— Да знаеш нещо за съвещанието в „хижата“? — рязко попита тя.
Колийн отвърна отрицателно.
— По дяволите! — изръмжа Терез и затръшна слушалката.
— Има ли някакъв проблем? — загрижено попита Марша.
— Има и то голям! Особено ако Робърт Баркър е останал насаме с Тейлър! Проклетото копеле не пропуска да му дрънка небивалици по мой адрес!
Терез грабна слушалката и отново набра Колийн.
— Докъде стигнахте с „Нешънъл Хелт“? Имам ли някакви разработки, които мога да покажа?
— Страхувам се, че не — отвърна Колийн. — Работим на максимални обороти, но все още нямаме нищо във вида, който би те задоволил…
— Натисни хората си! — заповяда Терез. — Имам гадното предчувствие, че слабото ми място е именно „Нешънъл Хелт“!
— Мога да те уверя, че екипът работи здраво — отвърна Колийн.
Терез затвори без да каже дочуване, грабна чантичката си и хукна към дамската тоалетна. Изправи се пред огледалото, огледа придирчиво прическата си на ситни къдрици, а след това си сложи малко свеж руж и червило.
Отстъпи крачка назад и огледа резултата от работата си. За късмет днес беше с едно от любимите си костюмчета от тъмносин габардин, което отлично подчертаваше стройната й стегната фигура.
Доволна от външния си вид, Терез се насочи към „хижата“, изпусна въздуха от дробовете си и решително завъртя топката на бравата.
— А, ето ви и вас, госпожице Хейгън — рече Брайън Уилсън и хвърли поглед на часовника си. Беше седнал на председателското място на голямата маса от умишлено грубо сковани дъски, която заемаше основната част от помещението. — Виждам, че вече сте свикнала с работното време на банкерите…
Брайън беше нисък мъж с оредяла коса, който напразно се опитваше да прикрие плешивината си със смешна прическа на път. Беше облечен в бяла риза и разхлабен възел на вратовръзката и приличаше на отрупан с работа вестникарски издател. Журналистическият му вид се подчертаваше от навитите ръкави на ризата и жълтия молив „Диксън“, затъкнат зад дясното ухо.
Въпреки хапливата забележка Терез се усмихна. Харесваше и уважаваше Брайън — един наистина способен администратор. Стилът му беше малко рязък и груб, но тя прекрасно знаеше, че този човек не се жали и е крайно взискателен към себе си.
— Снощи до един бях в кабинета си — каза тя. — Ако някой си беше направил труда да ме уведоми за това съвещание, положително щях да съм сред първите…
— Събрахме се по спешност — обади се Тейлър. Изправен до прозореца, той излъчваше обичайната си тежест и авторитет. Обичаше да стои прав и да гледа подчинените си отвисоко — като олимпийски бог, издигнал се над суетнята на простосмъртните.
Двамата с Брайън бяха пълна противоположност. Брайън беше нисък и плешив, а Тейлър — висок и с гъста прошарена коса. Брайън приличаше на вечно притеснен от липсата на време журналист, докато Тейлър беше олицетворение на спокойствието и сдържаното превъзходство. Но това излъчване не заблуждаваше никого — Тейлър притежаваше енциклопедични познания за бизнеса и рядко срещаното качество да води кораба към главните стратегически цели, въпреки ежедневните противоречия и дребни тактически маневри.
Терез седна на масата, точно срещу главния си враг Робърт Баркър. Той беше висок мъж с тясно лице и тънки устни, който очевидно копираше начина на обличане на Тейлър — неизбежно с тъмен копринен костюм и копринена вратовръзка в ярки тонове. Вратовръзките очевидно бяха слабостта му, тъй като Терез не помнеше случай да го види с една и съща от тях два пъти.
До Робърт беше седнала Хелън Робинсън и нейното присъствие накара сърцето на Терез да ускори ритъма си. Хелън беше заместничка на Робърт и отговаряше пряко за сметката на „Нешънъл Хелт“. Изключително привлекателна двадесет и петгодишна жена с дълга кестенява коса, тя съумяваше дори през март да запази приятния загар на лицето си. На всичкото отгоре беше изключително умна и представляваше сериозен противник.
На заседанието присъстваха още Фил Аткинс — главен финансов експерт на компанията, и Карлийн Десалво — директор по корпоративното планиране. Както винаги, Фил беше облечен безупречно — в тъмен костюм с жилетка, на носа му бяха кацнали очила с тънки метални рамки. Карлийн беше жизнерадостна и доста закръглена жена, която винаги се обличаше в бяло. Терез беше доста изненадана от присъствието им тук.
— Имаме сериозен проблем със сметката на „Нешънъл Хелт“ — каза Брайън. — Той е причината за това извънредно заседание.
Устата на Терез внезапно пресъхна. Стрелна с поглед Робърт и не пропусна да отбележи почти неуловимата му, но достатъчно ехидна усмивчица. Прониза я остро чувство на съжаление. Беше готова да се раздели с много неща, за да научи какво се е говорило в тази зала в нейно отсъствие.
Проблемите с „Нешънъл Хелт“ не бяха новост за нея. Преди месец компанията поиска вътрешна ревизия, което, преведено на обикновен език означаваше, че ако иска да я запази като клиент „Уилоу и Хийт“ трябва да подготви нова рекламна кампания. А всички тук прекрасно знаеха, че „Уилоу и Хийт“ ИСКА да запази такъв голям и платежоспособен клиент. Сметката на „Нешънъл Хелт“ възлизаше на около четиридесет милиона долара годишно и продължаваше да расте. Рекламата на различните дейности в областта на здравеопазването се разширяваше лавинообразно и имаше всички шансове да запълни огромната празнина, зейнала след забраната да се рекламират цигарите.
Брайън се извърна към Робърт:
— Може би не е зле да информираш Терез за последния развой на събитията…
— Ще прехвърля това приятно задължение на своята изключително способна сътрудничка Хелън — отвърна Робърт и пусна една от снизхоздителните си усмивки по посока на Терез.
— Както знаеш, „Нешънъл Хелт“ имаха забележки по качеството на досегашната рекламна кампания — приведе се над масата Хелън. — За съжаление недоволството им се увеличи, особено след вчерашната публикация на резултатите от кампанията им за набиране на нови абонати. Цифрите показват, че са изгубили значителен дял от пазара в Ню Йорк за сметка на основният им съперник „АмериКеър“. А това е тежък удар, особено след откриването на новата им болница…
— Нима хвърлят вината върху нашата рекламна кампания? — избухна Терез. — Това е пълен абсурд! Благодарение само на последната ни едноминутна телевизионна реклама продажбите им скочиха с двадесет и пет пункта!
— Това е твоето мнение, но клиентите ни не мислят така — отвърна с равен глас Хелън.
— Зная, че обичаш кампанията със заглавие ХЕЛТКЕЪР ЗА МОДЕРНА ЕРА и признавам, че това е едно отлично заглавие — намеси се Робърт. — Но цифрите сочат, че „Нешънъл Хелт“ губи пазарен дял, при това във възходяща тенденция.
— Едноминутната реклама, за която споменах, е номинирана за наградата „Клио“ — не се предаваше Терез. — Дяволски добра, с отлични творчески попадения. Аз се гордея с нея и екипът, който я създаде!
— Напълно основателно — обади се Брайън. — Но Робърт има чувството, че клиентите ни никак не се интересуват дали ще спечелим „Клио“, или не… Мисля, че не бива да забравяш сентенцията на агенция „Бентън и Боулс“, която гласи: АКО СТОКАТА НЕ СЕ ПРОДАВА, ТВОРЧЕСКИТЕ СПОЛУКИ НА РЕКЛАМАТА НЕ ОЗНАЧАВАТ НИЩО…
— Още един абсурд! — рязко отвърна Терез. — Кампанията ни е солидна и без пропуски. Според мен хората от финансовия отдел трябва да направят повече усилия за закупуване на рекламно време, особено в по-малките локални телевизионни станции!
— Моето уважение, но това би станало само в случай, че рекламата се харесва — вметна Робърт. — Според мен те не са убедени дори в старата колкото света схема „ние срещу тях“ — тоест древната медицина срещу съвременната… Не съм сигурен дали това е смешно, или тъжно, но зрителите едва ли свързват древните методи на лечение с конкурентите на „Нешънъл Хелт“ и по-специално с „АмериКеър“… Според мен подобна мисъл изобщо не им минава през главата…
— Искаш да кажеш, че „Нешънъл Хелт“ има специфични изисквания към рекламата на своите продукти — обади се Брайън. — Моля те, разкажи на Терез това, което разказа на мен малко преди появата й…
— Всичко е просто и ясно — разпери ръце Робърт. — Те искат или „говорящи глави“ — тоест хора, които обсъждат практическия опит на пациентите, или някоя знаменитост, която да убеждава зрителите в предимството на предлагания продукт. Пет пари не дават дали рекламата им ще спечели „Клио“ или някоя друга престижна награда. Искат резултат. Искат дял от пазара и аз възнамерявам да им го дам.
— Какво чуват ушите ми? — вдигна вежди Терез. — Нима „Уилоу и Хийт“ възнамерява да обърне гръб на успеха и да се превърне в телешоп? Ние сме на крачка от мечтата да станем една от десетте най-преуспяващи рекламни агенции в тази страна и трябва да си припомним как стигнахме дотук… Как, господа? С качествена реклама, в духа на най-добрите традиции! Но ако позволим на клиентите да ни диктуват как да работим, ние сме обречени!…
— Момент, момент! — намеси се Тейлър, безпогрешно доловил приближаването на критичната точка. — Навлизаме в обичайните спорове между творческите и финансовите екипи. Робърт е убеден, че Терез се държи като капризно дете и ще отблъсне клиента, Терез пък мисли, че Робърт е кон с капаци, готов да изхвърли бебето заедно със сапунената вода… Проблемът е там, че и двамата сте прави, но едновременно с това и двамата грешите. Прекратете споровете и се опитайте да работите като един екип.
В залата настъпи тишина. Всички присъстващи си дадоха сметка, че Зевс беше проговорил, а в думите му се съдържаше цялата истина.
Пръв се обади Брайън.
— Добре — въздъхна той. — Нека погледнем истината в очите. „Нешънъл Хелт“ е клиент от жизненоважно значение за дългосрочната ни стабилност. Преди тридесетина дни този клиент поиска вътрешна ревизия, резултатите от която би трябвало да станат известни след два месеца. Но вчера ни беше заявено, че ги искат след седмица…
— Господи! — възкликна Терез. Това означаваше алтернативна рекламна кампания, която изискваше месеци на упорит труд.
— Зная какво напрежение означава това за творческия отдел — въздъхна Брайън. — Но клиентът е този, който командва парада… В случай, че „Нешънъл Хелт“ не останат доволни от новите ни предложения, те със сигурност ще обявят открит конкурс. А това означава, че сметката им ще се превърне в обект на домогвания от всички рекламни агенции в тази страна. Излишно е да ви напомням, че гигантите в областта на здравеопазването ще хвърлят милиарди за реклама, при това за десетилетия напред… И вълците моментално ще надушат плячката.
— В качеството си на главен финансов експерт искам да уточня точно какво ще означава загубата на клиент като „Нешънъл Хелт“ — обади се Фил Аткинс. — Оставяйки по-дребните неприятности настрана ще посоча, че загубата на сметката на „Нешънъл Хелт“ ще означава отлагане на преструктурирането на фирмата за неопределено време, тъй като няма да разполагаме с необходимите средства за обратно изкупуване на ценните книжа, които сме пуснали на пазара.
— А това означава, че трябва да направим всичко възможно да задържим тази сметка — добави Брайън.
— Не зная дали е възможно за една седмица да изготвим алтернативни предложения — унило промърмори Терез.
— С нищо готово ли не разполагате? — попита Брайън. Терез мълчаливо поклати глава.
— Трябва да имате нещо — настоятелно я погледна Робърт. — Доколкото ми е известно, един специален екип работи по тази тема… — Устните му отново се разтеглиха в едва забележима усмивка.
— Разбира се, че имаме екип, който работи за „Нешънъл Хелт“ — гневно отвърна Терез. — Но той все още не е на етапа на истински „големите“ идеи. Не забравяйте, че хората ми са планирали работата си в разчет от няколко месеца напред…
— Не искам да ти се меся, но може би трябва да включиш още хора в този екип — рече Брайън, после се извърна към останалите: — Спираме дотук. Ще се съберем отново в момента, в който творческия отдел ни предложи своята концепция.
Всички станаха и се насочиха към изхода.
Замаяна, Терез се измъкна от „хижата“ и бавно тръгна към долния етаж, където се помещаваше главното творческо студио на агенцията.
„Уилоу и Хийт“ бяха сред първите, които обърнаха гръб на модната през осемдесетте години тенденция рекламните фирми да наемат шикарни сгради в скъпите квартали на града, най-вече ТрайБеКа и Челси. В резултат агенцията зае няколко етажа от един относително скромен блок на авеню Медисън, който обаче имаше предимството да е в центъра на града и в непосредствена близост до всички основни средства за масова информация.
Колийн се беше привела над чертожната дъска.
— Какво става? — вдигна глава тя. — Защо си толкова бледа?
— Проблеми! — изпъшка Терез.
Колийн беше първата художничка, наета от Терез — една изключително лоялна помощница в тежките битки за изготвяне и налагане на рекламните кампании. Разбираха се чудесно — както в професионално, така и в чисто човешко отношение. Блондинка с млечнобяла кожа, едва забележими лунички около чипото носле, Колийн беше изключително приятна жена. Очите й бяха наситено сини, доста по-тъмни от тези на Терез. Имаше слабост към широките и с няколко номера по-големи памучни фланелки, които вместо да скриват завидната й фигура, я подчертаваха по някакъв особен и много приятен начин.
— Нека отгатна — рече Колийн. — „Нешънъл Хелт“ са поискали съкращение на сроковете!
— Откъде знаеш? — зяпна Терез.
— Интуиция — сви рамене младата жена. — Като каза „проблеми“, това беше най-лошото, за което успях да се сетя.
— Тандемът Робърт-Хелън донесе една много неприятна новина — въздъхна Терез. — Въпреки интензивната ни рекламна кампания, „Нешънъл Хелт“ е изгубил част от пазара за сметка на „АмериКеър“…
— По дяволите! — изруга Колийн. — Кампанията ни е добра, а едноминутната телевизионна реклама — истинско бижу!
— Ние с теб прекрасно знаем, че е така — поклати глава Терез. — Проблемът е там, че тази реклама не се показва достатъчно. Имам неприятното чувство, че Хелън ни е подложила динена кора и е успяла да ги убеди да се откажат от първоначалната идея, според която рекламата трябваше да се излъчи минимум двеста и максимум триста пъти… А аз съм сигурна, че точно по този начин щяхме да се превърнем в хит!
— Но нали ти самата каза, че ще направим пауза само когато сме убедени в успешната кампания на „Нешънъл Хелт“?
— Така беше — въздъхна Терез. — Направих и невъзможното да стигнем дотам, но…
Замълча и разтърка чело. Към пулсиращите слепоочия се прибави и главоболие.
— Е, можеш да ми кажеш и лошите новини — въздъхна Колийн, остави молива и се извърна към Терез. — Какви са новите срокове?
— „Нешънъл Хелт“ иска новата на концепция след една седмица.
— Мили Боже! — възкликна Колийн.
— С какво разполагаме до този момент?
— Не е много…
— Но трябва да имаш някакви предварителни идеи, нали? — погледна я с надежда Терез. — Напоследък не ти обръщах особено внимание, тъй като бях заета с предаването на материалите за други клиенти. Но въпреки това екипът ти работи по темата почти цял месец, нали?
— Заседания за уточняване на стратегията — кимна Колийн.
— Много общи приказки, много идеи, но все още нищо съществено… Казвам това като имам представа какво точно ти трябва…
— Искам да ме запознаеш с всичко, независимо че е на предварителен етап — тръсна глава Терез. — Още днес!
— Добре — кимна с нежелание Колийн. — Ще събера хората…