Робин Кук
Заплаха (18)

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Петък, 22 март 1996 г. 12:15 часа

Хелън Робинсън възбудено разресваше косата си. Току-що бе приключила разговора със своята позната от „Нешънъл Хелт“ и искаше час по-скоро да предаде съдържанието му на Робърт Баркър. Беше предварително убедена, че той ще бъде доволен.

Отстъпи крачка назад и се огледа. Остана доволна и затвори вратичката на дрешника, после се обърна и напусна кабинета си.

Обикновено влизаше при Робърт без предупреждение, но сега реши, че информацията й заслужава по-официален подход и позвъни на една от секретарките на етажа. Само след минута момичето се обади отново. Робърт бил готов да я приеме веднага.

Това не я изненада, тъй като го обработваше вече почти година. Започна в момента, в който пред него се появиха шансове да заеме президентския пост. Безпогрешно доловила, че той е един прикрит сладострастник, Хелън без колебание се зае да подхранва въображението му. Беше лесно. Но отношенията им трябваше да бъдат такива, че да не се стига до нещо конкретно. Защото го намираше, меко казано, за един физически непривлекателен мъж.

Целта й беше чисто практическа. Ако Робърт стане президент, Хелън не виждаше защо да не поеме поста директор по финансовите въпроси. Основна пречка беше фактът, че тя е най-младата служителка в отдела. За да я преодолее, тя трябваше да го „отглежда“ внимателно, да го подготвя за момента, в който ще поиска желания пост.

— Много ми е приятно да те видя, скъпа — посрещна я с усмивка Робърт, скочи на крака и внимателно затвори вратата зад гърба й.

Хелън по навик се настани на облегалката на креслото срещу писалището и кръстоса крака. Полата й се вдигна високо над коленете, очите й доволно се спряха върху снимката на жена му — както обикновено, обърната по очи върху плота.

— Какво ще кажеш за чаша кафе? — попита Робърт, след като седна на мястото си и отправи хипнотизиран взор към бедрата й.

— Току-що разговарях с Гъртруд Уилсън от „Нешънъл Хелт“, за която несъмнено си чувал — започна тя.

— Естествено — кимна Робърт. — Тя е старши вицепрезидент.

— И моя близка приятелка, която е убеден почитател на „Уилоу и Хийт“ — добави Хелън.

— Аха…

— От нея научих две интересни новини. Първата е, че главната им болница в града е силно конкурентноспособна на останалите болнични заведения по отношение на вътрешно-болничните зарази, или, както те ги наричат — нозокомиалните инфекции…

— Аха — отново промърмори Робърт.

— „Нешънъл Хелт“ е изпълнила всички предписания на Съвета по здравеопазването и Смесената акредитационна комисия.

Робърт тръсна глава, сякаш най-сетне се беше събудил. Едва сега думите на Хелън започнаха да проникват в умореното му съзнание.

— Момент — промърмори той и отмести поглед, за да събере мислите си. — Това съвсем не ми звучи като добра новина. А доколкото си спомням, ти си казала на секретарката ми, че носиш добри новини…

— Изслушай ме и ще разбереш за какво става въпрос — леко се усмихна Хелън. — Въпреки добрите им постижения в областта на нозокомиалните инфекции, в момента изпитват известни трудности, при това в най-голямата си нюйоркска болница. И са много чувствителни по отношение на тяхното разгласяване. Става въпрос за три конкретни инцидента. Първият е свързан със стафилококова зараза в спешното отделение, която вече е под контрол. Открили са няколко медицински сестри-бацилоносители и ги лекуват с антибиотици. Звучи доста страшничко…

— Другите им проблеми? — вдигна глава Робърт, опитвайки се да не гледа към краката й.

— Наличието на бактерии в помещенията за приготвяне на храна — докладва Хелън. — В резултат много пациенти са получи хранителни отравяния, някои от тях са починали. И накрая — епидемия от хепатит, която също е отнела няколко живота…

— И всичко това влиза в графата на добрите постижения? — изгледа я с недоумение Робърт.

— Да, когато го сравним с положението в другите болници — кимна младата жена. — Затова ти казах, че ми звучи доста страшничко. Главното е друго: „Нешънъл Хелт“ са особено чувствителни по въпроса за нозокомиалните инфекции. И Гъртруд ме увери, че за нищо на света не биха одобрили рекламна кампания, която по един или друг начин засяга този проблем…

— Е, това вече наистина е добра новина! — възкликна Робърт. — Съобщи ли я на Терез Хейгън?

— Не, разбира се. Нали ми каза първо да информирам теб?

— Свършила си много добра работа! — похвали я Робърт, скочи и започна да измерва дължината на килима с дългите си тънки крака. — Сега вече мога да поставя на мястото й онази кучка!

— Какво искаш да й предам? — изгледа го продължително Хелън.

— Само първата част от това, което си научила. Че „Нешънъл Хелт“ има отлични постижения в областта на нозокомиалните инфекции… — На лицето му изплува широка усмивка:

— Нека продължава подготовката на рекламната си кампания, която със сигурност ще се пръсне като сапунен мехур!

— Но това означава да се простим със сметката на един голям клиент — предупреди го Хелън.

— Не е задължително — поклати глава Робърт. — Нали ти беше тази, която откри, че клиентът си пада по традиционната реклама с участието на известни личности? Оттогава насам непрекъснато го втълпяваме на Терез, но тя си знае своето. Ето какво мисля да направя: ще се свържа зад гърба й с някои от изпълнителите на особено популярните напоследък телевизионни сериали с медицинска тематика. Те се радват на голяма популярност и няма да имат нищо против малко лесни пари… Когато Терез се провали, ние просто ще предложим алтернативна рекламна кампания и ще оберем лаврите!

— Гениално! — промълви Хелън и слезе от страничната облегалка на креслото. — Колелото трябва да се завърти веднага! Отивам да се обадя на Терез Хейгън…

Върна се на работното си място и нареди на секретарката да я свърже с Терез. Докато чакаше, започна да прехвърля в главата си разговора с Робърт и доволно се усмихна. Беше се справила отлично, положението й във фирмата изглеждаше все по-добро.

— Госпожица Хейгън е долу, в „арената“ — съобщи секретарката. — Искате ли да я потърся там?

— Не — отказа Хелън. — Предпочитам да я видя лично. Излезе навън, прекоси тихото, покрито с дебели килими пространство на директорския етаж и започна да слиза по стълбите. Токчетата й звучно потракваха по металните стъпала. Хареса й идеята да поговори лично с Терез, при това далеч от враждебната обстановка на кабинета й.

Почука на рамката на отворената врата. Терез се беше привела над голяма маса, отрупана със скици и чертежи. Беше в компанията на Колийн Андерсън, Алис Гърбър и един непознат мъж, който минута по-късно й беше представен с името Нелсън Фридман.

— Получих информацията, от която се интересуваш — рече Хелън и я дари с малко пресилена усмивка.

— Добра ли е? — вдигна глава Терез.

— Много добра — кимна Хелън.

— Да я чуем тогава — облегна се назад Терез.

Хелън накратко й описа добрите резултати на „Нешънъл Хелт“ в областта на нозокомиалните инфекции. Към нея прибави и още нещо, което не беше споделила с Робърт: тези резултати са далеч по-добри от постиженията на „АмериКеър“.

— Отлично — усмихна се Терез. — Точно това ми трябваше. Благодаря ти за помощта…

— Радвам се да ти услужа — скромно рече Хелън. — Как върви подготовката на новата кампания?

— В общи линии много добре… Мисля, че в понеделник ще можем да предложим на Тейлър и Брайън нещо конкретно…

— Браво. Ако имаш нужда от нещо друго, просто ми звънни…

— Разбира се — кимна Терез и я изпрати до вратата.

Колийн я изчака да се върне на мястото си.

— Вярваш ли й? — попита тя.

— Да — кимна Терез. — Счетоводството не би рискувало да излъже за данни, които лесно бихме получили и по други пътища.

— Не разбирам как можеш да й се доверяваш! — тръсна глава Колийн. — Нима не забелязваш фалшивата й усмивка?

— Хей, не съм казала, че й се доверявам! — изгледа я продължително Терез. — Казах, че й вярвам по отношение на определена информация. Има разлика, нали? Може би забеляза, че не й казах нищо за това, върху което работим в момента…

— Между другото, не разбрах какво е мнението ти за това, върху което работим — направи гримаса Колийн. — Харесваш ли го?

Терез въздъхна и сведе поглед към пръснатите върху масата скици.

— Това с Хипократ определено ми харесва, но не съм сигурна за материалите, свързани с Оливър Уендъл Холмс и Джоузеф Листър… Няма спор — миенето на ръцете е нещо изключително важно за хигиената дори и в най-модерната болница. Но вкарано в клип, ми се струва твърде тривиално…

— Защо не поискаме мнението на онзи доктор, който снощи беше тук? — намеси се Алис. — Идеята беше негова, може би ще ни предложи още интересни неща…

— Джак е бил тук? — объркано я погледна Колийн.

— Просто се отбихме за малко — небрежно отвърна Терез и протегна ръка да нагласи една от скиците пред себе си.

— Защо не ми каза?

— Защото не си ме попитала — отвърна Терез. — Но искам да те предупредя, че в отношенията ми с Джак няма нищо скрито и те не почиват на романтична основа…

— Поговорихте си за новата рекламна кампания, така ли? — усмихна се Колийн. — Мислех, че не желаеш да споделяш с него каквото и да било, още повече, че именно той ти беше подхвърлил идеята…

— Промених решението си — отвърна Терез. — Помислих, че може би ще я хареса, тъй като става въпрос за качеството на медицинското обслужване.

— Ти си пълна с изненади — беше заключението на Колийн.

— Не виждам нищо лошо в идеята да си сверяваме часовниците с хора като Джак и Чет — тръсна глава Терез. — Те са професионалисти и мнението им може да ни бъде от полза.

— Тогава да им завъртя един телефон, а? — предложи с усмивка приятелката й.