Яна Кременска
Така го обичам

След нищо, празно като къща,

в която огън не е пален от години,

той вече знае, че сега ще се завръща,

а аз си знам, че вече зная името

на другото, което цял живот съм чакала

и винаги си знаех — ще го срещна.

Стъписах се и после се разплаках,

и после си простих за всички грешки,

и после му разказах за голямото

очакване, което си е струвало.

След толкова години дълго нямане,

след липсата на смях и боледуване

сега го галя по душата ничия

и моя вече, а пък аз я искам.

И се кълна — така ще го обичам,

че сигурно за луда ще ме мисли

или изобщо няма да повярва.

Е, да не вярва, аз така го мога.

Довял ме е един последен вятър

и нека да му бъда огън,

и нека съм му думата, която

за цял живот не е успял да каже.

Сега зачевам късното си лято,

а после… цяла вечност ще го раждам.