Иван Пенев
Пак приведен над белия лист…

Пак приведен над белия лист!

Но сърцето ми стих не отронва.

Уж е пролет,

защо, моя песен, мълчиш,

пълна със спомени?

 

Кой приплаква пред прага ти

в ранни зори?

Кой размества капризните ноти?

Пее славей,

зора подмладена зори —

над сърцето ми кръста на Ботев.

 

И се питам без жалост —

идеала висок

и земята си с обич ли сричах?

И дали съм научил тоя страшен урок —

Свободата до смърт да обичам?

 

И дали е пресъхнала моята кръв,

и дали е угаснал куршума?

Кой днеска знамето вее

с балканския лъв?

Кой ръка мафиотска целува?

 

Тоя страшен въпрос е надвесен над мен

като просяк над кофа с боклуци.

А зората зори.

Идва новия ден

с новината за нови хайдуци.

 

Как да бликне, приятелю, днес песента,

Щом надеждата в мен

не пролиства.

Аз съм син без Родина.

Запустяла земя.

Син без корен и топло огнище.