Евдокия Марангозова
Въздишка

Полека слизам

по хълма,

към залеза прекрачвам,

но не забравям

детската мечта:

Еол,

мой цар, и бог на ветровете,

със синя лекокрила колесница

да ме вземе,

света да обиколим —

реки, морета, океани,

градове и хора,

континенти да съзра

за миг.

И после

не към някоя звезда

да полетя,

а тука да се върна —

с гъдулката на песенно щурче,

на завет в родната земя

да легна

и заспя.