Георги Ангелов
Духът на поезията

Аз не го познавам, не…

Зървал съм веднъж осанката

на летящите коне

и каретата, останала

в паметта ми като знак

завладяващ и загадъчен.

Надалеч от този впряг

бягат хората порядъчни.

Ангел или дух от ада —

кочияшът среброкос

минувача на площада

канел да му бъде гост.

Изкусително мълвял —

щели заедно да странстват,

чакал ги висок портал

към епохи и пространства.

Но не казвал, че до смърт

е избраникът — белязан.

И каретата на път

тръгвала — към нова казън.