П. Г. Удхаус
Куково лято в Бландингс (5)

5

Фреди излезе навън в градината. Не се отдалечи много, когато някъде отблизо ветрецът довя до ушите му забележка на висок глас относно шотландския инат, която можеше да има само един източник. Той ускори крачка.

— Здравей, родителю.

— Е, Фредерик?

Фреди пристъпваше от крак на крак.

— Кажи ми, родителю, мислиш ли, че мога да те придружа до града днес следобед?

— Какво!

— Работата е там, че трябва да отида на зъболекар. Не съм ходил много отдавна.

— Не виждам защо е необходимо да ходиш на лондонски зъболекар. Има един превъзходен специалист в Шрусбъри и ти знаеш, че силно се противопоставям на всяко твое отиване в Лондон.

— Ама моят човек познава зъбите ми като кътните си зъби. От дете ходя при него. Всеки, който разбира нещо от тези неща, ще ти каже, че най-голямата грешка е да се бръмчи между различни зъболекари.

Вниманието на лорд Емсуърт вече се връщаше към чакащия Макалистър.

— Добре де, добре.

— Ужасно ти благодаря, родителю.

— Но настоявам за едно нещо, Фредерик. Не мога да те оставя да скиториш цял ден из Лондон. Искам да хванеш обратния влак в дванадесет и петдесет.

— Дадено, родителю.

— Вслушай се в разума, Макалистър — каза Негова светлост. — Само това искам да направиш — вслушай се в разума…