Метаданни
Данни
- Серия
- Psmith (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Leave It to Psmith, 1923 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat(12.12.2008)
Издание:
ИК „Колибри“, София, 1996
Първо издание
Редактор Жечка Георгиева
Печатни коли 16. Издателски коли 13,44. Формат 84/108/32
Художествено оформление Момчил Колчев
Печат: ДП „Абагар“, В. Търново
ISBN 954–529–073–0
История
- —Добавяне
2
Съзнанието на мъж, натоварен с мисия тъй деликатна, като тази на Смит в Бландингс, неизбежно е нащрек. От мига, в който се бе качил на влака, поставяйки, тъй да се каже, официално началото на своята авантюра, Смит стъпваше предпазливо, като по сурови яйца. Ето защо спокойното заявление на елегантния млад мъж, макар и несъмнено да го стресна, не го лиши от ума и дума. Напротив, мобилизира ги. Първото му действие бе да пристъпи чевръсто до масата, върху която лежеше телеграмата в очакване на завръщането на лорд Емсуърт; второто — да пъхне плика във вътрешния си джоб. Жизненоважно бе телеграми, носещи подпис „Мактод“, да не се подмятат наоколо, докато той се ползваше от гостоприемството на замъка.
Приключил с това, Смит се изправи с лице срещу новодошлия.
— Ъхъм! — изрече с тиха строгост.
Той бе изключително благодарен на Провидението, разпоредило тъй, щото този разговор да се състои, когато в къщата нямаше друг освен него.
— Значи твърдите, че вие сте Ролстън Мактод, авторът на тези стихове?
— Именно.
— Какво е тогава — запита язвително Смит — „бледолика парабола на Радостта“?
— Ъъ… моля? — рече новодошлият с отмалял глас. В цялостния му облик сега прозираше ясно изразено безпокойство.
— Ето ви и още едно — изрече безжалостно Смит. — „Съскащата…“ Една секунда, сега ще го Намеря. Да, ето го. „Съскащата ароматна тишина, блещукаща там, гдето ний седяхме.“ Ще бъдете ли така добър да ми го разшифровате?
— Ама… за какво говорим всъщност?
Смит протегна дълга ръка и го потупа почти бащински по рамото.
— Имате късмет, че попаднахте на мен, преди да се сблъскате с останалите — рече той. — Боя се, че сте предприели малкия си трик без нужната щателна подготовка. Те щяха да ви разобличат като самозванец още в първата секунда.
— Какво значи това? Как така самозванец?
Смит помаха укорително пръст.
— Скъпи другарю, мога веднага да ви кажа, че истинският Мактод е мой стар и уважаван приятел. Само преди няколко дни имах с него дълъг и занимателен разговор. Такива ми ти, както, мисля, с увереност можем да твърдим, работи. Или греша?
— О, по дяволите! — промълви младият човек. И свличайки се като мокра гюдерия в едно кресло, попи чело в неприкрит и унизителен крах.
За миг се възцари тишина.
— И какво — попита посетителят, повдигайки влажно лице — възнамерявате да предприемете?
— Нищо, другарю… между другото как ви е името?
— Кутс.
— Нищо, другарю Кутс. Абсолютно нищо. Свободен сте да си хванете пътя веднага щом се почувствате предразположен. И всъщност колкото по-скоро го сторите, толкова по-доволен ще бъда.
— Адски мило от ваша страна.
— Нищо, нищо.
— Вие сте направо…
— Хайде, стига! — прекъсна го скромно Смит. — Но преди да си тръгнете, бих искал да ми кажете едно-две неща. Да разбирам ли, че целта на идването ви е да се помъчите да свиете огърлицата на лейди Констанс?
— Да.
— Така и предполагах. И какво ви наведе на мисълта, че истинският Мактод няма да е тук, когато пристигнете?
— О, това беше изпипано отвсякъде. Пътувахме заедно на парахода, а и после често се виждахме в Лондон. Той все разправяше как го поканили в имението и между другото разбрах, че никой тук не го познава в лице. А после един следобед го срещнах на Странд, позеленял от яд. Направо излизаше от кожата си. Каза, че го обидили жестоко и кракът му нямало да стъпи на това място, та ако ще и на колене да го молят. Не ми стана ясно какво точно се е случило, но май се е видял с лорд Емсуърт и той се е държал с него зле. Затова беше решил да замине направо за Париж.
— И замина ли?
— И още как. Аз сам го изпратих на гарата. Както виждате, изглеждаше фасулска работа да дойда тук вместо него. Но с моя проклет късмет първият човек, на когото попадам, излиза негов приятел. Откъде да знам, че имал приятели по тия места? Той ми каза, че никога преди не е бил в Англия.
— В този живот, другарю Кутс — рече Смит, — трябва винаги да правим разлика между Невероятното и Невъзможното. Било е невероятно, както вие казвате, да срещнете приятел на господин Мактод в това затънтено място и вие лекомислено сте основали действията си върху предположението, че това е невъзможно. Какъв е резултатът? Вик се носи из подземния свят: „Горкият стар Кутс се изложил като кифладжия!“
— Не е нужно да ми го навирате в носа.
— Правя го за ваше добро. Искрено се надявам, че ще вземете присърце този урок и ще се възползвате подобаващо от него. Кой знае, може пък това да се окаже повратна точка във вашата кариера? След години, вече като побелял, улегнал мъж, оттеглил се от мошеническия бизнес с една хубава, тлъста рента, току-виж, сте погледнали назад и сте осъзнали, че именно днешното преживяване ви е насочило към пътя на Успеха. И ще подчертавате това като заръка към младите, когато от „Апашки седмичник“ ви интервюират за рубриката „И те са били като вас“. Но като стана дума за пътища, мисля, че вече ви е време да поемете по този, който води към железопътната гара. Населението на замъка може да се върне всеки момент.
— Май имате право — съгласи се посетителят.
— Без съмнение — рече Смит. — Без съмнение. Ще се почувствате далеч по-щастлив, щом се измъкнете оттук. Огромен товар ще се смъкне от плещите ви, напуснете ли веднъж пределите на замъка. Малко свеж въздух ще върне цвета на посивелите ви страни.
Той съпроводи младежа до вратата и с един сърдечен тласък в гърба го изпрати по чакълестата алея. Сетне с широки скокове хукна нагоре по стълбите да търси Ива.
Приблизително по същото време на гаровия перон в Маркет Бландингс госпожица Ейлийн Пийви слизаше от влака, потеглил около половин час по-рано от Бриджфорд. Силно главоболие, резултат от стоенето под жаркото слънце, я бе накарало да пропусне удоволствието да чуе речта на лорд Емсуърт и да се метне на един удобен влак с намерението да легне и да си почине. Но пристигайки в Маркет Бландингс, тя откри, че главата й вече е много по-добре, а и с превалянето на следобеда жегата бе намаляла, поради което пое пеша към замъка, силно освежена от надигналия се откъм запад хладен ветрец. Госпожицата вече напускаше очертанията на града, когато безутешният господин Кутс мина през големите порти на имението.