Жан-Кристоф Гранже
Полетът на щъркелите (8)

8

На 25 август първите маркирани щъркели пристигнаха в Братислава. В края на следобеда прегледах данните от спътника, според които две маркирани птици бяха на петнайсет километра от Саровар. Жоро познаваше мястото — долина, където според него никога не бе кацал щъркел. Отидохме там към деветнайсет часа. Нямаше и помен от птици. Жоро не можа да сдържи усмивката си. Смяташе, че е спечелил състезанието с моя компютър.

Изведнъж обаче прошепна:

— Ето ги.

Вдигнах поглед. В пурпурното небе кръжеше голямо ято. След малко стотина щъркела бавно накацаха из блатистата местност. Бяха прекрасни. Най-после схващах колко грандиозно е пътуването им, което щеше да ги отведе в Африка. Сред тях имаше и две маркирани птици. Радостна тръпка премина по гърба ми. Спътниковата система функционираше превъзходно.

На 27 август получих нов факс от Ерве Дюмаз. Нямаше напредък. Опитваше се да издири двама французи, работили с Бьом в Централноафриканската република. Продължаваше да е убеден, че там Бьом се е отдавал на нелегален трафик. Накрая споменаваше някакъв инженер-агроном от Поатие, пребивавал в африканската страна от 1973 до 1977 година. Смяташе да прескочи до Франция и да говори с него.

На 28 август дойде време да продължа пътуването си. Щъркелите бяха напуснали Братислава и най-бързите вече наближаваха България. Резервирах по телефона стая в хотел „Шератон“ в София, после се обадих на софийската си връзка — някой си Марсел Минаус, фигуриращ в списъка на Бьом. Минаус не беше орнитолог, а лингвист, който щеше да ме свърже с българския специалист по щъркелите Райко Николов. Определих си среща с французина във фоайето на „Шератон“ за десет часа вечерта на другия ден. Изпратих по факса на Дюмаз новите си координати, после си стегнах багажа.