Жан-Кристоф Гранже
Полетът на щъркелите (51)

51

Няколко часа по-късно все още предъвквах яда си в хотелската стая. Бях дал информация на Интерпол, без да получа нещо в замяна. Надявах се поне, че показанията ми ще са от полза за Сара. На всичкото отгоре нямах съобщение на телефонния секретар, а д-р Варел не отговаряше.

В двайсет и трийсет иззвъня телефонът. Гласът, който чух, ме изненада.

— Антиош? Рикиел се обажда. Бих искал да поговорим.

— Кога?

— Сега. Долу съм, в бара.

Барът на хотел „Веплер“ бе покрит с тъмно розов мокет и приличаше по-скоро на будоар. Симон Рикиел седеше в кожено кресло пред чаша уиски и дъвчеше маслини.

— Седнете, Антиош.

Седнах и си поръчах китайски чай.

— Дойдох да ви поздравя още веднъж.

— Да ме поздравите ли?

— Свършили сте добра работа. Не се шегувах, когато ви предложих да ви наема.

— Но не сте тук само за това, нали?

— Не. Днес следобед бяхте разочарован. Решихте, че не вярвам на историята ви с престъпния доктор.

— Точно така.

— Не можех да реагирам другояче. Не и в присъствието на Делтер.

— Каква е връзката?

— Този аспект на нещата не го засяга.

— Значи ми вярвате?

— Да. Но вече ви казах, че по този случай трябва да се проведе сериозно разследване. Освен това добре е да играете с открити карти.

— Тоест?

— Не ми казахте всичко.

— Не ви разбирам, Рикиел.

— Добре. Говорихме за Макс Бьом, Ото Кифер, Нилс ван Дьотен. Престъпници, но по на шейсет години, които са се нуждаели от охрана. Имало е и други освен Дюмаз. Много по-опасни от него. Ще ви съобщя имената им, а вие ще ми кажете говорят ли ви нещо.

Рикиел иронично се усмихна.

— Михаил Сиков.

Право в десятката.

— Не го познавам.

— Милен Калев.

Явно другарчето на Сиков. Попитах:

— Кои са тези хора?

— Пътешественици. Като вас, но без вашия късмет. И двамата са мъртви.

— Къде?

— Тялото на Калев е намерено на 31 август в покрайнините на София. Гърлото му е било прерязано с парче стъкло. Сиков е убит в Израел на 6 септември с шестнайсет куршума в главата. Първото убийство е било извършено, докато сте били в София, Антиош, а второто по време на престоя ви в Израел. Любопитно съвпадение, не намирате ли?

Повторих:

— Не ги познавам.

— Имам и други имена, Антиош. Какво знаете за Марсел Минаус, Йета Якова, Иван Торнов?

Жертвите от престрелката на Софийската гара.

— Тези имена наистина не ми говорят нищо.

— Странно — каза австриецът, отпи от уискито си и продължи: — Знаете ли защо постъпих в Интерпол? Не от любов към риска. Нито към правосъдието. От страст към езиците. А не можете да си представите колко е важно да знаеш езици, ако искаш да работиш в света на престъпниците. В момента агентите на ФБР в Щатите учат като луди китайски диалекти. Това е единственият начин да проникнат в бандите на триадите. Та значи аз говоря свободно български. И прочетох с голям интерес доклада на д-р Милан Джуров. Както и доклада на софийската полиция за инцидента на гарата. Истинско клане. Професионална работа. Загиват трима невинни хора, тези, за които ви споменах — Марсел Минаус, Йета Якова и едно дете, Иван Торнов. Майката на детето е оживяла, Антиош, и е дала показания. Била е категорична: убийците са преследвали четвърти човек, бял мъж, чието описание отговаря на вашия външен вид. Няколко часа по-късно Милен Калев бива заклан като животно в един склад.

— Все още не разбирам — измънках.

— Нашите служби познаваха Калев и Сиков. Калев е бил български наемник с известно медицинско образование. Обичал е да измъчва жертвите си с високочестотен скалпел. Сиков е бил военен инструктор. През седемдесетте години е обучавал частите на Амин Дада в Уганда. Тези две птици са били особено опасни.

Рикиел замълча, после пусна бомбата си.

— Работели са за „Единен свят“.

Направих се на учуден.

— Наемници в хуманитарна организация?

— Понякога и те могат да бъдат полезни. Например, като охрана.

— Накъде биете, Рикиел?

— Към „Единен свят“. И към вашата хипотеза. Вие смятате, че Макс Бьом е бил изцяло зависим от виртуозния хирург, който го е спасил от сигурна смърт през август 77-ма, така ли е?

— Да.

— Според вас този доктор е контролирал Бьом чрез „Единен свят“ и затова швейцарецът е завещал богатството си на организацията, така ли е?

— Да.

Рикиел плъзна ръка под широкия си пуловер и измъкна тънка папка.

— В такъв случай ще ви изложа някои факти, които потвърждават предположенията ви. Аз също проведох разследване за асоциацията. „Единен свят“ добре пази тайните си. Не е лесно да се разбере кой работи в организацията, кои са дарителите й. Но покрай Бьом открих някои смущаващи неща. Макс Бьом е внасял по-голямата част от престъпните си доходи в касата на ЕС. Всяка година е „дарявал“ стотици хиляди швейцарски франка. Сигурно е също така, че е бил член на Клуб 1001. Вероятно сте запознат със системата. Това, което не знаете обаче, е, че при създаването на клуба Бьом е внесъл един милион швейцарски франка. Това става през 80-а, две години след началото на трафика на диаманти.

Изумление. Проблясък. Старият Макс е предавал печалбите си на „Единен свят“, а не пряко на „доктора“. Което означаваше, че организацията или е плащала на хирурга, или директно е финансирала „експериментите“ му. Рикиел продължи:

— Казахте ми, че Дюмаз не е открил къде се е лекувал Бьом. Нямало е следа от орнитолога в никаква европейска болница. Мисля, че знам къде е правил изследванията си след трансплантацията — в центъра на „Единен свят“ в Женева, където разполагат с всичко необходимо. Организацията не е могла да откаже тази малка услуга на подобен „дарител“.

Опитах се да отпия от чая си, но ръцете ми трепереха.

— И какво доказва това според вас?

— Че „Единен свят“ има много тайни. И че вашият доктор заема висок пост в организацията, за да може да наема убийци като Калев и Сиков, да финансира собствените си експерименти, да прави „услуги“ на най-ценния сърдечно болен в света — укротителя на щъркелите.

Значи Рикиел бе крил картите си. Когато разговаряхме следобеда, той вече е знаел за „Единен свят“ дори повече, отколкото за трафика на диаманти. Сякаш прочел мислите ми, Рикиел подхвана:

— Преди да ви срещна, Антиош, знаех за странните връзки между Макс Бьом и „Единен свят“, но не и за кражбите на сърца. След като се разделихме, наредих да направят компютърно проучване за случаите на насилствена смърт през последните десет години. Интересуваха ме тези, при които е липсвало сърцето. Привечер получих списъка. Ето го.

Изтръгнах листа от ръцете на Рикиел.

21/08/91. Гомун. Пигмейка. Родена през юни 1976. Починала на 21/08/91 близо до Зоко, провинция Лобе, Централноафриканска република. Обстоятелства на смъртта: нещастен случай, нападение от горила. Особености: многобройни рани, сърцето липсва. Кръвна група: В Rh ⁺. HLA тип: AW_19,3 — B_37,5

 

22/04/91. Райко Николов. Циганин. Роден през 1963 в Искендер, Турция. Починал на 22/04/91 в гората до град Сливен, България. Обстоятелства на смъртта: вероятно убийство. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: О Rh⁺. HLA тип: AW_19,3 — B_37,5

 

03/11/90. Име: Тасмин Джонсън. Хотентот. Роден на 16 януари 1967 близо до Масеру, Южна Африка. Починал на 03/11/90 близо до мината във Бака, Южна Африка.

Обстоятелства на смъртта: нападение от диво животно. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: А Rh⁺. HLA тип: AW_19,3 — B_37,5

 

16/03/90. Име: Хасан ал Бегасен. Роден през 1970 близо до Джебел ал Фау, Судан. Починал на 16/03/90 в нивите на село №16. Обстоятелства на смъртта: нападение от диво животно. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: AB Rh⁺. HLA тип: AW_19,3 — B_37,5

 

04/09/88. Име: Ахмед Искам. Роден на 5 декември 1962 във Витлеем, окупираните територии е Израел. Починал на 04/09/88 в Бейт Жалах. Обстоятелства на смъртта: вероятно политическо убийство. Особености: наранявания, сърцето липсва. Кръвна група: O Rh⁺. HLA тип: AW_19,3 — B_37,5

Списъкът продължаваше на няколко страници. Рикиел каза:

— Разбирате, нали? Не става думи за трафик на органи, нито за експерименти. Чудовището търси сърца на хора с една и съща тъканна група HLA.

— И… това ли е всичко?

— Не. Донесъл съм ви и още нещо.

Рикиел отново бръкна под бездънния си пуловер и измъкна пластмасова торба, която постави на масата. Ново изумление. В торбата имаше пълнители за глок 21.

— Помислих си, че това може да ви послужи. Не е тайна какво оръжие притежавате, Антиош. Нали не сте забравили, че Сиков бе получил шестнайсет куршума от глок 21?

В пълнителите имаше поне 150 куршума. Рикиел заключи:

— Интерпол има право да наема хора извън системата, когато се наложи, за да спести време. Сигурен съм, че можете да откриете крадеца на сърца. Да проникнете в „Единен свят“ и да хванете този мръсник. Намерете го, намерете човека, изтезавал Райко, Гомун и толкова други. Намерете го, Антиош. И правете с него каквото искате.