Жан-Кристоф Гранже
Полетът на щъркелите (22)

22

Излязох от лабораториите на Ленфелд напълно изтощен. Разкритията на Шалом Уилм ме водеха право там, където въображението ми бе отказало да отиде.

Макс Бьом е бил трафикант на диаманти, а щъркелите са били куриерите му.

Стратегията му бе изключителна, поразителна, неумолимо ефикасна. Вече знаех достатъчно, за да си я представя в подробности. Според сведенията, дадени ми от Дюмаз, Бьом бе работил на два пъти с диаманти — от 69-а до 72-ра в Южна Африка и от 72-ра до 77-а в Централна Африка. В същото време инженерът бе наблюдавал миграцията на щъркелите, които осъществяваха въздушна връзка с Европа. Кога ли му бе хрумнало да използва птиците като куриери? Мистерия. Във всеки случай, когато през 1977 година е напуснал Централна Африка, мрежата му е била вече организирана. Поне в Западна Европа. Достатъчно е било да има няколко съучастници на място, които да подбират най-красивите диаманти и в края на зимата да ги прикрепят към пръстените на щъркелите. Камъните са „излитали“ и са прекосявали границите.

След това за Бьом не е било трудно да си прибере диамантите. Знаел е номерата на пръстените и е познавал всяко гнездо в Швейцария, Белгия, Холандия, Полша и Германия. Тръгвал е на лов и под предлог, че опръстява малките, е упойвал възрастните и е прибирал скъпоценните камъни.

В системата имаше някои пукнатини — птиците са могли да претърпят злополука. Но като се има предвид броят им — няколкостотин птици всяка година, печалбата си е оставала огромна, а рискът почти нулев. Орнитологията е била съвършено прикритие. Освен това с течение на времето Бьом сигурно е отгледал собствени ята, като е избирал най-здравите, най-опитните птици. Като допълнителна предпазна мярка е наемал „часовои“ по пътя на щъркелите, които са го осведомявали дали всичко върви по план. Така цели десет години трафикът — и на изток, и на запад — се е развивал без проблеми.

Започвах да разбирам и други неща. Тъй като е ставало дума за милиони швейцарски франкове всяка година, логично бе Бьом да загуби самообладание, когато през пролетта източните щъркели не са се завърнали. Затова е изпратил двамата българи, които са разпитали Грибински, когото са сметнали за безобиден, а после са убили Идо — той явно им се е сторил подозрителен.

От думите на Сара излизаше, че младият орнитолог бе открил трафика. Някоя вечер, докато е лекувал щъркелите, сигурно е видял какво съдържат пръстените. Тогава е разгадал системата и се е размечтал за богатство. Снабдил се е с оръжие, след което всяка вечер на блатата е убивал опръстените щъркели и е прибирал диамантите. Затова през пролетта птиците са изчезнали, а Идо се е снабдил със солиден запас от скъпоценни камъни. Оттук нататък имаше две хипотези: или Идо не е издържал на мъченията и е проговорил, а българите са отнесли диамантите, или е мълчал и е скрил някъде „съкровището“. Втората версия ми се струваше по-правдоподобна. Защо иначе Макс Бьом щеше да ме изпраща по пътя на щъркелите?

И все пак много обстоятелства оставаха неизяснени. Откога съществуваше трафикът? Кои бяха съучастниците на Бьом в Африка? Каква роля играеше „Единен свят“? И главно, каква бе връзката между аферата с диамантите и изваденото сърце на Райко? Кой бе убил Райко? Двамата българи ли? Те ли бяха виртуозните хирурзи, за които говореше Милан Джуров? Имаше и още един въпрос, който ме засягаше пряко: защо Макс Бьом бе избрал мен да водя разследването? Защо аз, който не разбирах нищо от щъркели, не участвах в трафика и можех да го разкрия?

В двайсет и два часа, след като отново минах през военния пост и отново отговорих на какви ли не въпроси, пристигнах в Бейт Шехан. Паркирах колата и се отправих към къщата на Сара. Вътре не светеше. Когато почуках, вратата сама се отвори. Извадих глока си и го заредих. След това влязох в дневната, където нямаше никого. Спуснах се към градината, издърпах платнището и вдигнах капака на скривалището — липсваха един галил и един глок 17. Сара бе заминала. По своя си начин. Въоръжена като войник на поход и лека като птица.