Майкъл Конъли
Ехо парк (38)

37

Хари Бош следеше мониторите в задната част на специализирания микробус. Експертите на ФБР бяха работили цяла нощ, за да монтират в парка осем камери, всичките насочени под различен ъгъл към скамейката под статуята. Една от стените на микробуса беше изцяло покрита от плазмени екрани — показваха на живо бащата и сина Гарланд, които очакваха връщането на Прат. Четири от камерите бяха монтирани на околните осветителни стълбове, две бяха скрити в цветните лехи между скамейката и езерото. Една имаше във фалшивия фар на покрива на яхтклуба, а последната беше скрита в бронзовия гълъб кацнал на главата на Дамата от езерото.

В допълнение експертите бяха монтирали микровълнови приемници под самата пейка — звукът се предаваше от насочени микрофони, скрити в изкуствения гълъб, цветната леха зад скамейката и вестника, който Прат беше пъхнал в препълненото кошче за боклук. Цялата тази апаратура се управляваше от Джери Хутън — експерт по звукозаписите от ФБР, който седеше в микробуса с огромни слушалки на главата и имаше грижата за получаване на оптимален сигнал. Бош и останалите в микробуса имаха възможност да наблюдават отблизо срещата между Прат и двамата Гарланд, а също и да чуват всяка дума от разговора им.

Останалите в микробуса бяха Рейчъл Уолинг и Рик О’Шеа. Прокурорът беше заел централното място срещу екраните, вероятно защото се чувстваше господар на положението. Бош и Уолинг седяха от двете му страни.

— Какво ще кажете? — попита О’Шеа и смъкна слушалките от главата си. — Той всеки момент ще се обади и трябва да му дам отговор.

Три от камерите следяха Прат, който се готвеше да влезе в парковата тоалетна, за да се обади по телефона.

Рейчъл смъкна слушалките на врата си, Бош също.

— Не знам — колебливо промълви Рейчъл. — Вие ще решите. Но според мен младият Гарланд не направи никакви конкретни признания по отношение на Жесто.

— Аз съм на същото мнение — каза О’Шеа.

— Но не възрази, когато Прат спомена за разходката им до мястото, на което е бил заровен трупът — отбеляза Бош.

— Но и не призна, че той го е заровил там — каза Рейчъл.

— Мисля, че всеки, който чуе нещо за заровен труп и няма нищо общо с това, непременно ще възрази…

— Нека оставим този спор на съдебните заседатели — спря ги О’Шеа. — За момента аз твърдя, че той все още не е казал нищо, което да прилича на самопризнание. Нуждаем се от нещо по-конкретно.

Бош кимна. По време на разговорите, проведени в събота сутринта, бяха стигнали до заключението, че думата на Прат няма да е достатъчна.

Показанията му, че Антъни Гарланд го е завел при трупа на Мари Жесто, а Ти Рекс Гарланд му е дал подкуп, нямаше да са достатъчни за изграждане на стабилно обвинение. Прат беше корумпиран полицай, а съдебните заседатели не обичаха корумпираните полицаи. За солиден обвинителен акт им трябваха признанията на двамата Гарланд.

— Искам да кажа, че всичко се развива по план, но все още не сме получили това, което ни трябва — промърмори О’Шеа. — Трябват ни директни…

— А какво ще кажеш за стареца? — прекъсна го Бош. — Според мен Прат го накисна дълбоко в собствените му лайна.

— Съгласна съм — обади се Рейчъл. — Ако го изпратите обратно, кажете му да притисне Антъни.

Сякаш в допълнение на думите й вътрешността на микробуса се изпълни с басово жужене. Слабо запознат с оборудването, О’Шеа вдигна ръка и озадачено огледа пулта пред себе си.

— Оттук — обади се Хутън и натисна един клавиш.

— Микробусът — каза О’Шеа. — Чуваме те.

— Как се справям? — попита Прат.

— Като за начало — добре. Защо се забави толкова?

— Защото наистина трябваше да се облекча.

О’Шеа започна инструктажа за изтръгване на признание от Антъни Гарланд, а Бош си сложи слушалките, любопитен да разбере как върви разговорът на пейката.

От изображението на екраните личеше, че Антъни Гарланд е влязъл в спор с баща си. Старецът беше насочил показалец към гърдите му.

Бош се включи тъкмо в разгара на разпрата.

— Това е единственият начин да се измъкнем! — настоятелно каза Антъни Гарланд.

— Казах не! — отсече старецът. — Не можеш да направиш това. И няма да го направиш!

На екрана Антъни направи крачка назад, после отново пристъпи към баща си, сякаш беше вързан на невидима каишка. Наведе се и заби своя показалец в лицето му. Думите му прозвучаха толкова тихо, че микрофоните на ФБР регистрираха само неясно мърморене. Бош вдигна ръце и притисна слушалките към ушите си.

— Направи нещо, Джери — примоли се той и махна към екраните. Хутън си сложи слушалките и започна да коригира звука. Но вече беше късно. Краткият разговор между баща и син беше приключил. Антъни Гарланд се изправи, обърна се с гръб към скамейката и зарея поглед над езерото.

Бош се облегна назад, за да обхване екрана, който показваше пейката странично, откъм близкия електрически стълб. За момента единствено той показваше лицето на Антъни — беше разкривено от гняв.

Челюстите му яростно се стиснаха и той тръсна глава. После бавно се обърна към баща си.

— Извинявай, татко.

И тръгна към пристанището за лодки, всъщност право към тоалетната. И бръкна под сакото си.

Бош рязко смъкна слушалките и викна:

— Антъни влиза в тоалетната! Мисля, че е въоръжен!

Скочи, стрелна се покрай наведения над пулта Хутън и блъсна вратата. Зад гърба му О’Шеа нареждаше по радиото:

— Тръгвайте! Тръгвайте веднага! Заподозреният е въоръжен! Повтарям, заподозреният е въоръжен!

Бош изскочи навън и хукна към брега. Антъни Гарланд не се виждаше никъде. Явно вече беше в тоалетната.

Позицията на детектива беше на противоположния край на езерото, най-малко на стотина метра от дървената постройка. Към нея вече тичаха цивилни агенти с пистолети в ръце. В момента, в който първият от тях протегна ръка към вратата, отвътре екна оглушителен изстрел, последван от още три в бърза поредица.

Бош знаеше, че пистолетът на Прат е празен, просто част от декора. Трябваше да го носи за всеки случай — ако Гарланд реши да го провери. Но Прат беше арестуван и правилникът изискваше да извадят патроните от пълнителя.

Агентът пред вратата зае позиция за стрелба, изкрещя оглушително: „ФБР“ и влезе. Екнаха нови изстрели, но с доста по-различен резонанс — от пистолета на агента.

В момента, в който стигна до постройката, от вратата се появи агентът, беше вдигнал радиостанцията пред устата си.

— Двама улучени в тоалетната — съобщи той. — Мястото е обезопасено.

Останал без дъх, Бош протегна ръка към вратата.

— Местопрестъпление, детектив — предупредително се обади агентът и опря ръка в гърдите му.

— Пет пари не давам! — извика Бош, блъсна ръката му и влезе.

Прат и Антъни Гарланд лежаха на мръсния цимент. Прат беше улучен два пъти в лицето и два пъти в гърдите. Гарланд беше получил три куршума в гърдите. Пръстите на Прат докосваха сакото на Гарланд. Локвичките кръв се стичаха една към друга и скоро щяха да се слеят в една.

Застинал, Бош гледаше широко отворените очи на Гарланд. Яростта в тях беше изчезнала, заменена от бездънната празнота на смъртта.

Излезе и погледна към пейката. Ти Рекс Гарланд седеше със скрито в дланите лице. Бастунът с лъскавата драконова глава лежеше забравен в тревата.