Майкъл Конъли
Ехо парк (36)

35

Бош огледа живия плет с надеждата, че ще открие някаква пролука, и махна на Рейчъл да тръгне надясно. Тя кимна и извади оръжието си.

Плетът беше висок над три метра и толкова плътен, че през него не проникваше никаква светлина. До слуха му отново достигна плясък, последван от гласове, съвсем наблизо. Единият бе на Ейбъл Прат. Другият задавено извика:

— Моля те! Не мога да плувам, а тук е дълбоко!

— За какво ти е тогава този басейн? Хайде, продължавай да пляскаш!

— Моля те! Нямам намерение да споделям нищо с никого!…

— Ти си адвокат, а адвокатите обичат игричките.

— Моля те!

— Предупреждавам те, че ако надуша някаква игра, следващия път няма да се окажеш в басейна, а в шибания океан! Ясно ли ти е?

Бош стигна до малък бетонирай правоъгълник, върху който бяха монтирани филтърът и отоплението на басейна. Тук в живия плет имаше малък процеп, вероятно за удобство на хората от поддръжката. Той се промуши през него и стъпи на плочките, покриващи пространството около овалния басейн. Оказа се на седем-осем метра зад гърба на Прат, който се беше изправил на бетонния ръб и гледаше мъжа във водата. Държеше дълъг прът с кука, но така, че плувецът да не може да я докопа въпреки отчаяните си опити.

Не можеше да каже, че този във водата е Мори Суон, защото осветлението не беше достатъчно. Очилата му ги нямаше, а мократа му коса сякаш се беше оттеглила назад към темето. Върху голото му чело белееше лепенка, с която явно придържаше частична перука.

Тихото бръмчене на филтъра предлагаше достатъчно добра защита и Бош незабелязано се изправи на два метра от Прат.

— Какво става, шефе?

Прат бързо наведе пръта и Суон го сграбчи.

— Дръж се, Мори! — изкрещя Прат и започна да го тегли. — Ей сега ще те измъкна! Дръж се, приятелю!

— Излишно е да играеш ролята на спасител, чух всичко — подхвърли Бош.

Прат прекрати усилията си и погледна към Суон, който продължаваше да стиска куката на пръта на около метър от спасителния ръб на басейна.

— В такъв случай… — Прат пусна пръта, а дясната му ръка посегна към колана.

— Не мърдай!

Викът дойде откъм Уолинг, която също беше намерила път през живия плет. Стоеше оттатък басейна, насочила оръжие в гърдите на Прат.

Той видимо се поколеба, а Бош светкавично се плъзна зад него и измъкна пистолета от колана му.

— Държа го на мушка, Хари! — извика Рейчъл. — Помогни на адвоката!

Суон се давеше, повлякъл и пръта със себе си. Бош се наведе и успя да хване другия му край. Главата на адвоката изскочи на повърхността и той почна да плюе вода. Бош предпазливо го издърпа към плитката част на басейна. Рейчъл се изправи зад Прат и му заповяда да сложи ръце на тила си.

Мори Суон беше гол. Докато се качваше по стъпалата, прикриваше гениталиите си с една ръка, а с другата се опитваше да си нагласи перуката. В един момент се отказа, отлепи я от черепа си и я хвърли на плочките. После се втурна към дрехите, струпани на една от пейките, и започна да ги навлича направо върху мокрото си тяло.

— Какво става тук, Мори? — попита Бош.

— Изобщо не ти влиза в работата.

— Разбирам. — Детективът бавно кимна. — Един човек ти идва на гости, вкарва те в басейна и гледа как се давиш, след което ще аранжира нещата като нещастен случай или самоубийство. Но ти въпреки това не искаш да има свидетели.

— Малък спор, нищо повече. Той се опитваше да ме уплаши, а не да ме удави.

— Това означава ли, че преди да възникнат различията, между вас е имало съгласие?

— Не отговарям на подобни въпроси!

— Защо се опитваше да те сплаши?

— Не съм длъжен да ти отговарям.

— В такъв случай ние май трябва да се оттеглим и да ви оставим да преодолеете различията си. Така ще е най-добре.

— Прави каквото искаш.

— Знаеш ли какво си мисля? След смъртта на клиента ти Рейнард Уейтс остава само един човек, който може да свърже детектив Прат със семейство Гарланд. Според мен партньорът ти насреща се готвеше да елиминира тази връзка, защото е уплашен. Ако не се бяхме появили, ти вече щеше да се подуваш на дъното на басейна.

— Мисли каквото щеш. Но аз ти заявявам, че между нас имаше само малко недоразумение, нищо повече. Той се появи точно когато възнамерявах да поплувам, след което поспорихме.

— Нали не можеш да плуваш, Мори? Сам го каза преди малко.

— Приключих разговора си с теб, детектив. Моля да напуснеш собствеността ми.

— Още е рано, Мори. Защо не приключиш с обличането, а след това да се присъединиш към нас там, при дълбоката част?

Остави адвоката да се бори с панталоните си и пристъпи към Прат, който вече седеше на една от каменните скамейки с белезници на ръцете.

— Няма да кажа нито дума без присъствието на адвокат! — изръмжа той.

— Ей там има един, нека го изчакаме да си обуе гащите — подхвърли Бош. — Можеш да използваш услугите му.

— Няма да говоря, Бош — повтори Прат.

— Мъдро решение — подвикна Суон от другия край на басейна. — Първо правило: никога не разговаряй с ченгета!

Бош развеселено погледна Рейчъл.

— Можеш ли да повярваш на ушите си? Само преди две минути Прат се опитваше да удави тоя тип, а сега получава безплатни юридически съвети от него!

— Добри юридически съвети! — натъртено го поправи Суон и тръгна към тях. Дрехите лепнеха по мокрото му тяло.

— Не се опитвах да го удавя, а да го измъкна — почти викна Прат. — И това е всичко, което ще кажа.

Бош огледа адвоката и се ухили.

— Вдигни си ципа, Мори, а след това седни ей тук. — Махна към каменната пейка.

— Няма. — Суон поклати глава и понечи да тръгне към къщата, но Бош му препречи пътя и изръмжа:

— Казах ти да седнеш! Арестуван си!

— За какво? — възмутено извика Суон.

— За двойно убийство. Арестувам ви и двамата.

Суон се разсмя, сякаш беше чул най-голямата глупост. Облеклото му, макар и мокро, му помагаше да възвърне част от самочувствието си.

— Кого съм убил?

— Детектив Фред Оливас и помощник-шериф Дерек Дулън.

Суон — все така усмихнат — поклати глава.

— Подобни обвинения попадат под ударите на закона за предумишлено убийство — каза той. — Но има неоспорими доказателства, че никой от нас не е изстрелял куршумите, убили Оливас и Дулън.

— Добре е да си имаш работа с адвокат — одобрително каза Бош. — Винаги съм мразел да тълкувам законите.

— Жалкото в случая е, че законите трябва да се тълкуват на теб, детектив Бош. Законът за предумишлено убийство се прилага само когато жертвата е убита с предварително и доказано намерение. Ако намерението не е доказано, обвиняемите попадат под ударите на друг закон — за убийство по непредпазливост.

— Знам. — Бош кимна. — Точно затова те арестувах.

— Тогава бъди така добър да ми обясниш как точно съм планирал тези убийства.

Бош се замисли за момент, после го погледна.

— Какво ще кажеш за умишлено престъпление и възпрепятстване на правосъдието? Можем да започнем оттам, а след това да се прехвърлим на опит за корумпиране на държавен служител и подпомагане на доказан престъпник да избяга от ареста.

— И там ще свършим — отвърна Суон. — Аз представлявах клиент. Не съм извършил нито едно от изброените престъпления и ти нямаш никакви доказателства за противното. Ако ме арестуваш, само ще докажеш безсилието си. — След тези думи се изправи и отново се обърна към къщата. — Желая лека нощ на всички.

Бош направи крачка напред и сложи ръка на рамото му.

— Сядай, да те вземат мътните! Вече ти казах, че си арестуван! Ще оставя на прокуратурата проблема с нарушените закони просто защото пет пари не давам за тях. Главното е, че двама полицаи са убити, а кариерата на моя партньор ще приключи заради теб, Мори. Затова сядай и си затваряй плювалника!

Прат седеше кротко, на лицето му играеше лека усмивка.

— Хубаво е да си имаш адвокат подръка, Хари — подхвърли той. — Според мен забележката на Мори е основателна. Май няма да е зле хубавичко да си помислиш, преди да предприемеш каквото и да било.

— Няма да се измъкнете — заяви Бош. — Нито сега, нито никога.

Изчака за реакция, но Прат мълчеше.

— Знам, че ти си организаторът — продължи Бош. — Твоя работа е цялата инсценировка в Бийчуд Кениън. Ти си сключил сделката с Гарланд, а Мори е убедил Уейтс да се включи в играта. Ти си подправил работния дневник, след като Уейтс ти е съобщил псевдонима си. Мори може и да е прав за предумишленото убийство, но и възпрепятстване на правосъдието ще е достатъчно. Доказателства в това отношение колкото щеш. Получиш ли подобно обвинение, край с теб. Няма да заминеш за никакви острови, шефе. Няма да получиш заслужена пенсия. Отиваш по дяволите.

Очите на Прат се откъснаха от лицето му и се насочиха към тъмните води на басейна.

— Искам семейство Гарланд — прошепна Бош. — А ти можеш да ми ги поднесеш на тепсия.

Прат мълчаливо поклати глава.

— Е, както желаеш — въздъхна Бош. — Да вървим.

Направи им знак да станат и те се подчиниха. Обърна Суон с гръб и му щракна белезниците, хвърли поглед над рамото му към Прат и го попита:

— На кого ще се обадиш след официалното обвинение? На жена си или на онова маце от „Назначения и уволнения“?

Прат подгъна крака и се строполи обратно на пейката, като боксьор след тежък удар. Бош правилно беше преценил кога да използва последния си коз. И без да се колебае нито секунда, засили натиска:

— Коя щеше да дойде с теб на островите? В онази плантация за захарна тръстика? Според мен щеше да е мацето, как му беше името…

— Казва се Джеси Темпълтън и те усетих, че дебнеш пред къщата й.

— А пък аз направих така, че да ме усетиш. Я ми кажи какво знае тая Джеси и дали ще е твърда като теб, когато й отида на гости, след като те заключа в килията?

— Тя нищо не знае, Бош. Остави я на мира. Същото важи за жена ми и децата ми.

— Няма да стане и ти прекрасно го знаеш. — Бош поклати глава. — Ще обърнем всичко с краката нагоре, за да видим какво ще изпадне. Ще открия парите, които си получил от семейство Гарланд, ще ги свържа с теб, Мори и всички останали. Много се надявам да не си ги скрил у гаджето си, защото ако си го направил, тя също отива в кафеза.

Прат си приведе напред. Ако ръцете му не бяха оковани на гърба, положително щеше да подпре главата си с тях, да скрие лицето си от света. Бош го обработваше по начина, по който се сече дърво — бавно и последователно, от всички страни. И в момента дървото едва се крепеше, готово да рухне и при най-лекото побутване.

Бош блъсна Суон към Рейчъл, после се извърна към Прат и каза:

— Хранил си погрешното куче.

— Това пък какво значи?

— Всеки има право на избор, но ти си избрал погрешно. Проблемът е, че човек никога не плаща сам за грешките си. Винаги повлича и други хора.

Пристъпи към басейна и погледна водата. Повърхността й блестеше, но всичко надолу тънеше в мрак. Изчака още малко и дървото започна да пада.

— Не искам Джеси да бъде замесена — изпъшка Прат. — Не искам и жена ми да научава за нея.

Офертата беше явна: Прат бе готов да проговори. Бош ритна с крак плочките по ръба на басейна и бавно се обърна.

— Не съм прокурор, но все ще измислим нещо.

— Не прави тази грешка, Прат! — възкликна Суон.

Бош се наведе, опипа джобовете на шефа си и измъкна ключовете на джипа.

— Рейчъл, отведи господин Суон в колата на детектив Прат. — Подхвърли й връзката. — Тя ще е най-удобна за превозването му. Ние ще дойдем след минутка.

Тя побутна адвоката към пролуката в живия плет.

— Не говори с него! — изкрещя Суон. — Чуваш ли? Не говори с никого! Иначе всички ни ще вкараш в затвора!

Двамата изчезнаха, но юридическите съвети продължаваха да долитат иззад храстите. После вратата на джипа се затръшна и гласът на адвоката заглъхна. Бош се изправи пред началника си. На челото на Прат беше избила пот, ситни капчици се плъзгаха по лицето му.

— Не искам да бъдат забърквани нито Джеси, нито семейството ми — пак изпъшка Прат. — Искам сделка. Никаква ефективна присъда, плюс нормално оттегляне в пенсия.

— Искаш твърде много за човек, който е убил двама души. — Бош поклати глава. После се обърна и закрачи напред-назад, търсеше начин и двамата да останат доволни. Храстите се раздвижиха и Рейчъл отново стъпи на плочките. Видя недоумението му, разпери ръце и се усмихна.

— Вратите на джипа се заключват автоматично, като предпазна мярка при превозването на деца. Няма как да излезе.

Бош кимна, обърна се към Прат и продължи:

— Както вече казах, искаш твърде много. Какво предлагаш в замяна?

— Семейство Гарланд — отчаяно отвърна Прат. — Преди две седмици Антъни ме заведе в планината и ми показа къде е закопал момичето. Ще ти поднеса на тепсия и Мори Суон. Това копеле е затънало толкова дълбоко, че…

Бош изчака за момент, после се наведе и тихо попита:

— Ти?!

Прат отмести очи и кимна.

Бош направи отчаян опит да се съсредоточи, за да обмисли офертата. Смъртта на Фреди Оливас и Дулън със сигурност тежеше на съвестта на Прат и той не беше сигурен, че може да постигне някакво споразумение с прокуратурата. Не знаеше дори дали сам ще успее да го приеме. Но в този момент адски много му се искаше, защото това означаваше най-после да стигне до убиеца на Мари Жесто.

— Нищо не обещавам — каза накрая. — Ще се срещнем с някой прокурор.

Помълча малко, после премина на последния важен въпрос.

— Какво ще кажеш за О’Шеа и Оливас?

— Те са чисти — твърдо отговори Прат.

— Гарланд е вложил най-малко двадесет и пет хиляди долара в предизборната кампания на О’Шеа — възрази Бош. — Разполагам с документи.

— Просто е покрил залозите. Ако О’Шеа стане подозрителен, Ти Рекс ще го притисне, тъй като откъдето и да се погледне, това финансиране прилича на подкуп.

Бош кимна. Отново го обзе унижение и разкаяние за това, което беше помислил и казал на О’Шеа.

— Това не е единственото ти погрешно заключение — подхвърли Прат.

— Така ли?

— Спомена, че съм отишъл да притискам Гарланд с всичко това. Но аз не съм направил нищо подобно. Те дойдоха при мен, Хари.

Бош поклати глава. Не му повярва по простата причина, че ако двамата Гарланд наистина бяха решили да купят някое ченге, щяха да се обърнат към първоизточника на всичките си проблеми — тоест към него. Но това не бе станало и Бош беше сигурен, че сделката е организирана от Прат, потаен пред пенсия, с вероятен развод, любовница и Бог знае още колко тайни в живота си. Да, Прат беше направил предложението на Гарланд, а също и на Мори Суон.

— Кажи го на прокурора — изсумтя Бош. — Може би ще ти повярва.

Срещна погледа на Рейчъл и кимна.

— Откарай Суон с джипа. Аз ще взема детектив Прат в моята кола. Не искам да са заедно.

— Правилно — каза тя.

— Хайде, ставай — изръмжа Бош и махна на Прат да се изправи.

Прат се подчини. Лицето му бе на сантиметри от лицето на Бош.

— Първо искам да ти кажа нещо, Хари.

— Какво?

— Никой не трябваше да пострада, разбираш ли? Планът беше перфектен, всичко трябваше да е наред. Уейтс обърка нещата. Ако беше изпълнил инструкциите, всички щяха да са живи и здрави. Всички щяха да са доволни, дори ти. Щеше да приключиш със случая Жесто и да си отдъхнеш. Така беше планирано.

Бош се сдържа с цената на доста усилия. После изсумтя:

— Хубава приказка. С изключение на няколко малки подробности. Принцесата не се събужда, убиецът остава на свобода и не всички си живеят мирно и щастливо. Но ти продължавай да си я повтаряш, дано някой ден свикнеш с нея…

Сграбчи грубо Прат за ръката и го блъсна към пролуката в живия плет.