Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хари Бош (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Echo Park, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 76гласа)

Информация

Допълнителна корекция
hammster(2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
?

Издание:

ИК „Бард“, 2007

ISBN 954–585–775–1

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Формат 84/108/32. Печатни коли 25

История

  1. —Добавяне

33

След тридесетина минути Прат излезе от магистралата на Кауенга Пас и пое на североизток към Бърбанк. Движението беше все така оживено и Бош нямаше проблеми с проследяването. Джипът мина покрай задния изход на „Юнивърсъл“ и парадния вход на „Уорнър Брос“, след което направи няколко завоя по тесните улички и спра на Каталина в близост до Върдюго. Бош зави в първата пресечка, след което направи поредица от десни завои и отново излезе зад него. Преди това изключи осветлението и се смъкна в седалката.

Почти веднага засече шефа си — той се оглеждаше в двете посоки с очевидното намерение да пресече платното. Но се забави по-дълго от необходимото, явно проверяваше дали не го следят. Бош се сгуши в седалката. Даваше си сметка, че проследяването на ченге е най-трудното нещо на света.

В крайна сметка Прат пресече улицата, като продължаваше да се оглежда. На другия ъгъл спря и се обърна, после бавно направи няколко крачки заднешком. Очите му се спряха върху колата на Бош и дълго останаха върху нея.

Детективът замръзна. Прат едва ли го беше видял, защото главата му едва-едва се показваше над волана, но може би беше познал колата. Повечето немаркирани полицейски коли бяха еднакви, а тази точно беше прикрепена към отдел „Неразкрити престъпления“. Ако Прат решеше да я огледа отблизо, щеше да го разкрие. А той не можеше да обясни присъствието си тук… нямаше и оръжие.

Прат тръгна към колата и Бош механично хвана ръчката на вратата, готов да изскочи и да побегне към оживената Върдюго. После шефът му внезапно спря и се обърна към каменните стъпала на къщата, пред която стоеше. Бош проследи погледа му и видя усмихнато женско лице — жената надничаше през открехнатата врата и казваше нещо на Прат. В процепа се виждаше само едно голо рамо. Прат й каза нещо и й направи знак да се прибере. Жената се нацупи, изплези му се и изчезна, като остави вратата открехната.

Бош изръмжа. Фотоапаратът му също беше останал в колата му в Ехо Парк. От друга страна, не му трябваше снимка, за да идентифицира жената, която беше зърнал току-що. Тя не беше съпругата на Прат — той я познаваше от прощалното парти на шефа, организирано само преди няколко дни.

Прат отново насочи поглед към колата му, поколеба се за момент, после се обърна и се изкачи по стъпалата. Миг по-късно вратата се затръшна зад него. Бош изчака. И търпението му беше възнаградено: пердето на един от прозорците помръдна и Прат отново огледа улицата. Очите му се плъзнаха по паркираната на ъгъла краун-виктория. Нямаше съмнение, че колата беше привлякла вниманието му. Но явно интимната среща му се беше сторила по-привлекателна от рутинната й проверка.

В следващия миг зад него настъпи някакво раздвижване. Една гола ръка го прегърна през кръста, пердето падна.

Бош бързо се надигна, запали мотора и направи обратен завой. Пое надясно по Върдюго, а оттам — към Холивуд Уей. Нямаше съмнение, че служебната кола беше засечена и след излизането си Прат щеше да се оглежда за нея. Бош реши да зареже компрометирания автомобил на близкото летище, да наеме друга кола и най-много след половин час отново да поеме наблюдението на къщата.

Докато въртеше кормилото, се опитваше да идентифицира жената, която беше зърнал преди малко. Прибягна до част от техниката, която използваше преди години — когато съдът все още признаваше хипнотизирането на свидетелите. В резултат се съсредоточи върху устата и носа — чертите, които най-силно докосваха центъра на паметта в мозъка му. И скоро получи резултат. Беше виждал тази жена — млада и привлекателна, работеше на етажа на „Неразкрити престъпления“ в отдел „Личен състав“, популярен сред полицаите като отдел „Назначения — уволнения“.

Очевидно Прат не се страхуваше да лови риба от служебния пристан. В това нямаше нищо лошо — разбира се, ако не те хванат. Дали госпожа Прат бе наясно с допълнителните служебни ангажименти на съпруга си?

Отби към паркинга на летището. Дежурният — младеж с червена униформа — пожела да узнае кога ще си прибере колата.

— Де да знам — разсеяно измърмори Бош.

— Трябва да напиша нещо на квитанцията — поясни момчето.

— Утре — рече Бош. — Ако имам късмет.