Кристина Дод
Вещицата (21)

Глава 21

Алана се надигна и килна шапката си.

— Ела! Искам да ти покажа нещо.

Иън още седеше, замръзнал от изненада, когато тя вече поемаше по хълма. Понеже не помръдна, Алана му хвърли поглед през рамо:

— Идваш ли, или не?

Дори въпросът да беше несъзнателно провокативен, начинът, по който наклони глава и го изгледа изпод сведените си мигли, не беше. Как тази млада жена бе научила номера за толкова кратко време? Допреди месец бе самата невинност, а сега Майката Природа й помагаше да накара всеки мъж да се задъхва и да я следва.

Изправяйки се, той прецени, че не е човекът, който ще предизвиква Природата. Алана изчезна зад хребета и Иън забърза, нетърпелив да тръгне редом с нея. После, вече прехвърлил билото, забави крачка. Колко беше възбуждащо да я наблюдава как върви сред тревата! Елегантните й стъпала сякаш не докосваха земята. Голите й крака минаваха сред стръковете, а гърбът на ризата се вееше и я докосваше по места, които той самият копнееше да погали.

Докато се спускаше по склона към дърветата, Алана нито веднъж не се извърна да провери дали я следва. Вероятно дочуваше задъханото му приближаване.

Пред тях се издигаше редица дървета. Алана ги наближи и се наведе — така му позволи да зърне за миг бледите й бедра и закръгления й таз.

После, сякаш земята я погълна. Тя изчезна.

Разкъсван между похот и тревога, той се спусна по нанадолнището. Нямаше начин да е пострадала. Прекалено добре познаваше района. Но изведнъж току пред краката му зейна тясна пропаст. Ясно чуваше плисък на вода върху камъни, а по-приглушено — тежкия грохот на водопад. Приближи до ръба и се спусна. Не бе слязъл и два метра, когато земята сякаш се надигна и го посрещна; препъна се, направи опит да се задържи, но падна и се претърколи. Отвори очи, за да открие смръщената Алана до главата си.

— Винаги съм те намирала за грациозен.

Отдаде му се възможност да надникне под ризата. Неговата риза. Ризата. Виждаше… всичко: краката и между тях изпъкналите устни между косъмчетата…

— Нарани ли се?

Продължаваше да го гледа навъсено, очевидно несъзнаваща накъде е насочен погледът му.

Обзет от върховно удоволствие, безмълвно поклати глава. Беше гола, а той я наблюдаваше. Нямаше начин да не го забелязва. Щеше да умре от безутешна мъка.

— Мина ми през ума, че това място ще ти хареса. Тук е началото на поточето, в което по-надолу къпят овцете. Съвсем чисто е… — Изгледа го изпитателно. — Имаш странен вид. Главата ли си удари?

Уж вдигна ръка да докосне тила си, а установи, че обгръща глезена й.

— Иън, какво… — Гласът й замря. Наклони глава и се взря в него изпитателно. После сластно попита: — Иън, да не би да ме гледаш?

Как да й признае? А как да не го стори?

Приближи свободния си крак по-близо до главата му другият остана твърдо стъпил на земята и той успя да види… още. Тя се бе разтворила за него. Ръката му пое по дългото плъзгане към насладата.

— Не! — Гласът й звънтеше от веселие. — Доведох те да видиш водопада, не мен.

Понечи да се извърне, но той се пресегна и я хвана за прасеца. През смях се подпря на ръце. За миг я изпусна и преди да успее да я улови отново, тя се измъкна и с радостни възклицания се насочи към потока, а той, обзет от прилив на енергия, се спусна след нея. В окъпания от слънце въздух се разхвърчаха водни пръски, когато тя скочи от високата скала в малкото езеро под водопада.

Иън спря. Пръстите на краката му се впиха в ръба на скалата..

— Алана!

Гмурна се в дълбоката вода. За миг зърна цепката между бедрата й, заобления таз и силните крака.

Никога дотогава не бе разбирал как нимфите примамват жертвите си, но сега му стана ясно. Виждаше я в дълбините: здравите й ръце загребваха водата, краката ритаха, ризата прилепваше към тялото; косата се носеше като копринено знаме по повърхността. Искаше да се присъедини към нея, но…

Алана изплува в отсрещния край на езерото.

— Обзалагам се, че не можеш да ме хванеш — подвикна шеговито тя.

— Обзалагам се, че мога — промърмори той.

Щом нейната голота го привличаше така силно, дали и тя щеше да почувства същото омайване от неговата? С други жени се бе случвало. Изправен върху скалата, събу панталоните си и застана гол, огрян от слънцето.

Устните на Алана се разтвориха, зъбите й прехапаха долната устна и без никакво смущението зяпна.

Не я винеше — самият той не се сещаше някога да е бил по-възбуден.

Бързо и елегантно се спусна до брега. Тук водата стигаше едва до колене. Нагазвайки, откри, че е ледена. Мислено благодари, задето не я бе последвал в гмуркането.

Предпазливо преджапа до другия бряг и седна на един огрян от слънцето камък.

Алана доплува по-близо.

— Какво правиш?

— Излегна се назад.

— Топля се. — Надигна се на лакти. — А ти поплувай.

Свивайки рамене, тя се вслуша в съвета му — видимо се наслаждаваше на допира на водата. Възбудата му растеше. Желаеше я все по-силно. И как иначе! Та с всяко движение на краката тя го примамваше към себе си. Но нямаше да се подлъже. Излегна се на камъка със затворени очи. Слънцето го галеше, а той изчакваше плячката си и кроеше планове как да я залови.

Мечтите му бяха прекъснати от пръски студена вода по затоплената кожа. Извърна се и я видя как със смях се отдалечава към езерото.

— Събудих ли те?

Загреба вода и пак го наплиска.

По устните му се плъзна усмивка — бавна и хищна. Алана правеше нещата прекалено лесни.

Иън седна и плавно прокара длани по мокрите си гърди, а с език улови една капка, стекла се към устните му.

Игривостта й бе изчезнала. Алана го гледаше, неспособна да откъсне очи от него.

— Алана, напръскай ме пак — предложи той заговорнически.

Тя трепна; устните й бяха леко отворени, а очите — огромни.

— Топло ми е, Алана. — Тръсна глава и от косата му се посипаха капки. — Наплискай ме пак.

Несъмнено омаяна от тялото му, доплува до него; напипа твърда почва под краката си, оттласна се и излезе. Внезапно Иън изпита дълбока благодарност към предците си: бяха го дарили с великолепно тяло, а той пък щеше да го предаде на децата си.

На децата, които ще има от Алана.

Тя стъпи на неговия камък; ризата прилепваше към гърдите, талията и бедрата й.

Ревнуваше собствената си риза.

— Защо ме гледаш така? — Гласът й прозвуча малко дрезгаво; капчици вода се стичаха по краката й в еротичен танц.

— Изглеждаш… свежа. Същинско разхладително питие в горещ ден. — Облегна се на лакът и протегна ръка. — Ела. Дай да отпия от теб.

Постави ръка в неговата и приклекна. Целуна го с такава лекота, сякаш бяха двойка от години, а пълните й с любопитство устни имаха вкус на планинска вода.

Поиска му се да хване и насочи главата й, да й подскаже какво би доставило наслада и на двамата, но изчака да види накъде ще го поведе самата Алана.

Тя обаче се отдръпна от него. Тогава реши, че е загубила куража и въображението си. Но тя вдигна ръце към косите си и леко привеждайки се напред, ги изцеди по раменете му.

Потреперваше при допира на капките. Обля го от гърдите до краката. После постави бледите си длани върху затоплената му кожа и размаза водата, която заблестя на слънцето и бързо се изпари.

В това време тя вече се насочваше към раменете му. Започна да ги масажира. После приплъзна пръсти към гърдите му и очерта кръгове около зърната. Ако беше по-опитна, би възприел като преднамерена тази любовна игра. Ала тя просто движеше ръцете си по него, изследваше мускулите му и галеше нежните косъмчета съсредоточено и съвсем невинно.

Харесваше му. Дори повече. Сърцето му биеше учестено, дишането му се затрудняваше. Ако някой тук правеше магия, то това беше Алана.. Не можеше да остане повече неподвижен и затова сгъна едното си коляно.

Движението му я разсея. Тя погледна към краката му, към мускулите от вътрешната страна на бедрата му и прокара върха на пръстите си по тях.

Иън сепнато си пое въздух. Изгледа го и се усмихна.

Само каква усмивка! Женствена. Знаеща. Как така бързо се бе научила?

Силните й ръце се плъзнаха по глезените, прасците, коленете му. Масажираше бедрата му, а когато той се стегна и нададе стон от удоволствие, Алана усили натиска и проследи всеки ясно очертан мускул.

Затаи дъх, когато посегна към слабините му. Зачуди се дали досега ги бе избягвала от девически свян.

Трябваше да се досети, че това не важи за Алана — не и за дивно същество като нея. Тя потопи пръсти във водата, задържала се в свивката на крака му и по стомаха, и го погали по тестисите, измъчвайки го с лекия си допир. Ръцете му се свиха в юмруци, когато единият й пръст се плъзна по дължината на ерекцията му и старателно избърса капката, която допирът й предизвика. Загледа се в нея смаяно: тя я поднесе към устните си и я докосна с език.

— Алана!

Възбуден до краен предел, той я сграбчи.

— Не, аз ще го направя.

И той се остави — вече не го бе грижа как ще го обладае, само изпитваше нетърпение да го направи час по-бързо.

Алана се покатери на него и го обгърна с крака. Стисна жадно и настойчиво. Обгърна го и го постави там, където той желаеше.

— Тук ли?

— Точно там.

Бе готова — мека и влажна, възбудена от вида на тялото му, от усещането на ръцете си върху кожата му. Беше негова, готова да се подчини на желанието му, И двамата изпитваха невероятна наслада.

Обзет от похот, той обви ръце около таза й. Помогна й и, мускулите й се стегнаха в дланите му, докато го въвеждаше в себе си. Обгръщаше го така, сякаш той бе девственикът, получаващ урок от първата си жена… от единствената си жена. Топлината й го изгаряше! Възпламеняваше го! Копнееше да я обладае сега, да я обладава и по-късно, да я накара да проумее, че е само негова.

Със затворени очи и напрегнато изражение тя възприемаше все още новото за нея усещане да посрещне мъж в себе си. Бавно се надигна. Членът му се движеше вътре в нея и той се отдаде на обзелия го екстаз. Ризата очертаваше тялото й. За миг Алана застина. Отвори очи и го погледна. Вдигна ръце. При движението гърдите й се вирнаха, а твърдите й зърна съперничеха на малините.

Хвана косите си и ги разтърси. Изненада се, че капките не зацвъртяха по кожата му.

— Опитвам се да те охладя. — Чиста лъжа. Пое го отново дълбоко в себе си, надигна се и се отпусна пак. Размаза с длани водата по гърдите му. — Сега по-хладно ли ти е?

Гореше в огнена агония. Не би трябвало да усеща нищо друго освен тесния й процеп, но ръцете й също разпалваха пожара.

— Ти си вещица-омайница!

— Знам — отвърна тя самодоволно.

Прекалено самодоволно. Но той си имаше оръжия за свирепата битка — ръката му се придвижи от таза й към слабините, разтвори я с два пръста и нежно погали скритата вътре пъпка.

Усмивката й изчезна. Тя се опита да затвори крака, но той се намираше между тях. Отпусна се тежко върху него. Пръстите, му натиснаха по-силно. Алана простена и се надигна, но сега движенията й, изгубили всякакъв контрол, ставаха все по-бързи. Той я пронизваше. Стараеше се да следва темпото й и същевременно да свърши.

— Сега… — успя да промълви през стиснати зъби тя и се отпусна върху него; всичките й мускули потреперваха.

Иън изпъна крака, повдигна бедра, навлезе по-дълбоко в нея и изтръгна реакцията, съпроводена от пронизителен вик, който стигна до небесата. Сграбчи раменете му и ги стисна, отметна глава назад — цялото й тяло го зовеше. Изля семето си в нея, минавайки през върховните мъчения на задържането, за да увеличи удоволствието.

Задъхана, се отпусна върху гърдите му, Иън прихвана с една ръка раменете й, а с другата — нежните извивки на таза й. Беше негова! Животът беше прекрасен!

Тогава Алана се размърда и промърмори:

— Кажи ми най-ранния си спомен.

Наистина бе научила всички познати на жените номера. Укроти звяра със секс, а после питай за всичко, докато все още е омаломощен. Изсумтя и отметна поизсъхналите й кичури коса от лицето си.

— Защо?

— Искам да знам! — Леко го погали по ръката.

Споменът за собствената й смелост сега я правеше плаха и това го разнежваше, макар само до преди секунди да бе проявявал нетърпение. Щеше да отговори на въпросите й. Бяха минали толкова години…

— Плувахме в черния океан.

— Черен?

За миг видя сцената през погледа на детето, което беше тогава.

— Било е нощ, предполагам. Бях малък — три-четиригодишен… Знам само, че беше тъмно. Държах се за гърба на мама. Тя се смееше. Същото правех и аз.

Пот изби по челото и по дланите му.

Алана се понадигна леко, със загрижено свъсени вежди.

— Една огромна вълна ме повали…

Иън се извърна, уж че оглежда някакъв изключително интересен облак.

Сърцето му биеше тежко, изпитваше силна потребност да си поеме въздух, преди да заговори отново.

— Потънах надолу в тъмнината. Не можех да дишам. Тъй като плувах, откакто се помнех, знаех, че ще се вдигна отново на повърхността.

Наложи му се да спре. Въздухът не му достигаше, с усилие си поемаше дъх.

Глупаво беше да се вживява в нещо, случило се толкова отдавна. Не искаше да бъбри повече за това и трябваше да й го каже, но… смогваше единствено да се съсредоточи върху дишането си.

Алана се изплъзна от него, но той не помръдна. Не бе в състояние да го направи!

Леко го погали с пръсти.

— Но този път не изплува?

— Не…

От допира й част от напрежението в гърдите му изчезна.

— Океанът бушуваше. Изплувах на няколко пъти, но въздухът все не ми достигаше.

— И майка ти те откри? И те спаси?

— Не….

Какво искаш да кажеш?

— Бурята вилнееше, а тя навярно бе позагубила силите си. — Усмихна се плахо, за да си внуши, че споменът не му въздейства. — По-късно ми обясни, че конструкцията на човешките крайници не е достатъчно пригодна за плуване.

— Но има и по-съвършено устроени за това тела…

— Водите бяха прекалено бурни и за нея. Някой друг ме спаси. — Защо се реши да й разкаже това? Та тя все още не си даваше напълно сметка за неговата чудовищност. Но сега вече щеше да откаже да се омъжи за него. — Представа нямам кой. И без това бях полумъртъв. То ме избута на брега…

— То?

Иън се ненавиждаше, че един спомен го размеква толкова и затова, по-рязко отколкото би искал, отвърна:

— Не е било човек, предполагам. Ти как мислиш?

Тя само поклати глава.

— Не виждах нищо. Само кашлях и плюех вода. После мама се озова до мен. Стискаше ме така силно, сякаш никога нямаше да ме пусне. Моят спасител й се караше. По-скоро й крещеше.

Неволно потрепери. Съвсем съзнателно Алана обви врата му с ръце.

Облаците образуваха дракони и котенца..

— Оттогава никога не съм плувал в океана.

Отърквайки буза в гърдите му, Алана пророни:

— Горкото малко момче. — Обсипа брадата му с целувки. — Но несъмнено е имало и прекрасни моменти, нали?

— Когато бях много, много малък, тя ми пееше. — Облаците очертаха образа на майка му и той се хвана, че й се усмихва. — Но после… сякаш започна прекалено бързо да се състарява. Изсъхваше. Гледаше към океана с копнеж. Гледаше и към мен с копнеж. Именно затова не очаквах, че ще ме изостави.

Вдигна ръка и погали Алана по косите.

— Майка ти е останала толкова дълго с теб, колкото й е било възможно.

Нямаше представа за какво му говори Алана. Не разбираше защо тя сякаш оправдаваше майка му. Прегърна я по-силно.

— Обясни ми.

— Нима не знаеш? Законите, по които живеем тук, във Фионауей, не са й позволявали да остане по-дълго на земята. Трябвало е да ти го каже.

— Може и да го е сторила.

Не я беше слушал. Тя беше негова майка и той смяташе, че вечно ще бъде наоколо; че няма да го изостави, независимо какво й струва това.

— Върнала се е в морето — продължи меко Алана. — Не е изключено още да е там. Някой ден ще отидем да поплуваме и има вероятност да…

— Не!

Огромната черна вълна отново се надигна в съзнанието му и той си припомни как се дави и как гълта морска вода — горчива, солена, изгаряща.

Независимо от обяснението на Алана, продължаваше да се чувства огорчен от жената, проявила достатъчно неблагоразумие да легне с Лезли, да създаде син, а после да изостави детето, без дори да погледне назад.

Алана мълчеше. Усети, че потреперва, но постепенно възвърна самоконтрола си.

— Баща ти е глупак. Захвърлил е всичко, с което е бил дарен: образование, чар, привлекателност. От страх е изоставил булката си — воден дух, а от завист се е отчуждил от безценния си син.

— Не те разбирам.

— Ти си специален, а той не е. Цял живот си го е повтарял, а после се появява синът и се превръща в мъж, комуто всички се възхищават и когото уважават.

Никога не бе мислил за баща си и връзката им по този начин. Винаги бе гледал на себе си като на момчето, изоставено от майка си и отблъснато от баща си. Алана подреди всичко като вълшебница… или вещица.

— Господин Феърчайлд никога не е разполагал с истинска власт. — Изражението й бе сериозно. — А ти, Иън, си могъщ!

Иън се загледа в жената под себе си. Вятърът подмяташе един непокорен кичур върху челото й. Посрещна погледа му без уплаха.

Други трепваха от неговата сила, а тя сякаш я поглъщаше. Несъзнателно наведе глава и устните му докоснаха нейните. Поколеба се, но Алана не направи опит да се отскубне и той притисна устните й по-плътно. Носовете им се опряха. Устните й бяха меки, сочни и гладки. Би трябвало, мина му през ума, да задълбочи целувката, но се отдръпна.

За да съхрани себе си. Клепачите й се спуснаха:

— Защо ме последва тук?

Иън се изправи и й подаде ръка, а когато тя я пое, й помогна да стъпи на крака.

— Днес е рожденият ти ден. Време беше да си спомниш. И да се омъжиш за мен.

Гледаше го изпитателно. Дали съзираше болката му? Изплаши се да не би тя да я отблъсне.

Устните й обаче се разтегнаха в широка доволна усмивка.

— Да — промълви тя, — ще се омъжа за теб.

Недоверие облъхна душата му. Ала постепенно се породи надежда, която премина в триумф, обагрен в лилаво, червено и златно. Невероятен, зашеметяващ триумф.

Би трябвало да проговори, да изрази задоволството си, да я увери в добрите си намерения. Успя обаче да отрони една-единствена дума:

— Днес!