Кристина Дод
Вещицата (11)

Глава 11

Алана се свлече от каруцата още щом дърварят я вкара в двора на къщата. Сърцето й биеше учестено — обмисляше следващите си действия, които трябваше да я превърнат от вещица в лейди Алана по възможно най-живописния начин. Започнеше ли веднъж, нямаше връщане назад.

— Хайде, хайде. Какво се маеш? — негодуваше дърварят. — Не можеш да стоиш така насред имението на господин Феърчайлд.

Имението на господин Феърчайлд — как ли пък не! Алана разпери ръце и се провикна:

— Добри хора, призовавам ви да видите едно истинско чудо.

Жените, които работеха в градината, изправиха гръб. Момичетата при краварника се скупчиха на вратата. Мъжете, заети с подмяната на старата тухлена настилка, вдигнаха глава. Кени излезе от ковачницата и също се вторачи в нея.

— Във Фионауей съм известна с умението си да променям образа си и сега ще ви разкрия тайната си!

Подкани децата, които играеха при езерото, и те предпазливо я приближиха.

Някакъв мъж изсумтя и се захвана отново с работата си, но друг се обади от върха на широкото мраморно стълбище пред къщата:

— Изправете се и я изслушайте!

Алана вдигна глава и се взря в очите на Иън. Гледаше я и чакаше с копнеж да чуе истината за нея. Помоли се да успее така да го разтърси, че кафявите му очи да станат зелени — с цвета на пръстена му.

Прислужниците се тълпяха, дърварят чакаше, а Кени заплашително държеше дървения чук.

— Понякога промяната на образа е много лесна. Разхлаби връзката на качулката и я отметна.

При вида на бакърените й коси всички отстъпиха крачка назад. Жените придърпаха децата до полите си. Някой прошепна:

— Това са косите на Маклаудови!

Мислено го благослови. После извади парцал от джоба си и закуцука към кладенеца.

— Не я оставяйте да стигне дотам! — провикна се Кени. — Тя е вещица. Ще прокълне водата, както прокле мен.

— Не ставай глупав, човече — обади се госпожа Армстронг, застанала до простора. — Не виждаш ли коя е?

Докато Алана потапяше кърпата в пълното ведро, сред тълпата се разнесе шепот, а щом избърса лицето си, гласовете се усилиха. Приближилата се до нея госпожа Армстронг пак се обади:

— Остана петно на брадичката ти, милейди.

— Милейди! — възкликна една от краварките. — Грейс я нарече „милейди“.

— Ето още чудеса! — Развърза канапчето около талията си, свлече пелерината и освободи косите си, които се разпиляха по раменете й. Накрая приглади гънките по роклята си. Старомодната дреха й бе прекалено тясна, но другата, която й седеше по-добре, бе разкъсана от Иън през нощта, когато се опита да пререже гърлото му. — Тази, която променя образа си, се превърна в лейди Алана!

— Променяла образа си — изсумтя Иън иронично. — Винаги си е била лейди Алана.

Извърна се към него — той стоеше в периферията на наобиколилата я тълпа. Не успя да го изненада. Явно заканите му са целели точно това — да я върнат във Фионауей. Да се озове в ръцете му. Да, наистина постъпи като глупачка.

— Винаги си го знаел, нали?

Не й отговори. А вече мълвата за завръщането й се разпространяваше — прислужниците излизаха от къщата, селяните тичаха откъм селото. Светкавично всички бяха узнали новината. Една камериерка дори се провикна:

— Ей, Кени, кажи ни пак как вещицата накарала прътът ти да пресъхне.

Избухна смях, а лицето на Кени пламна. Вече се готвеше да отговори, да ругае и заплашва, но дребничката му жена застана до него с ръце на кръста и го изгледа свирепо през присвитите си очи.

— Да, Кени, кажи ни как вещицата накарала прътът ти да пресъхне. Или държиш някоя фуста настрана и това ти пречи да изпълняваш съпружеските си задължения?

Приближи се заплашително към него. Той отстъпи, изпускайки дървения чук. В следващия миг тичаше към портата, а жена му го следваше по петите.

Иън следеше как новината за завръщането на Алана прониква във всяко кътче на къщата и сърце не му даваше да прекъсне триумфа й. Гледаше я как, огряна от слънчевата светлина, разговаря с хората си и благодареше на суматохата, която му даваше възможност да се овладее. Онова, което му се стори красиво на лунната светлина, направо го заслепи на слънчевата.

Косите на Алана грееха. Лицето й сияеше, а усмивката, с която даряваше прислужниците, го изпълваше с копнеж. Тази усмивка заплашваше всеки миг да го удави.

Възхитителна!

Воден дух и вещица!

Негова!

В следващия миг я видя да трепва и да се хваща за госпожа Армстронг за опора. Проби си път през тълпата.

— Лейди Алана, колко лошо е пострадал кракът ти?

Смаяните й зелени очи се разшириха и тя тихо възкликна, когато я вдигна на ръце.

В неговите ръце. Докосваше я за първи път след опиянението, в което я обсипваше с целувки и нежни прегръдки. Решението му обаче да предяви претенции към нея бе взето хладнокръвно и рационално. То нямаше нищо общо е огромната наслада, която изпитваше, когато изтръгваше виковете на самозабрава от отпуснатото й тяло, нито обясняваше екзалтацията му, когато проникна през девствеността й. Дори дузина мъже да бяха я имали преди него, той пак щеше да я задържи. Единствено за себе си.

Сега я притискаше и не й позволяваше да се отскубне. Допирът на тялото й му напомняше за предишната нощ.

Най-сетне Алана се успокои и го погледна през присвитите си очи. Иън забеляза как спомените напират в нея. Долови усилията й да ги отрече, да ги прогони. Почти й се усмихна.

— Страхливка!

— Не съм страхливка. Тук съм.

Тръгна към стълбите. Прислужниците заръкопляскаха, докато преминаваше през вратите. Те го одобряваха, одобряваха и ухажването му.

Алана разбра. А той разбра по руменината, плъзнала внезапно около ушите й, по стиснатите й устни, по стягането на тялото й от допира на ръцете му.

Как успяваше такова деликатно същество да демонстрира подобно високомерие? И защо си беше въобразила, че той ще се впечатли? Внесе я във фоайето и я постави на пейката.

— Вдигни си полата!

Устните й образуваха съвършено О.

Иън отиде при вратата и се провикна да му донесат гореща вода. Когато се върна, я завари с решително вирната брадичка. Тогава коленичи пред нея и запретна полата й.

Гранитната й брадичка рухна и тя се спусна да прикрива краката си.

— Иън! Прислужниците ще видят.

— Прислужниците нямат значение. Кракът ти обаче има. Няма да допусна булката ми да страда.

— Още не съм се съгласила…

— Ще постъпиш глупаво, ако не се съгласиш. Аз съм млад и енергичен, всичките ми зъби са си на мястото. — Отвори уста и прокара пръст по тях. — Виждаш ли? Пея добре и съм очарователен на светски събирания. Мога дори… — С небрежно движение метна кожените й пантофки през рамо — …да представя препоръки. Лейди Валери, която живее в шотландските низини, когато не е в Англия, направо ме обожава. А чувала ли си за Себастиан Дурант, виконт Уитфилд?

Тя го гледаше, сякаш е полудял, и заклати глава.

— Жалко. Той е влиятелен мъж и мой делови партньор. Ще ти стане роднина. — Погледна нагоре, за да разбере дали и сега ще му се противопостави, но тя изглеждаше прекалено смаяна от грандиозните му приказки. — Лорд Уитфилд също би ми дал препоръка. Е, вероятно не най-подходяща за пред обществото… Все пак, колкото и да се възхищавам от Себастиан, препоръката от този пират няма да си струва мастилото, с което е написана.

— Той е… пират?

— Според всеки, опитал се някога да го измами.

Пое легена с горещата вода от госпожа Армстронг и провери температурата с ръка. Явно докато я донесат от кухнята, бе изстинала достатъчно. Постави го на пода и сложи вътре крака на Алана.

В първия момент тя трепна от топлината, но после се отпусна.

— Тогава какви точно препоръки ще ми представиш?

— Финансови. Няма да се омъжиш за бедняк. От гледна точка на парите може да се каже, че се омъжваш изгодно.

Неохотно смъкна полата й надолу, но се постара да не се намокри. — Наистина много изгодно.

Страните й пак поруменяха, ала сега я обзе прилив на енергия.

— Щом си толкова привлекателна партия, защо още не си женен?

— Очаквах да попиташ за това. Баща ми е Феърчайлд и признавам, че бъдещите ти роднини по тази линия ще бъдат голямо изпитание. Но… — Той вдигна показалец предупредително, — …вече се запознах с братовчедите ти и бих казал, че същото важи и за мен.

Тя се зачуди как така събитията около завръщането й у дома се изплъзнаха от контрола й. Уж беше планирала всяка стъпка: как се представя като лейди Алана, как всички са смаяни, как се появява пред братовчедите си и ги уведомява, че няма да наследят нищо, как поглежда умиращия господин Феърчайлд и учтиво изразява съжалението си за състоянието му, как показва на натрапника Иън кой всъщност командва тук.

Вместо това сега седеше насаме с него във фоайето, а кракът н бе потопен в леген с топла вода.

И за всичко беше виновен той. От първия миг, когато го зърна, той постоянно се намесваше в добре обмислените й стратегии… Извърна се от привлекателното му, наблюдателно и всезнаещо лице, опитвайки се да си възвърне част от достойнството.

— Брайс е франт, а Едуин… е, той не блести особено с някакви качества.

— Не блести ли?

Хрумнаха й няколко отговора, но не можеше да се разбъбри пред госпожа Армстронг. Иън сякаш я разбра и нареди:

— Донеси ни бинтове, госпожо Армстронг. — Тя направи реверанс и се отдалечи, а той добави: — От името на всички във Фионауей — добре дошла у дома, лейди Алана.

Изключително самонадеян! Нямаше никакво право да говори от името на всички във Фионауей. Но не звучеше високомерно. По-скоро ласкаво, сякаш й симпатизираше заради желанието й да е начело.

— Готвачката приготвя истински пир в чест на завръщането ти. Госпожа Армстронг нареди на прислугата да лъсне подовете и да приготви покоите ти.

Естествено, ще си дава вид, че е готов да я остави тя да ръководи. Нали иска да се ожени за нея. А след като това стане, ще вземе нещата в свои ръце.

— Днес сутринта отидох при господин Луис — уточни Иън. — Той даде съгласието си да празнуваме тази вечер.

Алана неволно се засмя. Да говори надълго и нашироко с господин Луис дали да се върне, когато той вече е бил дал благословията си за празненство в нейна чест.

— Благодаря.

Взе се в ръце и погледна нагоре. Очите на Иън не се откъсваха от лицето й — без всякакво усилие разчиташе обзелите я емоции, които тя не успяваше да скрие.

— Наредих да отворят едно буре от хубавото вино.

Навремето баща й настояваше тя да изпълнява задълженията си от страх да не се струпат на неговата глава; господин Феърчайлд го беше грижа единствено за земите и богатството; господин Луис изискваше от нея да спазва съюза. А този мъж, Иън, оставяше впечатлението, че се интересува единствено от нея.

— Може да го превърнем и в тържество по случай нашата женитба…

Отново познатата й жажда за земя. Почувствала се разочарована, посегна да го перне през ухото. Той ловко й убягна.

— Не желаеш, така ли? Тогава — по-късно. А, ето я и госпожа Армстронг с бинтовете.

Госпожа Армстронг му ги подаде, направи реверанс и бързо излезе, сякаш нямаше търпение да ги остави насаме.

— Да направя ли удоволствие на дамата си, като й превържа крака?

Тя се загледа в сведената му глава, долови приятната топлина на ръцете му и примигна, за да възпре глупавите сълзи. Е, ако беше дъщеря на обикновен човек и Иън я ухажваше, животът щеше да е доста по-лесен…

Той вдигна поглед и светът потъна в сивкава мъгла. Е тези очи сякаш се зараждаха тъй обичаните от нея бури. Пое си дълбоко въздух и бе готова да се закълне, че гърдите й се изпълват с морски аромат. Отдели се от земята. Усети пяната, чу грохота на вълните и видя — все в тези очи — сладка, страстна привързаност на мъж.

Ръцете му бавно се насочиха към нея — даваше й възможност да се отдръпне и да го зашлеви през лицето. Не направи нищо подобно. Просто го гледаше — напълно омаяна — докато той обгръщаше гърдите й.

Нейните гърди. Не пое почтително ръцете й, не се докосна до устните й с нежна целувка. Просто дръзко обгърна гърдите й, а тя му позволи. И не само му позволи, а въздъхна, сякаш желаеше този допир, сякаш си го бе представяла. Изпита наслада от милувката върху кожата, останала непокрита от бюстието. Затвори очи — искаше по-пълно да усети пръстите му, които галеха набъбналите й от удоволствие зърна.

— Алана…

Гласът му прозвуча като в съня й. Тялото му се притисна към коленете й. Дъхът му я облъхна. Устните му се насочиха към извивката на шията й.

Потрепери от неговата топлина и от начина, по който я вкусваше. Пръстите му не спираха да галят гърдите й. Стисна плътно колена в опит да се овладее, но той се досещаше какво става с нея. Нямаше начин да не се досеща, защото се наведе напред и разтвори краката й.

Постави длани върху гърдите му. Хрумна й да изрази някакъв протест. Беше редно да протестира.

Устата му се насочи зад ухото й и тя го чу да проронва:

— Алана…

Плъзна ръка и я притисна по-близо. Долепи бедра към нейните. Тя неволно простена и прехапа устни, за да заглуши стона.

— Не. — Целуна я по устните и близна мястото, което бе прехапала. — Остави да те чуя. Обожавам да те чувам, Алана.

Устните, гърдите, слабините й. Той беше навсякъде и се разтапяше сладък и горещ като мед върху пресни кифлички. Тя надигна бедра — жадуваше да изпита още от това прелестно чувство.

Тялото му излъчваше топлина. Тя самата гореше. Зърната на гърдите й продължаваха да се втвърдяват и сладостно очакваха… очакваха…

Така внезапно се отдръпна от нея, че тя рязко отвори очи и едва не възропта.

Изведнъж съзря напрегнатото му пренебрежително изражение.

После тупна на земята като пронизана от стрела птичка. Руменина плъзна от пръстите на краката й до челото, но Иън с абсолютно безразличие оправи бюстието й и се отдръпна. Остави отпечатъка от тялото си върху нейното, а нея — вледенена и изпълнена с копнеж. Докато тя все още се намираше между небето и земята, той вече стоеше приклекнал пред нея и все едно нищо не се бе случило, бинтоваше крака й.

Искаше да го удари или поне да демонстрира безразличие така добре, както той. Ала някакъв шум при вратата я накара да вдигне глава. Взря се невярващо в очерталия се там силует.

Омразният дрезгав шепот на господин Феърчайлд й подейства като удар.

— Любимата ми довереница най-после се завърна.

* * *

Постепенно историята за съюза се превърна в приказка, а после в легенда. Накрая само неколцина селяни и рибари вярваха чистосърдечно в нея и в съществуването на водните духове. Единствени Маклаудови спазваха обета на съюза; не насърчаваха мълвата и с усмивка слушаха старите приказки, но всъщност през цялото време знаеха истината и съзнаваха колко сериозни са нещата.

Назначен от Маклауд пазач бдеше над скривалището с камъни. Дойдеше ли време, той ги отнасяше на юг, за да ги продаде. Много внимаваше никой да не разбере откъде ги е взел. После, неуловим като сянка, се връщаше във Фионауей.

Маклаудови знаеха кой е човекът-пазач.

Никой обаче не знаеше кой е водният дух-пазач.