Иван Вазов
Ремлинген

Разбесня се в Българи’я

Ремлинген-герой,

като в бащина мошия

коли, бие той.

 

Конституцията души

Ремлинген-герой

и във пазвите си муши

левове без брой.

 

Той изпразнюва ковчега,

Ремлинген-герой,

та кога от нази бега,

пак да прави лой.

 

Казват, бил лъжлив, коварен

Ремлинген-герой,

но на своя господарин

верен е копой.

 

Хапе, лае и се зъби

Ремлинген-герой

и разпложда като гъби

от шпиони рой.

 

Тури всекиму окови

Ремлинген-герой,

под солдашки си подкови

всичко тъпче той.

 

В ръка носи кърпел дрянов

Ремлинген-герой,

даже верният Горбанов

вчера яде бой.

 

Няма нищо, харно прави

Ремлинген-герой,

в таз земя от въртоглави

царят днес е той.

 

Блъскай тиквите им глупи,

удряй! Не се бой!

Скоро й твойта ще се счупи,

Ремлингене мой!

 

Пловдив, 7 декември 1881