Иван Вазов
Влезте в мойто положение

(След прочитанието вестник „Търн. конституция“)

Не осъждайте ме, хора,

че пак дигам шум и врява.

Имам жалба, що да стора?

Крясъкът облага дава.

 

С много скърби съм претварен,

за народа сърце стене.

Как да бъда благодарен?

Влезте в мойто положенье.

 

Тук се вършат адски вещи,

деспотизмът ни поглъща:

тоя Батенберг зловещи

конституцьята повръща.

 

Да, повърна я коварно,

дор аз пишах в „Кукуригу“,

туй — свидетелство е вярно,

че пропадаме под иго.

 

Днес без мен върват колата

и указите се пишат,

туй не значи л’че печата

и свободата не дишат?

 

Па и тоз Цанков лукави

стори подлост непростима:

нам позорът той остави,

славата самси я взима.

 

Как не бе анатемосван

в „Свирка“ той, но всичко смеля!

Вижте, и днес тоз халосан

не си дава портофеля.

 

И продажните газети

днес подкрепят го наздраво,

дори мерзките поети

казват ми, че нямам право.

 

Затова и аз сега-на,

отмъщавам много люто:

честно име не остана

веч от мене незаплюто.

 

Но корете ме, че лайъ…

Поне вий сте с глави бистри.

Вий не знайте как страдайъ,

вий не сте били министри.

 

Пловдив, 12 януари 1884