Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (17)

Глава 16

Три месеца бяха изминали от смъртта на Морган Аткинс, но Алесандра продължаваше да си спомня за него поне веднъж дневно. Игуменката я бе учила да се моли за душите на грешниците, тъй като на тях те им бяха далеч по-необходими, отколкото на праведниците, но Алесандра изобщо не се чувстваше способна да се помоли за душата на убиеца. Опита се да забрави онази ужасна нощ. За Виктория обаче тя никога не можеше да забрави и всяка нощ, преди лягане, се молеше душата й да почива в покой. Също така се молеше и за душата на Роберта. Искаше й се да вярва, че двете жени са се пречистили в мъченията си, изживени в жестоките ръце на Морган, и че сега почиват в мир на онзи свят.

Натан и Сара се стягаха за път обратно към своя дом на острова. Кейн бе поканил Алесандра и Колин на прощална вечеря. Храната бе много изискана и в изобилни количества. Джейд едва не припадна, когато сервираха основното блюдо. Тя внезапно стана от масата и бързо напусна трапезарията. Кейн изобщо не се трогна от постъпката й. Дори се усмихна арогантно, по мъжки.

Не беше твърде привично за него да се държи така безчувствено и когато Алесандра го попита защо не проявява загриженост към състоянието на жена си, усмивката му стана още по-широка. Той обясни, че Джейд е отново бременна и тъй като и бездруго е притеснена от състоянието си, неговата намеса при редовните сутрешни и вечерни пристъпи на повдигане и повръщане само усложнявала нещата.

При това всички се развеселиха, вдигнаха се няколко тоста по случая, след което Натан и Колин заедно със съпругите си се оттеглиха в салона.

Сара бе повикана от Стърнс да се качи горе, за да нахрани нетърпеливата си дъщеря. Алесандра седна до Колин и се вслуша в разговора между двамата партньори. Опряха и до темата за огромния приход в сметката на компанията. Натан бе страшно любопитен да узнае откъде бяха дошли толкова средства. Колин дори се учуди от сърдития му тон. Алесандра напълно разбираше реакцията на Натан. Тя знаеше, че Натан е убеден, че Колин отново работи за Ричардс.

И тогава Колин обясни становището на Алесандра по отношение на нейното наследство, както и обидата й от това, че са искали да използват наследството на Сара, но не и нейното.

— Приходът е точно толкова, колкото щяхме да получим, ако алчният ни крал не бе задържал всичко за себе си.

— Алесандра, твоят подарък по случай раждането на Джоана бе достатъчен — отбеляза Натан и погледна с благоговение към макета на кораба с надпис „Смарагдът“, поставен отгоре на камината.

Колин също погледна натам и се усмихна, защото Натан го бе поставил на камината.

— Красив е, нали? — прошепна той.

— Не мога да спра да му се наслаждавам. Решихме да го вземем със себе си на острова.

— Радвам се, че ти харесва — каза Алесандра. Точно се канеше да попита Колин дали не би искал да поръчат на майстора да изработи макет на някой друг от корабите, когато Натан прекъсна мислите й с думите, че той и Колин нямат нужда от тези пари вече, защото компанията е достатъчно стабилна във финансово отношение.

— По-добре купете къщата, която Колин е избрал за вас — добави Натан.

— Моят съпруг вложи парите от застрахователния договор в едно доста солидно имение и сега крепостта иска много малко работа. Бих искала да го разгледате отвътре, преди да си тръгнете. Намира се недалеч от мястото, където живеехме под наем. Толкова е широко и просторно!

Колин отмести погледа си от макета на камината към жена си и уточни:

— Това не е крепост, мила моя.

— Напротив, точно такова е — възпротиви се Алесандра, — това е нашият дом, Колин, и затова е и наша крепост.

Колин не можеше да изкритикува такова объркващо, но логично обяснение.

— Значи, сега имам две крепости и принцеса — заключи той със смях.

После протегна краката си и прегърна Алесандра. Натан щеше да продължи спора около парите от наследството, но усети, че няма да успее да склони Алесандра да промени решението си. Той се предаде и измърмори под носа си:

— По дяволите!

— Какво пък сега? — учуди се Колин.

— Ако знаех за подаръка от наследството на жена ти, никога нямаше да продам акции на компанията. Успя ли да откриеш кой ги е закупил? Може би бихме могли да ги откупим обратно.

Колин поклати отчаяно глава и рече:

— Дрейсън не може да ми каже. Твърди, че ще наруши обещанието си за дискретност, а това ще подкопае доверието на клиентите му към него.

— Нека аз да поговоря с него — предложи Натан, — само ми дай пет минути с него и смятай, че ще разбера кой ги е закупил.

Алесандра внезапно се намеси, опитвайки се да успокои Натан.

— Дрейсън е невероятно етичен. Баща ми никога нямаше да работи с него, ако не бе уверен, че е изключително честен и предан. Ето защо, като зная чия дъщеря съм, аз не мога да не следвам неговите съвети и постъпвам точно като него. Също така, смея да твърдя, че имам пълно доверие в почтеността на Дрейсън. Бих заложила и последното си пени в облог, че няма да успееш да изтръгнеш никаква информация от Дрейсън. Можеш спокойно да се откажеш.

— Колин и аз имаме право да знаем кой е собственикът на акциите — възпротиви се Натан.

Колин затвори очи и се прозя шумно. Думите на Алесандра, че постъпва като дъщеря на Натаниел приковаха вниманието му. Той отвори очи и бавно погледна отново към макета на камината. Напомни му макета на крепост, която на времето баща й бе подарил на неговия баща… и хитрия номер с полицата. Баща й бе изиграл сър Хенри с документите, поставени вътре в малкия макет на крепост, който му бе поднесъл като подарък.

Тогава разбра всичко. Да, тя наистина бе постъпила като дъщеря на Натаниел. Сертификатите за притежание на акции бяха скрити в кораба. Колин бе потресен от догадките си. Когато погледна към жена си, той изглеждаше силно изненадан.

— Какво се е случило, Колин?

— Скъпа, ти не би ме лъгала, нали?

— Разбира се, че не.

— Как го направи!?

— Какво съм направила?

— Ти не си притежателя на акциите. Аз вече питах Дрейсън и той ме увери, че не ти си собственика.

— Аз не съм… Защо, за Бога…

Тя млъкна в мига, в който Колин посочи с пръст към кораба. Алесандра разбра, че Колин се е досетил за всичко.

Беше влязла вече в шестия месец на бременността и с всеки изминат ден се чувстваше все по-неловко, но все още бързо можеше да се овладее. Тя бързо се изправи и тръгна към вратата.

— Отивам да видя Сара и бебето. Толкова се радвам, когато я държа в ръцете си. Тя има най-очарователната усмивка, която съм виждала.

— Върни се при нас.

— По-добре да не го правя, Колин.

— Искам да поговорим. И то сега!

— Колин, няма нужда да разстройваш жена си. Бременна е, за Бога.

— Погледни я, Натан! Нима ти изглежда разстроена или объркана? На мен лично ми изглежда ужасно виновна.

Алесандра се обърна към Колин, за да си проличи колко е развълнувана. Натан й намигна, когато тя се приближи до канапето. Присвивайки ръце, тя се смръщи на Колин и го попита:

— По-добре не се гневи, Колин. Бебето ще го усети.

— Но ти самата далеч не си разстроена, скъпа.

— Не, не съм.

Колин намести възглавницата до себе си. Алесандра се настани до него и оправи роклята си. Тя гледаше надолу към пода. Колин я гледаше упорито.

— Вътре в кораба са, нали?

— Какво има в кораба? — попита Натан.

— Сертификатите за акциите — отвърна му Колин. — Алесандра, попитах те нещо. Моля те, отговори ми!

— Да, вътре в кораба са.

Изведнъж го обзе такова облекчение поради факта, че акциите не са били продадени на някой чужд човек, че му се прииска да се разсмее.

Алесандра леко поруменя.

— Как го направи? — попита я отново Колин.

— Какво именно?

— Да не би да са на мое име? Никога не ми е дошло наум да питам Дрейсън за това.

— Не.

— Тогава сигурно са на името на Натан?

— Не.

Колин реши да изчака минута, докато тя сама си признае. Алесандра упорито мълчеше. Натан изглеждаше напълно объркан.

— Аз само искам да разговарям със собственика, за да разбера дали не би искал да ни продаде акциите обратно. Кълна се, че няма да сплашвам никого! — поясни Натан.

— Собственикът не може да разговаря с теб, Натан, и мисля, че не е възможно по законен път да правиш сделка с акциите — поне засега.

Тя погледна към Колин и продължи:

— Ще си призная, че си позволих да се намеся, съпруже. Но пак ще ти напомня, че ти бе невероятно опърничав по отношение на моето наследство преди време, поради което трябваше да прибягна до малък трик.

— Точно като баща си — вметна Колин.

— Да — съгласи се Алесандра. — Сигурна съм, че той не би ми се разсърдил за това. А ти? — попита го тя изведнъж.

Колин не можеше да не забележи, че Алесандра сякаш изобщо не се вълнуваше от неговия отговор. Тя се усмихна така лъчезарно, че дъхът му почти спря от възторг. Тя като нищо можеше да го подлуди някой ден, но Колин не можеше да си представи нещо по-разкошно от такава една перспектива.

Той се приведе към нея и я целуна.

— Иди да си вземеш довиждане със Сара. След това си тръгваме към нашата крепост. Кракът ми има нужда от твоите чудесни компреси.

— Колин, за пръв път чувам да споменаваш за крака си — почуди се Натан.

— Вече не е толкова притеснителен и чувствителен. Всъщност именно този болен крак ни спаси живота. Ако болката в мускула не го бе събудила, нямаше да чуе влизането на Морган в моята спалня. Игуменката ми е казвала, че за всяко нещо си има причина. Считам, че е била права. Може би онази акула е отхапала част от крака ти, за да можеш да спасиш мен и сина ни.

— Аз ще имам син? — попита Колин, развеселен от прекалено сериозния тон на Алесандра.

— О, да, така си мисля.

Колин погледна нагоре с блажен поглед и запита:

— Нарекла ли си го вече?

С типичния за очите й блясък, Алесандра заяви:

— Трябва да го наречем или Делфин, или Дракон. И двете имена ще му подхождат. Все пак е син на Колин.

Алесандра напусна стаята, докато Колин се смееше от сърце на глас. Тя леко потупа корема си и прошепна:

— Когато се държиш добре и нежно с мама, си мисля, че си делфинче, но когато си палав и сърдит, защото нещо не ти е наред, си като истински дракон. Обичам те с цялото си сърце.

— Какво си шепне тя? — запита Натан.

Двамата я наблюдаваха как се изкачва по стълбите.

— Говори нещо на сина ми — поясни Колин, — тя си мисли, че бебето я чува.

Натан се изсмя. Никога досега не бе чувал по-абсурдно предположение.

Колин се изправи и се приближи до камината. Откри миниатюрното резе, хитро прикрито от един люк във вътрешната страна на кораба и го отвори. Сертификатите бяха навити на руло, завързано с розова панделка.

Натан го наблюдаваше, докато Колин извади документите. Разгърна ги и прочете името на собственика. В този момент Колин избухна в луд смях. Натан се изправи бързо от любопитство и нетърпение.

— Кой е собственикът, Колин. Само ми кажи името и аз ще говоря с него!

— Алесандра каза, че собственикът не може да говори с теб, Натан — напомни му Колин, — и е била твърде права. Ще трябва да почакаш твърде дълго.

— Колко? — попита нетърпеливо Натан.

Колин му подаде документите.

— Поне докато дъщеря ти се научи да говори, предполагам. Всичките са на името на Джоана. Никой от нас не може да ги закупи обратно. И двамата сме посочени като съвместни изпълнители.

Натан бе слисан.

— Но откъде е знаела? Акциите бяха продадени още преди тя да види Сара и Джоана.

— Ти ми беше писал името на дъщеря си в писмото си — припомни му Колин.

Натан поседна. Лицето му се озари от ведра усмивка. Компанията бе спасена от вмешателство.

— Къде отиваш, Колин? — извика той след приятеля си.

— У дома, в моята крепост — отвърна Колин, — заедно с моята принцеса.

Той се заизкачва нагоре по стълбите да посрещне Алесандра. Дочу се смехът й и Колин изчака, докато въодушевлението й премине.

Принцесата бе усмирила Дракона.

Но Драконът си оставаше победител. Той бе спечелил любовта на една принцеса.

Това му стигаше напълно, за да бъде щастлив.