Джули Гарууд
Принцеса Алесандра (16)

Глава 15

— Да, но ние не се паникьосахме!

— Напротив, паникьосахме се — опроверга го Алесандра. Тя се усмихваше на съпруга си, докато оспорваше твърдението му. После се върна към непосредственото си занимание.

Колин се бе изтегнал по гръб, облегнал глава на няколко възглавници. Коленичила на ръба на леглото, Алесандра разпъна продълговато парче памук и го постави на крака на Колин. От горещата вода ръцете й бяха силно зачервени, но това незначително неудобство беше мигновено забравено при меките звуци на удоволствие, които Колин издаде.

Той тихо бе измърморил при вида на листа с препоръки, които сър Уинтърс бе дал по отношение на крака му. Както и се очакваше, Колин отхвърли идеята за приемането на някакви медикаменти или пък алкохол за притъпяване на болката, като обясни мотивите си. Не искаше да стане зависим от нещо такова и бе по-скоро готов да понася болката в крака си.

Горещите компреси помогнаха да намалеят до минимум болката и спазмите в прасеца, и тъй като Алесандра непрекъснато го занимаваше с други неща, той не усети болката или раздразнението от белезите.

По отношение на останалата част от тялото си той не чувстваше никакви скрупули или неудобство. Алесандра бе в разкошна розово-бяла нощница с висока яка и халат от същия цвят. Колин, изцяло съблечен, бе подложил ръцете си под главата. Когато отново въздъхна с облекчение, тя бе уверена, че той се е отпуснал изцяло и е доволен от нея.

— Ще призная, че Кейн доста потича, но само защото имаше някаква малка вероятност Морган да е замесен във всичко това.

— И ти наричаш това „потичал“? Сигурно се шегуваш, Колин. Та той грабна жена си и двамата тръгнаха с каляската да издирват Катрин из целия парк.

Колин се усмихна, като си представи картината.

— Е, добре, той може да се е паникьосал, но не и аз.

Алесандра изсумтя твърде необичайно.

— Като че ли не те видях как и ти се метна отстрани в каляската, за да не те оставят.

— По-добре да се предотвратят нещата, отколкото да съжаляваш след това.

— И всичко това — за нищо — добави Алесандра. — Катрин щеше да умре от унижението, което щеше да изпита, ако я бяхте настигнали с Кейн. Слава Богу, Морган я доведе вкъщи, преди братята й да я бяха забелязали. И за всичко това съм виновна само аз.

— Защо мислиш, че вината е твоя?

— Защото именно аз разтревожих роднините ти, а не биваше.

— Те са и твои роднини — припомни й Колин.

Тя кимна, след което запита:

— Как мислиш, защо Виктория е отказала на Морган?

Внезапната смяна на темата далеч не учуди Колин. Той вече свикваше с начина, по който Алесандра прескачаше от мисъл на мисъл. Тя бе извънредно разумна, дяволски интелигентна и с невероятно здрава логика жена. Поради това Колин вече избягваше да отминава безмълвно нейните проблеми или грижи. Ако тя не бе напълно убедена, че Нийл е престъпникът, то и Колин не можеше да бъде напълно убеден.

— Морган е затънал до гуша в дългове и лесно можеше да изгуби именията — поясни Колин.

— Откъде знаеш това?

— Ричардс ми каза — поясни той, — и при това Виктория вероятно е мислила, че ще се справи по-добре без него.

— Да — съгласи се Алесандра, — възможно е.

— Скъпа, нека си лягаме.

Алесандра слезе от леглото и отнесе купата с гореща вода на перваза на прозореца. После отмести мокрите компреси от крака на Колин, сгъна ги и ги постави до купата.

— Колин — обърна се към него тя, — чувстваш ли някакво угризение за това, че не ме послуша, когато за пръв път исках да говорим за Виктория?

— Да, разбира се. Ужасно съжалявам. Всеки път, когато ми напомняше за това, аз пренебрегвах сериозността на проблема.

— Добре.

— Какво? Защо казваш „добре“? Нима искаш да се чувствам виновен?

Тя се усмихна.

— Да. Така е — призна си тя, след което съблече халата си, метна го на ръба на леглото и започна да разкопчава нощницата си. — Сега аз съм с предимство в преговорите с теб.

Колин се усмихна на начина, по който тя се изрази и по който го погледна. Алесандра обаче изглеждаше изключително сериозна.

— Тази нощ ще спя в твоето легло, Колин. Мисля, че няма никакъв смисъл да се опитваш да спориш с мен.

Алесандра се отказа от опитите да съблече нощницата си и бързо се настани в леглото. Бе убедена, че на Колин ще му бъде още по-трудно да й откаже, когато е вече сгушена при него. Тя придърпа завивките, намести възглавницата под главата си и каза:

— Ако не си съвсем засрамен от себе си, ще си позволя да ти напомня за деликатното положение, в което се намирам. Не вярвам да откажеш на майката на бъдещото си дете каквото и да е.

Колин се разсмя. Той се извърна настрани и прегърна жена си.

— Голям дипломат се оказа! — възкликна той. — Мила моя, причината не е в това, че не искам да спиш при мен. Аз ставам по цяла нощ и това означава, че ще те будя непрекъснато. Ти самата имаш нужда от почивка.

— Не се безпокой, няма да ме разбудиш — увери го тя. — Освен това исках да ти кажа, че днес пристигна едно голямо хубаво писмо от игуменката. Оставих го на бюрото ти, за да можеш да го прочетеш. Розите вече са разцъфнали около Стоун Хевън. Навярно догодина, когато ме заведеш в нашия замък, всички цветя ще бъдат великолепно разцъфтели. Да знаеш каква очарователна гледка е това!

— Господи, бях забравил, че притежавам замък!

Алесандра се сгуши в съпруга си.

— Игуменката е успяла да освободи средствата от банката. Никога не съм се съмнявала в нейните възможности. Зная, че когато пожелае може да бъде невероятно последователна и настоятелна.

Колин видимо се зарадва. Никак не му се искаше генералът да отмъкне дори и частица от наследството на Алесандра.

— Дрейсън най-после ще престане да се безпокои — отбеляза той. — В момента, в който парите пристигнат в тукашна банка…

— За Бога, Колин, нима си въобразяваш, че игуменката ще ни изпрати средствата?

— Но аз си мислех…

Смехът на Алесандра го прекъсна.

— Какво ти е толкова забавно? — подразни се той.

— Да измъкнем парите от генерала не бе толкова трудно, но да се опитаме да убедим игуменката да отпусне средствата, едва ли ще е възможно.

— Но защо? — Колин все още недоумяваше.

— Защото е монахиня — отвърна Алесандра, — а игуменките умеят да изискват средства и да ги пазят. Не се отказват лесно от придобитото. Генералът изобщо не може да се мери с игуменката, а също и ти, мили съпруже. Господ е решил манастирът да получи тези средства. Освен това те са подарък, нали си спомнящ? Убедена съм, че монахините ще ги използват за добро. Дрейсък ще ми се цупи известно време, но после ще му мине.

Колин се наведе и целуна съпругата си.

— Обичам те, Алесандра!

Тя сякаш бе чакала точно тези думи, за да се възползва от тях.

— Навярно ме обичаш, но не толкова, колкото Натан обича Сара.

Колин бе крайно озадачен от думите й. Облегна се на единия си лакът, за да може да огледа израза на лицето й. Алесандра не се усмихваше, но в очите й проблясваше някакво дяволско огънче. Очевидно пак си беше наумила нещо.

— Защо ми казваш това?

Нито изръмжаването, нито намръщеният вид на Колин трогнаха Алесандра.

— Просто отново преговарям — поясни тя кратко.

— И какво желаеш този път? — попита Колин, като с труд сдържаше смеха си и едва успяваше да се смръщи.

— Ти и Натан бяхте решили да използвате кралския подарък за Сара и ми се ще да попитам… не, да поставя условие: да вземете точно толкова от моето наследство. Само така мога да се съглася, че всичко ще бъде справедливо.

— Алесандра…

— Моля те, не обичам да ме обиждат и пренебрегват — отсече тя.

— Обидена и пренебрегната? Откъде, за Бога, ти дойде наум такова нещо?

— Знаеш ли, много ми се спи. Помисли за справедливостта в моята молба и утре ми съобщи своето решение. Лека нощ, Колин.

Молба? Тази дума само предизвика насмешката на Колин. Тя бе поставила условие и това бе всичко. Колин знаеше, че Алесандра е решила всичко и бе твърде опърничава, за да приеме други версии. Нито пък щеше да се откаже от онова, което бе решила. От интонацията й Колин усети, че чувствата й по някакъв начин са били засегнати, щом тя употреби израза „обидена и пренебрегната“.

— Ще си помисля — обеща той.

Алесандра изобщо не го чу. Тя вече спеше дълбоко. Колин изгаси свещите, придърпа я нежно близо до себе си и минута по-късно също заспа.

* * *

Само един човек от цялото домакинство все още не спеше. Фленаган още шеташе долу — прилежно довършваше някои неща, които сестра му бе пропуснала. Фленаган бе твърде взискателен и притеснителен. Твърдо беше решил, че докато сестрите му не усвоят рутината на домакинската работа, той ще контролира най-внимателно и критично всяко извършено от тях нещо. Така щеше да бъде, докато не установеше, че неговите стандарти и изисквания са напълно задоволени.

Беше вече един след полунощ, когато той най-после приключи с почистването на салона и изгаси свещите. Тъкмо бе стигнал до фоайето, когато някой внезапно почука на вратата.

Поради късния час Фленаган не отвори веднага вратата, а най-напред надникна през страничния прозорец. Разпозна приятеля на своя господар и отключи вратата.

Морган Аткинс влетя в къщата. Преди Фленаган да обясни, че Колин и Алесандра са се оттеглили в покоите си, Морган избъбри:

— Знам, че е късно, но много спешно трябва да видя Колин. Сър Ричардс ще се появи след няколко минути.

— Но милорд вече спи — изрече със запъване Фленаган.

— Събуди го — нареди Морган. После изведнъж смени тона си и с по-мек глас обясни: — Моментът е критичен. Колин ще иска да разбере какво се е случило. Побързай, човече! Ричардс ще пристигне всеки момент.

Фленаган реши да не спори с графа. Вместо това се извърна и се заизкачва бързо по стълбите. Морган го последва. Фленаган бе останал с впечатлението, че графът ще изчака в кабинета. Той се обърна леко, за да го покани да седне в салона.

В този миг някаква ослепителна светлина изпълни съзнанието му. Болката беше толкова непоносима и огромна, че той не можа да я понесе. Нямаше време да извика за помощ, камо ли да се съпротивлява. Фленаган изпадна в безсъзнание от момента, в който бе ударен в тила.

Падна назад. Морган бързо го прихвана под мишниците, за да не се чуе звук при падането му по стълбите, после го подпря на перилата.

Остана около минута, взирайки се в иконома, за да се увери, че не го е само зашеметил. Доволен, че Фленаган нямаше скоро да се събуди, той се върна към основната си задача.

Тихо се прокрадна нагоре по стълбите. В единия си джоб носеше нож, предназначен за Алесандра, в другия — пистолет, с който щеше да убие Колин.

Нетърпението му съвсем не беше намалило предпазливостта му. Беше репетирал този план стотици пъти, докато сам се увери, че няма никакви пропуски или грешки.

Сега чувстваше задоволство, че не се беше поддал на подтика да я убие по-рано. Беше пожелавал да, о, да, разбира се, че беше пожелавал да го стори хиляди пъти досега, но не се беше поддал на импулса. Защо пък трябваше да остави така договора с „Мортън & синове“, където Колин бе подписан официално като наследник, така че той да излезе печелившият в случай на нейната смърт. О, да, Морган отдавна бе решил как да постъпи. Принцесата го бе заинтригувала от момента, в който я видя за първи път. Нима можеше да има по-силно преживяване от това да убиеш кралско величие?

Той се усмихна, като си представи какво следва. Само след няколко минути щеше да узнае отговора на този въпрос.

Знаеше коя е спалнята на Алесандра. Бе разкрил този факт, когато за пръв път се отби у Колин. Алесандра току-що беше излязла от библиотеката. Той дочу, че тя се кани да вземе нещо от стаята си и внимателно я проследи с поглед но коридора, покрай първата врата, докато я видя да влиза във втората. О, колко беше умен! Този любопитен факт, който бе запомнил, сега щеше да му свърши добра работа.

Щеше да убие първо Алесандра. Несъмнено трябваше да има междинна врата между двете спални, а ако нямаше такава, той щеше да се възползва и от вратата към коридора. Представи си как Алесандра се разпищява от болка и ужас, как Колин притичва да спаси любимата си съпруга. Морган щеше да го изчака да види всичко, да съзре как кръвта изтича от тялото й. И в мига, в който видеше ужаса и безпомощността в очите на Колин, щеше да го застреля право в сърцето.

Колин заслужаваше бавна, агонизираща смърт, но Морган не можеше да рискува така. Колин бе опасен мъж и по тези причини Морган реши да го убие бързо. Достатъчно бе, че щеше да се наслади на израза на лицето му, когато съзре умиращата си съпруга. Това щеше да е напълно достатъчно, реши Морган, бавно прокрадвайки се по тъмния коридор.

По-тих и от котка премина покрай кабинета, после и край вратата на втората стая. Едва дишайки, той достигна вратата, която Алесандра тогава бе отворила, за да влезе.

Беше готов, съсредоточен… непобедим! Поспря се още за миг, в очакване на това дълго мечтано изживяване. Вслуша се в тишината… причакващ… треската от осъществяването на предстоящия пъклен план го обхвана, обзе цялото му същество, пламна отвътре.

Те и двамата заслужаваха да умрат. Алесандра — защото бе жена, естествено, а Колин — защото бе разрушил всичките шансове на Морган да успее във Военния департамент. Ричардс вече му нямаше доверие и за всичко това бе виновен само Колин. Ако тогава бе дошъл на срещата, може би Морган нямаше да се остави на треската, която го обхвана, когато видя дъщерята на французина. Никога нямаше да забележи невинната безпомощност в очите й, нито пък би се замислил колко нежна е кожата й. Можеше да се въздържи от желанието да я докосне с бръснача в ръцете си… Но Колин не дойде и Морган се провали. Братът се завърна по-рано от града и го завари да вкарва и изкарва острието, сякаш извършваше полов акт, от което буквално се беше главозамаял. Виковете го стреснаха — тези задължителни, вълнуващи крясъци, от които той още повече се възбуждаше. И ако Колин бе дошъл тогава и сестрата, и братът щяха да са все още живи. Той щеше да успее да си наложи самоконтрол. О, да, щеше да успее. А тя, Господи, тя бе толкова сладка…

Тялото бе станало меко като масло в ръцете му. Той знаеше, че и този път, с Алесандра, щеше да бъде отново така. Кръвта, топла и лепкава, щеше да бликне върху ръцете му, както и тогава…

Морган не можеше да изчаква нито секунда повече. След като Ричардс му заяви, че двамата са Колин са стигнали до заключението, че Морган не е подходящ за този вид работа, той се престори на разочарован. Всъщност отвътре изгаряше от гняв и ярост. Как можеха да го мислят за по-низшестоящ? Как си го позволяваха?

Тогава реши да ги убие и двамата. Планът му беше безупречен. И Колин, и Ричардс щяха да умрат при трагични злополуки. Но днес, докато яздиха със сестрата на Колин, той разбра от нея, че Алесандра се е опитвала да я убеди да не излиза с него.

Глупавото момиче му разказа всичко. Морган разбра, че са се усъмнили в него. Нито една, дори и нищожна следа не го свързваше с тези жени. Нима можеше нещо да го издаде? Не, нямаше нужда да се опасява — не бе допуснал да стане уязвим. Твърде хитър бе, за да стигне до самосъмнения.

Затова внезапно промени плановете си. Беше обмислил всяка подробност, дори и най-малката. Щеше да убие Алесандра заради самото животинско удоволствие, после щеше да убие и Колин, а накрая — да вземе мерки икономът никога да не се събуди.

Нямаше нищо, което да го уличи. Алибито му бе безупречно. Щеше да е прекарал нощта с онази кучка Лорейн, която би казала на всеки, че Морган не е ставал от леглото й този нощ. Голямата доза успокоително, примесена с алкохол, я приспа скоро, за да може Морган да се измъкне тихо и незабелязано през прозореца на къщата й. Когато тя се събудеше след опиянението, той отново щеше да е в леглото с нея.

О, да, Морган бе обмислил абсолютно всичко. Позволи си да се усмихне със задоволство. Извади ножа от джоба си и тихо хвана дръжката на вратата.

* * *

Колин се събуди от изскърцването на вратата към спалнята на Алесандра. Тъкмо се канеше да стане и да се поразходи поради пулсиращата болка в крака му, когато дочу приглушен звук откъм стаята на Алесандра.

Колин не дочака повече шумове. Интуицията му го накара светкавично да предприеме нещо. В стаята на Алесандра имаше някой и Колин бе сигурен, че това не е някой от къщата. Нито един от слугите не би си позволил да влезе в нечия стая, без да помоли за позволение.

Колин се придвижи пъргаво като котка. Без да предизвика и най-малък шум, той взе заредения пистолет от нощното си шкафче и погледна към Алесандра. С едната си ръка запуши устата й, а с другата я притегли през леглото. Пистолетът и погледът му бяха насочени към междинната врата.

Алесандра се събуди внезапно. Процеждащата се през прозореца лунна светлина и помогна да съзре изражението на Колин. Той изглеждаше много страшно. Нещо ужасно предстоеше да се случи. Колин най-после отмести ръка от устата й и даде знак с ръка да прекоси стаята. Той все още следеше междинната врата с очи.

Алесандра се опита да мине пред него. Колин не й разреши. Здраво я стисна за ръката и я избута зад себе си. Двамата се придвижиха до тесния ъгъл между стената и гардероба, като Колин през цялото време я прикриваше с тялото си. Той се изправи пред нея, така че да я защити от директна атака.

Алесандра не разбра колко време бяха стояли така. Стори й се цяла вечност, макар и да се досещаше, че трябва да са изминали само няколко минути.

В един момент вратата бавно се отвори. На килима се изписа нечия сянка. Последваха неясните очертания на фигурата. Нападателят не се прокрадна в стаята, а буквално връхлетя с демонска скорост и решимост.

Ниският гърлен звук, който той издаде, накара Алесандра да се разтрепери. Тя затвори очи и започна да се моли наум.

Морган държеше нож високо над главата си, а в другата ръка — пистолет. Тъй като буквално влетя в стаята, той мигом бе достигнал леглото и едва сега осъзна, че то е празно. Гърленият звук, с който налетя на леглото се превърна внезапно в нечовешки рев, напомнящ животно, на което плячката му току-що се е изплъзнала. Преди още да се обърне, Морган знаеше, че Колин е някъде там, прицелен в него. Осъзна, че има само секунда на разположение, за да се спаси. Той бе толкова умен, превъзхождащ всички, непобедим… С рязко движение той се извърна със заредения в ръка пистолет.

Смъртта го покоси. Изстрелът от пистолета на Колин застигна Морган, пронизвайки лявото му слепоочие. Той се свлече на пода с отворени очи. Ръцете му още стискаха оръжията.

— Алесандра, не мърдай! — нареди Колин с рязък, остър тон.

Алесандра послушно кимна и чак сред това осъзна, че Колин не я вижда, тъй като е с гръб към нея. Ръцете я боляха от притискането към гърдите, докато се молеше. Наложи си да се отпусне.

— Внимавай — прошепна тя толкова тихо, че Колин едва я чу.

Той се бе приближил вече до тялото на Морган, ритна пистолета от ръката му, а после коленичи, за да се увери, че Аткинс е мъртъв.

После въздъхна. Сърцето му туптеше бързо и той изсъска гневно над трупа:

— Копеле!

После се обърна към Алесандра, приближи се към нея и й подаде ръка. Тя бързо се отлепи от ъгъла. Погледът й бе втренчен в тялото на Морган Аткинс. Бавно се приближи към Колин, който от своя страна я обгърна, прикривайки с тялото си трупа на убиеца.

— Не го гледай — нареди и той.

— Мъртъв ли е?

— Да.

— Трябваше ли да го убиеш?

— Да, по дяволите, трябваше, разбира се.

Алесандра се облегна на рамото му. Колин я усети как трепери.

— Всичко свърши, скъпа. Той вече няма да стори зло на никого.

— Сигурен ли си, че е мъртъв.

В гласа й се четеше страх и безпокойство.

— Сигурен съм — потвърди Колин, без да прикрива гнева си.

— А защо си толкова вбесен?

Колин си пое дълбоко въздух, преди да заговори:

— Това е само реакция — поясни той, — този мръсник е имал грандиозни планове, Алесандра. Ако си беше легнала в своята спалня…

Колин не продължи. Мисълта за това какво щеше да се случи го ужаси.

Алесандра се хвана за ръката на Колин и го поведе към леглото. Нежно притисна раменете му, така че да го накара да седне.

— Но нищо не ми се случи, благодарение на инстинкта ти. Чул си шум в моята стая, нали?

Тихият й шепот го утеши. Той кимна с глава. Алесандра му действаше така успокоително и… той си призна, че имаше нужда точно от нещо такова сега.

— Скъпа моя, наметни си халата — каза той, — не искам да измръзнеш. Как се чувстваш?

Докато я разпиташе, Колин я придърпа в скута си.

— Добре съм. А ти?

— Алесандра, ако нещо се беше случило с теб, не зная какво бих правил. Не мога да си представя живота без теб.

— Аз също те обичам, Колин!

Думите й поуспокоиха Колин. Той я вдигна леко и я сложи до себе си. Пое си дълбоко дъх и после се изправи.

— Ще разбудя Фленаган, за да го изпратя за Ричардс. Стой тук докато…

Алесандра се изправи, прекъсвайки го с думите:

— Идвам с теб. Не мога да остана тук… с него.

— Добре, любов моя.

Колин я прегърна през рамото и двамата се отправиха към вратата.

Алесандра все още трепереше. Колин не искаше страхът да я обхване отново.

— Не беше ли казвала веднъж, че считаш Морган за истински чаровник?

Алесандра изпъшка и каза:

— Никога не съм казвала подобно нещо. Катрин го считаше за чаровен. Аз никога не съм споделяла това мнение.

Колин не искаше повече да я дразни или да й противоречи. Затова реши да не й напомня, че на времето го бе включила в списъка си за кандидати. Алесандра само щеше да се обърка повече, като си спомнеше за това.

Той й зададе въпроса си само, за да отвлече вниманието й от трупа, покрай който трябваше да минат, за да излязат от стаята. Явно бе преценил правилно ситуацията, защото Алесандра едва го забеляза, докато се мръщеше на мъжа си. Лицето й вече не беше така бледо, както преди.

— Усъмних се в Морган от момента, в който го видях за пръв път — продължи тя, — е, имам предвид почти от момента, в който се запознах с него.

Колин не продължи да спори. Бяха стигнали коридора, когато той се усети, че е чисто гол. Върна се бързо, нахлузи панталона си, а после извади едно покривало от гардероба и го метна върху Морган. Не му се искаше Алесандра да види отново лицето на мерзавеца. А и самият той не изгаряше от желание да го вижда повече.

Фленаган не бе в стаята си. Намериха го прострян на стъпалата близо до фоайето. Алесандра се обезпокои за състоянието на Фленаган много повече, отколкото от смъртта на Морган. Тя избухна в плач и се приведе към ръката на Фленаган, докато Колин правеше опити да я убеди, че икономът просто е ударен жестоко и поради това е изпаднал в безсъзнание. Чак когато Фленаган издаде глух стон, Алесандра отново се съвзе.

След около час, вилата се напълни с посетители. Колин бе успял да спре случайно минаващ файтонджия и го изпрати за сър Ричардс, Кейн и Натан. Тримата мъже пристигнаха почти задъхани.

Ричардс разпита Фленаган, след което го изпрати да отдъхне в спалнята си. Алесандра поседна на канапето, подкрепяна от Натан и Кейн от двете си страни. Двамата се надпреварваха да й помогнат и да положат някакви грижи за нея. Тя намираше загрижеността и вниманието им твърде приятни и затова се примири със силното потупване на Натан по гърба й, както и с хаотичните изрази на възхищение и симпатия, които Кейн редеше.

Влизайки в салона, Колин ядосано поклати глава, като видя тримата на канапето. Алесандра едва се забелязваше. Кейн и Натан буквално я бяха приковали за канапето с раменете си от двете й страни.

— Натан, жена ми едва смогва да диша. Отдръпни се. Ти също, Кейн!

— Напротив, ние я успокояваме — възпротиви се Кейн.

— Разбира се, тя има нужда от това — подкрепи го Натан.

— Сигурно това, което сте преживели е било истински ужас, принцесо! — обади се гласът на Ричардс откъм фоайето. Той прекоси стаята бързо и седна на креслото срещу Алесандра.

Директорът изглеждаше много смешно. Навярно е бил в леглото си, когато са го повикали спешно и поради това изобщо не се бе погледнал. Косата му бе смачкана от едната страна, а ризата — полузапасана в панталона. Обувките изобщо не отиваха на дрехите му. При това, макар че и двете бяха черни, само едната имаше емблема „Уелингтън“, а другата нямаше нищо означено.

— Разбира се, че е било истински ужас — съгласи се Кейн.

Натан отново я потупа, този път по коляното, с цел да я поуспокои. Алесандра отправи поглед към Колин. Блясъкът в очите й издаваше огромното й желание да се разсмее. Колин дори си помисли, че тя се усмихва, но не можеше да види долната половина от лицето й, което бе изцяло скрито между раменете на Натан и Кейн.

— Натан, стани. Искам да седна до съпругата си.

Натан я потупа за последно и се оттегли в друг стол. Колин веднага се настани до Алесандра и я прегърна.

— Как го уби? — попита Натан.

Кейн посочи с глава към Алесандра и направи жест към Натан, който убягна от вниманието й. И тъй като никой не понечи да даде отговор на Натан, тя самата реши да го стори.

— С един точен изстрел, право в лявото слепоочие.

— Колин винаги е бил много точен — похвали го сър Ричардс.

— Изненадан ли сте от това, че е Морган, сър Ричардс? — попита Алесандра.

Директорът кимна и призна:

— Никога не съм предполагал, че е способен да извърши толкова ужасни неща. Господи, аз го назначих на работа при мен. Начинът, по който оплеска онази работа, ми подсказа, че му липсва интуиция и някои умения. Заради некадърността му бяха убити сестра и брат.

— А може би съвсем не е било некадърност — намеси се Колин. — Ричардс, ти ми каза, че сестрата случайно се е появила. Чудя се дали Морган не я е убил нарочно? Той състави доклада за случая, нали?

Ричардс се наведе напред и заяви:

— Ще издиря цялата истина. Кълна се в Бога, ще го сторя. Но аз се чудя какво го е накарало да дойде тук тази нощ? Защо изведнъж така е решил да убие Алесандра? Досега е примамвал жертвите си до някое уединено място. А тази вечер е дошъл тук. Нима изведнъж е станал толкова смел?

— Струва ми се, че Катрин е причината той да предприеме такъв риск — намеси се Кейн, — трябва да е споменала на Морган, че Алесандра е била категорично против излизането й с него. Катрин обича да разказва всичко, което знае и е чула. Може би Морган се е изплашил да не би да се усъмним в него.

Натан поклати глава.

— Трябва да е бил побъркан.

Колин се присъедини към думите му и допълни:

— Звуците, които издаде, като нахлу в спалнята, ме карат да мисля, че не беше съвсем в ред.

— Господи, та той направо се е пристрастил към убиването — възкликна Кейн.

Алесандра бе потресена от самата идея, че може да съществува някой, който да изпитва удоволствие от чуждата болка или страдание.

— Можеше никога да не разкрием истината, ако не бе предприел това си действие тази нощ — спомена Натан. — Нийл щеше да си отиде на бесилото ей така, без да е извършил нито едно престъпление.

— А каква е била връзката между Морган и лейди Роберта? Дали е имал вземане-даване с нея или просто е била случайна негова жертва? — по-любопитства Алесандра.

Никой не избърза да отговори на този въпрос. Ричардс се опита да разясни:

— На всички бе известно, че виконтът и неговата съпруга съвсем не се разбираха. Може би Морган се е възползвал от уязвимостта и безпомощността на лейди Роберта. Навярно й е било приятно да получава съобщения и подаръци от някакъв неизвестен почитател.

— Може би щяхме да заловим все пак Морган — добави Кейн, — той щеше да направи още повече грешки, тъй като е бил извън самоконтрол.

— Катрин го считаше за чаровен — отбеляза намръщено Натан. Кейн кимна леко в знак на съгласие.

— Ей, Богу — възкликна Колин, — той наистина е знаел как да очарова и да погубва жените.