Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (95)

92.
ДЕНИ И САХ’ОТ

— Оттук е по-дълго, Дени. Сигурна ли си, че не трябваше да свърнем на югозапад?

Сах’от плуваше край уотърскутера, като лесно поддържаше темпото. След всеки няколко удара с перките, той се издигаше към повърхността, за да поеме въздух, след това се връщаше към спътницата си, без да нарушава ритъма.

— Знам, че ще е по-бързо, Сах’от — отговори Дени, без да откъсва очи от сонарния екран. Внимаваше да не се доближи до някое метално възвишение. В този район вирееше водораслото-убиец. Разказа на Тошио за срещата му със смъртоносното растение я беше ужасил и тя твърдо бе решила да избягва непознатите острови.

— Тогава защо се връщаме към старото месстоположение на „Стрийкър“, преди да се отправим на юг?

— Поради няколко причини — отвърна Дени. — Преди всичко, познаваме този участък от маршрута, тъй като и преди сме минавали оттук. А пътят от старото място към Морския кон е право на юг, така че вероятността да се загубим е по-малка.

Сах’от се усмихна неуверено.

— И?

— И по този начин ще открием Хикахи. Мисля, че тъкмо сега тя се навърта около старото място.

— Джилиън помоли ли те да я търсим?

— Да — излъга Дени. Всъщност тя си имаше свои причини да иска да открие Хикахи.

Дени се страхуваше от намеренията на Тошио. Възможно бе той да възнамеряваше да отложи напускането на острова, докато „Стрийкър“ приключеше с приготовленията и не станеше твърде късно Таката-Джим да се намеси. Разбира се, дотогава щеше да е твърде късно за самия него да успее да се добере отново до кораба с помощта на уотърскутера.

В такъв случай единствената възможност за Тошио оставаше скифът. Тя трябваше да намери Хикахи преди Джилиън. Джилиън можеше да реши да изпрати скифа за Том Орли, вместо за Тошио.

Знаеше, че не е премислила нещата и се чувстваше малко виновна за решението си. Но ако можеше да излъже един делфин, значи можеше да излъже и друг.