Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (93)

90.
КРЕЙДЕЙКИ

Те стенеха. Винаги страдаха. От еони животът ги бе наранявал.

: Слушайте:

Той извика на езика на древните богове, като придумваше каранк % да му отговорят.

:Слушайте: Вие Дълбоки Скрити: Вие Тъжни Използвани: Обаждам Се Отвън: Копнея За Публика:

Меланхоличното пеене спря. Той почувства нечие раздразнение. То се изразяваше едновременно в звук и телепатия, едно свиване на рамене, за да бъде прогонен досадният сърбеж.

Тъжната песен започна наново.

Крейдейки пак започна. Той плуваше около радиостанцията, оставена от „Стрийкър“, опитвайки се да привлече вниманието на древните мизантропи чрез електрическите сигнали на един далечен робот.

:Обаждам Се Отвън: Търся Помощ: Вашите Древни Мъчители Са И Наши Врагове:

Това леко преувеличи истината, но не съществено. Той продължи, извайвайки звукови образи, докато не почувства, че е привлякъл вниманието им.

:Ние Сме Ваши Братя: Ще Ни Помогнете Ли?:

Тътнещата и провлачена литания изведнъж изригна в нещо друго. Телепатичното съобщение беше ядосано и някакси чуждо. Тази част, която беше звук, прозвуча като вълново смущение. Без опита си в Морето на Мечтите, Крейдейки беше убеден, че нямаше да я разгадае.

 

+ НЕ НИ БЕЗПОКОЙ —

— НЕ СТОЙ ТУК! НИЕ +

+ НЯМАМЕ БРАТЯ —

— НИЕ ОТХВЪРЛЯМЕ +

+ ВСЕЛЕНАТА —

— МАХАЙ СЕ ! +

 

Главата на Крейдейки бучеше от могъщото отрицание. Все пак силата на пси-излъчването беше окуражаваща.

Всичко, от което се нуждаеше екипажът на „Стрийкър“, беше съюзник, какъвто и да е той. Трябваше им помощ, поне едно отвличане на вниманието, ако хитрият план на Томас Орли имаше възможност за успех. Колкото и отчуждени и огорчени да бяха, те вероятно щяха да намерят известно удоволствие в оказването на помощ на други жертви на Галактическата цивилизация.

Той настояваше:

: Погледнете!: Слушайте!: Вашият Свят Е Обграден От Фанатици: Те Търсят Нас И Малките, Които Живеят С Вас На Тази Планета: Те Искат Да Ни Осакатят: Като Вас: Те Ще Нахлуят В Личната Ви Мъка:

Той създаде звуков образ на големи флотилии кораби, украсени със зеещи челюсти. Вложи в тях впечатление от зложелателно намерение.

Картината му бе разрушена от кънтящ отговор.

+ НИЕ НЕ СМЕ ЗАМЕСЕНИ —

Крейдейки поклати глава и се концентрира.

:Те Може Да Открият И Вас Също:

+ ТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ НАС —

— ВИЕ СТЕ ТЕЗИ, КОИТО ТЕ ТЪРСЯТ +

+ НЕ НИЕ! —

Отговорът го замая. Крейдейки имаше сили само за още един въпрос. Той се опита да узнае какво щяха да направят каранк %, ако бъдеха нападнати.

Преди да свърши, му отговори едно скръцване на зъби, което не се вписваше дори в телепатичните символи на древните богове. Това бе повече вик на предизвикателство, отколкото нещо, което можеше да се дешифрира. След това за миг звукът и менталните отгласи престанаха. Той беше оставен там да се носи с глава, в която звънтеше гневът им.

Беше направил всичко възможно. Ами сега?

Не му оставаше нищо друго освен да притвори очи и да медитира. Той разпрати звукови импулси и ги съчета с отзвуците от заобикалящите го скали. Разочарованието му намаля, когато усети как Нукапаи се оформя редом до него. Тялото й бе едно сложно съчетание от собствените му звуци и тези на морето. Тя сякаш се отъркваше в него и Крейдейки си помисли, че почти я чувства.

За кратко изпита сексуална тръпка.

: Не Са Добри Същества: — отбеляза тя.

: Не, Не Са: Но Те Страдат: Не Бих Тормозил Такива Отшелници Освен Когато Е Необходимо:

Той въздъхна.

: Песента На Планетата Изглежда Казва, Че Те Няма Да Помогнат:

Нукапаи се усмихна на неговия песимизъм. Тя промени темпото и подсвирна нежно с весел тон.

Слез долу

и чуй времето утре,

слез долу

и погледни в бъдещето…

Крейдейки се напрегна, за да я разбере. Защо говореше на тринар, език, който беше почти толкова труден за него, колкото и англическият? Сега за тях съществуваше друг език, който и двамата можеха да разберат. Защо му напомни за неговата неспособност?

Той объркан поклати глава. Нукапаи беше плод на въображението му… или поне беше това, което звуците на собствения му глас можеха да създадат. Така че как изобщо бе възможно тя да говореше на тринар?

Все още имаше загадки. Колкото по-навътре проникваше, толкова повече мистерии се появяваха.

Слез долу,

ти, гмурецо в черната нощ,

слез долу

и погледни в бъдещето…

Той си повтори посланието. Наистина ли тя искаше да каже, че нещо от бъдещето може да се прочете? Че нещо невероятно е предопределено да извади каранк % от тяхната изолация?

Все още се опитваше да разгадае гатанката, когато чу шума от двигатели. Крейдейки се заслуша известно време. Не се нуждаеше от хидрофоните на уотърскутера, за да разпознае модела на моторите.

Малък космически кораб се подаде в каньона внимателно и предпазливо. Звукови импулси бавно се движеха от единия край към другия, докато един прожектор обхващаше следите на морското дъно, които „Стрийкър“ беше оставил след себе си. Те засякоха парчетата и частите изоставено оборудване и накрая се спряха на малката кутия на предавателя и неговия уотърскутер.

Крейдейки премигна на силната светлина. Отвори челюсти в широка приветствена усмивка. Но гласът му го нямаше. За пръв път от няколко дни се срамуваше и притесняваше, че дори най-простите му думи щяха да излязат с фъфлене и щеше да прилича на глупак.

Говорителите на кораба усилиха една щастлива въздишка, изящна и обикновена.

Крейдейки!

С топло чувство той разпозна този глас. Включи моторите на уотърскутера и се отдели от предавателя. Като се втурна към отворения люк на скифа, той произнесе внимателно няколко думи на англически, една по една:

— Хикахи… Радвам се… да… чуя… гласа ти… отново…