Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (91)

88.
ТОШИО

Връзката беше направена. Сега Крейдейки можеше да слуша подземните звуци до насита. Тошио остави едножичния кабел да падне в калта. Освободи баласта и уотърскутерът се издигна спираловидно по дънера на дървото-сонда.

Когато стигна повърхността, Тошио разбра веднага, че нещо се бе променило. Вторият уотърскутер, който беше на Том Орли, беше издърпан по стръмния бряг и лежеше на моравата южно от басейна. От отворената секция на контролния пулт стърчаха жици.

Чарлз Дарт приклекна край брега. Наведе се напред с пръст на устните си. Тошио изключи моторите и развърза ремъците си. Седна изправен и огледа сечището, но видя само разлюляна горска растителност.

Чарли каза с гърлен шепот:

— Мисля, че Таката-Джим и Метц планират да тръгнат скоро, Тошио. Със или без мен.

Дарт изглеждаше объркан, сякаш смутен от глупостта на идеята.

Тошио запази израза на лицето си.

— Какво ви кара да мислите така, доктор Дарт?

— Веднага щом ти се спусна долу, два от Стеносите на Таката-Джим дойдоха да вземат радиото на онзи уотърскутер. Също така, докато беше долу, изпробваха двигателите. Отначало те звучаха малко продрано, но сега работят върху тях. В момента мисля, че не ги е грижа дали ще съобщиш за това.

Тошио чу тих, ръмжащ звук на юг — нисък вой, който се издигаше и падаше неравномерно.

Някакво движение на север попадна в погледа му. Той видя Игнасио Метц да бърза надолу в южна посока по горския път, носейки пакети със записи. Зад него се тълпяха четири яки кикуи — доброволци от селището. Техните въздушни торби бяха издути внушително, но очевидно приближаването към шума на двигателите не им харесваше. Носеха груби вързопи пред себе си.

Няколко дузини разширени очи неспокойно следяха процесията от листака.

Тошио се заслуша в звука на моторите и се запита колко ли време оставаше. Таката-Джим беше свършил преработването на бомбите по-бързо, отколкото очакваше. Може би бяха подценили лейтенанта. Какво ли още му оставаше да направи, за да приведе спомагателния кораб в действие доста по-рано от очакваното?

Не трябва ли да се опитам да забавя малко тяхното тръгване? Ако остана още малко, едва ли ще стигна до „Стрийкър“ навреме.

— Ами вие, доктор Дарт? Готов ли сте да приключите и да скочите на борда, когато Таката-Джим ви повика?

Дарт погледна пулта си. Поклати глава и измънка:

— Необходими са ми още шест часа. Може би имаме общ интерес в забавянето на тяхното отпътуване. Имаш ли някакви идеи?

Тошио преценяваше.

Е, това е то, нали? Моментът, когато трябва да решиш. Напусни сега, ако изобщо възнамеряваш да тръгваш.

Той шумно издиша. Добре.

— Ако измисля начин да ги задържа известно време, ще ми помогнете ли, доктор Дарт? Може да се окаже малко рисковано.

Дарт сви рамене.

— В момента просто чакам робота да изкопае в кората дупка за… ъ-ъ… един инструмент. Дотогава съм свободен. Какво трябва да направя?

Тошио откачи едножичния захранващ кабел от уотърскутера си и отряза свободния край.

— Е, за начало мисля, че имаме нужда от някой, който да се покатери на няколко дървета.

Чарли се намръщи.

— Стереотипи — промърмори той. — През цялото време в плен на стереотипи.