Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (86)

83.
ДЖИЛИЪН

— Всичко, което мога да ви кажа, Джилиън Баскин, е че той знаеше как да ме намери. Дойде тук с един „паяк“ и разговаря с мен от коридора.

— Крейдейки е бил тук? Том и аз допускахме, че ще разбере, че имаме частен компютър на високо ниво, но местоположението би трябвало да е невъзможно…

— Аз не бях ужасно изненадан, доктор Баскин — прекъсна я Нис. — Капитанът добре познава своя кораб. Очаквах да отгатне местонахождението ми.

Джилиън седна до вратата и поклати глава.

— Трябваше да дойда, когато ми сигнализира за пръв път. Може би щях да бъда в състояние да го спра.

— Вината не е твоя — отговори компютърът с нехарактерна чувствителност. — Щях да помоля по-настоятелно, ако мислех, че ситуацията е спешна.

— О, разбира се — каза саркастично Джилиън. — Не е спешно, когато ценен флотски офицер се поддаде на атавизъм и впоследствие се загуби в смъртоносна извънземна пустош!

Светлинките заиграха.

— Грешите! Капитан Крейдейки не е станал жертва на шизофрения.

— Как би могъл да знаеш? — попита Джилиън разгорещено. — Повече от една трета от екипажа на този кораб показа подобни симптоми след клопката при Моргран, включително повечето от делфините със гени на Стенос. Как можеш да твърдиш, че Крейдейки не се е върнал към първобитното, след всичко, което е изтърпял? Как би могъл да прилага Кинийнк, когато не може дори да разговаря.

Нис беше спокоен.

— Той дойде тук, търсейки специализирана информация. Знаеше, че имам достъп не само до микроклона на Библиотеката на „Стрийкър“, но и до по-цялостния, взет от тенанинската развалина. Не можеше да ми каже какво иска да разбере, но намерихме начин да преодолеем речевата бариера.

— Как? — Джилиън бе заинтригувана въпреки гнева си.

— Чрез пиктограми, визуални и звукови картини на различни варианти, които му показвах скоростно. Той надаваше бързи звуци за „да“ или „не“, за да ми каже кога съм на прав път. Не след дълго започна да ме насочва, правейки асоциации, за които дори не бях се сетил.

— Какви например?

Светлинките пак заблещукаха.

— Например начинът, по който много от загадките на този уникален свят сякаш са свързани; странно дългият период на време, в който тази планета е останала ненаселена след последните си обитатели, които били започнали да се израждат и се заселили тук, за да умрат; неестествената екологична ниша на така наречените възвишения с дървета-сонди; мистериозните „гласове от дълбините“ на Сах’от…

— Делфините с темперамента на Сах’от непрекъснато чуват „гласове“ — въздъхна Джилиън. — И не забравяй, че и той е от онези експериментални Стеноси. Сигурна съм, че някои от тях са били приети в този екипаж без обичайните тестове за стрес.

След кратка пауза, компютърът отговори с факти.

— Има доказателство, доктор Баскин. Очевидно доктор Игнасио Метц е представител на нетърпеливата фракция в Центъра по Ъплифт…

Джилиън се изправи.

— Ъплифт! По дяволите! Много добре. Зная какво стори Метц! Да не мислиш, че съм сляпа? Загубих няколко скъпи приятели и незаменими съекипници заради налудничавия му план. О, той наистина изпита своите творения. И някои от тях не издържаха на напрежението! Но с всичко това е свършено! Какво общо има ъплифтът с гласовете отдолу или с възвишенията с дървета-сонди, или с историята на Китруп, или с нашия приятел — мумията Хърби? Какво общо има което и да било от това с последвалата загуба на наши хора и бягството ни оттук?

Сърцето й заби по-бързо и тя усети, че стиска юмруци.

— Доктор Баскин — повтори Нис плавно, — точно това попитах и вашия капитан Крейдейки. Когато той сглоби парчетата за мен, аз също осъзнах, че ъплифтът не е несъществен въпрос тук. Това всъщност е единственият въпрос. Тук, на Китруп, е представено всичко добро и лошо в тази система на няколко билиона години. Все едно да бъде поставена на изпитания самата основа на Галактическото общество.

Джилиън премигна срещу абстрактните образи.

— Каква ирония — продължи безплътният глас, — че въпросът е в ръцете на вас, хората, първата разумна раса в историята, която изявява претенции за „еволюирала“ интелигентност. Вашето откритие в така наречената Шалоу Клъстър може да има за резултат война на Петте Галактики или пък да заглъхне като толкова многото други химерни кризи. Но стореното тук, на Китруп, ще се превърне в легенда. Налице са всички основания за това. А легендите са в състояние да въздействат на събитията дълго, след като войните бъдат забравени.

Дълго време Джилиън гледаше втренчено холограмата. После разтърси глава.

— Ще ми кажеш ли, ако обичаш, по-точно за какво, по дяволите, говориш?!