Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (85)

82.
ТОМ ОРЛИ

Братът на Дванадесетте Сенки изсвири тихо. Удоволствието му се разстла по водите около него, под килима от водорасли. Той се отдалечи от мястото на засадата, а зад него се разнесоха разтърсващи звуци от умиращите там жертви.

Тъмнината под водораслите не го безпокоеше. Отсъствието на светлина никога не би разочаровало един Брат на Нощта.

— Братко на Дълбокия Мрак — изсъска той. — Изпитваш ли удоволствие като мен?

Някъде от лявата му страна, сред клатещите се морски увивни растения, дойде радостен отговор.

— Да, Старши Братко. Тази група от пахански воини никога вече няма да коленичи пред уродливите женски от Зоро. Да благодарим на древните военачалници.

— Ще им благодарим лично — отговори Братът на Дванадесетте Сенки, — когато научим от полуразумните Земляни мястото на тяхната завърнала се флотилия. Засега да благодарим на нашите отдавна изчезнали Ловуващи през Нощта патрони, които са ни направили такива страхотни бойци.

— Благодаря на техните духове, Старши Братко.

Те продължиха да плуват, разделени на дължина от три тела, изисквана от стратегията за подводен бой. Условията бяха неподходящи с всичките тези водорасли наоколо и водата, която отекваше странно, но стратегията се беше стратегия, неподлежаща на въпроси — както и инстинктът.

Старшият Брат слуша, докато и последните слаби движения на давещите се паханци не престанаха. Сега той и неговият спътник щяха да отплуват към една от плаващите корабни развалини, където сигурно ги очакваха повече жертви.

Това беше като бране на плодове от някое дърво. Дори могъщи воини като тандуанците се оплитаха като пилета в кълчища в този килим от гнусни водорасли, но не и Братята на Нощта! Приспособими и променчиви, те плуваха отдолу, причинявайки разруха навсякъде, където можеха.

Порите на хрилете му пулсираха, всмуквайки водата с вкус на метал. Братът на Дванадесетте Сенки откри място с малко повече кислород и направи отклонение, за да мине през него. Да съблюдаваш стратегията беше важно, разбира се, но тук, под водата, какво можеше да им навреди?

Внезапно настъпи вълнение от трептящи звуци от лявата му страна, кратък вик и после тишина.

— Младши Братко, какво беше това смущение? — попита той в посоката, където се намираше спътникът му. Но речта се предаваше лошо под водата. Той чакаше с нарастваща тревога.

— Братко на Дълбокия Мрак!

Той се гмурна под купчина от висящи филизи, държейки бластери във всяка от четирите си ръце.

Какво тук долу можеше да надвие такъв могъщ боец като неговия младши брат? Със сигурност никой от патроните или поданиците, които познаваше, не можеше да направи такова нещо. Някой робот вероятно беше причина неговите метални детектори да излязат от строя.

Внезапно му дойде наум, че полуразумните „делфини“, които търсеха, може би бяха опасни под вода.

Но не. Делфините бяха въздуходишащи. И големи. Той претърси със звукови импулси местността и не откри отзвуци.

Най-старшият Брат — който командваше остатъците от тяхната флотилия от една пещера на малък спътник — беше направил заключение, че земляните не са тук, в това северно море, но все пак беше изпратил малък кораб за всяване на смут и проверка. Двамата братя във водата бяха единствените, които оцеляха. Всичко, което бяха видели, подсказваше, че плячката не е тук.

Братът на Дванадесетте Сенки бързо заобиколи ръба на открит басейн. Дали неговият по-млад брат не се беше отклонил в пролуката и там да е бил поразен от някой, вървящ след него?

Той чу слаб ек и заплува натам с готови оръжия.

В тъмнината почувства грамадно тяло пред и над себе си. Изцвърча радостно и се концентрира върху заплетените отзвуци.

Връщащите се звуци подсказваха присъствието само на едно грамадно същество в околността, — неподвижно и мълчаливо.

Той заплува напред, докосна го и усети скръб. Водата затуптя през порите на хрилете му и той се провикна:

— Ще отмъстя за теб, Братко! Ще изтребя всички мислещи в това море! Ще спусна мрак над всички надяващи се! Ще…

Чу се силен плясък. Той ахна, когато нещо тежко се стовари из отгоре върху дясната му страна и обви дълги крака и ръце около него.

Докато се бореше, Братът на Дванадесетте Сенки осъзна с изумление, че неговият противник е човек! Полуразумен, с нежна кожа, хищен човек!

— Преди това ще направиш нещо друго… — изрече грубо гласът на врага му на галактически език номер десет, точно зад слуховите му органи.

Братът простена. Нещо огнено и остро прониза гърлото му близо до гръбначния нерв. Чу врагът да казва почти със съчувствие:

— …Ще умреш.