Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (83)

80.
ДНЕВНИКЪТ НА ДЖИЛИЪН БАСКИН

Пристигнахме.

През последните четири часа бях като шеф на лудница. Благодаря на небесата за Ханес, Тишуут, Лъки Каа и всички прекрасни, способни делфини, които ни липсваха толкова дълго. Не осъзнавах, докато не пристигнахме, точно колко от най-добрите бяха изпратени напред да подготвят нашия нов дом.

Срещата беше възторжена. Делфините се стрелкаха наоколо, удряйки се един в друг, и вдигайки врява, за която непрекъснато си повтарях, че галактяните всъщност не могат да чуят… Тъга ни обзе само когато се замислихме за отсъстващите членове на екипажа — шестте липсващи делфина, включително Хикахи, Аки и Кипиру. И Том, разбира се.

Не след дълго открихме, че Крейдейки също го няма.

След това се захванахме за работа. Лъки Каа хвана кормилото почти толкова сигурно и стабилно, колкото го правеше Кипиру, и насочи „Стрийкър“ край ориентирите в кухината на разбития тенанински кораб. Гигантски скоби се спуснаха и хванаха „Стрийкър“, правейки го почти част от външната черупка. Той пасна чудесно.

Техниците моментално започнаха да интегрират чувствителните елементи и да настройват съпротивлението. Внимателно маскираните амбразури бяха отворени в случай, че се наложеше да се бием.

Каква отлична работа! Не допусках, че е възможно. Не мога да повярвам, че галактяните ще очакват нещо като това. Въображението на Том е поразително.

Само да чуехме и неговия сигнал…

Бях помолила Тошио да прати Дени и Сах’от тук с уотърскутер. Ако те поемат директен маршрут с максимална скорост, ще да пристигнат за малко повече от ден. Ще да ни е необходимо горе-долу същото време, за да приключим с подготовката си тук.

Наистина е важно да получим бележките на Дени и образци от плазмата. Ако Хикахи се обади, ще я помоля да спре при острова за пратениците на кикуите. На второ място след необходимостта да избягаме е дългът ни към малките земноводни — да ги спасим от поданичество на някоя налудничава раса от Галактически патрони.

Тошио реши да остане да държи под око Таката-Джим и Метц и да изчака Том, ако той се появи. Мисля, че добави тази последна част, знаейки, че така ще ми бъде невъзможно да откажа… Разбира се, знаех, че ще направи подобно предложение. Разчитах на това.

Фактът, че го използвах да държи Таката-Джим в шах, само ме караше да се чувствам по-зле. Дори ако нашият бивш помощник-капитан ме разочарова и се държи прилично, пак не зная как Тошио ще успее да се върне тук навреме, особено ако спешно се наложи да отлетим.

Сега разбирам какво означава изразът „капитански терзания“. Трябваше да се преструвам на изненадана, когато Тошио ми разказа за мини-бомбите, които Чарли Дарт открадна от склада за боеприпаси. Тошио предложи да се опита да ги вземе от Таката-Джим, но аз му забраних. Казах му, че ще рискуваме.

Не можех да му имам вяра. Тошио е умен млад мъж, но лицето му може да го издаде.

Мисля, че съм преценила всичко правилно. Де да бях сигурна.

Проклетият Нис ме вика отново. Този път ще отида да видя какво иска.

О, Том. Щеше ли ти, ако беше тук, да заместиш изцяло един корабен капитан? Как да си простя, че позволих на Крейдейки да излезе навън сам?

Въпреки това той като че ли се справяше твърде добре. Защо Ифни пак реши да обърка всичко?