Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (81)

78.
ТОМ ОРЛИ

Когато дойде момент на относително спокойствие, Том мислено отбеляза: Напомни си следващия път да не обикаляш насам-натам, разритайки гнезда на оси.

Той смукна от единия край на дихателната тръба. Другият край се подаваше на повърхността през малък отвор във водораслите. За щастие, сега не трябваше да вдишва толкова много въздух, за да допълва това, което маската му осигуряваше. Тук имаше повече кислород.

Над главата му отново засвистяха изстрели и до него достигнаха слаби викове от миниатюрната война, която продължаваше отгоре. На два пъти водата потрепера от близки експлозии.

Сега поне не трябва да се безпокоя от близки попадения, утеши се той. Воините наоколо имаха само ръчни оръжия.

Том се усмихна на иронията. Имаха само ръчни оръжия.

Беше застрелял двама тандуаннците при първото си нападение от засада, преди да бяха успели да насочат своите пушки към него. По-важното бе, че бе успял да улучи рунтавия Еписиарх, преди да се гмурне с главата напред в една дупка между водораслите.

Беше се отървал на косъм. Един близък изстрел беше оставил изгаряния втора степен върху ходилото на босия му ляв крак. В този последен миг той бе съзрял яростния скок на Еписиарха — облак от недействителен блясък гореше като ореол около главата му. Том помисли, че за момент е видял звезди в това трептящо сияние.

Тандуаннците загубиха своя нереално създаван път. Вероятно това попречи на бързото им придвижване и му помогна да остане жив.

Както беше очаквал, желанието за отмъщение беше насочило тандуаннците на запад. Той се подаваше от време на време, за да поддържа гнева им с кратки изстрели.

След това, докато плуваше от отвор към отвор под водораслите, сражението изглежда бе продължило и без неговото участие. Той чу звуци от битка и разбра, че преследвачите му са се сблъскали с друг извънземен отряд.

Тогава Том бе поел под водата в търсене на нови пакости.

Шумът от сражението остана далеч от неговата настояща позиция. От краткия поглед преди час бе разбрал, че в тази странна престрелка участваха половин дузина губруанци и три разнебитени всъдехода с балони вместо гуми, принадлежащи на някаква друга космическа раса. Том не беше в състояние да определи дали екипажът на последните се състои от роботи или не, но те, въпреки цялата си огнева мощ сякаш не бяха в състояние да се приспособят към криещата опасности повърхност.

Той остана заслушан около минута, после нави тръбата и я втъкна в колана си. Издигна се тихо на повърхността на малкия воден басейн и пое риска да вдигне очите си до нивото на преплетените примки от водорасли.

При своите внезапни набези той постепенно се беше приближил към останката с форма на яйчена черупка. Сега видя, че тя е само на неколкостотин метра от него. Две димящи развалини говореха за съдбата на машините на колела. Докато ги наблюдаваше, първо едната, после и другата бавно потънаха извън погледа му. Три покрити с водорасли губруанци, очевидно последните от отряда, се бореха с тресавището на път към плаващия кораб. Техните пера бяха прилепнали към тънките им, завършващи с ястребови човки тела. Изглеждаха отчайващо нещастни.

Том се надигна и видя мълнии от стълкновенията на други групи, биещи се на юг.

Три часа преди това бе дошъл малък разузнавачески кораб на зороанците, гмуркайки се и обстрелвайки всичко в полезрението си, докато един делтапланероподобен изстребител на Танду връхлетя от облаците да го пресрещне.

Те започнаха да стрелят един срещу друг, тормозени и от огъня на други малки въоръжени групи под тях, докато накрая се сблъскаха в пламтяща експлозия, срутвайки се в сплетена купчина в морето.

След около час историята се повтори. Този път участниците бяха тромаво движещ се птакански спасителен кораб и кораб на Братята на Нощта. Техните останки се присъединиха към димящите развалини, бавно догарящи във всички посоки.

Няма храна, няма място да се скриеш, а расата от фанатици, която наистина искам да видя, е единствената, която не се е намесила в тази всеобща касапница.

Съобщителната бомба го притискаше под колана. Той отново пожела да знаеше дали да я използва или не.

Джилиън сигурно вече се бе обезпокоила. Слава на Бога, тя поне е в безопасност.

А сражението все още продължава. Това означава, че все още имаме надежда.

Да. Делфините обичат да излизат на дълги разходки край брега. Е, добре. Нека видя дали мога да причиня още някоя неприятност на врага.