Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (8)

5.
ТОМ ОРЛИ

Висок, тъмнокос мъж висеше на една ръка от крака на леглото, което бе приковано към пода на обърната надолу с главата стая. Подът висеше над главата му. Левият му крак внимателно бе опрян на дъното на едно чекмедже, издърпано от един от обърнатите наопаки, вградени в стената шкафове.

При внезапното жълто проблясване на алармената светлина Том Орли рязко се извъртя и посегна със свободната си ръка към кобура. Беше изтеглил оръжието наполовина, когато осъзна какъв е източникът на стряскането му. За какво ли беше тя? Веднага се сети за десетина възможности. Самият той висеше на една ръка в най-странната част на кораба.

— Започвам контакт, Томас Орли.

Гласът като че идваше откъм дясното му ухо. Том смени захватката си на крака на леглото, за да може да се обърне. Абстрактното триизмерно изображение трептеше на метър от лицето му като прашинка на фона на лъч светлина.

— Предполагам, че искате да знаете причината на тревогата. Така ли е?

— Прав си, по дяволите! — викна той. — Нападат ли ни?

— Не. — Цветните изображения се промениха. — Корабът още не е атакуван, но помощник-капитан Таката-Джим обяви тревога. Поне пет флотилии от нашественици се намират в съседство с Китруп. Тези отряди сега се сражават недалеч от Китруп.

— Край на надеждите за бърз ремонт и бягство — въздъхна Орли. Той не мислеше, че преследвачите им ще ги оставят да се измъкнат отново. Повреденият „Страйкър“ беше оставил ясна следа, когато се изплъзна от засадата при Моргран. Том помагаше на екипажа в машинното отделение да поправи статичния генератор на „Страйкър“. Току-що бяха приключили с детайлната ръчна работа и бе дошъл моментът да се промъкне в напуснатия сектор, където бе скрит Нис — компютърът.

Секторът представляваше низ от каюти и кабини; въртеше се свободно, когато корабът беше в космоса и осигуряваше псевдогравитация за хората на кораба. Сега беше в покой. Секторът от обърнати с главата надолу коридори и каюти беше изоставен поради неудобната гравитация на планетата.

Уединението радваше Том, макар че бъркотията около него беше досадна.

— Не бива да се разкриваш, докато не те включа на ръчно управление — каза той. — Трябваше да изчакаш идентификацията на пръстовия отпечатък и на гласа ми, преди да покажеш, че си нещо по-различно от обикновен комуникационен апарат.

Въртящите се изображения придобиха кубична форма. Гласът на машината звучеше непроменено.

— При дадените обстоятелства си позволих свободата. Ако съм сгрешил, готов съм да приема дисциплинарно наказание до трета степен. По-голямо от това ще бъде сметнато за несправедливо и ще бъде отхвърлено.

Том си позволи иронична усмивка. Нямаше да спечели нищо от налагането на своето господство над машината. Тимбримианският шпионин, който му бе заел Нис, ясно му бе казал, че ползата от машината е в нейната гъвкавост и инициативност, колкото и дразнеща да е понякога.

— Ще накажа грешката ти със стенен мъмрене — каза той на Нис. — А сега какво можеш да ми кажеш за настоящето положение?

— Неясен въпрос. Мога да вляза в бойните компютри на кораба, но това съдържа елемент на риск.

— Не, по-добре засега не го прави.

Ако Нис се опиташе да влезе в бойния компютър при тревога, хората на Крейдейки на мостика можеха да забележат. Том допускаше, че Крейдейки знае за присъствието на Нис на борда, също както и за тайния проект на Джилиън Баскин. Но делфинът-капитан си мълчеше, оставяйки ги спокойно да си вършат работата.

— Добре. Можеш ли да ме свържеш с Джилиън?

Холограмата затанцува със сини светлинки.

— Тя е сама в офиса си. Свързвам ви.

Светлинките изведнъж избледняха. Бяха заменени от образа на руса жена на около тридесет години. За миг тя изглеждаше озадачена, след това лицето й се озари от прелестна усмивка. Тя се засмя звучно.

— Аха, както виждам, при своя механичен приятел си. Кажи ми, Том, какво една саркастична извънземна машина притежава повече от мен? Никога не си се хвърлял така презглава заради мен.

— Много смешно. — И все пак нейното държание намали безпокойството му около тревогата. Той се боеше, че ще влязат в битка почти веднага. Ако всичко се случваше само след седмица, „Стрийкър“ щеше да се представи доста добре, преди да бъде унищожен или пленен. Но сега не бе по-силен от дрогиран заек.

— Разбирам, че Галактяните още не са се спуснали към планетата.

Джилиън поклати глава.

— Не, макар че за всеки случай Макани и аз се сменяме в лазарета. Екипажът на мостика казва, че поне три флотилии са изскочили в космоса над нас. Незабавно са започнали сражение помежду си, също както при Моргран. Можем само да се надяваме, че ще се унищожат едни-други.

— Боя се, че това не е много вероятно.

— Е, ти си стратегът на семейството. И все пак може да минат седмици, преди някой да победи и да се спусне след нас. Ще има преговори и съюзи. Все ще имаме време да измислим нещо.

Той искаше да може да сподели оптимизма й. Като стратег на семейството да измисли нещо бе негова работа.

— Е, щом не е толкова спешно…

— Не мисля. Можеш да прекараш още известно време с твоя съквартирант и мой електронен съперник. Ще си отмъстя като стана по-интимна с Хърби.

Том можеше само да поклати глава и да я остави да се шегува. Хърби беше труп — единствената им реална придобивка от изоставената флотилия. Джилиън бе определила, че извънземният мъртвец е на повече от два билиона години. Минибиблиотеката на кораба сякаш заяждаше всеки път, когато питаха от каква раса е той.

— Добре. Кажи на Крейдейки, че веднага ще дойда. О’кей?

— Разбира се, Том. Сега го будят. Ще му кажа, че за последен път съм те видяла да се мотаеш наоколо. — Тя му намигна и изключи.

Том гледаше мястото, където беше стоял образът й и за пореден път се зачуди какво бе направил, за да заслужи жена като нея.

— Не от любопитство, Томас Орли, не се интересувам от някои намеци във вашия разговор. Прав ли съм да допускам, че някои от тези умерени обиди, които д-р Баскин изказа, спадат към категорията на любовните закачки? Моите създатели тимбримианците са телеемпати, разбира се, но и те понякога се впускат в подобни развлечения. Това част от процеса на сприятеляване ли е? Или е някакъв вид тест на приятелството?

— Предполагам, че е по малко и от двете. Наистина ли тимбримианците правят същите… Няма значение! Ръцете ми се измориха, а и трябва да се връщам по-бързо. Имаш ли да докладваш още нещо?

— Не от първостепенна важност за вашето оцеляване или вашата мисия.

— От това разбирам, че не си успял да се включиш в корабната минибиблиотека и да разбереш нещо за Хърби или за изоставената флотилия.

Холограмата се разля в остри геометрични фигури.

— Това е главният проблем, нали? Д-р Баскин ме попита същото, когато се свърза за последен път с мен преди тринадесет часа.

— А ти отговори ли й по-конкретно, отколкото на мен?

— Намирането на начини за включване в програмата на тази корабна минибиблиотека е главната причина за присъствието ми на борда. Щях да ви кажа, ако бях успял. — Безтелесният глас на машината бе изключително сух. — Тимбримианците отдавна подозират, че Апаратът на Библиотеката съвсем не е неутрален — че разклоненията на Библиотеката са програмирани да бъдат непълни за някои неща, за да объркват проблемните раси. Тимбримианците работят върху този проблем още от дните, когато вашите предци, Томас Орли, са носели животински кожи. Никога не сме очаквали да постигнем нещо повече по време на вашето пътешествие, освен да съберем някои нови парчета информация и може би да елиминираме някои дребни пречки.

Орли разбра защо видялата много неща машина приемаше подобни скромни перспективи. Но все пак установи, че той самият не ги приема. Щеше да е добре да мисли, че нещо бе произлязло от всички нещастия, които „Стрийкър“ и екипажът му преживяха.

— След всички изненади, на които се натъкнахме, това пътешествие би трябвало да ти е послужило повече — подхвърли той.

— Предразположението на земните същества да попадат в неприятности и така да се учат, бе причината, поради която моите собственици се съгласиха на това налудничаво приключение — макар че никой не бе очаквал такава верига от необичайни бедствия, каквато се стовари върху този кораб. Талантите ви бяха подценени.

Нямаше какво да се отговори на това. Ръцете на Том вече почти не издържаха.

— Добре, аз ще се връщам. В случай на опасност ще се свържа с теб чрез комуникационната система на кораба.

— Разбира се.

Орли се пусна и се приземи приклекнал до затворената врата — един правоъгълник високо в стръмно наклонената стена.

— Доктор Баскин току-що ми съобщи, че Таката Джим е наредил на разузнавателния отряд да се върне на кораба — проговори рязко Нис. — Тя смята, че бихте искал да го знаете.

Орли изруга. Метц имаше пръст в тази работа. Как щяха да поправят кораба, щом на екипажа не се разрешаваше да търси суровините, от които се нуждаеха? Главният аргумент на Крейдейки за идването им на Китруп бе изобилието от пречистени метали в океанското среда, което ги правеше достъпни за делфини. Щом разузнавачите на Хикахи бяха повикани обратно, опасността трябваше да е страшна… или просто някой се бе паникьосал.

Том се извърна да си тръгне, но се спря и погледна нагоре.

— Ние, ние трябва да знаем какво смятат, че сме намерили Галактяните.

Светлинките бяха размазани.

— Направих цялостно изследване на откритите файлове в тази бордова минибиблиотека за всеки факт, който би могъл да хвърли светлина върху тайната на изоставената флотилия, Томас Орли. С изключение на няколкото бегли прилики между изображенията, които видяхме по онези гигантски корпуси, и някои древни култови символи, аз не мога да открия потвърждение на хипотезата, че корабите, които открихме, са по някакъв начин свързани с митичните Прародители.

— Но не си открил нищо, което да противоречи на същата тази хипотеза, нали?

— Не съм. Останките може да са, а може и да не са свързани с единствената легенда, която свързва всички аеробни раси в петте галактики.

— В такъв случай може да сме се натъкнали на останки без почти никаква историческа значимост.

— Наистина. Но може и да сте направили най-голямото археологическо и религиозно откритие на тази епоха. Тази възможност ни помага да си обясним битката, която се провежда в настоящата слънчева система. Отказът на корабната минибиблиотека да предостави повече информация е показателен за това колко много от галактическите култури се интересуват от толкова отдавнашни събития. Докато този кораб е единственият източник на сведения за изоставената флотилия, той ще бъде изкусителна примамка за всяка фанатична раса.

Орли се бе надявал Нис да открие доказателство, правещо тяхното откритие съвсем невинно и незначително. То би помогнало извънземните да ги оставят на мира. Но ако изоставената флотилия наистина бе толкова важна, колкото изглеждаше, „Стрийкър“ трябваше да намери начин да съобщи информацията на Земята и да остави по-умни глави да решават какво да правят с нея.

— Продължавай да размишляваш тогава — каза той на Нис — Междувременно ще направя всичко, което мога, за да отклоня Галактяните от нас. Можеш ли да ми кажеш…

— Разбира се, че мога — прекъсна го Нис. — Коридорът отвън е чист. Не мислиш ли, че ще ти кажа, ако отвън има някой?

Том поклати глава, сигурен, че машината е програмирана да прави това от време на време. Типично за тимбримианците. Най-големите съюзници на Земята всъщност бяха големи шегаджии. Когато дузината други неприятности бъдеха отстранени, той възнамеряваше да се справи с машината с един гаечен ключ и да обясни бъркотията на своите тимбримиански приятели като „нещастен случай“.

Докато вратата се плъзгаше встрани, Том сграбчи рамката и изскочи навън, падайки в сумрачния коридор с таван надолу. Вратата се затвори автоматично. Червените сигнални светлини просветваха на интервали по плавно извиващия се коридор.

Добре, помисли си той. Надеждите ни за бързо измъкване рухнаха, но аз вече съм мислил за други варианти.

Някои от тях бе обсъдил с капитана. Един или два таеше в себе си.

„Ще трябва в движение да измисля още някои“, мислеше си той, знаейки, че случайността променя всички планове. Много вероятно беше нещо съвсем неочаквано да предложи последната реална надежда.