Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Startide Rising, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
-
- Близък Космос (Слънчева система)
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извънземен (разум)
- Награда „Небюла“
- Награда „Хюго“
- Оценка
- 5,4 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1994
Поредица „Избрана световна фантастика“ №7
Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994
Редактор: Теодор Михайлов
Формат 84/108/32. Печатни коли 36
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)
75.
ХИКАХИ
Откакто падна нощта, тя беше претърсвала за бежанци, отначало бавно и внимателно, а после с нарастващо отчаяние. Дойде момент, когато тя захвърли предпазливостта и започна да разпраща във всички посоки звукови сигнали за насочване.
Нищо! Там имаше делфини, но те не й обръщаха никакво внимание.
Едва след като навлезе в лабиринта, тя засече по-добре звука. Тогава разбра, че един от делфините е напълно луд и че двамата участваха в ритуално сражение, игнорирайки всичко останало, докато битката не свърши.
От всички неща, които можеха да се случат, това удиви Хикахи най-много. Ритуално сражение? Тук? Какво общо имаше това е мълчанието на „Стрийкър“?
Изпита неприятното чувства, че тази ритуална битка се водеше до смърт.
Нагласи радара на автоматично положение и остави скифа сам да се насочва. Задряма, оставяйки едното си полукълбо, а после и другото да си отпочинат, докато малкият кораб се плъзгаше по тесните канали.
Сепна се от звук на силна сирена. Спря скифа. Инструментите сочеха следи от движение на китообразни точно отвъд издадения риф на метална скала. Движеха се бавно на запад.
Хикахи задейства хидрофоните.
— Който и да си — прогърмя гласът й, — покажи се веднага!
Отговори й слаб, въпросителен звук — изтощено, объркано изсвирване.
— Насам, идиот такъв! С-следвай гласа ми!
Нещо се подаде от един широк канал между островите. Тя включи прожекторите на скифа. Сив делфин примигваше пред ярката светлина.
— Кипиру! — ахна Хикахи.
Тялото на пилота бе покрито със синини, а от едната му страна имаше жестоко изгаряне, но въпреки всичко той се усмихваше.
Благодаря ви, нежни дъждове,
а и на теб скъпа лейди, задето дойде
да ме избавиш…
Усмивката му посърна като угасен огън, а очите му се затвориха. Тогава по чист инстинкт неговото наполовина в безсъзнание тяло се изкачи на повърхността, за да дрейфува там, докато тя дойде за него.