Метаданни
Данни
- Серия
- Ъплифт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Startide Rising, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Космическа фантастика
- Научна фантастика
- Приключенска фантастика
- Социална фантастика
- Твърда научна фантастика
- Характеристика
-
- Близък Космос (Слънчева система)
- Далечен (Дълбок) Космос
- Далечно бъдеще
- Извънземен (разум)
- Награда „Небюла“
- Награда „Хюго“
- Оценка
- 5,4 (× 44гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe(2008)
- Разпознаване и корекция
- NomaD(2008 г.)
- Корекция
- Mandor(2008)
Издание:
ИК „Бард“, София, 1994
Поредица „Избрана световна фантастика“ №7
Превод: Александър Жеков, Евгени Орлов, 1994
Редактор: Теодор Михайлов
Формат 84/108/32. Печатни коли 36
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от niki_gr)
65.
ДЖИЛИЪН
— По дяволите! Не можем да я чакаме, за да потеглим. На Хикахи може да са й необходими два дни, за да заобиколи със скифа! Искам дотогава „Стрийкър“ да е на сигурно място в Морския кон.
Изображението на Суеси сви рамене.
— Е, можете да й оставите бележка.
Джилиън разтърка очите си.
— Точно това ще направим. Ще оставим радиостанция на настоящото място на „Стрийкър“, за да останем във връзка с екипа на острова. В нея ще оставя съобщение за Хикахи.
— А Дени и Тошио?
Сега Джилиън сви рамене.
— Надявах се да изпратя скифа за тях и Сах’от… и, може би, за Том. Но при сегашното положение вероятно е по-добре да наредя на Дени и Сах’от да тръгнат към вас с уотърскутера. Не ми е приятно да го правя. Опасно е, но Тошио ми е необходим, за да наблюдава Таката-Джим до последния момент.
Тя не спомена другата причина, поради която искаше Тошио да остане до последно. И двамата знаеха, че ако Том Орли се насочеше обратно, щеше да отиде на острова. И трябваше някой да го изчака.
— Наистина ли ще изоставим Метц и Таката-Джим? — Суеси изглеждаше озадачен.
— И Чарли, очевидно. Той се промъкна на спомагателния кораб. Да, решението е тяхно. Надяват се да се доберат у дома, след като галактяните ни взривят. Може и да са прави. Както и да е, последната дума ще има Хикахи, когато най-после се появи и разбере, че е капитан. — Джилиън поклати глава. — Ифни като че ли се е отклонила от пътя си и ни поставя нови изпитания, а, Ханес?
По-възрастният инженер се усмихна и каза:
— Късметът винаги е изменчив. Затова и Ифни е жена.
— Хм! — Но Джилиън нямаше сили да го удостои с наистина изпепеляващ поглед. На конзолата до холограмата се появи светлинка.
— Това е, Ханес. Машинното отделение е готово. Трябва да прекъсвам. Ще тръгваме.
— Късмет, Джилиън. — Суеси вдигна палец и прекъсна връзката.
Джилиън превключи комуникационните линии и се включи във връзката между „Стрийкър“ и острова.
— Сах’от, тук е Джилиън. Съжалявам, че ви прекъсвам, но би ли съобщил на капитана, че ще тръгваме. — Беше учтиво да съобщи това на Крейдейки. Доскоро „Стрийкър“ бе негов кораб.
— Разззбира се, Джилиън. — Чу се поредица високи, повтарящи се изсвирвания на тринар, подобен на първобитен делфински. Много от тях надхвърляха дори геннозасиления слухов обхват на Джилиън.
— Капитанът иска да наблюдава придвижването отвън — каза Сах’от. — Обещава да не пречи.
Джилиън не виждаше причина да му откаже.
— Добре. Но му кажи първо да се види с Уатасети, да използва батискаф и да бъде внимателен! Няма да можем да отделим никого да го търси, ако се заблуди!
Отново започна поредица високочестотни изсвирвания, които Джилиън почти не разбираше. Крейдейки съобщи, че е разбрал.
— А, освен това, Сах’от — добави Джилиън, — моля те, предай на Тошио да ми се обади веднага щом спомагателният кораб пристигне.
— Слушам!
Джилиън прекъсна връзката и стана, за да се екипира. Трябваше да се занимава с толкова много неща едновременно!
Чудя се дали постъпих правилно, позволявайки на Чарлз Дарт да се измъкне, помисли си тя. Какво ще правя, ако той или Таката-Джим постъпят по начин, който не очаквам?
Малка светлинка се появи на комуникационния й пулт. Нис все още искаше да разговаря с нея. Светлината не показваше, че е спешно. Джилиън реши да го пренебрегне, докато бързаше към мостика, за да наблюдава придвижването.