Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (65)

62.
ИЗГНАНИЦИ

Спомагателният кораб гладко се плъзна през люка навън в синкавия здрач на китрупския океан.

— Тръгвате в грешна посока — каза Игнасио Метц, след като шлюзът се бе затворил зад тях. Вместо да завие на изток, корабът се движеше спираловидно нагоре.

— Просто едно малко отклонение — успокои го Таката-Джим. — Сника-джо, кажи на „Стрийкър“, че проверявам състоянието на двигателите.

Делфинът на мястото на помощник-пилота започна да свири по адрес на кораба. Сонарният говорител изписука гневно в отговор. На „Стрийкър“ също бяха забелязали промяната в курса.

Седалката на Метц беше над и зад тази на Таката-Джим. Нивото на водата стигаше до кръста му.

— Какво правите? — попита той.

— Просссто свиквам с уредите за управление…

— Добре, внимавайте! Движим се право към шамандурите-детектори!

Метц удивено наблюдаваше как корабът се носи към екипа от делфини, който разглобяваше подслушвателните апарати. Делфините се разбягаха от пътя им, проклинайки силно кораба, който се вряза в завързаните шамандури. Метални отломки се разпиляха край носа му и се свлякоха в мрака.

Таката-Джим сякаш не бе забелязал това. Той спокойно обърна совалката и я насочи с умерена скорост на запад, към острова.

Сонарният говорител записука. Доктор Метц се изчерви. Цивилизовани делфини не би трябвало да използват такъв език!

— Кажи им, че беше нещастен случай — нареди Таката-Джим на втория пилот. — Управлението не беше в ред, но сега положението е овладяно. Продължаваме в съответствие с нарежданията — под вода към острова.

Спомагателният кораб се плъзна по един тесен каньон, оставяйки ярко осветената подводна долина и „Стрийкър“ зад себе си.

— Нещастен случай, как ли не! — Думите бяха последвани от тънък смях, идващ от задната част на залата за управление. — Знаете ли, допусках, че не бихте тръгнал без първо да унищожите уличаващото доказателство, Таката-Джим.

Метц се пребори с колана си и се извърна. Очите му се разшириха от изненада.

— Чарлз Дарт! Какво правите тук?

Седнало на лавицата в един шкаф — чиято врата сега беше отворена — облеченото в космически екип шимпанзе му се ухили в отговор.

— Ами изпробвам инициативността си, доктор Метц. Сега можете да сте сигурен в нея и да отбележите това в своите записки. Искам да получа кредит за това. — И той избухна в писклив кикот, усилен от говорителя в скафандъра му.

Таката-Джим се извърна и за момент изгледа шимпанзето. После изсумтя и отново се зае с пилотирането.

Чарли видимо се колебаеше дали да се спусне във водата, въпреки че тя не можеше да проникне през скафандъра му. Той се потопи в течността чак до ръба на предпазния си шлем.

— Но как…? — започна Метц.

Чарли пренесе един голям, тежък водонепроницаем сак от шкафа до човешката седалка до Метц.

— Използвах дедукция — заговори той, докато се качваше на стола. — Предположих, че момчетата на Джилиън ще следят само поведението на неколцина грухтящи Стеноса. Тогава, помислих си, защо да не се вмъкна в спомагателния кораб по един път, за който те дори не биха се сетили?

Метц го изгледа с удивление и каза:

— Ръкавът! Пропълзял си в един от покритите канали, използвани от строителите на Земята, и си се добрал до входа на кораба отдолу, покрай двигателите…

— Точно! — Чарли просто сияеше, докато закопчаваше колана си.

— Вероятно се е наложило да отстраниш някои платформи в стената на ръкава. Никой делфин не би могъл да стори подобно нещо в затворено пространство, затова те въобще не са помислили за това.

— Да.

Метц огледа Чарли отгоре до долу.

— Минал си много близо до двигателите. Не се ли опече?

— Хммм. Измервателните уреди на моя скафандър показват, че съм малко алангле — пошегува се Чарли, духайки пръстите си.

Метц се усмихна.

— Аз наистина ще отбележа тази проява на досетливост, доктор Дарт! И добре дошъл на борда. И без това ще бъда твърде зает с кикуите, за да се грижа за този твой робот-сонда. Сега ти би могъл да го сториш по най-добрия начин.

Дарт доволно кимна.

— Затова съм тук.

— Отлично. Може би ще изиграем също така и няколко партии шах?

— С удоволствие.

Те се отпуснаха в седалките си и загледаха как океанските хребети се нижат край тях. На всеки няколко минути единият поглеждаше към другия и избухваше в смях. Стеносите мълчаха.

— Какво има в сака? — Метц посочи голямата чанта в скута на Дарт.

Чарли сви рамене.

— Лични аксесоари, инструменти. Само най-необходимите.

Метц кимна и отново се облегна назад. Наистина бе хубаво, че шимпанзето щеше да е с него в това пътуване. Делфините бяха симпатяги, разбира се. Но представителите на по-старата подопечна на Човечеството раса винаги го бяха впечатлявали като по-добри събеседници. Освен това, делфините играеха ужасно шах.

Час по-късно Метц си спомни първите думи на Чарли, когато последният бе обявил присъствието си на борда. Какво точно имаше предвид шимпанзето, когато обвини Таката-Джим в „унищожаването на доказателствата“? Това беше доста загадъчно.

Той зададе въпроса на Дарт.

— Попитайте лейтенанта — предложи му Чарли. — Той изглежда знае какво имах предвид. Ние не се разбираме много добре — изръмжа той.

Метц кимна искрено.

— Ще го попитам. Веднага щом се установим на острова.