Дейвид Брин
Звездна вълна се надига (64)

61.
ХИКАХИ И СУЕСИ

— Запомнете — каза тя на Тишуут и Суеси, — пазете радио-мълчание на всссяка цена. И се опитайте да не допуснете онези шантави делфини в останките, за да не изядат всичките провизии през първите няколко дни, нали?

Тишуут изрази съгласие с тракване на челюсти, но погледът й бе доста резервиран. Суеси каза:

— Убедена ли си, че никой от нас не бива да тръгне с теб?

— Убедена съм. Ако ми се случи нещастие, не искам да губим още животи. А ако открия оцелели, ще се нуждая от всяко местенце. Във всички случаи скифът основно се движи сам. Всичко, което трябва да правя, е да го наблюдавам.

— Няма да можеш да се биеш, докато пилотираш — отбеляза Ханес.

— Ако имам стрелец до себе си, мога да се поддам на изкушението да поведа бой. А така ще трябва да избягам. Ако „Стрийкър“ е унищожен или пленен, трябва да успея да върна скифа тук, в противен случай вие сте обречени.

Суеси се намръщи, но сметна, че трябва да се съгласи с доводите й. Той беше благодарен, че Хикахи бе останала тук толкова дълго, позволявайки им по този начин да използват енергията на скифа, за да довършат превръщането на останките в годно за живеене място.

Всички ние се безпокоим за „Стрийкър“ и за капитана, помисли си той. Но Хикахи сигурно направо агонизира.

— Добре тогава, довиждане и късмет, Хикахи. Нека господарят на Ифни бди над теб.

— Сссъщото пожелавам и на двама ви. — Хикахи леко хвана ръката на Суеси в челюстите си, след което направи същото с лявата гръдна перка на Тишуут.

Тишуут и Суеси излязоха пред малкия въздушен люк на скифа. Те насочиха уотърскутера си към зеещия отвор в потъналия извънземен боен кораб.

От скифа се разнесе тихо жужене, докато той набираше мощност. Звукът отекна към тях от гигантската скала, която се извисяваше над мястото на катастрофата.

Малкият космически кораб пое бавно на изток, набирайки скорост под водата. Хикахи бе избрала заобиколен маршрут, който да я отведе достатъчно далеч, преди да завие обратно към скривалището на „Стрийкър“. Това щеше да я забави с два дни, но така не би издала откъде идва, ако на мястото на „Стрийкър“ дебнеше враг.

Те гледаха, докато скифът се изгуби в подводния сумрак. Дълго след като Суеси престана да чува нещо, Тишуут бавно поклащаше челюстта си напред-назад, следейки заглъхващия звук.

 

 

Два часа по-късно, когато Ханес лягаше за първата си дрямка в новата си суха каюта, приспособеният интерком до леглото му изпука.

Не, не още лоши новини, помисли си той.

Лежейки в мрака с ръка на очите си, той докосна интеркома и каза кратко:

— Какво?

Беше Лъки Каа, младият електронен техник и младши пилот. Гласът му жужеше от вълнение.

— Сър! Тишуут каза да дойдете бързо! Корабът е!

Суеси се изправи на лакът.

— „Стрийкър“?

— Да! Връзззката току-що се възобнови! Искат незабавно да разговарят с Хикахи!

Цялата сила на Суеси го напусна. Той се просна по гръб и простена. О, гаден ден! В момента тя вече е далеч извън обсега на сонарите! В мигове като този изпитвам желание да мога да говоря делфински като Том Орли. Може би на тринар бих могъл да изразя нещо достатъчно иронично и вулгарно относно начина, по който действа вселената.